Р Е Ш
Е Н И Е № 60
Гр.Видин, 16.02.2018 година
ВИМЕТОНАНАРОДА
Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито
заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
А. П.
Членове:
при секретаря В. К. в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията П. гр.дело № 135 по описа за 2016 година и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането/отм./ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Ищците К.М.В., с ЕГН **********,***; Г.С.В.,***.; К.Г.Л.,
с ЕГН **********,***; Ц.С.В., с ЕГН ********** *** и В.С.Е., с ЕГН **********,***; всички със съдебен адрес *** , чрез адв.Д. Б.
Ц. от ВАК са предявили искове против З. Б. И. АД, България , гр. С., бул.“Д. Б.“
№ .., ЕИК ............., представлявано от С. С. П., с които искат да бъде
осъден ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач, да им заплати обезщетения за претърпените от
тях неимуществени вреди, както следва :
За К.М.В. и Г.С.В. сума в размер на по ...........
лева за всяка една от тях, ведно със законната лихва върху тези суми , считано
от датата на ПТП – 18.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумите; за К.Г.Л.
– сума в размер на ............. лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на ПТП – 18.12.2014 г. до окончателното изплащане, за Ц.С.В.-
сума в размер на ............. лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 18.12.2014 г.
до окончателното й изплащане; и за В.С.Е. – сумата от ............ лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 18.12.2014 г.
до окончателното й изплащане.
Поддържа се в исковата молба, че на 18.12.2014г. около 22:30 часа в гр.Видин лицето Т. С. Т. при
управление на МПС - лек автомобил „Ауди", модел "..." срег.№ВН
........ ВВ,
собственост на С. и М. Т., на бул. „П." след надлеза, движейки се от
кръстовището с ул. „Ц. И. А. II" към „К.", водачът на автомобила е
нарушил правилата за движение -чл.21, ал. 1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение в
населено място се движел с превишена скорост от 116км/ч вместо с максимално
допустимата скорост от 50км/ч и чл.20, ал.1отЗДвП- загубил контрол върху
автомобила в нарушение задължението си да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява и по непредпазливост причинил:
Три
броя средни телесни повреди на К.Г.Л..
Пострадалият е настанен в
МБАЛ Видин, първоначално в отделение ОАИЛ за времето от 18. до 22 12.2015г., където е
установено следното: о. по лицето, з. на с., с. на р. Д. - от шесто до осмо р. В. и от
пето до седмо р. В., б. К., п., п. Е. Д. Извършена е незабавна т. в дясно. След
това е преместен в отделение Хирургия за времето от 22 до 24.12.2015г.
Повторно е настанен в МБАЛ
Видин за времето от 21.01.2015г. до 29.01.2015г., като е установен х. и в лява г. П. и му е
извъшена т. в ляво.
Две
средни телесни повреди и два броя леки телесни повреди на Ц.С.В..
Нараняванията са следните – ч. Р. на м. Г. на т. мускул
на дясна п. с х., к., к. на главата, м. С., к. на лицето с р. Р. от около 35 мм. в областта на г. У. и
на н., к. в областта на г. К.и г.
Три
броя леки телесни повреди на В.С.Е..
Нараняванията са следните – х. в областта на г. К. и г.,
к. на левият г., к. на г., к. на лицето.
Излага се в исковата молба
, че деянието на Т. С. Т. представлява престъпление по чл.343, ал.З, предл.
Ш-то, б. „б", предл. I-во във вр. с ал.4, във вр. с ал.1, б.
„в", въввр. счл. 342, ал.1 от НК въввр. счл. 373, ал.2отНПК, въввр. счл. 58а, ал.1 от НК,
поради което с Присъда № 41 от 18.09.2015г. по нохд 167/2015г. по описа на ВОС е
осъден на „Л. от с." за срок от ... години и ..... месеца. Виновният за
настъпилото събитие водач Т. С. Т. попада в кръга на лица, чиято отговорност се
покрива от застраховката „Гражданска отговорност" - полица
................ със валидно застрахователно покритие от 31.12.2013 г. до 30.12.2014г., сключена със З. „Б. И. " АД от собственика на
автомобила – С. Т. Т.
Твърди
се , че съгласно действащото към датата на ПТП законодателство,
застрахователят дължи обезщетението вместо прекия причинител за всички суми, за
които последният отговаря по българските закони.
Застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач З. „Б. И." АД е извършил частични плащания по претендираните от ищците суми, както следва:
На К.М.В.
и Г.С.В. изплати суми в размер на по .......... лв. от
претендираните ..........лв.
/........ лева/, за всяка от тях.
На К.Г.Л.
сума в размер на ......... лв
от претендираните ....... лв. /............/, ведно със законнаталихва
върху тази сума от датата на ПТП -18.12.2014 г., до
окончателното изплащане на сумите.
За Ц.С.В. сума в размер на ...........
лв от претендираните .......... лв. /.........../.
За В.С.Е. сума в размер на ............ лв от претендираните .......... лв. /.........../.
Вследствие на
възникналото ПТП пострадалият С. Й. В. е получил телесни увреждания
несъвместими с живота и е починал преди да бъде откаран в МБАЛ Видин. Неимуществените
вреди, претърпени от първите две ищци-съпруга и дъщеря на С. В. се изразяват в
силни д. Б. по внезапно починалия изключително близък човек, опора на
семейството им, активно работещ и грижещ се за тях съпруг и баща, подробно
описани в исковата молба . Неимуществените вреди на останалите ищци се
изразяват в болки и страдания и също са
подробно описани в ИМ.
По допустимостта на
исковете.
Производството
е за установяване на дължимостта на претендирани от пострадалите от ПТП лица
против застраховател по застраховка „Гражданска отговорност " обезщетения
за претърпени неимуществени вреди. Производството по делото съдът квалифицира по
чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), приложим на осн. § 22 от
ПЗР на КЗ, а не по реда на чл. 432 от КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от
страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка
помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния
застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. следва да бъдат
разрешавани по реда на 4.IV от КЗ/отм./.
Относно факта на настъпване
на ПТП на 18.12.2014г. с превозно средство,
застраховано по застраховка ГО при ответника не се спори между страните, предвид
представените писмени доказателства - влязла в сила присъда, проверка за сключена
застраховка, като този въпрос и не е оспорван пред настоящата инстанция. Не е
предмет на спора и факта, че при настъпване на посоченото ПТП ищците са
пострадали. Спора в настоящето производство е свързан с наличието на
причинно-следствена връзка между всички претендирани увреждания и настъпилото
ПТП, както и относно интензитета на търпените болки и страдания, които подлежат
на обезщетяване.
В отговора на исковата
молба се излагат от ответника съображения по допустимостта и основателността на
исковата претенция. Поддържа се от ответното дружество, че искът е недопустим,
с оглед признанията на ищците за получено обезщетение, което ответното
дружество било изплатило на ищците. Ответника счита, че с приемането на
изплатеното обезщетение, ищците са упражнили правото си да искат обезщетение за
посочените в исковата молба неимуществени вреди от застрахователя, поради което
и вземането им е изцяло погасено чрез плащане. В случай, че съдът приеме, че
вземането не е изцяло погасено, ответникът моли при определяне на обезщетението
на ищците да бъдат взети предвид заплатените от застрахователя суми, прилага и
доказателства за плащане.
Вярно е, че ответникът е
предложил изплащане на обезщетение за всички вреди от ПТП, а ищците са получили
тези пари по предварително предоставените от тях банкови сметки. Ищците обаче
не са изразили изрично съгласие така определеният размер на обезщетение да бъде
окончателен и не е налице тяхно изявление за отказ от търсене на допълнително
обезщетение за претърпени от ПТП вреди. Съгласно чл. 365 ЗЗД, страните сключват
спогодба като правят взаимни отстъпки. От кореспонденцията между
страните е видно, че всеки от ищците е предявил претенция и е посочил банкова
сметка, ***е да плати. Самото плащане е извършено по банков път и има характер
на изпълнение, а не на договор между страните, защото в случая не е необходимо
приемане на плащането. Поради изложеното съдът приема, че исковите претенции
са допустими.
По основателността на
исковете.
Съгласно разпоредбата начл.
223, ал.1 КЗ и по силата на
договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка"Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативно
дадени предпоставки от фактическия състав начл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите,които виновно е причинил другиму, като
във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване
на противното. Непозволеното увреждане е сложен фактически факт, елементи на
който състав са деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността
на деянието, причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма.
В конкретният случай, от
събраните доказателства по делото безспорно е установено следното:
На 18.12.2014 г. около 22.00 часа е възникнало ПТП на
бул. ,П" след надлеза над ж.п. линията в посока „К." в гр. Видин. До
административната сграда на„В.", водачът Ц. К. при управление на лек
автомобил „Форд Ескорт" с per. № ВН........ВА
загубил контрол над автомобила на ляв завой, излязъл вдясно от пътното платно,
качил автомобилът върху тротоара, където се ударил в пътен знак „Б-2".
След получено съобщение в
ОДЧ на ОДМВР, на място бил изпратен патрулен автомобил с назначените в наряд
като ДПТП мл. автоконтрольоли В.Е. и Ц.В.. Водач на патрулния автомобил е бил Е..
Той спрял автомобила плътно вдясно до бордюра на двулентовото платно на
булеварда, с включени аварийни светлини. На местопроизшествието се били събрали
хора - в отбивката за „В." и
на тротоара. Спрели и още два автомобила с познати на катастрофиралият водач.
Полицейските служители и водача К. влезли в патрулния автомобил за изготвяне
документите за ПТП, като Е. седнал на мястото на водача, В. на предната дясна
седалка, а К. - на задната седалка. Понеже
било студено, Е. стартирал двигателя за да затопли купето, изключил от скорост,
включил габаритните светлини /аварийните светлини били вече включени/, включил
сигналната лампа и започнали проверка на документите.
По същото време около
22.30ч. Т. С. Т. с лек автомобил „А.", модел „.", с per. № ВН..........ВВ /който бил взел от
родителите си/ се движел по бул. „П." по надлеза над
ж.п. линията в посока „К.". Като качвал надлеза Т. се движел със скорост
превишаваща разрешената скорост от 50 км/ч. Като преминавал през низходящата част на
надлеза, Т. още повече увеличил скоростта и в момента на навлизане в
хоризонталната част на пътя, и в ляв завой със скорост около 116 км/ч /вместо разрешената от
50 км/ч./ загубил контрол над автомобила,
който започнал неконтролируемо плъзгане по пътя в посока напред и вдясно.
Управляваният от Т.
автомобил ударил с предната си броня задната броня на патрулния полицейски
автомобил „О.", модел „А." с ДК № ВН.....ВН, който бил спрял в края на дясната пътна
лента, светлинно сигнализиран съгласно действащите правила. При удара
полицейският автомобил в началния момент получил ротация в посока обратна на
часовниковата стрелка спрямо вертикалната си ос, като със задна дясна част
ударил стоящите на тротоара С. В., който бил изхвърлен във въздуха от удара и
получил и вторичен удар в близкият метален стълб на уличното осветление с
летален изход, К.Л., който получил телесни повреди и още едно лице, което също
получило телесни повреди. При удара, на патрулния автомобил, бил предаден и
динамичен импулс, който придвижил същият напред и след 25-30 м. автомобилът напуснал
платното за движение и се ударил челно в следващият метален стълб за улично
осветление. Настъпили щети на автомобила, квалифицирани по късно като тотална
щета за автомобила и травматични увреждания на полицейските служители и на
седящият на задната седалка на патрулният автомобил К. След удара в задната
част на автомобила и последващият удар отпред в стълба, патрулният автомобил
бил толкова деформиран, че пострадалите успели да бъдат извадени от
присъстващите свидетели само през предна лява врата. Останалите врати не са
могли да бъдат отворени изобщо.
Пристигнали патрулни
автомобили, линейки, пожарен автомобил. Пострадалите били транспортирани в ЦСМП
и хоспитализирани в МБАЛ „С. П.".гр. Видин.
По делото е установено с
влязла в сила присъда, че водача на автомобила Т. Т. е нарушил правилата за
движение, в резултат на което на ищците са причинени вреди,които се намират в
причинна връзка с деянието, което е извършено виновно - по непредпазливост. В тази
именно връзка, следва да се приеме, че причинените на ищците болки и страдания
от загубата на близък човек и от понесените телесни увреждания са пряка и непосредствена
последица от станалото ПТП.
Влязлата в сила присъда има
доказателствено значение и е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 ГПК досежно въпросите - извършено ли е деянието,
противоправно ли е то и виновен ли е деецът.
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ "Увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя." Ответното застрахователно дружество – З. Б. И. АД, България е застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за процесния
период на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит
риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно
установени, а и не са спорни по делото. Установи се, че ищците са пострадали
при пътен инцидент, представляващ резултат от противоправно и виновно /по
презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение
на водач, който е нарушил правилата за движение по пътищата. На второ
място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна връзка
с претърпените от ищците травматични увреждания.
Видно от
приложеното към настоящето дело НОХД 167/2015г. по описа на ВОС,
смъртта на С. В. се дължи на т. – х. Ш.,
вследствие получените травматични увреждания. Травматичните увреждания се
дължат на удари от или върху твърд и ръбест предмет и такъв с неравна ръбеста
повърхност и отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в
досъдебното производство. В момента на смъртта си пострадалият не е бил повлиян
от алкохол.
Видно от заключенията на
изготвените по настоящето дело съдебно-медицински експертизи на пострадалите са
причинени:
К.Л. получил 3 бр. С. Т. П., изразяващи се
в: р. на здравето, временно опасно за живота вследствие г. Т. причинила б. К.,
п. и п. Е. двустранно в областта на г., к. и л., х. двустранно; с. на р. Д. - от шесто до осмо р. вдясно
и от пето до седмо р. вляво, довело до трайно затруднение в движението на
снагата за срок по-голям от 30 дни; т. Ш. със
загуба на с., довел до р. на здравето, временно опасно за живота.
Седящият на мястото на
водача в патрулният автомобил В.Е. получил к. на г. и л., х. в областта на
гръдният кош от удара във волана и на гърба, к. на л. Г.
Седящият на предна дясна
седалка в патрулният автомобил Ц.В. получил к. на главата и к. на лицето с р.
рани в областта на г. У. и на н., м. С. с изпадане в б. С., к. в областта на г.
К. на г., р. на м. Г. на т. М. на д. П. придружена с в. К.
Гореизложените констатации
обосновават извода за наличието на предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на
причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна
на причинителя на вредата, причинна връзка между това деяние и причинените
вреди. При това положение ищците имат правото да получат обезщетение за
причинените им неимуществени вреди.
Основният спорен по делото
въпрос, е за размера на дължимите обезщетения за причинените на ищците неимуществени
вреди.
За ищците К.В. -
съпруга на починалият С. В. и Г.В., дъщеря на починалият.
Безспорно е по делото, че
ищците К.В. - съпруга на починалият С. В.
и Г.В., дъщеря на починалия, имат право на обезщетение за нанесените им
неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на техният съпруг и баща, причинена от деликта /ППВС 4-61/.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съобразно ППВС 4-68 релевантни за размера на
обезщетението и за прилагането на критерия "справедливост" са
обективни обстоятелства, като при причиняването на смърт от значение са
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия
и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Наред с горното
съдът следва да съобрази начина на настъпване на смъртта и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП.
В случая въз основа на
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите, приятели
на ищците и брата на починалия В., се установява, че приживе на последния той е
живял заедно със съпругата си К. в общо домакинство. Дъщеря му и внуците му
също често са били при тях. Ищците и починалия се разбирали перфектно,
отношенията им били идеални. В. бил прекрасен съпруг, работел и се грижел за
семейството си, включително за издръжката му изцяло, тъй като съпругата му била
без работа. След смъртта му ищците били в шок. Смъртта на наследодателя на
страните се отразила зле на съпругата и дъщеря му. След нея те не живеели
добре, което било видимо за близките им. Съпругата му К. се затворила в себе
се, месеци наред не излизала от вкъщи.
Съобразявайки
съществувалите приживе отношения между ищците К.В. и Г.В. и починалият,
основани на привързаност, грижа и подкрепа, обстоятелствата, че ищцата К. е
живяла в общо домакинство с починалия, а със семейството на дъщеря си Г.В. са
били изключително близки семейства, негативното влияние на внезапната смърт при
катастрофа на С. В. върху психиката на ищците, свързани с негативни изживявания
- шок, болка, страдание и
мъка, възрастта към датата на ПТП на починалия - ... години и на ищците
съответно ... години и .... години за ищците К.В. и Г.В., обосноваващи извод за
нужда от подкрепата и обичта на починалия на всички ищци /за дъщеря му с оглед
подкрепата и в решаващ етап на живота, свързан със самостоятелна реализация, а
за съпругата му - с оглед необходимостта от
подкрепа от страна на пълноценно семейство и предвид зрялата възраст, при която
нуждата от съпруг е особено съществена/, както и социално-икономическите
условия към момента на увреждането 18.12.2014г., съдът приема, че необходими и
достатъчни за компенсирането на неимуществените вреди на ищците са обезщетения
в размер на претендираните по ............... лв., като следва да се
отчете че ответника доброволно и изплатил на всяка от двете ищци по ........ лв.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищците съдът взе
предвид всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение
обстоятелства, като ги обсъди в тяхната съвкупност, в съответствие с дадените в
т. II на ППВС № 4/1968 г. указания и формираната съдебна практика при
прилагането на чл. 52 ЗЗД. Понятието
"справедливост" по вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно, всякога е обусловено от
редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
причиняване на смърт от значение са обстоятелствата, при които е настъпила,
възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близките, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди. Тези критерии са възприети и във
формираната по реда на чл. 290 ГПК
задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, която
приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква
задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти. В настоящия случай при така установената
фактическата обстановка и причинно-следствена връзка между реализираното
пътнотранспортно произшествие и претърпените от ищците болки и страдания, съда
приема, че исковете са доказани до размер на ..........., в който размер
следва да бъдат уважени, като в останалата част до пълния предявен размер от ................
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Налице е задължителна за
съдилищата практика доразвита в множество решения на ВКС, постановени по реда
на чл. 290 ГПК, съставляващи
задължителна съдебна практика по см. на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 2 от TP № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Според тази практика, при
произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се
съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието
на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а
като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити действително
нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите
условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за неимуществени
вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при
предявен пряк иск.
В този смисъл са следните
съдебни актове: решение № 66 от 29.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1464/2016 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Т. В.; решение № 174 от 27.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2960/2015 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Р. К.; решение по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о.,
решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о.,
решение по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I т. о., решение
по т. д. № 1948/2013 г., II т. о., решение по т.
д. № 2974/2013 г., II т. о., решение по т.
д. № 2143/2014 г., 1т. о., решение по т.
д. № 2908/2015 г., Im. о. и др.
От преживяното ПТП
ищеца е получил три отделни средни телесни повреди и няколко леки такива: Р. на здравето временно опасно за живота дължащо се
на к. и с. на м.-с. телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Р. на здравето временно
опасно за живота дължащо се на к. на б. Д.-с. телесна повреда по смисъла на чл.
129 от НК. Т. З. на движението на
снагата дължащо се на с. на .... до ..... ребро вдясно и п... до с....
ребро в ляво-средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
За установяване на настъпилите
увреждания при причиняване на процесното ПТП на пострадалият Л. по делото е
представена медицинска документация за здравословното му състояние изготвена по
повод настаняването му в ОАИЛ на МБАЛ Видин на 18.12.2014г., последващото му
настаняване в Хирургично отделение на МБАЛ Видин от 22.12.2014г. до
24.12.2014г. и повторно от 21.012015г. до 29.01.2015г. за извършване на 2 бр. Ж. операции – т. /и. на с. К. и т. в п.
на б. Д./.
Според назначената и приета
по делото съдебно медицинска експертиза посочените увреждания – к. на л., г. и б. Д.,
счупване на по т. Р. двустранно, т. Ш. и загуба на с. са получени в резултат и
отговарят по време и място на претърпяното ПТП. Според експерта и ч. М. Т. с к.
и тежката г. Т. с ф. на р. и довела до к. Б. Д. и х. представляват разстройство
на здравето опасно за живота. Доказателства в тази насока са и извършените по
спешност две операции – т. /п. на о. на г. К. и и.
на с. се к. Е. от п. на б. Д./, първоначално в дясната, а след около 20 дни и в лявата половина на
б. Д. С. на р. двустранно е характеризирано като затрудняване движението на
снагата за срок над 30 дни.
По отношение на проведеното
лечение експертът констатира, че лечението е продължило над .... месеца,
като за времето от датата на ПТП 18.12.2014г. до 29.01.2015г. пострадалият е
бил все още с опасност за живота. Въпреки проведеното лечение, експерта констатира у
пострадалият б. в г. К. към момента на извършването на медицинският преглед,
непосредствено преди изготвянето на възложената експертиза. Заключава и че
телесните увреждания са оказали негативно влияние върху физическото състояние
на пострадалия, като по време на настъпване на ПТП болките и страданията са
били най-силни, а в последствие са намалявали по своя интензитет и са
продължили до около ..... - .... дни от травмите. Прогнозата от лечението е
благоприятна и уврежданията са отзвучали без усложнения.
По делото са събирани и
гласни доказателства, потвърждаващи твърденията за търпените от Л. болки и
страдания. Същият изпитвал болки в г. К. и п. О., предписани от лекаря. За
времето между двете операции също не е с. Н. поради б. в р. и з. от събраната в
б. Д. Т., която му пречила да д. и предизвиквала к., както и поради п. Е.,
причинаващ б. и п. на кожата на лицето и гръдният кош. По време на самите
операции е бил на легло, непрекъснато закачен за д. С. и освен болката от
поставените д. на г. К. не е могъл нито да става от леглото дори за ф. Н., нито
да се обръща настрани, поради с. го с машината проводи.
Болката в гръдният кош
продължила и след второто излизане от болницата, като постепенно намалявала със
зарастването на с. Р. Отделно от това, същият не е могъл да става от леглото
или дивана без чужда помощ, практически не е могъл да се обслужва сам над ..... дни след датата на ПТП, поради болките в р.
Съгласно доказателствата по
делото и трайната и непротиворечива съдебна практика по подобен род дела, моля
съда да приеме, че иска се явява доказан по размер, тъй като е предявен в общ
размер от .......... лв. а
понесените болки и страдания следва да бъдат обезщетени със сума от ........... лв, от която следва да се
приспадне изплатената доброволно от застрахователя сума от ...........лв. Искът на Л. е основателен и следва да бъде уважен
за сумата от ....: .......... лв. за средната телесна
повреда представляваща счупване на .... ребра двустранно. ......... лв. за средната телесна
повреда изразяваща се в к. Б. Д., п. Е., д. Х. с наложили се две
животоспасяващи операции по отстраняване на к. В. И. на к., и ......... лв за тежката ч.- м. травма
с к. В останалата част до пълния предявен размер от ......... лева искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
От
преживяното ПТП ищеца е получил т. отделни леки телесни повреди.
За установяване на
претърпените от ищеца В.Е. вреди от ПТП по делото са приети писмени
доказателства находящи се в досъдебното производство по приложеното наказателно
дело, а въз основа на тях и извършеният преглед на ищеца е изготвена и
съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р К..
От същата е видно, че
намиращият се на мястото на водача в патрулният автомобил по време на ПТП ищец В.Е.
е получил:
-к. на г. и л.;
-х. в областта на г. К. от удара във волана и на г.;
-к. на левият г.
Заключението на вещото лице
се потвърждава и от събраните гласни доказателства по делото. Въпреки че не е
имал нищо счупено, многобройните наранявания са причинили на В.Е. болки и
страдания за срок над ...... дни. Най бързо са отшумели
х. по г. и л. - за около 10-14 дни. К. на г. на левият
крак обаче е била свързана с отток и подуване и е довела до болки при движение
за над .........дни. Най бавно са отшумели болките и хематомите от к. от удара
във волана на автомобила г. К., както и болките в г. от камшичният удар при
удара на патрулният автомобил в стълба - над .... дни.
Съгласно доказателствата по
делото и трайната и непротиворечива съдебна практика по подобен род дела, моля
съда да приеме, че иска се явява доказан по размер, тъй като е предявен в общ
размер от ......... лв. а
понесените болки и страдания следва да бъдат обезщетени със сума от .......... лв, от която следва да се
приспадне изплатената доброволно от застрахователя сума от ........ лв. Искът на Е. е основателен и следва да бъде уважен
за сумата от ......... лева: ............ лв. за леката телесна
повреда представляваща н. на ляв глезен. .......... лв. за леката телесна
повреда изразяваща се в болка и х. по гръден кош и гръб, и ..........лв за
получените к. на л. и г. В останалата част до пълния предявен размер от
.................. лева иковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
За ищеца Ц.В..
От
преживяното ПТП ищеца е получил две отделни леки телесни повреди и две средни.
Седящият на предна дясна
седалка в патрулният автомобил Ц.В. получил:
-к. на г. и к. на л. с
разкъсни рани в областта на г. У. и на н.;
-к. в
областта на г. К. – т. област
и на г. в л. област;
-Разстройство
на здравето временно опасно за живота дължащо се на к. и с. на м.-с. Т. повреда
по смисъла на чл. 129 от НК.
-Т. затруднение на движението на д. П.,
дължащо се на р. на м. Г. на т. М. на д. П. придружена с в. К. –с. Т. повреда
по смисъла на чл. 129 от НК.
За установяване на
претърпените от ищеца Ц.В. вреди от ПТП по делото са приети писмени
доказателства находящи се в досъдебното производство по приложеното наказателно
дело, Медицинско заключение след преглед в МВР болница гр. София, а въз основа
на тях и извършеният преглед на ищеца е изготвена и Съдебно-медицинска
експертиза от вещото лице д-р К..
От същата е видно, че
намиращият се на мястото до водача в патрулният автомобил по време на ПТП ищец Ц.В.
е получил к. на г. и к. на л. с р. рани в областта на г. У. и на н., х. и к. в
областта на г. К. от удара в таблото на автомобила и на г. от к. удар при удара
на патрулният автомобил в стълба, к. и с. на м. протекли със загуба на с.,
както и р. на м. глава на т. М. на дясна п. придружена с в. К. Заключението на
вещото лице се потвърждава и от събраните гласни доказателства по делото.
Въпреки че не е имал нищо
счупено, р. на м. на дясната п. и многобройните други наранявания са причинили
на Ц.В. болки и страдания за срок над ...... дни.
Разкъсните рани в областта
на г. У. и на носа са зараснали за около месец. Болките и х. от к. от удара в
таблото на автомобила г. К., както и болките в г. от к. У. при удара на
патрулният автомобил в стълба са отшумели след повече от .........дни.
К. на г. и к. на л. са
довели до изпадане в б. състояние, г. и п. за около ......... часа и продължително г. за
около ........ дни.
Най бавно са отшумели б., о.
и п. на дясната п., причинени от р. на м. Г. на т. М. на дясна п. придружена с
в. К.. Препоръчано било адекватно и комплексно на диагнозите лечение, чрез
лекарства за намаляване о., в. и б., к. - локално изстудяване и покой.
Поради обичайното кървене от ч. Р. на мускулни влакна на на д. П. се бил
образувал значителен х., със засилване на болката в п. Към момента на ПТП и
съобразно установените травматични увреждания ищецът се нуждаел от адекватно
препоръчаните лекарства, които намалявали т. оток, к. и б. Покоят и к. също
намалявали отока и болката и ускорявали оздравителния процес.
Най силни са били болките
по време на зарастването на м.ускулните - първите ................... дни. След това постепенно
болката е отшумяла едновременно със зарастванетно на м. и а. на к. и
намаляването на оттока. Към края на третият месец вече е била въстановена
нормалната походка и нормалната възможност за стоене прав по - продължително време.
Съгласно доказателствата по
делото и трайната и непротиворечива съдебна практика по подобен род дела, моля
съда да приеме, че иска се явява доказан по размер, тъй като е предявен в общ
размер от ...........лв. а понесените болки и страдания следва да бъдат
обезщетени със сума от ............. лв, от която следва да се приспадне изплатената
доброволно от застрахователя сума от ........... лв. Искът на В. е основателен и следва да бъде уважен
за сумата от .......... лева: ............ лв за получената к. на г. и
к. на лицето с разкъсни рани в областта на г. У. и на н.; .......... лв. за леката телесна
повреда изразяваща се в б. и х. по г. К. и г.; ............ лв. за полученото р. на
здравето временно опасно за живота дължащо се на к. и с. на м.-средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 от НК; ........ за полученото т. З. на движението на д. П., дължащо
се на р. на м. Г. на т. М. на дясна п. придружена с вътрешен к. - средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129 от НК.В останалата част до
пълния предявен размер от ............лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
исковете по чл. 86 ал.1, изр.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл. 223, ал. 2 КЗ, застрахователят изплаща
и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред третото лице. Безспорно е, че на основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован
водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на
увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива
и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл.
271, ал. 5 КЗ е приложима само в
хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено
лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение
по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ. Поради това и с оглед императивната
разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната
лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на
увреждането - 29.11.2012 г. В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 126/2.10.2009 г. по т. д. № 290/2009 г. на II т. о., решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.2009 г. по т.д. № 475/2008 г. на ВКС-ТК. Предвид изложеното исковете на всеки един от ищците
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се уважи като се присъди законната
лихва върху главницата от деня на ПТП до окончателното изплащане на сумата.
По разноските: Ответникът
по иска следва да бъде осъден да заплати
по сметката на ВОС сумата ......... лева , д.т. върху размера на обезщетенията,
сумата от ....... лева разноски по делото за експертизи.
Ответникът З. Б. И. следва
да бъде осъден на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.20004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения да заплати на адв.Д. Б. от АК сумата от ........... лева.
Воден
от гореизложените мотиви, Видинският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. Б. И. АД, България , гр. С.,
бул.“Д. Б.“ № ..., ЕИК ............, представлявано от С. С. П. в качеството му
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач Т. С.
Т.:
ДА ЗАПЛАТИ на К.М.В., с ЕГН **********,*** и Г.С.В., с ЕГН **********,***
на всяка една от тях сумата от ......... /................/ лева , ведно със
законната лихва върху тези суми , считано от датата на ПТП – 18.12.2014 г. до
окончателното изплащане на сумите, представляваща обезщетение за причинените им
със смъртта на техния съпруг и баща С. Й. В., НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ като в
останалата част до пълния предявен размер от .................. исковете
ОТХВЪРЛЯ.
ДА
ЗАПЛАТИ К.Г.Л., с ЕГН **********,*** сумата от ..............
/........./ лева , ведно със законната лихва върху тези суми , считано от
датата на ПТП – 18.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумите,
представляваща обезщетение за причинените МУ неимуществени
вреди от три броя средни телесни повреди,
като в останалата част до пълния предявен размер от .......... иска ОТХВЪРЛЯ.
ДА
ЗАПЛАТИ Ц.С.В., с ЕГН ********** *** сумата от ......
/.............../ лева , ведно със законната лихва върху тези суми , считано от
датата на ПТП – 18.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумите,
представляваща обезщетение за причинените МУ неимуществени
вреди от две броя средни телесни повреди и два броя леки, като в останалата част до пълния предявен размер от ...........
иска ОТХВЪРЛЯ.
ДА
ЗАПЛАТИ В.С.Е., с ЕГН **********,***; сумата от .......... /.........../ лева ,
ведно със законната лихва върху тези суми , считано от датата на ПТП –
18.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, представляваща обезщетение
за причинените МУ неимуществени вреди от три броя леки телесни повреди, като в останалата част до пълния прадявен размер от .........
иска ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
З. Б. И. АД, България , гр. С.,
бул.“Д. Б.“ № ..., ЕИК ................, представлявано от С. С. П. да заплати по сметката на ВОС сумата от сумата ........... лева ,
д.т. върху размера на обезщетенията, сумата от ........... лева разноски по
делото за експертизи.
ОСЪЖДА
З. Б. И. АД, България , гр. С.,
бул.“Д. Б.“ № ., ЕИК ..............., представлявано от С. С. П. да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.20004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения на адв.Д. Б. от АК сумата от ..........лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: