Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 05.11.2019 г.

 

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 29.10.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 450 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.К.В. против Наказателно постановление № 6227/16.07.2019 г. на началника на отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа (РПМ)“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от  Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 3 000 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че при извършената проверка актосъставителят не е запознал наказания с документи, удостоверяващи техническата годност електронната везна и ролетка, с които е измерено пътното превозно средство. При условията на алтернативност се излага, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като наказващият орган не е съобразил, че наказаният полага наемен труд, изпълнява разпорежданията на работодателя си, както и имотното му състояние.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, от процесуално легитимирано лице, поради което е редовна и допустима.

По основателноста на жалбата:

Разгледана по същество е основателна, но не по изложените съображения:

От фактическа страна:

На 18.06.2019 г. в 11.30 часа на автомагистрала „Тракия“, км. 29+400 в посока Ихтиман-София, жалбоподателят Р.П.В., при изпълнение на служебните си задължения в качеството на шофьор на товарен автомобил в „Лоби Кар Транс и Ко“ ЕООД, осъществявал движение на съчленено пътно превозно средство с пет оси – моторно превозно средство марка „Ман“, модел „ТГА 18.430“ с рег. № СА3194ХР и полуремарке с три оси с рег. № С5833ЕК. Бил спрян за проверка от свид. Д.Д. – главен инспектор  вотдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа (РПМ)“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“. В хода на проверката с електронна везна с неавтоматочно действие тип PW-10, сериен № K0200010 при измерено с ролетка № 1309/18 (5м) разстояние между осите 1.33 м., е установена сума от натоварването на тройната ос на полуремаркето 37.550 т., при максималнодопутимо натоварване, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС 24 тона, като водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ квитанция за платени пътни такси за движение на тежко пътно превозно средство по чл. 3, т. 2 от Наредбата.

По време на проверката присъствал свидетеля Г. – пътен работник в РПС гр. Самоков.

За горното свид. Д. съставил срещу жалбоподателя В. Акт за установяване на административно нарушение № …….. г.

Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление № 6227/16.07.2019 г. на началника на отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа (РПМ)“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от  Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС - водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси)  за движение на извънгабаритно пътно превозно средство на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП на Р.К.В. е наложено наказание глоба в размер на 3 000 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства и писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което е безпредметно да бъдат подробно анализирани.

Техническата годност на електронна везна с неавтоматочно действие тип PW-10, сериен № K0200010 и ролетка № 1309/18 (5м) се доказва с приложените по делото писмени документи (л. 42-51), сред които сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтомачино действие, ЕО-декларация за съответствие на електронна везна с фабричен номер K0200010 и сертификат за съответствие на ролетка № 1309/18. В този смисъл възраженията на жалбоподателя, че посочените технически средства не са калибровани са неоснователни.

От правна страна:

Поведението на жалбоподателя е несъставомерно по посочения текст. Нарушението е квалифицирано по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. В съдържанието на чл. 53, ал. 1 е изброена хипотезата на нарушение на чл. 26, ал. 2, за която санкционната норма предвижда съответно наказание, а самото нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" е словесно формулирано както в АУАН, така и в НП и съставлява едно от изрично изброените в чл. 53 нарушения на разпоредби от ЗП. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешителният режим за движение на тези ППС е уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като съгласно ал. 1 и 2 на тази разпоредба движението на извънгабаритни пътни превозни средства се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните превозни средства могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Съгласно ал. 3 на разпоредбата разрешителното се издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП. В ал. 5 на чл. 8 от наредбата е уредено изключение от изискването за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл. 14, ал. 3 от наредбата, по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ. В чл. 14, ал. 3 от наредбата са определение онези извънгабаритни и/или тежки ППС, за които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса. Видно е, че процесното ППС по отношение е тежко на основание чл. 3, т. 2 вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като при измерено разстояние между осите 1.33 м., сумата от претоварването на тройната ос на полуремаркето е 37.550 т., при максимално допустимо натоварване 24 т. При тази установена по несъмнен начин фактическа обстановка и съобразно цитираните приложими разпоредби, следва, че за движение на процесното ППС е необходимо и достатъчно заплащане на съответните такси, като в тази хипотеза движението е разрешено посилата на закона /цитираната правна уредба/.

В настоящата хипотеза разрешаване движението на ППС в рамките на специалното ползване на пътищата следва от закона при наличие на предвидените в него предпоставки – изпълнение на задължението за заплащане на съответните пътни такси. Или, иначе казано, не се разрешава чрез издаване на съответно разрешително от администрацията, управляваща пътя. При действие на анализираната правна уредба и при установените факти по делото, следва, че не са осъществени елементите от състава на релевираното нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а именно – движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Движението на ППС с посочените в случая характеристики е разрешено по силата на закона при изпълнение на изискването за заплащане на пътна такса и за него не се изисква издаване на разрешително. Съответно това движение, макар и при незаплатени пътни такси, не може да осъществи състава на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, чийто елемент от обективна страна е именно – липсата на такова разрешително, издадено от собственика на пътя или администрацията, която го управлява. В този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция (вж. Решение № 215 от 10.03.2016 г. на АдмС - София-област по к. а. н. д. № 109/2016 г., Решение № 817 от 20.07.2018 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 450/2018 г., Решение № 896 от 3.07.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 680/2019 г., Решение № 925 от 28.09.2018 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 618/2018 г., Решение № 1025 от 24.07.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 649/2019 г.) .  

Само за пълнота следва да се посочи, че описаното поведение е следвало да бъде квалифицирано и наказано разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, съставът по която е изпълнен с всичките му елементи от обективна и субективна страна. Това обаче не е направено и е невъзможно да бъде сторено за първи път пред въззивната инстанция. Изводът за неправилна правна квалификация на нарушението сочи незаконосъобразност по същество на издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № ……….. г. на началника на отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: