№ 673
гр. Плевен, 23.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430202426 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-0256-000356/19.10.2022г. на
НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М.
Д. А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание
чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита
същото за незаконосъобразно - издадено в разрез с императивните изисквания
на чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 ЗАНН, без да излага конкретни съображения в тази
насока; наред с това, отново бланкетно, оспорва фактическата обстановка,
приета в хода на административнонаказателното производство. На тази
основа, моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Изтъква, че нарушителят
не е знаел за служебната дерегистрация на управляваното от негова страна
МПС и в този смисъл - че НП е издадено в разрез със задължителните
указания по тълкуване на Закона, дадени с Тълкувателно постановление № 2
от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд. Пледира за отмяна на НП и за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 700 лева, за което
1
представя нарочен списък.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ – представител не се явява. В придружителното писмо по
изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно
становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за
прекомерност на направените разноски за адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
№0653716/10.08.2023г. от страна на А. Д. А. – ПИ при ОДМВР-ПЛЕВЕН,
РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетеля П. П. М. и
нарушителя – М. Д. А.. Съставен е за това, че на 10.08.2023 г. около 11:40
часа, в С.***, УЛ.“***“ управлява л.а."***", с peг. №***, като автомобила е с
прекратена служебно регистрация на 23.05.2023г., поради липса на сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите –
нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят е
възразил, че автомобила не е негова собственост и не е уведомен за служебно
прекратената регистрация; допълнителни възражения не са постъпили по реда
и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Междувременно, по случая започнало бързо производство пр.пр.
№5064/2023г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, което приключило с Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 23.08.2023г., като бил
сезиран административнонаказващия орган, за преценка на предпоставките за
реализиране на административнонаказателна отговорност.
При описания процесуален развой и сезирането от страна на
Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на М. Д. А. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено
нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.25 – 36 от делото/. Не са налице твърдяните
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – на
императивните разпоредби на чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 ЗАНН, в каквато насока се
отправя бланкетно оплакване в жалбата. Напротив, внимателното запознаване
със съдържанието на атакуваното НП разкрива, че то съдържа надлежни
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
2
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които го
потвърждават, посочване на законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, вида и размера на наложените административни наказания.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната
инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила.
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите А. Д. А.,
П. П. М., писмени доказателства /л.8 – 21, л.61, л.65 – 67 от делото/.
Показанията на двамата свидетели са относително подробни, убедителни и не
оставят съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при
тяхното депозиране, поради което Съдът ги кредитира. Същите показания са
изцяло в подкрепа на отразената в НП фактическа обстановка; в нейна
подкрепа са и събраните писмени доказателства по делото и по-конкретно –
справки за регистрацията и собствеността на процесния автомобил,
представени от ОДМВР-ПЛЕВЕН. Наред с това, в опровержение на същата
фактическа обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът
кредитира посочените гласни доказателствени средства и писмените
доказателства по делото и приема за доказана изложената в НП фактическа
обстановка, като няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по
чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП, „ По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат
само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за
водачите - да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване,
само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От приетата по-горе
фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните
условия на време, място, обстановка, жалбоподателят М. Д. А. не е изпълнил
това свое задължение, а е управлявал по пътищата, отворени за обществено
ползване МПС, което не е било регистрирано по съответния ред – със
служебно прекратена регистрация на 23.05.2023г,. В този смисъл, деянието се
явява обективно съставомерно. Във връзка със субективната му страна, по
делото беше представена справка от ОДМВР-ПЛЕВЕН /л.66/, от която се
установява, че собственикът на процесното МПС – С.И. А.А – майка на
жалбоподателя, не е била надлежно уведомена съобразно чл.143 ал.10 изр.1
ЗДвП /“Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
3
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство…“/. Наред с това, не се събраха доказателства, че
на М. А. е било известно, макар и по друг начин, за така извършената от
органите на МВР, дерегистрация на управляваното от негова страна МПС.
Следователно, незнанието на този факт, изключва умисъла относно
нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват доказателства, че
незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост –
изключена е и последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и
ал.2 НК/. Деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или
непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е.
същото деяние е несъставомерно от субективна страна, а М. Д. А. е
административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което не е
извършил. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на
Закона, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от
НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд.
Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, т.е. същото е
неправилно – и следва да бъде отменено. При този изход на
административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от
страна на жалбоподателя и неговия защитник, следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Наред с това, Съдът съобрази, че
ответната страна е отправила бланкетно възражение за прекомерност на
възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в настоящия случай,
възнаграждението в размер на 700 лева, което се претендира, действително е
прекомерно. Касае се за казус с елементарна фактическа и правна сложност, а
съдебното производство е приключило в едно съдебно заседание. Поради
това, възражението за прекомерност е основателно и следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 400 лева, което Съдът преценява като
справедливо и съответно на случая. Ето защо, следва на основание чл. 63д
ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена да
заплати на М. Д. А. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение по АНД №2426/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН,
като бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски в
размер над 400 лева, до 700 лева, поради прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
4
№ 22-0256-000356/19.10.2022г. на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на М. Д. А. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.175
ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на М. Д. А. ЕГН: ********** паричната
сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №2426/2023г. по
описа на РС-ПЛЕВЕН, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
присъждане на разноски в размер над 400 лева, до 700 лева, поради
прекомерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5