№ 65
гр. Нова Загора, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220100549 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Х.Ф.Д.Т. чрез адв.Ю.Д. от АК – Варна против Д. П. К.
с ЕГН ********** и адрес: *** за установяване на вземане за обща сума от 4378.65 лв., от
които 3120.00 лв. – главница, 1205.39 лв. – лихва за забава върху главницата, 38.16 лв. –
такси за превод на сумите, 15.10 лв. – лихва върху таксите и 537.57 лв. – разноски, както и
законната лихва върху главницата от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението. Ищецът моли ответника да бъде осъден да заплати разноските от настоящото
производство и заповедното такова.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено от страна на Х.Ф. Д.Т. заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу
Д. П. К. било образувано ч.гр.дело № 8165 /2020 г. по описа на БРС, който с Определение №
263137/17.12.2020 г. прекратил образуваното производство на осн. чл.118, ал.2 във вр. с
чл.411, ал.1 от ГПК след което било изпратено за разглеждане на Районен съд - Нова Загора,
където било образувано ч.гр.д.№ 20212220100071/2021 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
99/09.02.2021 г. за сумата в
размер на 4378.66 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, от които:
3120.00 лв. главница, 1205.39 лв. лихва за забава, 15.10 лв. лихва, 38.16 лв., 537.57 лв.
разноски, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сторените делото съдебно-деловодни разноски.
Посочва се, че в законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК Д. П. К. била депозирала
възражение.
1
Сочи се още, че на 20.04.2021 г. ищеца получил Разпореждане на съда, с което бил
уведомен относно постъпилото от страна на длъжника възражение и му било указано, че в
едномесечен срок може да се предяви иск относно вземането, поради което на основание
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК предявава иск за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
За паричното вземане се посочват:
А) Размер и валута: в общ размер на 3120.00 лв. ГЛАВНИЦА по парични преводи
без основание, като:
1) 590.00 лв. преведени на 08.03.2016 г.;
2) 360.00 лв. преведени на 21.06.2016 г.;
3) 480.00 лв. преведени на 29.12.2016 г.;
4) 525.00 лв. преведени на 28.03.2017 г.;
5) 420.00 лв. преведени на 07.08.2017 г.;
6) 605.00 лв. преведени на 11.11.2017 г.;
7) 140.00 лв. преведени на 21.12.2017 г.;
Б) Лихва в общ размер на: 1205.39 лв., като:
1) Лихва: 283.72 лв. лихва от 08.03.2016 г. до 02.12.2020 г.
2) Лихва 162.60 лв. лихва от 21.06.2016 г. до 02.12.2020 г.
3) Лихва 191.32 лв. лихва от 29.12.2016 г. до 02.12.2020 г.
4) Лихва 196.29 лв. лихва от 28.03.2017 г. до 02.12.2020 г.
5) Лихва 141.64 лв. лихва от 07.08.2017 г. до 02.12.2020 г.
6) Лихва 187.89 лв. лихва от 11.11.2017 г. до 02.12.2020 г.
7) Лихва 41.93 лв. лихва от 21.12.2017 г. до 02.12.2020 г.
В) Такси/услуги за превод в размер на 38.16 лв., представляваща главница;
1) 7.08 лв. за превод на 08.03.2016 г.;
2) 4.32 лв. за превод на 21.06.2016 г.;
3) 5.76 лв., за превод на 29.12.2016 г.;
4) 6.30 лв., за превод на 28.03.2017 г.,
5) 5.04 лв. за превод на 07.08.2017 г.;
6) 7.26 лв. за превод на 11.11.2017 г.;
7) 1.68 лв. за превод на 21.12.2017 г.
Г) Лихва върху таксите/ услуги за превод в общ размер на 15.10 лв., като:
1) Лихва: 3.85 лв. лихва от 08.03.2016 г. до 02.12.2020 г.;
2) Лихва 1.79 лв. лихва от 21.06.2016 г. до 02.12.2020 г.;
2
3) Лихва 2.40 лв. лихва от 29.12.2016 г. - до 02.12.2020 г.;
4) Лихва 2.25 лв. лихва от 28.03.2017 г. до 02.12.2020 г.;
5) Лихва 2.03 лв. лихва от 07.08.2017 г. до 02.12.2020 г.;
6) Лихва 2.18 лв, лихва от 11.11.2017 г. до 02.12.2020 г.;
7) Лихва 0.60 лв. лихва от 21.12.2017 г. до 02.12.2020 г.
Твърди се, че паричното вземане било заради неоснователно получени от Д. П. К.
парични преводи на суми чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД.
2. Обстоятелства, от които произтичало вземането:
- парични преводи чрез ЕКОНТ ЕКСПРЕС ЕООД с офис в **, кв.Трошево с
референтни номера:
*70000001441372/08.03.2016 г. - 590.00 лв. + 7.80 лв. такса + лихва 283.72 лв.
*70000001545250/21.06.2016 г. - 360.00 лв. + 4.32 лв. такса + лихва 162.60 лв.
*70000001755045/29.12.2016 г. - 480.00 лв. + 5.76 лв. такса + лихва 191.32 лв.
*70000001804380/28.03.2017 г. - 525.00 лв. + 6.30 лв. такса + лихва 196.29 лв.
*70000002011805/07.08.2017 г. - 420.00 лв. + 5.04 лв. такса + лихва 141.64 лв.
*70000002011481/11.11.2017 г. - 605.00 лв. + 7.26 лв. такса + лихва 187.89 лв.
*70000002137700/21.12.2017 г. - 140.00 лв. + 1.68 лв. такса + лихва 41.93 лв.
Излага се, че Д. П. К. дължала заплащане на следните суми: 3120.00 лв. – главница,
1205.39 лв. лихва за забава, 38.16 лв. - такси услуги, 15.10 лв. лихва за забава за заплатени
такси за услуги.
Ищецът моли да му бъдат присъдени и разноските за държавна такса в размер на
112.27 лв. /представляваща пропорционална такса върху материалния интерес в размер на
87.27 лв. и такса за образуване в размер на 25.00 лв./, както и адвокатски хонорар в размер
на 450.00 лв. в заповедното производство.
Сочи се, че с оглед изложеното, както и липсата на доброволно изпълнение на
задължението за възстановяване на сумата от страна на длъжника за ищеца, бил налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК.
В петитума на исковата молба се моли съда да постанови съдебно решение, по
силата на което да приеме за установено, че ответницата Д. П. К. с ЕГН **********, дължи
на Х.Ф. Д.Т. сумата от 4378.65 лв., от които:
- 3120.00 лв. главница;
- 1205.39 лв. лихва за забава върху главницата;
- 38.16 лв. такси за превдо на сумите – главница;
- 15.10 лв. лихва върху таксите, както и законната лихва върху исковата претенция
от датаат на подаване на заявлението във съда до окончателното изплащане на вземането.
3
Моли съда да осъди ответника да му заплати и сторените в заповедното
производство
разноски за държавна такса в размер на 112.27 лв. и адвокатски хонорара в размер на 450.00
лв., както и съдебно-деловодните разноски и хонорар в настоящото производство.
Отправя доказателствени искания за прилагане на ч.гр.д.№ 8165/2020 г. по описа на
Районен съд – Бургас и ч.гр.д.№ 20212220100071/2021 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора, както и да бъде допуснат до разпит един свидетел.
Ищецът е представил писмени доказателства по опис и моли съда да ги приеме.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Д. П. К., чрез
процесуалният й представител - адв.А.П. А. от АК – САК. от АК - Сливен, с който се
поддържа, че предявения иск е неоснователен и се прави волеизявление за прихващане.
Ответната страна моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
от страна на ищеца иск за неоснователно обогатяване или алтернативно – да приеме за
установено, че дължимата от ответницата сума се прихваща с дължими от ищеца суми.
Излага се следната фактическа обстановка:
В исковата молба по делото ищецът твърдял, че в периода 08.03.2016 - 21.12.2017 г.
е направил общо 7 парични превода на ответницата Д.К., като за никой от преводите не е
било налице правно основание. Претендирали се и съответните такси за преводите, заедно с
лихви върху тях и таксите от датата на съответния превод до 02.12.2020 г.
С цел процесуална икономия и отделяне на спорното от безспорното ответницата
потвърждава, че посочените в исковата молба 7 парични превода са били получени.
Твърди се, че било невярно обаче твърдението, че преводите са били изпращани без
основание и респ. ответницата се е обогатила неоснователно. По-конкретно:
Отношенията между ищеца и ответницата датирали от по-рано - 2011-2012 г., когато
ответницата била съдействала на г-н Т. да закупи недвижими имоти чрез дружество, което
той представлявал и чийто действителен собственик е (СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК
*********, с предишно наименование ТОП ДА ТОП БИЛД ЕООД) - а именно недвижим
имот в с.Медово, общ.Поморие и недвижим имот в с.Дуранкулак, общ.Шабла.
Посочва се, че отношенията им били приятелски, ответницата била помагала
нееднократно на г-н Т. - не само по отношение на посочените покупко-продажби – така
например му била оказвала съдействие при проблеми относно имоти в гр.Банско, при
необходимост от ремонти на имоти, при необходимост от ремонти по автомобила му (вкл.
закупуване на застраховки/винетки); косвено доказателство за съдействието, което
ответницата оказвала бил и факта, че по молба на г-н Т. ответницата е и понастоящем, член
на Съвета на директорите на дружество, на което ищецът е едноличен собственик -
БИНВЕСТ ЕУ ЕАД с ЕИК *********.
Твърди се, че в посочения период на паричните преводи — 2016 – 2017 г.
ответницата получила посочените 7 превода от г-н Т. с точни указания от страна на ищеца –
да заплати дължими от него или от неговото дружество ТОП ДА ТОП БИЛД ЕООД суми
4
към трети лица или общинска администрация.
Всички плащания, направени от ответницата били съгласно указания на г-н Т. и
включвали плащания за комунални услуги, за местен данък, за СОТ, за счетоводни услуги, а
всички разходни документи били предадени на г-н Т..
Разяснява се, че указанията от страна на г-н Т. били предоставяни основно по
телефона, но бил налице и един мейл, който потвърждавал казаното – като същия се отнасял
за превода от 28.03.2017 г. в размер на 525 лева.
Твърди се, че страните по делото са прекратили отношенията си преди години, но в
средата на 2020 г., без да е налице конкретна причина г-н Т. започнал всячески да се опитва
да получи каквото и да било плащане от страна на ищцата и дружеството, на което тя е
управител – ГРЕЙТ ИСТЕЙТC ООД с ЕИК *********, изпратени били покани, в които се
отправяли твърдения за по-големи суми, подаден бил сигнали до Дирекция „Инспекция по
труда – Бургас“ (с оглед на твърдяно трудово правоотношение между г-н Т. и ГРЕЙТ
ИСТЕЙТС ООД).
След като станало ясно, че претенциите са били явно неоснователни, в момента се
правел пореден опит за изплащане на някаква сума от ответницата – като се правят
необосновани твърдения за неоснователно обогатяване.
Посочва се, че в покана за плащане до ГРЕЙТ ИСТЕЙТС ООД, ЕИК ********* г-н
Т. прави извънсъдебно признание, че е получил от дружеството сумата от 12600 лева - като
възнаграждение, а след проверка на Дирекция „Инспекция по труда – Бургас“ се установило,
че не са налице нарушения на трудовото законодателство и между дружеството и г-н Т. не е
налице трудово правоотношение.
С оглед на горното и с оглед на направеното признание от страна на г-н Т. било
явно, че посочените от него като получени 12600 лева, били платени от ГРЕЙТ ИСТЕЙТС
ООД, ЕИК ********* без правно основание;
С договор за цесия от 30.06.2021 г. между ГРЕЙТ ИСТЕЙТС ООД, ЕИК *********
и ответницата Д.К., ГРЕЙТ ИСТЕЙТС ООД, ЕИК ********* прехвърлило (цедирало) на
ответницата Д.К. всички свои вземания към г-н Т..
С настоящото, ответницата Д.К. в качеството си и на управител на ГРЕЙТ
ИСТЕЙТС ООД, ЕИК *********, уведомявала ищеца г-н Т. (по смисъла на чл.99 от ЗЗД), че
вземанията на дружеството ГРЕЙТ ИСТЕЙТС ООД, ЕИК ********* в размер на 12600 лева
- недължимо платени възнаграждения - били прехвърлени (цедирани) на ответницата Д.К. в
лично качество като физическо лице;
Отвената старна извежда следното:
Видно от изложеното ответницата Д.К. добросъвестно се е грижила за работите на
ищеца и в съответствие с неговите указания – т.е. не било налице неоснователно
обогатяване. Въпреки това обаче, може би поради затруднено финансово положение,
ищецът в продължение на вече повече от година правел опити да получи някаква сума от
5
ответницата или дружеството, в което тя е управител.
Предявеният иск на осн. чл.55 от ЗЗД бил изцяло неоснователен, тъй като не било
налице, каквото и да било неоснователно обогатяване от страна на Д.К., която извършвала
всички, посочени услуги в полза на ищеца или дружество, на което той бил управител и
реален собственик (вкл. без да получава възнаграждение за тях).
Нещо повече – съгласно твърденията на ищеца - той самият дължи неоснователно
получени суми от дружеството ГРЕЙТ ИСТЕЙТС ООД, ЕИК *********, които (както било
посочено по-горе) са цедирани на ответника Д.К..
С настоящото и в случай, че претенциите на ищеца бъдат признати за основателни,
ответницата Д.К. заявява, че прави изявление за прихващане съгласно чл.104 във вр. чл.103
от ЗЗД до размера на по-малкото от тях и респ. възражение за погасяване на вземанията на
ищеца поради направеното прихващане.
В допълнение - претенциите по отношение на дължими лихви върху такси и
главници били необосновани - доколкото се искало начисляване на лихви от момента на
осъществяване на преводите. Подобно искане било неоснователно - доколкото лихви
следвало да се начислят от момента на получаване на покана за плащане. Такава и само за
някои, но не и всички от процесните преводи била получена едва в средата на 2020 г. В този
смисъл петитумът на ищеца по отношение на лихви бил неоснователен, не само по
отношение на основание, но и по размер.
Представя писмени доказателства по опис и моли съда да ги приеме.
Отправя към съда доказателствени искания:
Да задължи ищеца (в качеството му и на управител на „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“
ЕООД, ЕИК *********) на основание чл.190 от ГПК, както и „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.192 от ГПК да представят извлечения от
счетоводните книги на „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* за 2016 г. и 2017 г. -
по аналитични и синтетични сметки, като целта била да се провери дали има съвпадение
между направените парични преводи и плащания, направени в полза на трети лица/общини;
Да задължи ищеца (в качеството му и на управител на „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“
ЕООД, ЕИК *********) на основание чл.190 от ГПК, както и „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.192 от ГПК да представят първични счетоводни
документи за заплатени консумативи - ток, вода, СОТ, както и за заплатени местни данъци и
такси – за 2016 и 2017 г., като целта била да се провери дали има съвпадение между
направените парични преводи и плащания, направени в полза на трети лица/общини;
Да издаде съдебно удостоверение, което да послужи пред Дирекция „Инспекция по
труда - Бургас“, по силата на което ответната страна да се снабди с официален документ от
Дирекция „Инспекция по труда - Бургас“, от който да е видно дали са извършвани проверки
за нарушения на КТ от страна на ГРЕЙТ ИСТЕЙТС ООД, ЕИК *********, какви са били
основанията за проверките (твърдяни нарушения) и какви са резултатите от приключилите
проверки;
6
Да допусне двама свидетели в режим на довеждане с цел, доказване на отношенията
между страните и осъществяването на услуги от ответницата по указания на ищеца.
С оглед изложеното ответницата моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло като неоснователен предявения от ищеца иск. В условията на
алтернативност и в случай, че прецени, че претенциите на ищеца са основателни в цялост
или частично, моли съда да отхвърли претенциите за дължими лихви върху главници, като
неоснователни по размер и да приеме за установено, че с настоящия отговор е направено
волеизявление за
прихващане по смисъла на чл.103 и чл.104 от ЗЗД от ответницата, като вземането на ищеца,
признато от съда за установено, е погасено изцяло.
Претендират се и направени по делото разноски.
В откритото съдебно заседание на 02.02.2022 г. за ищеца се явява адв.М.Н. от АК -
Сливен, преупълномощена от адв.Ю.Д..
Адв.Н. поддържа исковата молба и моли да се приеме и допълни в петитума й със
сумата 3120.00 лв. - главница; 1205.39 лв. лихва за забава от 08.03.2016 г. до 02.12.2020 г.;
38.16 лв. такса за превод на 21.06.2020 г., от които 7.08 лв. за превод на 08.03.2016 г.; 4.32
лв. за превод на 21.06.2016 г.; 5.76 лв. за превод на 29.12.2016 г.; 6.30 лв. за превод на
28.03.2017 г.; 5.04 лв. за превод на 07.08.2017 г.; 7.26 лв. за превод на 11.11.2017 г.; 1.68 лв.
за превод на 21.12.2017 г. и 15.10 лв. лихва за забава за заплатени такси за услуги от
08.03.2016 г. до 02.12.2020 г.
Разяснява, че делото е образувано по чл.415 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от
физическото лице Х.Ф.Д.Т. гражданин на Кралство Белгия с адрес в **, да бъде прието за
установено по отношение на ответника, отново физическо лице Д.К., че дължи на ищеца по
Заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д.№ 20212220100071/2021 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора, представляваща сума, получена без основание, а именно
равностойността на сумата от 4378.65 лева чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД, за което са
приложили доказателства, от които: 3120.00 лв. - главница, 1205.39 лв. лихва за забава, 15.10
лв. лихва върху таксите и 38.16 лв. такса за превод. Превежданите суми се отнасят за
периода 08.03.16 г. до 21.12.2017 г., подробно описани в исковата молба, с което очертали
ясно страните по делото, предмета и обхвата на периода, за който искат да се разгледа спора,
като считат, че всичко разгледано извън този обхват би било изцяло незаконосъобразно.
Счита, че с отговора си ответникът не спори, че е получил тези суми, откъдето
следвало, че спорен по делото е факта, било ли е налице основание за извършване на
сочените преводи или същите са били извършени без основание. В този случай съгласно
задължителната съдебна практика, ищецът по иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на
даденото без основание носел доказателствената тежест да докаже, че е дал в полза на
ответника исковата сума, а не да доказва основанието за предоставените суми.
А ответникът от своя страна носел доказателствената тежест да докаже
основанието, на което е получил сумата, т.е., че същата му се следва да е на договорно или
7
извъндоговорно основание. В този смисъл заявява, че не са съгласни с доклада по делото по
отношение на разпределената доказателствена тежест.
Относно представените от ответника доказателства посочва, че в отговора и доклада
се съдържат изводи, че са имали отношения, както приятелски, така и на представляван и
представител. Моли ответника еднозначно да уточни получената от него сума, като
физическо лице, се следва да е на договорно или извъндоговорно основание, като представи
доказателства в този смисъл.
Отделно от това от самите твърдения на ответника било видно, че сочените
отношения, били между ищеца и трето за делото юридическо лице – „СИТИ РЕНТ
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, с предишно наименование „ТОП ДА ТОП БИЛД“ ЕООД.
Съдът ги задължил да представят извлечения от счетоводните книги, но тъй като
бил назначен нов счетоводител и предишният все още не му бил предал изцяло работата,
имайки предвид обема на информация, то моли съда да им бъде дадена възможност да
представят исканите извлечения от счетоводните книги в следващо съдебно заседание, в
което също така да бъде разпитан допуснатият им един свидетел. Независимо от това, счита,
че от исковата молба било ясно, че ищецът е физическо лице и претендира процесните суми
именно като такова, а не в качеството си на управител на „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД с
ЕИК ********* и не следвало в такова качество да бъде задължен да представя каквито и да
било доказателства. Още по-малко следвало да бъде задължавано трето за спора юридическо
лице „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД да представя извлечения от счетоводните си книги.
Освен това, дори и да се докажело, че има съвпадения между направените парични преводи
на физическото лице /ответника/ и плащания, направени в полза на трети лица от „СИТИ
РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД това по никакъв начин не можело да послужи за основание за
преводите, извършени в полза на физическото лице – Д.К., за което не се твърдяло да е
налице основание за плащането.
Оспорва всички приложени по делото доказателства, като неотносими по предмета
на делото, тъй като в една част касаят отношения между ищеца и трето за делото
юридическо лице, „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД с предишно наименование „ТОП ДА ТОП
БИЛД“ ЕООД, „ГРЕЙТ ИСТЕЙТ“ ООД, отнасяли се за имоти закупени на името на
юридическо лице, както и поканата от 2020 г., а в друга част касаят искане за доброволно
уреждане на трудовоправни отношения по отношение на неуредените с трето за делото
юридическо лице „ГРЕЙТ ИСТЕЙТ“ ООД, които се разглеждат по реда на КТ и били
неотносими по настоящия спор. Отнасяло се за втората покана. Оспорва електронна
кореспонденция, същата не била доказателствено средство събрано по реда на ГПК, също
така оспорва и тяхната автентичност.
Моли ответникът да посочи за какви конкретни обстоятелства ще бъдат разпитвани
свидетелите, тъй като в отговора било много общо.
По направеното възражение за прихващане: Моли да не се приема, тъй като не било
конкретизирано по основание и размер, срещу кои точно суми, за да може, както съда
8
правилно да вземе своето решение, така и ищецът да изрази адекватно своето становище и
възражение. Представя в съдебното заседание доказателство: Запорно съобщение от
01.03.2017 г. относимо към процесния период от ЧСИ Г.М. до Д.К., с което я информирла,
че е осъдена за сумата от 7270.39 лв. дължима към НАП Бургас и ОТП Факторинг, с което
твърдят, че вероятно получените от нея суми са за покриване именно на тези задължения.
Моли съда да им допусне в следващото с.з. един свидетел при режим на водене и да
представят исканите от тях счетоводни извлечения, като с разпита на свидетеля ще
установяват каква е била уговорката между ищеца и ответника по отношение на въпросните
суми.
Процесуалния представител на ответницата – адв.А. също се явява в заседанието и
заявява, че нямат възражения по доклада, моли съда да приеме представените от ответната
страна доказателства, поддържа изцяло отговора, а по отношение на представеното сега
доказателство, моли да не го приема. От него ставало известно за отношение между
ответницата и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Нямало нищо общо с конкретния
случай. Не на последно място, с оглед на това, да посочи изрично, защо са им на тях двама
свидетели, били посочили още в отговора и описали - с цел доказване на отношенията
между страните и осъществяването на услуги от ответницата по указания на ищеца.
С оглед издаденото съдебно удостоверение от съда, предоставя отговор от
Инспекция по труда, че е направена проверка и твърденията на ищеца са неоснователни и
обосновава и обстоятелството, че между ищеца и ответницата е имало отношения, вярно на
различни нива, включително и възлагането на конкретни задачи за заплащане на конкретни
суми. Съгласно ЗЗД не бил необходим с оглед извършвани действия на трето лице.
С оглед възражението, че „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД и другите дружества
касаели отношения между ищеца и трето за делото юридическо лице, това възражение не
било обосновано, доколкото ответницата нямало как да знае ищецът в какво качество е
превеждал или в лично качество.
Моли да бъдат разпитани и двамата водени свидетели. Размера бил изцяло точно
посочен на стр.3 от отговора, че по признание на господин Т. е получил от дружеството
сумата от 12600 лева, като възнаграждение от страна на дружеството „ГРЕЙТ ИСТЕЙТС“
ООД, чийто управител е Д.К., след като проверката на Дирекция „Инспекция по труда -
Бургас“ установила, че не е имало нарушения на трудовото законодателство и между
дружеството и г-н Т. не е било налице трудово правоотношение. Възнагражденията били
цедирани от Д.К..
В качеството на физическо лице ответната страна прави това възражение за
прихващане в размер на 12600 лева. По отношение на непредставените счетоводни
документи смята, че ищеца следвало да ги представи и смяната на счетоводството, не било
основание, тези документи да не бъдат представени и каквото и да бъде представено, е
налице съмнение относно съдържанието и последователността на търговските книжа и
можело да служат за някаква база за определяне достоверността. Заявява, че ще се ползват от
9
представените доказателства.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са представили следните писмени доказателства: ч.гр.д.№ 8165/2020 г. по
описа на Районен съд - Бургас, ч.гр.д.№ 71/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора,
ведно със всички писмени доказателства съдържащи се в тях, квитанции за платени
държавни такси, 7 броя копия на квитанции, извлечение от ИР, електронна кореспонденция
с указания за плащания, покана от 2020 г. за ответницата, покана от 2020 г. за дружеството
„ГРЕЙТ ИСТЕЙТС“ ООД, адвокатско пълномощни, копия от квитанции за парични
преводи: парични преводи чрез ЕКОНТ ЕКСПРЕС ЕООД с офис в **, кв.Трошево с
референтни номера: *70000001441372/08.03.2016 г., *70000001545250/21.06.2016 г.,
*70000001755045/29.12.2016 г., *70000001804380/28.03.2017 г., *70000002011805/07.08.2017
г., *70000002011481/11.11.2017 г., *70000002137700/21.12.2017 г., Извлечение от ИР за
дружеството СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК ********* – електронна кореспонденция с
указания за плащания, Покана от 2020 г. за Д. П. К., Писмо с изх.№ 21076563 от 05.11.2021
г. на Дирекция „Инспекция по труда – Бургас, Запорно съобщение изх.№ 2576/01.03.2017 г.
по изп.д.№ 20157030400362 на ЧСИ Г.М., Покана от 2020 г. за дружеството ГРЕЙТ
ИСТЕЙТС ООД с признание за получени от г-н Т. 12600 лева, както и гласните показания
на свидетелите П.Х.К. и П.Д.Г.
Съдът приема за безспорно установено,че между страните са съществували
определени финансови взаимоотношения. Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№
8165/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, на 16.12.2020 г. пред съда е било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца в настоящото
производство – Х.Ф.Д.Т. за сумите от 3120.00 лв. главница, 1205.39 лв. лихва за забава,
38.16 лв. такса услуги, 15.10 лв., лихва за забава за заплатени такси за услуги, същите
подробно описани в заявлението.
Като основание за вземането заявителя – ищеца е посочил, че обстоятелства от
които произтича вземането са неоснователно получени парични преводи, чрез ЕКОНТ
ЕКСПРЕС ЕООД с офис в **, кв.Трошево с референтни номера: *70000001441372 от
08.03.2016 г. - 590.00 лв. + 7.80 лв. такса + лихва 283.72 лв., *70000001545250 от 21.06.2016
г. - 360.00 лв. + 4.32 лв. такса + лихва 162.60 лв., *70000001755045 от 29.12.2016 г. - 480.00
лв. + 5.76 лв. такса + лихва 191.32 лв., *70000001804380 от 28.03.2017 г. - 525.00 лв. + 6.30
лв. такса + лихва 196.29 лв., *70000002011805 от 07.08.2017 г. - 420.00 лв. + 5.04 лв такса +
лихва 141.64 лв., *70000002011481 от 11.11.2017 г. - 605.00 лв. + 7.26 лв. такса + лихва
187.89 лв. и *70000002137700 от 21.12.2017 г. - 140.00 лв. + 1.68 лв. такса + лихва 41.93 лв.
С Определение № 263137 от 17.12.2020 г. съдът е прекратил производството и е
изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Нова Загора, където по ч.гр.д.№ 71/2021 г.
10
заповедният съд е уважил това искане, като е издал Заповед № 99/09.02.2021 г. за
претендираните по заявлението суми. Със същата заповед, заповедният съд е разпоредил
длъжника-ответник да заплати на заявителя - ищец и сторените по делото от последния
разноски в размер на 87.57 лв. – държавна такса и 450.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
С цел изясняване на спора съдът разпита свидетелите П.Х.К и П.Д.Г..
В показанията си свид.К. посочва, че познава Х.Ф. от 7-8 години, преди време
продавали имот, след което били в много добри близки отношения. Ходили си на гости във
Варна, той бил идвал. Като бил болен го карал в медицинско заведение. Заявява, че К. била
заплащала негови данъци за къщи, за колата, правили са му услуги, технически прегледи,
мисли, че около 2016, 17, 18 година. Ходели си на гости, били приятели. Ищеца искал, ако
докара сделка за имот, да вземе комисионна. Свидетелства, че това са разходи за имотите му,
задължението към държавата, което ответницата била плащала.
Свидетелят Г. посочва, че познава Х.Ф. покрай Д. П. К. - покрай нея се запознал с
него. Нямали отношения. От 2017 г., може би 2018 г. според него били приятелски
отношенията помежду им. Преди това му била продала някакви имоти. Ответницата се
занимавала с това - брокерски услуги. Свидетелства, че отношенията били абсолютно
приятелски - ходили са на вила, вършила му услуги, по разни инстанции ходила за него и
той самият също му бил вършил услуги, предполага, че около 2018, 2019 г., след като се
запознал с него, ответницата му била вършила услуги. Заявява, че ищеца й е плащал.
Видно от приетата като доказателство кореспонденция между страните на л.32 и
л.33 се установява, че ищеца е ангажирал ответницата да заплати сметка за електричество в
с.Медово за имот собственост на ТОП ДА ТОП БИЛД ЕООД, като Т. е разяснил, че ще
изпрати същия ден сума от 520 лева, от които 3*120 лева=360 лева за него, 100 лева за Цени
и 60 лева за EVN.
От своя страна ищецът следваше да представи гласни и писмени доказателства,но
такива не представи.Не изпълни своята заявка да води свидетел в с.з.,а и не изпълни
задължението си,вменено му от съда, да представи извлечения от счетоводните си книги.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1 от
ЗЗД.
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че с ответницата се
намирали в приятелски отношения, като в някои случаи и на представляван и представител.
В тази връзка ищецът превеждал различни по размер парични суми на ответницата, като в
исковата молба не се сочат основанията за преводите, а само факта на превеждането им и
техния размер. Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК било образувано заповедно
производство в НЗРС № 71/2021 г. по описа на съда, в хода на което била издадена исканата
11
заповед за изпълнение, но са му били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за
установяване на вземането си, заради постъпило в срок възражение от страна на длъжника.
В исковата молба се излага фактическа обстановка, обосноваваща направеното
искане, като обаче това е единствено по размер, но не и по основание, както и се излагат
твърдения за дължимост на сумите предмет на иска, което обуславя правния интерес от
завеждане на делото.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения
срещу нея иск, с който заявява, че същия е неоснователен и алтернативно прави възражение
за прихващане.
В тежест на всяка от страните бе да докаже твърденията.
В тежест на ищецът бе да докаже основанията за предоставянето на сумите на
ответницата и техния размер.
Съдът прие за безспорно установено, че между страните са съществували
определени финансови взаимоотношения.
Не се събраха доказателства, от които може да се направи извода, че предявеният
иск е основателен и че за процесните претендирани с установителния иск суми не е било
налице основание за извършване на сочените преводи или същите да са били извършени без
основание.
С цел да се внесе яснота във фактите и обстоятелствата съда предостави на ищеца
възможност да представи изисканите от него счетоводни извлечения, като такива обаче, така
и не бяха представени до последното по делото открито съдебно заседание.
С оглед липсата на данни, които да подпомогнат за изясняване на евентуалните
основания или липсата на такива, било то договорни или извъндоговорни, съдът намира че
претендираното на правно основание чл.55 от ЗЗД се явява, необосновано и недоказано.
В подкрепа на противната теза се явяват и гласните доказателства на разпитаните
свидетели - К. и Г., които безпротиворечиво сочат като основание за преведените от ищеца
на ответницата суми, разходите за имотите му, негови данъци за къщи, за колата, за
технически прегледи, услуги, по разни инстанции, за което било и заплащно от ищцова
страна. Видно от изложеното сумите не са били дадени без правно основание, а с оглед
направени плащания. От приетите по делото писмени доказателства, а именно представена
от ответницата кореспонденция на л.32 и л.33 се установява, че ищеца я е ангажирал да
заплати сметка за електричество в с.Медово за имот собственост на ТОП ДА ТОП БИЛД
ЕООД, като Т. е разяснил, че ще изпрати същия ден сума от 520 лева, от които 3*120
лева=360 лева за него, 100 лева за Цени и 60 лева за EVN.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове са неоснователни и
недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Във връзка с възражението за прихвъщане в размер на 12600лева,направено от
ответната страна не се събраха никакви доказателства и поради това то следва да се
12
отхвърли,като неоснователно и недоказано.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, деловодните разноски
следва да бъдат заплатени от ищеца на ответницата,но искане в тази насока не е направено и
затова не следва на ответницата да се присъждат разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ от Х.Ф.Д.Т. роден на 05.07.1968 г., с продължително
пребиваване, с ЛНЧ **********, притежаващ номер на документа № *********, изд. на
12.04.2018 г. от МВР – Варна, л.п.№ **********, изд. на 09.02.2011 г. в гр.Вилер, Кралство
Белгия, Гражданин на Кралство Белгия и постоянен адрес: гр.Варна, ул.„Иваница Данчев“
№ 1, ет.5, ап.13, СПРЯМО Д. П. К. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, ИСК ЗА
УСТАНОВЯВАНЕ ДЪЛЖИМОСТТА НА СУМАТА от 4378.65 лв. /четири хиляди триста
седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, от които: 3120.00 лв. /три хиляди сто и
двадесет лева/ – главница, 1205.39 лв. /хиляда двеста и пет лева и тридесет и девет
стотинки/ – лихва за забава върху главницата, 38.16 лв. /тридесет и осем лева и шестнадесет
стотинки/ – такси за превод на сумите, 15.10 лв. /петнадесет лева и десет стотинки/ – лихва
върху таксите, както и законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ направеното възражение за прихващане в разер на 12600/дванадесет
хиляди и шестстонин/лева от Д. П. К. против Х.Ф.Д.Т.като НЕОСНОВАТЕЛНО и
НЕДОКАЗАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
13