Решение по дело №509/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 №……………………        2021 г.

                                                        гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на осми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

ЙОРДАН ДИМОВ

 

  при секретаря Теодора Чавдарова

в присъствието на прокурор Силвиян И

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД №509/2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на жалба на „СБР Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н.П., обл. Ш., ул.“Т.К.“ № **, чрез пълномощник – адв. И.Г.,*** срещу Решение №260184/08.02.2021 г. по НАХД №214/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0001088/30.11.2020 г., издадено от Началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Варна, с което на дружеството за нарушение по чл.91в т.2 предл.2 от ЗАвтП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. на осн. чл.104 ал.7 от ЗАвтП.

Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, неспазване на съдопроизводствените правила и е необосновано. Оспорва извода на ВРС, че в хода на административно-наказателното производство /АНП/ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че не е налице надлежно връчване на поканата за проверката, като АУАН и НП са връчени на лице, което не е оправомощено да получава и подписва покани и актове. Намира, че съгласно чл.91, ал.2, т.2 от Закона за автомобилните превози превозвачите са длъжни да съхраняват и предостяват при поискване информацията извлечена от паметта на картата на водача. Намира ,ч еза предоставяне на тази информация няма предвиден нормативно установен срок, което означава, че щом подобен срок не е даден то санкц;ионираното лице не е извършило нарушение. Твърди, че както в АУАН, така и в НП липсва пълно и точно описание на нарушението, както и обстоятелствата, които го установяват, поради което не е ясно дали правилно са определени нарушената и санкционната норми. На изложените основания претендира отмяна на въззивното решение и постановяване от касационната инстанция на друго, с което да се отмени НП.

В съдебно заседание за жалбоподателя не се явава представител, но е депозирано писмено становище преди провеждане на съдебното заседание, в което се поддържа така подадената жалба и моли да бъде отменено въззивното решение, както и НП.

Ответникът - РД „АА“-Варна, не се представлява в проведеното съдебно заседание, не заема становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се отхвърли. Счита, че ВРС е постановил законосъобразно и правилно решение, като не са налице основания за неговата отмяна.

Съдът като разгледа по отделно и в съвкупност наведените в касационната жалба основания, намира за установено следното:

ВРС е бил сезиран с жалба от „ СБР Логистик“ ЕООД срещу гореописаното НП. За да се произнесе по същата е приел от фактическа страна, че с покана от 17.07.2020 г. била изискана от дружеството превозвач „СБР Логистик“ ЕООД информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на водача С.А.С.. Бил определен 7 дневен срок, като поканата била получена на 29.07.2020 г., а информацията не постъпила при РД на „АА“ в дадения срок – т.е. до 05.08.2020 г. Съдът е приел, че обяснения за това са постъпили на 24.08.2020 г. изходящи от пълномощник на дружество. Било прието, че с бездействието си дружеството е осъществило административно нарушение на разпоредбата на чл.91в т.2 предл.2 от ЗАвтП, за което му бил съставен АУАН. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са наведени възражения. Административнонаказващия орган (АНО) като възприел изцяло констатациите в акта и дадената правна квалификация, издал оспореното НП.

В решението си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните правила, като съдържат и реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че фактическата обстановка е била правилно установена от органа, като същата се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел. Счел е, че АНО е приложил правилно материалния закон и е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството, доколкото събраните по делото доказателства безспорно установяват извършено от същото административно нарушение на нормата на чл.91в т.2, предл.2 от ЗАвтП. Изложил е мотиви, че санкционната норма също е приложена правилно, като въпреки, че цифрово не е посочено кое предложение на разпоредбата на чл.104 ал.7 от ЗАвтП се има предвид, то налице е пълно и точно описание на изпълнителното деяние, поради което и не е нарушено правото на защита на дружеството.

По изложените в жалбата доводи въззивният съд е приел, че представеното пълномощно на лицето, което е получило поканата в производството, както и комуто са връчени АУАН и НП, установява наличие на представителна власт за извършване на тези представителни действия в рамките на едно административно-наказателно производство. Посочено е, че липсата на срок за представяне на документите по смисъла на чл.91в от ЗАвтП означава, че същите следва да бъдат връчени незабавно. Счел е, че липсата на представяне на информацията за водача – извлечена от неговата карта, обективира отказ от предоставяне на исканата информация.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Не са налице наведените касационни основания. При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП съгласно задължението по чл.312 и чл.313 ал.1 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали АУАН и НП са издадени при спазване разпоредбите на ЗАНН и съответстват на изискванията за съдържанието им, като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт.

Необосновано касаторът поддържа допуснато нарушение на чл.57 от ЗАНН. Деянието е описано ясно и конкретно, като е посочена и нарушената законова разпоредба. Описани са всички относими обстоятелства: че от дружеството не е представена на контролните органи изискана информация, извлечена от картата на водача С.А.С.. Правилно е определена и датата на извършване на нарушението – 06.08.2020 г.,  доколкото именно тогава, след дадения от органа 7 дневен срок, е станало ясно, че изисканата информация от картата на водача няма да бъде представена.

Съдът намира за напълно несъстоятелно възражението, че документацията във връзка с административната преписка при водене на административно-наказателното производство е връчена на лице без представителна власт по отношение на санкционираното дружество. Както може да се установи от представеното пълномощно, нотариално заверено на 30.11.2017 г. с рег. №3290 на Нотариус с рег. №715 на НК и район на действие – района на РС - Ш., лицето Х.П.Т.е било упълномощено  от управителя на „СБР Логистик“ ЕООД – Р.А., роден на *** г. в Република Турция и гражданин на последната, с постоянен адрес ***, Кралство Б.. Изрично е посочено в пълномощното – т.4, че лицето има правата „Да представлява дружеството пред общински, държавни и административни органи и агенции (включително, но не само пред НАП, НОИ, НСИ, МТСП – Инспекция по труда) във всички административни процедури и производства, свързани с осъществяваната дейност.“ С оглед на това съдът приема, че посоченото лице е било оправомощено валидно да приема валидно всякакви документи свързани с административно-наказателни процедури предприети по отношение на дружеството. Следва да се приеме, че изброяването в скобите е примерно и като такова следва да се приема именно, защото посочените изчерпателно органи са в скоби, а и предвид уточнението „ … включително, но не само … “, т.е. текстът смислово и словесно включва представителството пред всички административни органи.

            Не се споделя възражението на касатора във връзка с липса на конкретен срок за изпълнение. Действително в поканата не е бил посочен краен срок за представяне на изисканите документи, но доколкото същата е била редовно връчена на дружеството, с конкретно описани в нея изискани документи /в частност информация извлечена от картата на водача/ и по делото няма данни такива да са представени, както в хода на АНП, така и на съдебното такова, то настоящата инстанция намира, че този пропуск по никакъв начин не е накърнил правото на защита на наказаното дружество, поради което и не съставлява съществено нарушение, обуславящо незаконосъобразност на НП на това основание.

Районният съд не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства; обсъдил е същите (както писмени така и гласни). В мотивите към решението, е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Обсъдил е всички възражения на въззивника.

Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Нормата на чл.91в т.2 предл.2 от ЗАвтП безспорно съдържа задължение за превозвачите да предоставят за проверка от контролните органи информацията от картата на водача. Извършването на вмененото нарушение на практика не се оспорва и се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Напълно се споделят мотивите на ВРС, че изпълнителното деяние - непредоставяне на информация, извлечена от картата на определен водач, е конкретно изписано в НП и напълно покрива състав от разпоредбата на чл.104 ал.7 от ЗАвтП, поради което и правото на защита на санкционираното дружество не е накърнено.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, четвърти касационен състав

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260184/08.02.2021 г. по НАХД №214/2021г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001088/30.11.2020 г., издадено от Началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Варна, с което на „СБР Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н.П., обл. Ш., ул.“Т.К.“ № ** за нарушение по чл.91в т.2 предл.2 от ЗАвтП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. на осн. чл.104 ал.7 от ЗАвтП

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                    2.

 

Особено мнение на Ивета Пекова, съдия в Административен съд-Варна по к.адм.д.№ 509/2021 г. по описа на Адм.съд – Варна:

 

Считам, че решението на ВРС е неправилно.

Въззивният съд е приел в мотивите си, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и че вмененото с него нарушение е безспорно установено.

С обжалваното НП е наложено административно наказание на основание чл.104 ал.7 ЗАвП за извършено нарушение по чл. чл.91в т.2 от ЗАвП. Съгласно чл.91в т.2 ЗАвП превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от картата на водача. В санкционната разпоредба на чл.104 ал.7 ЗАвП е предвидена отговорност на превозвач, който не съхранява тахографските листи, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период от 365 дни или отказва да ги предостави за проверка  на контролните органи.

Изпълнителното деяние, съгласно описанието в НП, е непредставяне на контролните органи на информация, извлечена от картата на конкретен водач. Такова деяние не е предвидено сред хипотезите на чл.104 ал.7 ЗАвП. Изпълнителните деяния в двете хипотези, които са уредени в чл.104, ал.7 от ЗАвП се различават по своя фактически състав, поради което и следва да са описани пълно и точно фактите и обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно по цитираната разпоредба. В случая фактите в НП не осъществяват нито една от хипотезите на чл.104, ал.7 от ЗАвП поради липса на съставомерни елементи в описанието на деянието. От описанието в НП не става ясно съхранена ли е информацията, за чието непредставяне е наказано дружеството или е налице отказ от страна на дружеството да я предостави.

В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.

В случая липсата на посочени в НП конкретни факти, свързани с изпълнителното деяние на административното нарушение, съществено затруднява преценката за съставомерността на деянието. Посоченото нарушение на процесуалните правила е съществено и основание за отмяна на издаденото НП, а като го е потвърдил ВРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

Считам, че обжалваното решение следва да се отмени, като се отмени и НП.

 

 

 

                                                                   Съдия: