Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр. В. Търново, 28.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Милена Радкова, като разгледа
докладваното от съдията Данаилов гр.д.
№ 941 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Nnn, в качеството й на ЕТ
„МАМОЛОГИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ – NNN“ гр. София, твърди в исковата си молба, че с договори за покупко-продажба, оформени в 4 фактури –
Фактура номер **********/23.10.2014 г. на стойност
2013.00 лв., Фактура номер **********/23.10.2014 г. на стойност 1803.60 лв., Фактура номер **********/21.01.2015
г. на стойност 2852.78 лв. и Фактура номер **********/21.01.2015 г. на стойност
3177.01 лв., продал на ответника описаните в тях вещи и на посочената
стойност. Последните били доставени на ответника, който не заплатил продажната
им цена. По повод на постъпилото от страна на ответника възражение в
заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК, инициирано от ищеца, е
заведено и настоящото дело. Ищецът моли съда да установи вземането му
против ответника за заплащане на продажна цена на доставени стоки по посочените
в молбата фактури на сумата общо 9846.39 лв. главница, дължими по договори за продажба,
оформени с описаните 4 фактури, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3211/2019г. на ВТРС. Претендира разноски.
Ответникът „ИЛИЯНА 53“ ЕООД гр. В.Търново, чрез упълномощения си
процесуален представител оспорва иска. Отрича да
са му доставени стоките и фактурите. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на заявените с исковата молба вземания. Моли съда да отхвърли
иска и да му присъди разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното и мотивира следните правни изводи:
Предявеният
иск по чл. 415 от ГПК вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ е основателен.
Безспорно
се установи от доказателствата по делото, че между страните са възникнали
търговски правоотношения, по силата на сключени между ищеца и ответника
договори за покупко-продажба. За ищеца е възникнало задължението да предаде
собствеността на стоките на ответника срещу продажна, и правото да получи
стойността на продадените вещи. За ответника възниква задължението да заплати
покупната цена.
От събраните по делото доказателства е установено, че
ищецът е изпълнил своето задължение по двустранните възмездни договори и е
прехвърлил правото на собственост на стоката, предмет на договорите за покупко
– продажба. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати цената на
купените от него вещи по посочените фактури.
Съдът кредитира заключението на изслушаната СИЕ,
според което след справка в ТД на НАП и извадка от дневниците за покупките и
подадените Справки – декларации за ДДС от ответника, проверени за периода
м.10.2014г. – м.01.2016г., се констатира, че фактурите са декларирани от
ответника в регистрите по ЗДДС и справки-декларации по ЗДДС в съответните
периоди – м.ноември 2014г. и м. февруари 2015г. Същите фактури са декларирани
от ответника в регистрите по ЗДДС и справки-декларации по ЗДДС в съответните
периоди, съвпадащи с датата на издаването им.
Въпреки, че процесните фактури фигурират в справките –
декларации по ДДС, като подадени с различни дати от посочените от ищеца,
номерата на фактурите са еднакви, една и съща е и отразената в тях стойност на
доставените стоки. Освен това, ответникът дори и не твърди да е получавал от
ищеца други стоки, различни по вид и дата на доставката от твърдените и описани
в исковата молба, на посочените стойности. При положение, че фактурите са
декларирани от ответника в регистрите по ЗДДС и справки-декларации по ЗДДС в
съответните периоди, неоснователни са и възраженията му, че стоките не му били
доставени от ищеца. Не на последно място, прави впечатление, че процесните
фактури не са подписани от ответника, а от ответното дружество не са
представени счетоводни документи на експертизата, на база на които да бъдат
направени необходимите справки и заключения за ползван данъчен кредит и
извършени пращания. Така ответникът сам е посочил пред ТД на НАП като дата на
издаването на фактурите първата дата на отчетния период, за който е подал и Справката
– декларация по ЗДДС, съответно 01.11.2014г. и 01.02.2015г., като фактурите
едностранно са декларирани от ответника с тези дати в регистрите по ЗДДС и
справки-декларации по ЗДДС за съответните на датите им периоди - м.ноември 2014г.
и м. февруари 2015г. Поради това и развитите доводи на ответника чрез
пълномощника му, почиващи на констатациите на вещото лице по СИЕ, че
включването на процесните фактури в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по ЗДДС в конкретния случай не представлявало
признание на задължението по тези фактури и не доказвало неговото съществуване,
са неоснователни.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС,
издаването на фактури от данъчно задължените лица следва да се извършва след
настъпване на данъчното събитие, съответно след получаване на авансовото плащане.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗДДС като задължителен реквизит при издаване на
фактура сe посочва не само датата на издаване на фактурата, но и датата на
настъпване на данъчното събитие (на доставката или съответно датата на
получаване на плащането) В процесните фактури, приложени към исковата молба,
като дата на възникване на данъчното събитие са посочени датите на издаването
им. При липсата на плащане следва, че датата на данъчното събитие в случая
следва да се свързва с датата на доставката на стоките.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото
на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане
данък стане изискуем. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС получателят може да си
упражни правото на приспадане на данъчния кредит за данъчния период, през който
е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. В този
аспект, относно правото на приспадане на данъчен кредит е от значение не датата
на издаване на фактурата, а датата на възникване на правото на приспадане –
датата на данъчното събитие (съответно датата на доставката или получаване на
плащане).
Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗДДС фактурата
се включва в дневника за покупките за данъчния период не в месеца на издаването
на фактурата, а в месеца на настъпване на данъчното събитие (получаване на
стоката или плащането) или в един от следващите 12 данъчни периода. Следователно,
в настоящия случай от подадената справка - декларация на ответника за
съответните периоди и деклариране на фактурита със същите номера и на същата
стойност, но с дати 01.11.2014г. и 01.02.2015г., може да се направи извод
единствено за това, че датата на издаване на фактурата и датата на настъпване
на данъчното събитие (доставката на стоката) не са в един и същи данъчен период,
но извод за липса изобщо на доставка, е изключен.
Възражението на ответника за изтекла погасителна
давност е неоснователно. По делото се уставони, че стоките са доставени на
посочените във фактурите дати – 23.10.2014г. и 21.01.2015г., а заявлението е
подадено в съда на 22.10.2019г., т.е. преди изтичане на 5-годишния давностен
срок. Освен това, както беше посочено по-горе, ответникът сам е посочил в
справката – декларация по ЗДДС като дата на данъчното събитие на фактурите
01.11.2014г. и 01.02.2015г., които дати също са преди изитичане на горния
давностен срок.
Следователно предявеният иск по чл.422 ГПК е
основателен и следва да се уважи, като се признае за установено съществуването
на вземането на ищеца към ответника за СУМАТА 9846.39 лв. /девет
хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и девет ст./, представляваща
главница – неизпълнение за парично задължение по фактури
№**********/23.10.2014г., №**********/23.10.2014г., №**********/21.01.2015г.,
№**********/21.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3211/2019г. на ВТРС.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца сумата от 1247 лева за
разноски по настоящото дело, съобразно приложения за това списък.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на
ВКС, съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по
настоящото дело и сумата, за която е предявен иска, съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 198 лв., представляваща разноски по
ч.гр.д. № 3211/2019г. на ВТРС.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.415 от ГПК, че „ИЛИАНА
53” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико
Търново, ул. „Зеленка” №29, със законен представител Nnn– Управител, дължи на Nnn
в качеството й на ЕТ „МАМОЛОГИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ – NNN”, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Козяк”№17, бл.4,
вх. Б, ет.3, ап.9, СУМАТА 9846.39 лв.
/девет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и девет ст./,
представляваща главница – неизпълнение за парично задължение по фактури
№**********/23.10.2014г., №**********/23.10.2014г., №**********/21.01.2015г.,
№**********/21.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3211/2019г. на ВТРС.
ОСЪЖДА „ИЛИАНА
53” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико
Търново, ул. „Зеленка” №29, със законен представител Nnn– Управител, да заплати
на Nnn в качеството й на ЕТ „МАМОЛОГИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ – NNN”, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Козяк”№17,
бл.4, вх. Б, ет.3, ап.9, сумата от 1247 лв. /хиляда двеста четиридесет и
седем лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни
разноски, както и сумата от 198 лв.
/сто деветдесет и осем лева/, представляваща направените съдебни разноски по
ч.гр.д. № 3211/2019г. на ВТРС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на връчване на решението.
Районен
съдия: