Решение по дело №1518/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 27, ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Я.Ж.Ч. ***, чрез процесуален представител, против Заповед №ЗД/Д-А-108 от 07.07.2023г., издадена от Директора на Дирекция социално подпомагане - Бургас, с която детето К.Д.Д. с ЕГН ********** бива временно настанена в център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания, в гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник , ул. Кооператор №35, за срок до произнасяне на съда с решение по реда на Закона за закрила на детето.

В жалбата се поддържат оплаквания, за незаконосъобразност на оспорения административен акт, иска се отмяната му.

Жалбоподателят Я.Ч. се явява лично в съдебно заседание, както и чрез процесуален представител, който поддържа жалбата, в която се сочат конкретни основания обосноваващи незаконосъобразност на издадения административен акт. Сочи се липсата на достоверност в изложените в оспорения административен акт фактически основания, възприети като верни единствено от разказа на пострадалото дете.

По основателността на жалбата се излагат доводи за липса на сочените в закона предпоставки за постановяване на тази сравнително тежка мярка. Сочи се, че липсват доказателства за изложените от страна на детето твърдения за упражнен от майката спрямо нея психически и/или физически тормоз по смисъла на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗД в резултат на което да съществува опасност за неговото развитие, респ, отказ от полагане на грижи за детето без основателни причини за това.

Желае да бъде отменена заповедта на директора на ДСП – Бургас и детето да се върне при нея. Ангажира писмени доказателства за това, че със заповед №ЗД/Д-А-129/08.08.2023г. е прекратено настаняването на детето в центъра за настаняване от семеен тип на деца без увреждания и временно е настанено в семейството на дядото и бабата по бащина линия, в гр. Камено, ул. Райна княгиня №5.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас, редовно уведомен, се представлява от ю.к. Даракчиева, която оспорва жалбата, представя административната преписка. Сочи допълнителноизисканите от съдебния състав данни.

Настаняваното дете в качеството си на заинтересована страна с интереси противоречащи на интересите на жалбоподателя се представлява от процесуален представител, назначен по реда на чл.26, ал.2, вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ. Същият оспорва жалбата на майката Я.Ч. и изразява становище за законосъобразност на оспорения адм. акт.

Административен съд- Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК и атакува индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

По делото не се спори, че административното производство е инициирано от НТЛД 116111, след постъпил сигнал до тях на 05.07.2023г. от страна на детето К.Д.Д. на 13г. и 4 месеца от гр. Бургас, ж.к. “Меден рудник”, в който обяснила, че е жертва на физическо насилие в семейството.

Сигналът станал основание за провеждане на незабавна среща на мултидисциплинарен екип за взаимодействие в по случаите на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. На срещата присъствали социален работник ЦНСТДБУ, отговорен за к-с Меден рудник, класният ръководител на детето, прокурор Чинова от БРП (по телефона) и главен социален работник Й. Ценова. На срещата са били обсъдени резултатите от извършено непосредствено след сигнала спешно социално проучване, при което чрез интервю с малолетната К. и чрез събиране на данни от официални източници била получена информация, че К. е първо дете за родителите си, които са разделени, а майката има сключен граждански брак с друго лице – К. Чобанов, с когото отглеждат в дома си общо три деца – К. на 13г., Д. на 10г. и С. на една година и половина.

При проведената среща и разговор К. заявила, че е подложена на физически и психически тормоз от майка й, която я биела 1-2 пъти седмично - с шамари, с колан и с желязо. К. разказала на дл. лица, че съпругът на майката употребява наркотични вещества и заедно с майка й играят хазарт. По думите на малолетната, майка й и съпругът й Калин не работят, денонощно са в игрални зали и момичето е задължавано да остава у дома, вместо да ходи на училище, за да се грижи за по-малките си сестри, въпреки че майка й полагала труд единствено събота и неделя в сватбен салон, а през седмицата не ходела на работа. К. споделила по време на социалното проучване и това, че по тази причина много често отсъствала от училище и е влошила силно успеха си. Момичето споделя, че баща й Д.Д. живее и работи в чужбина, но майка й не й позволява да контактува с него. По думи на малолетната, когато общувала с баща си, майка й я биела, като използвала изрази като "ще те убия", "ще те обезобразя" и малолетната се страхува от нея. Момичето категорично заявило, че не желае ла се прибира у лома.

Към момента на проучването дл. лица констатирали занижена хигиена на детето. Същото било некъпано и с черно под ноктите. По преценка на същите служители дрехите, с които е била облечена К., били видимо стари и захабени, неподходящи за възрастта й.

Проведен е бил незабавен разговор с майката Я.Ч., която е оспорила всички твърдения на детето. Отрекла е употребата на насилие над детето физическо и психическо, но в проучването било отразено, че пред социалния работник майката в разговор с дъщеря си продължила да я обижда, заплашва и използва груби изрази.

При гореустановеното била извършена преценка за наличие на риск за живота и здравето на момичето, поради което със заповед на началника на 04 РУ на МВР Бургас, на К.Д. била предоставена полицейска закрила за срок до 48 часа, с участието на 04 РУ на МВР.

На малолетната бил проведен медицински преглед в УМБАЛ Бургас, при който не било установено наличието на синини и белези по сочените от детето области на тялото. За срока на полицейската закрила момичето било приведено в СТДБУ гр. Бургас, ж.к. "Меден Рудник", ул. "Кооператор" № 35.

При проведената мултидисциплинарна среща с екип от специалисти за взаимодействие в работата по случаите на деца, жертви на насилие или в риск от насилие на 06.07.2023г. е била анализирана събраната информация, вкл. данните, предоставени от страна на училището за наличие на 536 отсъствия, извинени с медицински бележки, представяни от страна на майката, като били взети решения и бил изготвен план за защита.

Сред взетите решения са такова за настаняване на момичето по административен ред в ЦНСТДБУ, за проучване на близки и роднини за възможности и желание за обгрижване на детето, за изискване на справка от 04 РУ на МВР за майката и нейния настоящ съпруг за извършени престъпни деяния и осъществени техни задържания, за предоставяне на социална услуга в общността в полза на детето К., както и контактите с майката да се осъществяват при изричното съгласие на малолетната, в присъствието на служител от ЦНСТДБУ.

При така проведените спешни действия била постановена оспорената заповед, а след издаването й са събрани декларации от страна на бабата и дядото по бащина линия, които изразяват желанието си да полагат грижи за своята внучка, като последната демонстрира привързаност към тях, споделила е, че се чуват често, познава домът им и мястото на пребиваване, тъй като е учила в гр. Камено от първи до трети клас, както и няколко месеца по-късно, когато тя и сестра й били отглеждани от баба си и дядо си.

Директорът на ДСП Бургас издала и задължително предписание № П/Д-А-004/01.08.2023г. срещу майката на детето Я.Ч. при полагане на грижи за детето да не използва насилие във всичките му форми над малолетната К., както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. Към преписката е приложена справка за извинени и неизвинени отсъствия на детето К. от училище, като за учебната 2022-2023г. те са 26 неизвинени и 536 извинени отсъствия.

На същата дата бил изготвен и социален доклад, представен по делото, в който е отразено, че детето е включено в регистъра за деца, нуждаещи се от специализирана закрила – деца в риск.

Докладът е изготвен от експерт по закрила на детето на база на събраната информация и доклада за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, с подробна обосновка относно изложените обстоятелства, мотивиращи налагането на исканата мярка за закрила на детето - посочени са потребностите на детето, свързано с развитието му, капацитета на родителите и факторите на средата и семейството. / л.26-28 от делото/,

Приложен към социалния доклад е и споменатия по-горе план за действие на Дирекция социално подпомагане, чиято краткосрочна цел е задоволяване на основните базови психологически и физически потребности на детето.

С оспорената Заповед №ЗД/Д-А-108/07.07.2023г. година, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас е настанил по административен ред малолетното дете К.Д.Д. временно в център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания, гр. Бургас до произнасяне на БРС по реда на ЗЗД.

В о.с.з. съдебният състав е изслушал детето в присъствие на социален работник, като е придобил лични впечатления за увереност в отговорите на детето, липса на уклончивост и колебание по отношение на споделяните факти и обстоятелства, както и относно наличието на уплаха и примиреност от обстановката, в което е било отглеждано в своето семейство.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

От анализа на систематичното място на нормата на чл.27 от ЗЗД, озаглавена „временно настаняване по административен ред”се установява, че предхождащата съдебните производства по чл.26 и чл.28 от ЗЗД заповед на директора на ДСП-Бургас, която е предмет на оспорване, представлява самостоятелен индивидуален административен акт, постановен във фазата по временно настаняване на дете извън семейството и като такъв подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което производството е допустимо.

На първо място, Заповед №ЗД/Д-А-108 от 07.07.2023г., издадена от Директора на Дирекция социално подпомагане - Бургас за настаняване на малолетното дете К.Д.Д. временно в център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания, гр. Бургас, до произнасяне на съда с решение по реда на Закона за закрила на детето, е издадена от компетентен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас, предвид предоставените правомощия на Директорите на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето, съгласно чл. 27, вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗЗД. Тъй като детето е живяло при майка си, към момента на издаване на административния акт, то и адресът му е в гр. Бургас, ж.к. “Меден рудник”, бл.128, вх.6, ет.2 обуславя и териториална компетентност на ответния административен орган да издаде обжалваната заповед. Заповедта е и в предвидената от закона форма.

На второ място, с оглед установените по делото релевантни факти, при произнасянето си органът, в случая – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - Бургас, настанил детето в център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания, гр. Бургас, е приложил правилно материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Не са допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед, регламентирани в глава трета на ППЗЗД. Административното производство е образувано законосъобразно и в съответствие с чл. 9, ал. 1 от във вр. с чл. 10, ал. 1 от същия правилник - по писмен сигнал, на гл. експерт в отдел ЦОХТН 116 111, по повод телефонно обаждане на пострадалото дете на посочения телефонен номер /л.40 и л.41 от делото/, разглеждането, на който е от компетентността на ответния административен орган по настоящия адрес на детето. Извършено е проучване на сигнала от социален работник, в съответствие с чл. 14 от ППЗЗДет. Съдът преценява, че извършеното проучване, обективирано в изготвения Социален доклад е достатъчно като обхват и източници на сведения, за да бъде изяснена фактическата обстановка във възможно най-пълна степен. Социалният доклад е изготвен и при спазване на предвидения в нормата на чл. 16, ал. 2 от ППЗЗД 4-седмичен срок – сигналът на дл. лице от ЦОХТН 116 111 е подадена на 10.07.2023г., а докладът е изготвен на 01.08.2023 година. Изготвен е и план за действие, съобразно чл.16а от правилника., макар и не по надлежния образец . По случая с телефонното обаждане на детето е депозирана и съдебна заповед за налагане на мярка на полицейска закрила на детето К.Д.. Спазено е и изскването на чл.23, ал.1 ППЗЗД Настаняването на детето извън семейството да се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В конкретният случай обстоятелствата са възприети като спешни с оглед продължителността на състоянието и условията, в които е отглеждано детето К..

Заповедта е съобразена и с приложимия материален закон. Правното основание за издаване на процесната заповед за временно настаняване по административен ред е чл.26, ал1, изр.2, вр. чл.27, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.2 и т.4, ал.1, т.5 от ЗЗД, а фактическа предпоставка за издаването й е необходимостта от спешни мерки за закрила на детето. Съобразно част V от доклада за оценка от 07.07.2023г. се налага спешно прилагане на мярката по чл.4, т.5 от ЗЗД- предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Заповедта е и мотивирана. Последната препраща към изготвения социален доклад и обстоятелствата от една страна споделени от детето в сигурна среда , а от друга установени от страна на дл. лица в контакта с майката на детето и неговия класен ръководител. От мотивите на социалния доклад и останалите приложени доказателства безспорно се установява необходимостта от налагане на цитираната мярка.

Съобразно нормата на чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗД, посочена като основание за постановяване на оспорената заповед настаняването на дете извън семейството може да бъде сторено в случаите, когато неговите родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. Както и когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

Според разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗЗД

Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.

Касае се за извършване на временно настаняване по административен ред с цел изясняване на случая, установяване на нуждите и необходимостта от специфични грижи за детето, както и за установяване на възможността за осигуряване на семейна или най-близка до семейната среда, в която за детето да бъдат полагани грижи. Следователно, в конкретния случай, се касае за налагане на временна мярка по административен ред до произнасянето на съда за настаняване на детето в семейството на близки или роднини.

Майката на детето се противопоставя на налагането на мярката, желае отмяна на заповедта, твърди, че написаното в заповедта не отговаря на обективната истина и че се грижи добре за детето.

Въпреки оспорването на обстоятелствата, установени със социалния доклад, майката на детето не ангажира пред съда оборващи доказателства. Самият доклад е официален свидетелстващ документ, който излага непосредствени възприятия на професионалисти, като е изготвен в кръга на службата на тези лица. За да обори възприятията и констатациите по описаните по-горе официални документи майката Я.Ч. не представя никакви писмени доказателства, а единствено излага твърдения за невярност на разказаното от детето.

Ангажираните устни доказателствени средства в лицето на свидетелските показания на свидетеля Ивета Цветкова съдът не възприема за напълно достоверни. Обясненията на последната, че майката работи, поради което отсъства по цял ден от дома си не се подкрепят от служебоизвършената справка от страна на съдебния състав в системата на НАП, където жалбоподателката не фигурира като страна по трудов договор от 16.03.2023г., когато за малко повече от два месеца е работила като продавач на павилион. Преди това лицето не е било регистрирано като работник по трудово правоотношение от 01.10.2019г.

Обстоятелството, че съпругът на жалбоподателката е безработен, но отсъства с дни, вместо да полага грижи за трите деца също изглежда достатъчно достоверно, за да потвърди тезата на детето, че майка му и нейният съпруг участват активно в хазартни игри. При изслушването в съдебната зала детето с твърде големи подробности разказва за личния си опит да зарежда профила на майка си за он-лайн залагания, чрез заплащане на суми по сметка на посочено ЕГН, която услуга е налична във веригата магазини «Анет». Свидетелските показания на детето от първо лице за боравене на съпруга на майката със «станиол и тръбичка» , както и обръщенията на майка й към него «наркоман» също сочат на обоснована преценка за наличието на голяма вероятност към момента на постановяване на оспорената заповед разказът на детето да се възприеме за достоверен. При изслушването на К. в о.с.з. детето не отрича приятелството и присъствието в дома им на свидетеля Ивета Цветкова, но оспорва същото да е ежедневно, като споделя и за случаи, когато то се е грижило и за нейното дете.

Социалният работник, присъствал на изслушване на детето споделя, че подобно производство е инициирано и по отношение на свидетелката, което по-скоро обосновава наличие на заинтересованост в показанията на свидетеля.

Недопустимо е според съдебния състав на малолетно дете да бъдат възлагани грижи за други деца, особено при наличието на двама безработни или спорадично работещи родители. Обричането на детето на неграмотност заради отказа на пълнолетните членове на семейството да изпълняват собствените си задължения също е повече от укоримо.

Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, а не обратно, т.е. детето да обслужва интересите и зависимостите на своите родители.

Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителите нямат право да използват насилие, както и методи за възпитание, които уронват достойнството на детето. Това са част от задълженията на родителите, които същите имат съгласно закона. За да бъде счетено, че родителят полага адекватни грижи за детето, следва да се установи комплексно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо детето. Изпълнението на едни задължения на родителя не компенсира неизпълнението на други негови задължения. Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на родителя спрямо детето се дължи постоянно. Ето защо, обстоятелството, че майката е била загрижена и се карала на детето си заради поправителния изпит по математика, както и това, че в определени моменти й е осигурявала собствен телефон или джобни пари за училище, не компенсира честите й отсъствия от дома, особено при едновременното отсъствие и на съпруга й. Моментите на присъствие от друга страна, видно от събраната информация, не са такива на спокойствие и уют за децата, а на укори и нападки. Трикратните приеми в болница за по около седмица могат да обосноват наличието на около 150 извинени отсъствия, който брой е твърде далеко от докладвания от класния ръководител такъв от 536 часа за една учебна година, който факт също потвърждава тезата на детето, а не тази на неговия родител за откъсване от учебния процес с цел полагане на грижи за другите деца вместо родителите им.

Събраните доказателства в този начален етап на осигуряване на защита на детето в риск са достатъчни за да се определи, че майката и нейния съпруг трайно не са полагали адекватни грижи за децата си, а в семейна среда, в която на малолетно дете се възлагат задължения и ангажименти на пълнолетните членове на семейството, като се неглежира образованието на детето и социалното му общуване и ангажираност, съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. По тази причина съгласно чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за закрила на детето е налице основание за настаняване на детето извън семейството.

Оставането на детето на този начален етап на потърсена закрила, без промяна в устройството на семейните отношения и отговорности би влошило неговото физическо и емоционално състояние.

Законът за закрила на детето регламентира специфични обществени отношения, при които определящи са интересите на децата

Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл.10, ал.1 от ЗЗДет, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

Безспорно е установено от данните по административната преписка, че поведението на майката на малолетното дете К., описано в оспорения адм. акт създава реална опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б.б. "а, б, в и д" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка /чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗД/ се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве в началния етап на осигуряване на неговата защита, когато връзките с близки и роднини, както и техният капацитет са все още неустановени и непроверени.

В случая административният орган е преценил, че са изчерпани възможностите за оставането на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в дома за резидентна грижа, с цел защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителите.

При изслушването детето е спокойно, вече в семейството на своите баба и дядо, но споделя позитивно отношение към пребиваването си в специализираната институция, в която е било настанено на основание оспорения административен акт. С преместването на детето в семейството на дядо си и баба си действието на оспорения административен акт е изчерпано.

Предвид изложеното, съдът намира, че Заповед №ЗД/А-А-108/07.07.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас за временно настаняване на малолетното дете К.Д.Д. в център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания, в гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник , ул. Кооператор №35, е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата на Я.Ч. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК , Административен съд- Бургас, ІІІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Я.Ж.Ч. *** против Заповед №ЗД/Д-А-108 от 07.07.2023г., издадена от Директора на Дирекция социално подпомагане - Бургас, с която детето К.Д.Д. бива временно настанена в център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания, в гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник , ул. Кооператор №35, за срок до произнасяне на съда с решение по реда на Закона за закрила на детето.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

	Съдия: