Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 929 08.06.2016
г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На шестнадесети май
Година
2016
В открито
заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: С.А.
като разгледа докладваното гр.д. № 7783
по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод предявения от Република България, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, против Община Созопол и допълнително
уточнен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че поземлен
имот с идентификатор 81178.501.639 по кадастралната карта и кадастралния
регистър на гр. Черноморец ******, целият с площ от 1 793 кв.м., при
граници на имота: 81178.501.8, 81178.3.203 и 81178.3.210, е частна държавна
собственост, както и да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението
върху този имот. Ищецът твърди, че процесният имот е образуван от поземлени
имоти с идентификатори 81178.501.572, 81178.501.571, 81178.501.6 и 81178.501.7,
както и че същият е идентичен с УПИ ІІ в кв. 68 по действащия ПУП на гр. Черноморец
, който е отреден „За морска гара” и никога не е бил предназначен за
строителство на общинска инфраструктура с местно значение за нуждите на
населението на Община Созопол. Твърди също така, че Община Созопол владее
процесния имот, като същата е подала заявление в СГКК- Бургас за нанасянето му
в кадастъра и е представила Акт за публична общинска собственост №
312/24.04.2002 г., какъвто акт не е бил представен в Областна
администрация-Бургас. Според ищеца до 1991 г. имотът безспорно е бил държавна
собственост, като предвид отреждането му за морска гара, т.е. за обект,
предназначен да обслужва пътници на пристанище за обществен транспорт, в случая
не е налице нито едно от законовите основания за трансформиране на правото на
собственост върху имота ex lege от държавна в
общинска. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който
поддържа иска, ангажирани са доказателства. Претендира присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС и
е допустим.
Ответната Община Созопол
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че процесният имот е
съставен от описаните в исковата молба четири поземлени имота, два от които
безспорно са общинска собственост, както и че владее целия имот, но твърди, че същият
не е държавна собственост, а е преминал в собственост на общината на осн. пар.
42 от ПЗР на ЗИДЗОС (съгласно направеното в първото съдебно заседание уточнение
на твърдяните придобивни основания), тъй като съгласно ПУП от 1982 г. е отреден
за мероприятие с местно значение- морска гара и е предназначен за задоволяване
потребностите на местното население. Евентуално се твърди, че имотът е станал
общинска собственост на осн. пар. 7, т. 6, евентуално т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, тъй
като към датата на влизане в сила на ЗМСМА имотът е бил отреден за мероприятие
на общинската инфраструктура- морска гара с изключително местно значение. Твърди
също така, че от всички страни имотът граничи с имоти- общинска собственост, както
и че същият е предназначен да обслужва съседния поземлен имот с идентификатор
81778.3.210, който е общинска собственост и е отреден за рибарско пристанище. Претендира
се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание се
явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани
са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не се спори,
а това се установява и от представеното копие на Заповед № 18-3158/23.04.2015
г. на началника на СГКК- Бургас, че процесният имот с идентификатор
81178.501.639 е образуван от поземлени имоти с идентификатори
81178.501.572, 81178.501.571, 81178.501.6 и 81178.501.7 по кадастралната карта
на гр. Черноморец. По делото е приложена скица на процесния имот, съгласно която същият е с площ от 1 793
кв.м. и съседи: 81178.501.8, 81178.3.203 и 81178.3.210. В скицата като номер на
имота по предходен план е посочено: кв. 68, парцел ІІ, а като собственик е
вписана Община Созопол.
По делото е приложен и Акт № 312/24.04.2002
г. за публична общинска собственост, издаден от Община Созопол по отношение на
парцел ІІ в кв. 68 по плана на с. Ч., целият с площ от 1 735 кв.м., като в
акта е посочено, че собствеността е придобита на осн. пар. 42 от ПЗР към ЗИД на
ЗОС. Представена е и скица № 68/08.03.2006 г. на УПИ ІІ в кв. 68 по плана на с.
Черноморец от 1982 г., съгласно която имотът е отреден „за морска гара”.
Като
доказателство по делото е представен Договор № Д-01-1/ 20.01.2011 г., с който
Държавата е прехвърлила безвъзмездно на Община Созопол правото на собственост
върху имот частна държавна собственост, представляващ поземлен имот
с идентификатор 81178.3.210 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Черноморец, който имот е съседен на процесния.
Представен
е и Нотариален акт за дарение № 132/23.04.2009 г., с който „Пристанище Бургас”
ЕАД е дарило на Община Созопол морска кейова стена и пристан, но липсват
доказателства за наличие на връзка между тези обекти и процесния имот.
Ответникът
е приложил към отговора си и извлечение от Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № 212/18.07.2013 г., за който не се твърди, а и не
се доказва да има отношение към процесния имот, поради което съдът го намира за
ирелевантно за спора по делото доказателство.
По
делото е приложено и копие на АДС № 440/02.03.1999 г., като страните по делото
не спорят, че същият не касае процесния имот.
По
искане на ищеца е изготвена съдебно-техническа експертиза, съгласно която УПИ
ІІ в кв. 68 е образуван в тези си граници и номерация с действащия и към
момента ПУП на гр. Черноморец от 1982 г., като същият е отреден „за морска
гара”. Установено е, че до момента няма одобрени частични изменения на
регулацията на този имот, като ПУП-ПРЗ на гр. Черноморец от 1982 г. е действал
и към 08.11.1999 г. В заключението също така е посочено, че УПИ ІІ в кв. 68 е
бил отразен в одобрената през 2007 г. кадастрална карта като четири поземлени
имота с идентификатори 81178.501.572, 81178.501.571, 81178.501.6 и 81178.501.7,
а със Заповед № 18-3158/23.04.2015 г. на началника на СГКК- Бургас е одобрено
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, с което УПИ ІІ в кв.
68 по ПУП-ПРЗ е обозначен като един поземлен имот- ПИ с идентификатор
81178.501.639, целият с площ от 1 793 кв.м. Съгласно експертизата УПИ ІІ в
кв. 68 по действащия ПУП-ПРЗ на гр. Черноморец от 1982 г. е идентичен с поземлен
имот с идентификатор 81178.501.639 по кадастралната карта на същия град.
При така ангажираните доказателства, от правна страна
съдът намира следното:
В случая главното придобивно основание, поддържано от
ответника, е & 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, т.е. същият не спори, че преди
влизане в сила на тази правна норма процесният имот е бил държавна собственост.
Спори се дали са били налице предвидените в нея условия за трансформиране на
собствеността от държавна в общинска, в която насока съдът намира следното:
Съгласно
& 42
от ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ
бр. 92/05.11.1999 г.), застроените и незастроените парцели и имоти- частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
В
случая се установи, че към датата на влизане на горепосочената правна норма в
сила процесният имот-държавна собственост е бил отреден „за морска гара”,
каквото е и отреждането му към момента, т.е. същият не е отреден за жилищно
строителство. От самото отреждане- „за морска гара” обаче не може да се прецени
дали мероприятието има местно обществено или благоустройствено значение, а по
делото не са ангажирани други доказателства, установяващи твърдението на
ответника, че мероприятието е от общинско, а не от национално значение.
Извод
за отреждане на процесния имот за обществено или благоустройствено мероприятие
на общината не може да се направи и от факта, че понастоящем имотът е ограден
от всички страни от общински имоти, тъй като релевантен момент за
трансформацията на правото на собственост на осн. пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС е момента
на влизане в сила на тази правна норма, а по делото се установи, че към онзи
момент съседният имот, представляващ понастоящем ПИ с идентификатор 81178.3.210,
е бил частна държавна собственост и е бил отреден „за пристанище”, като едва
през 2011 г. е бил прехвърлен безвъзмездно от Държавата на Община Созопол.
С оглед на горното и тъй като по
делото не се установи към 08.11.1999 г. процесният имот да е бил отреден за жилищно строителство или за
обществено или благоустройствено мероприятие на Община Созопол, съдът намира,
че собствеността върху него не е трансформирано от държавна в общинска на осн.
пар. 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, както твърди ответникът.
Предвид
горното следва да бъдат разгледани и евентуално посочените от ответника
основания за придобиване на правото на собственост върху имота, а именно
пар. 7, т. 6, евентуално т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, във връзка с което съдът намира
следното:
Съгласно пар. 7, ал. 1, т. 6 и т. 7 от
ПЗР на ЗМСМА, с
влизане в сила на този закон в собственост на общините преминават държавните
имоти, представляващи обекти на общинската инфраструктура с местно значение,
предназначени за административните потребности на общините, за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване
(т. 6), както и мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на
транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната
и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната
община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества (т. 7). Съдът
намира, че в случая не са били налице предпоставките нито на т. 6, нито на т. 7
от пар. 7 на ПЗР на ЗМСМА за трансформиране на собствеността от
държавна в общинска, тъй като по делото не се доказа към датата на влизане на
ЗМСМА в сила имотът да е представлявал обект на общинската инфраструктура с
местно значение, предназначен за задоволяване на изброените в т. 6 потребности,
а още по-малко да е представлявал „мрежа” или „съоръжение” по смисъла на т. 7. Поради
това съдът намира, че ответникът не е придобил собствеността върху имота и на
посочените от него евентуални правно основания.
С
оглед на горното и тъй като по делото не се установи ответната Община Созопол
да е станала собственик на процесния имот на някое от твърдяните от нея, при
условия на евентуалност, придобивни основания, съдът намира за доказано по
делото, че към момента имотът е частна държавна собственост. Не се установи също
така общината да владее имота на годно правно основание, поради което
предявеният от Държавата ревандикационен иск е основателен и доказан и следва
да бъде уважен изцяло.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора и
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер от 1 445,36 лв., от
които 153,84 лв.- държавна такса по делото, 300 лв.- възнаграждение на вещото
лице и 991,52 лв.- дължимо юрисконсултско възнаграждение. По делото липсват
доказателства за заплащане на сумата от 15,38 лв., посочена в списъка на
разноските като внесена държавна такса за вписване на исковата молба, поради
което такива разноски не следва да бъдат присъждани на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 108 от ЗС,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Созопол, с адм. адрес гр. Созопол, пл. „Хан Крум” № 2, представлявана от П. В.
Р., че поземлен
имот с идентификатор 81178.501.639 (осем, едно, едно, седем, осем, точка, пет,
нула, едно, точка, шест, три, девет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Черноморец, общ. Созопол, адрес на имота: гр. Черноморец, ул.
„Морска”, с площ от 1 793 кв.м. (хиляда седемстотин деветдесет и три кв.м.),
трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план:
квартал 68, парцел ІІ, при граници на имота: 81178.501.8, 81178.3.203 и
81178.3.210, е частна държавна собственост,
ОСЪЖДА Община Созопол, с адм. адрес гр. Созопол, пл. „Хан Крум”
№ 2, представлявана от П. В. Р., да предаде на Българската държава,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с
адм. адрес гр. София, ул. „Кирил и Методий” № 17-19, владението върху
собствения й недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 81178.501.639 (осем, едно, едно, седем, осем, точка, пет, нула,
едно, точка, шест, три, девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Черноморец, общ. Созопол, адрес на имота: гр. Черноморец, ул. „Морска”,
с площ от 1 793 кв.м. (хиляда седемстотин деветдесет и три кв.м.), трайно
предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план: квартал
68, парцел ІІ, при граници на имота: 81178.501.8, 81178.3.203 и 81178.3.210.
ОСЪЖДА Община Созопол, с адм. адрес гр. Созопол, пл. „Хан Крум”
№ 2, представлявана от П. В. Р., да заплати на Българската държава,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с
адм. адрес гр. София, ул. „Кирил и Методий” № 17-19, сумата от 1 445,36 лв. (хиляда
четиристотин четиридесет и пет лв. и тридесет и шест ст.), представляваща направените
от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА