Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Тетевен, 12.07.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори
състав,в публично
заседание
На двадесет и осми юни,
През две хиляди двадесет и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№ 673 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:
Ищец: „ Теленор
България“-ЕАД-град София,
Ответник: Д.П.Ц. ***,
И за да
се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът излага,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е издадена такава за сума в размер на 1432.39 лева.Във връзка с връчване на заповедта при условията на чл.47 от ГПК се предявяване установителния иск,предмет на делото.
Излага се от ищеца,че по повод договор за мобилни услуги от дата 29.12.2015г ответникът е абонат на ищеца,като във връзка с допълнително споразумение от 20.08.2018г е предпочел нова абонаментна програма Тотал 44.99 със срок на действие 24 месеца.При възползване от преференциални условия абонатът е сключил и договор за лизинг от същата дата,по силата на който му е предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI P20 Pro Dual Black за период от 23 месеца,срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 51.99 лева.Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги,като за потребените от абоната услуги за периода от 18.08.2018г до 17.11. 2018г ищецът е издал фактури от 18.09.2018г, 18.10.2018,18.11.2018г,с посочени в същите стойности на услуги,лизингови вноски,такси.Неизпълнението от ответника за заплащане стойността за потребените и фактурирани услуги на стойност 340.60 лева е ангажирало договорната му отговорност,като на основание общите условия ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника,като на дата 18.12.2018г е издал крайна фактура. Поради неизпълнението на абоната са обявени за предсрочно изискуеми и лизинговите вноски,дължими от месец 12/2018г,съгласно уговорения погасителен план.За посоченото лизингово устройство се дължи цената в размер на 1091.79 лева,която представлява 20бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 1039.80 лева и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 51.99 лева.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено съществуване на вземане към ответника в размер на 340.60 лева,представляващо дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 18.08.2018г до 17.11.2018г.,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК,както и вземане в размер на 1091.79 лева,представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 20.08.2018г на мобилно устройство HUAWEI P20 Pro Dual Black. Моли да бъде заплатени сторените разноски в производството.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от назначеният особен представителна ответника-адвокат С.-ЛАК,в който се излага становище за допустимост на исковете,но за неоснователност на същите,оспорват се приложени фактури към исковата молба,оспорва се твърдения факт на забава и наличие на условия за предсрочна изискуемост,прави се възражение за нищожност на клаузи на договор за лизинг и допълнително споразумение.Моли да бъдат отхвърлени исковете.
От приложените по делото писмени доказателства,както
и тези по приложеното ч.гр.дело №249/2020г по описа на РС-Тетевен и
заключението на съд.-почерковата експертиза,изготвена
от вещото лице Славчо П.,,съдът приема за установено следното:
Приложен е договор за мобилни услуги,сключен между страните на дата 29.12.2015г.,както и допълнително споразумение от дата 20.08.2018г, към договора,в което е посочено,че срокът за предоставяне на мобилната услуга на ответника/потребителя/съгласно погасителен план,се продължава до 20.08.2020 година.
Приложен е договор за лизинг от дата 20.08.2018г,скрлючен между страните,съгласно клаузите на който ищецът предал на ответника лизингово устройство,описано като марка и модел в исковата молба,срещу задължение на ответника за заплащане на цената на устройството на 23 вноски,всяка от които в размер на 51.99 лева с включен ДДС.
От заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява,че подписите върху двата договора за абонат са положени от ответника Д. Денов.
Приложени са фактури,едностранно създадени от ищеца,в които са отразени задължения на ответника мобилни услуги,тарифни такси и лизингови вноски.
От приложеното ч.гр.дело №249/2020г по описа на РС-Тетевен се установява,че на дата 29.05.2020г ищецът е подал заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника/длъжник/,като с разпореждане от 16.06.2020г е издадена такава за следното вземане: сума в размер на 1432.39 лева-главница,от която 340.60 лева представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги и 1091.79 лева,представляващи незаплатени лизингови вноски,законната лихва върху главницата ,начиная от 29.05.2020г до изплащане на вземането,както и за сумата от 226.81п лева-разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК,поради което с разпореждане от 17.09.2020г заповедният съд е дал указания на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,който с оглед момента на връчване на разпореждане /на дата 30.099.2020г./ е спазен от ищеца в настоящето производство.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск,квалифициран по чл.422,във в-ка с чл.415 от ГПК,е допустим,доколкото е подаден и в срока по чл.415 от ГПК.
Съдът приема,че ищецът е установил съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните,с източник договори за предоставяне на мобилни услуги и на продажба на мобилен апарат на лизинг.В заключението на съд.-почерковата експертиза е потвърден автентичността на положените от ответника подписи върху двата договори и допълнително споразумение.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника,че ищецът не е доказал предпоставките за едностранно разваляне на договора за лизинг,чрез обявяването му за предсрочно изискуем.Доколкото към момента на приключване на устните състезания е настъпила крайната падежна дата на задълженията на ответника по договор за лизинг,този факт се съобразява от съда,съгласно чл.235,ал.3 от ГПК.В
Не се споделят от съда и доводите на особения представител на ответника за нищожност на клаузите на договора за лизинг,същите са прекалено общо формулирани,без посочване конкретно кои клаузи се визират,недоказано е твърдението за това,че договорът,респ. клаузите, са били предварително изготвени от по-силната страна по правоотношението.
За да установи вземането си незаплатени ползвани мобилни услуги в размер на 340.60 лева, ищецът е предоставил по делото като приложение към исковата му молба данъчни фактури. Така приетите по делото писмени доказателства-заверени преписи от фактури, на което ищецът се позовава за доказване вземанията си спрямо ответника, притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 от ГПК, удостоверяват единствено фактите, че са издадени от „Теленор България“-ЕАД- гр. София и че лицето, което е съставило тези документи е техен автор. Съдът намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящи от ответната страна, удостоверяват изгодни за ищеца факти и не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответникът реално дължи претендираните от ищеца суми за потребени услуги. За да бъде уважен искът в частта му за дължимите по договорите суми за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга и продукти на изплащане, в тежест на ищецът е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи неговата претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Само по себе си наличието на фактури, удостоверяващи претендираните суми за потребени мобилни услуги, не може да обоснове извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата, като частен писмен документ, не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания.В тежест на ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори. Изцяло неустановено остана какви именно задължения на ответника са фактурирани, за какви конкретно далекосъобщителни услуги, за какъв период и колко са потребени и на каква стойност. Изцяло неясно е начислените месечни такси, посочени във фактурите, за какви абонаментни такси, пакетни минути и/или друго са начислени.Фактът на използване от абоната на далекосъобщителните услуги, за претендирания период и осчетоводената им стойност,би могъл да се установи посредством съответно експертно заключение,каквото искане ищецът не е направил.
По изложените
съображения съдът приема,че ищецът не доказва възникването и размерът на
претендираното вземане ,за което е издадена заповедта по ч.гр.дело №249/2020г
по описа на РС-Тетевен- зя дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги,поради което искът за това вземане следва да мъде
отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По отношение на вземането за дължими лизингови вноски,съдът прие валидността на сключения между страните договор,а в клаузите на същият е отразено,че с подписването му лизингополучателят декларира получаване на посоченото мобилно устройство. Последният обаче не е доказал в настоящето производство изпълнение на своето задължение за заплащане на стойността на устройството на 23 равни месечни вноски,всяка от които в размер на 51.99 лева,като крайната падежна дата на задължението е настъпило към момента на приключване на устните състезания по делото.Ето защо искът за това вземане следва да бъде уважен,като основателен и доказан.
По отношение на разноските по заповедното и исковото производство:
Съдът в исковото производство следва да разпредели,съобразно изхода на делото,отговорността за разноските както в заповедното,така и в исковото производство,каквото искане ищецът е заявили с исковата молба и допълнителните си становища. В заповедното производство съдът е присъдил разноски в общ размер на 226.81 лева.Заповедта не е обжалвана в частта за разноските,поради което такива се дължат на ищеца. В исковото производство на ищеца се присъждат разноски в общ размер на 600.00 лева,от които държавна такса 50.00 лева/за иска за вземането за лизингови вноски/,възнаграждение за вещо лице 150.00 лева и възнаграждение за особен представител-400.00 лева.
По отношение претенцията за договорено възнаграждение за адвокат в размер на 180.00 лева,съобразно договора за правна защита и съдействие/стр.8-та от делото/:
Съдът съобразява обстоятелството,че упълномощеният адвокат е регистриран по ЗДДС, с оглед на което за обосноваване на реално извършен разход, освен правилата на чл.78 от ГПК, са приложими и специалните изисквания на ЗДДС. Нормата изисква данъчно задълженото лице-доставчик да издаде фактура за всяка извършена от него доставка на услуга. Такава не е представена по делото. Вписването като текст в договора на извършено плащане в брой/“внесена сума“/, също не е достатъчно,тъй като е нужно да се посочи как е внесена сумата. Ако е преведена по банков път, следва да се представи преводното нареждане. В случай,че е платено в брой-да се представи издаденият касов бон. Касае се за изпълнение на изисквания на счетоводните стандарти за удостоверяване на реално полученото плащане от данъчно задълженото лице. Затова, за да се твърди,че такъв разход е направен,той следва да се доказан с приложимите за плащането реквизити, при съобразяване и на нормите на ЗСч.(чл.6). В този смисъл е прието и в ТР №6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, в т.1, където е изложено,че договорът за правна помощ може да служи за разписка за извършеното плащане,с изключение на случаите,когато по силата на нормативен акт е указан специален начин на плащане. За адвоката-регистриран по ЗДДС, е поставено допълнително изискване за удостоверяване на извършеното в негова полза плащане.
За разлика от заповедното производство,в което е приложена фактура от дата 08.05.2020г,то в исковото производство такъв счетоводен документ,за сумата,предмет на договора от 27.10.2020 година ,не е представен
По изложените съображения съдът намира,че не следва да се присъжда претендираният в исковото производство адвокатски хонорар в размер на 180.00 лв./по този въпрос Решение по в.гр.д.№ 317/2019г. на ОС-Ловеч/.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,съществуването на вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,п.к. 1766,ж.к. Младост №4,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от Джейсън Кристос Кинг, само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачик или Джейсън Кристос Кинг заедно с Ян Хануш,чрез пълномощника по делото адв. В.Г.-САК,срещу Д.П.Ц.,ЕГН:********** ***,.в размер на 1091.79/хиляда деветдесет и един лева и седемдесет и девет ст./лева,представляваща стойност на незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг,сключен на 20.08.2018 година,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 29.05.2020 година, до окончателното и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,п.к. 1766,ж.к. Младост №4,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от Джейсън Кристос Кинг, само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачик или Джейсън Кристос Кинг заедно с Ян Хануш,чрез пълномощника по делото адв. В.Г.-САК,срещу Д.П.Ц.,ЕГН:********** ***,.,ИСК по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,за установяване на вземане в размер на 340.60 лева,представляващо дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги за периода от 18.08.2018г до 17.11.2018г,по договор за мобилни услуги от 29.12.2015г и допълнително споразумение към същия от 20.08.2018г ,ведно със законната лихва върху сумата,начиная от 29.05.-2020 година.
ОСЪЖДА Д.П.Ц.,ЕГН:********** ***, да заплати,на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,п.к. 1766,ж.к. Младост №4,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от Джейсън Кристос Кинг, само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачик или Джейсън Кристос Кинг заедно с Ян Хануш,чрез пълномощника по делото адв. В.Г.-САК сумата от 886.81/осемстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и една ст./лева ,представляващи сторени разноски,от които по ч.гр.дело №249/2020г по описа на РС-Тетевен се присъждат разноски в размер на 226.81 лева,а по гражданско дело №673/2020г по описа на РС-Тетевен се присъждат разноски в размер на 600.00 лева,като отхвърля искането за присъждане на разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: