РЕШЕНИЕ
№ 10552
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110160074 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „С.В.“ АД срещу Л.
Х. В., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД от „С.В.“ АД срещу Л. Х. В. с искане да се признае за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 1831,59 лв.,
представляваща цена на потребена вода за периода от 08.12.2018г. до 04.01.2021г. в
имот - ап. 208, находящ се в ..., ведно със законната лихва за забава от 21.05.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва в размер на 143,42 лв. за
периода от 10.02.2019г. до 10.02.2021г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28424/2021г. по
описа на СРС, 31-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице
облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за недвижим
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 102, вх. К, ет. 1, ап. 208,
договорна сметка **********, регламентирано от „Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.В.“ АД“, както и че през процесния
период ответникът е ползвал доставените му ВиК услуги- по доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, но не е заплатил стойността им.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Във възражението по чл. 414 ГПК Л. В. е възразила срещу сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, като е посочила че сумите и начислените лихви са
произволно установени, както и че част от тях са погасени по давност. Заявила е, че не
е в договорни отношения с ищеца.
Софийски районен съд, като съобрази доводите от страните и събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжницата, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадената процесната
заповед за изпълнение.
По основателността на исковете
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието
на валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на ВиК
услуги през процесния период, количеството на реално доставената от него по
договора вода за процесния период и нейната стойност, както и спиране или
прекъсване на давността с оглед релевираното възражение за изтекла погасителна
давност, а по иска за мораторна лихва: съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В настоящият случай с възражението срещу процесната заповед за изпълнение
ответницата е оспорила наличието на валидно облигационно отношение между
страните, доставката на вода в процесния период и е направила възражение за изтекла
погасителна давност.
Относно наличието на облигационно правоотношение
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно –
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК
услуги“, това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от
приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ответника/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и
от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ответницата няма качеството потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2,
т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., тъй като не е установено по делото, при
2
доказателствена тежест, принадлежаща на ищцата, да притежава вещно право върху
имота /право на собственост, право на строеж или право на ползване/. Въпреки
указаната доказателствена тежест и изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, дадени в
открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2022г., ищецът не е ангажирал
доказателства и не е направил доказателствени искания за установяване на
облигационна връзка между страните.
Видно от изискано по реда на чл. 186 ГПК писмо от 16.02.2022 г. на Столична
община, дирекция „Общински приходи“ данъчно задължено лице за процесния имот е
ответницата, като данните са актуални към 08.02.2022 г. С обявения за окончателен
доклад по чл. 146 ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
собственост или вещно право на ползване от страна на ответницата относно процесния
имот. Принадлежността на правото на собственост, респ. вещно право на ползване
върху имота не може да се установява с представената по делото справка. Тази справка
не установява принадлежност на съответно вещно право върху процесния имот, тъй
като не обвързва съда с материална доказателствена сила да приеме, че ответницата е
титуляр на вещно право върху имота. Притежанието на вещно право върху имота,
респ. наличието на облигационно правоотношение, обвързващо страните, са в
предмета на доказване, за които доказателствената тежест принадлежи на ответника и
същият следва да проведе пълно доказване, т.е. такова, което създава категорично
убеждение у съда за наличието на притежавано от ищцата вещно право, обосноваващо
извод за възникване на облигационно правоотношение с ответника. По делото остана
недоказано при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на ВиК услуги през
процесния период. При прилагане неблагоприятните последици, свързани с правилата
за разпределение на доказателствена тежест, само на това основание предявеният иск е
неоснователен, поради което не подлежат на изследва останалите доводи на
ответницата, че в имота не е доставена вода в съответно количество и за съответна
стойност, както и че част от процесните задължения са погасени по давност.
С оглед на гореизложеното, неоснователността на главния иск влече
неоснователност и на акцесорния иск за лихви.
По разноските
В списъка на разноските от 25.03.2022 г. ответницата е направила искане за
присъждане на разноски в полза на нейния процесуален представител на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА поради предоставена безплатна правна помощ. Такова основание
липсва в представения към списъка на разноските договор за правна защита и
съдействие, поради което разноски следва да бъдат присъдени на ответницата, а не на
нейния адвокат.
В хода на заповедното производство ответницата е направила искане за
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
като е представила като доказателство за плащане горепосоченият договор за правна
помощ. С оглед разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените в
3
хода заповедното производство разноски в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.В.“ АД, ЕИК: ..., седалище и адрес на
управление: ... срещу Л. Х. В., ЕГН: **********, съдебен адрес: ..., установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД от „С.В.“ АД
срещу Л. Х. В. с искане да се признае за установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца сумата от 1831,59 лв., представляваща цена на потребена вода за периода от
08.12.2018г. до 04.01.2021 г. в имот - ап. 208, находящ се в ..., ведно със законната
лихва за забава от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
мораторна лихва в размер на 143,42 лв. за периода от 10.02.2019 г. до 10.02.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 28424/2021г. по описа на СРС, 31-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.В.“ АД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: ..., да заплати на Л. Х. В., ЕГН: **********, съдебен адрес: ...,
сумата от 400 лв. - разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4