Р Е Ш Е Н И Е
№31
гр. Добрич, 11.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на петнадесети януари, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 688
по описа на съда за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от Административно-процесуалния кодекс АПК).
Образувано
е по жалба на А.И.К. ***, срещу извършена от кмета на Община град Добрич
адресна регистрация по настоящ и постоянен адрес *** на М.А.К., родена на ***
г., малолетна и на А.А.К., родена на *** г., малолетна.
Жалбоподателят,
в качеството си на баща на малолетните М.А.К. и А.А.К.,*** незаконосъобразно е
извършил промяна по настоящ и постоянен адрес на малолетните му деца от
гр.Козлодуй в гр.Добрич. Твърди, че научил за промяната на 05.11.2018 г.,
когато получил удостоверения за постоянен и настоящ адрес на децата, издадени
по негова молба. Жалбоподателят твърди също, че промяната е станала без негово
знание и съгласие, без да е подписвал необходимите за това документи, в
противоречие с чл.123 от Семейния
кодекс, чл.95, ал.2 и ал.3 и чл.96, ал.2 и ал.3 от Закона за гражданската регистрация
и чл.138, ал.1 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на
Единната система за гражданска регистрация. Моли промяната на постоянния и
настоящ адрес в адресната регистрация на двете му дъщери да бъде отменена като
незаконосъобразна. В съдебно заседание се представлява от адв.Славина Р. –АК
Добрич, която заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, че
бракоразводното дело между родителите на децата не е приключило към настоящия
момент.
Ответната
страна - кметът на Община град Добрич, чрез старши юрисконсулт Я.Д., счита, че
промяната в адресната регистрация на малолетните деца е извършена
законосъобразно, въз основа на заявление, подписано от законен представител на
децата, тяхната майка, в съответствие с чл.123, ал.1 от Семейния кодекс и чл.95, ал.2 и ал.3 и чл.96, ал.2 и ал.3 от Закона
за гражданската регистрация. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересованата
страна, М.С.К., в писмен отговор по жалбата, представен по делото на 14.01.2019
г., счита, че извършената промяна в адреса на децата е законосъобразна. Излага
аргументи за липса на правен интерес от оспорването, понеже бащата, А.К., дал
съгласие децата да живеят с нея в гр.Добрич. Позовава се на Семейния кодекс,
определящ като водещ критерий при упражняването на родителските права
интересите на децата, както и на постановеното в производството по определяне
на привременни мерки Определение от 13.09.2018 г. на Добричкия районен съд по
гр.дело № 3489/2018 г., което представя по делото. Моли жалбата да се отхвърли.
Съдът като
съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено установено от фактическа страна следното:
На
21.08.2011 г. жалбоподателят А.К. и заинтересованата страна, М. Георгиева,
приела фамилията К., са сключили граждански брак (Удостоверение №
**********/21.08.2011 г.) Видно от удостоверения за раждане, издадени въз
основа на Акт за раждане № 0143/09.05.2013 г. и Акт за раждане № 0380/20.10.2015
г., А.К. и М.К. са родители и законни представители на малолетните деца М.А.К.,
родена на *** г. и на А.А.К., родена на *** г.
От
представената от ответника административна преписка се установява, че промяната
в адресната регистрация на малолетните деца на спорещите е извършена по искане
на тяхната майка и законен представител, заинтересованата страна, М.К..
От данните
по делото ( мотиви на определение по гр.д. 3489/2018 г. и твърдения на страните)
е видно, че поради влошаване на
отношенията между съпрузите, М.К. се е върнала заедно с децата си да живее при
своите родители в гр.Добрич. На 23.03.2018 г. М.К. е подала адресни карти с вх.
№ 703, № 704 и № 705 до кмета на Община
град Добрич, с които е заявила настоящ адрес за себе си и за децата, М.А.К. и
на А.А.К.,***.
На 28.06.2018
г. М.К. е поискала със заявления с вх. № 943,
№ 944 и № 944 до кмета на Община град Добрич промяна и на постоянния
адрес, който д съвпада с настоящия. Заявленията и адресните карти са подписани
от М.К. в качеството й на законен представител на децата.
От
представеното по делото Определение от 13.09.2018
г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 3489/2018 г. се установява, че по
искова молба на А.К. пред районния съд е образувано производство по
прекратяване на сключения с М.К. граждански брак, на основание чл.49 от
Семейния кодекс. С определението, в производство по чл.133, ал.2 от Семейния
кодекс, Добричкият районен съд е предоставил временно упражняването на
родителските права по отношение на децата, на тяхната майка М.К. и е определил
режим на срещи на децата с баща им до приключване на брачното производство.
Целта на
производството по чл.133, ал.2 от Семейния кодекс е съдът да определи подходящи
привременни мерки в интерес на децата. Законът определя, че определените
привременни мерки не подлежат на обжалване, но същият съд може да ги изменя. По
настоящото дело не се представят доказателства привременните марки да са били
изменени.
Страните не
спорят, че към момента на обявяване на настоящото дело за решаване брачното
производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Процесуалният
представител на жалбоподателя изрично заявява, че гражданското дело не е
приключило.
Установената
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените
доказателства.
От правна
страна, въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
Жалбата е
допустима.
Становището
на заинтересованата страна за липса на правен интерес от оспорването, е
неоснователно. Извършената промяна в адресната регистрация на малолетното дете е
волеизявление на административен орган, изразено с действие, с което би могло
да се засегне правото на родител да живее съвместно с детето си, регламентирано
в чл. 126, ал. 1 от СК и чл.8 от ЕКПЧОС. Последното квалифицира извършената
промяна в адресната регистрация на малолетното дете като административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на оспорване и обосновава правния
интерес от търсената защита (Определение по адм.д. № 15552/12.12.2018 г., по
адм.д. № 13 880/2018 г., VІІІ отд на ВАС). Доколкото няма данни в
представената административна преписка кога извършената промяна по отношение
адресната регистрация на децата е съобщена на родителите им, следва да се
приеме, че настоящата жалба е подадена в срок.
Жалбата е
неоснователна.
Извършената
промяна в адресната регистрация на малолетните деца не е в нарушение на
Семейния кодекс и на Закона за гражданската регистрация.
За да
достигне до този извод, на първо място, съдът съобрази целта на производството
по адресна регистрация на гражданите, установена в Закона за гражданската
регистрация.
Съгласно
чл.123, ал.1 от Семейния кодекс, родителските права и задължения се упражняват
в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е
действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител. Но Семейният кодекс определя, че при спор
между родителите при кого да живеят децата, същият следва да се разреши в
производство по чл.123, ал.2 от Семейния кодекс.
Целта на
административното производство по Закона за гражданската регистрация, което се
развива пред кмета на общината, е коренно различна и не цели установяване на
общо съгласие между законните представители на какъв адрес да бъдат
регистрирани малолетните и непълнолетните граждани. Адресната регистрация не се
извършва произволно, а отразява действително фактическо положение, реалното
място, където гражданите живеят преимуществено. Адресната регистрация на
гражданите е с цел да се поддържа регистър на населението за постоянния и настоящия
им адрес в актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо
положение. В преследване на тази цел Законът за гражданската регистрация възлага на административния
орган да извършва проверка дали действително гражданите живеят на заявените от
тях адреси, в нарочното производство по чл.99б, Глава ІV, Раздел озаглавено „
Извършване на проверка“ .
Нито в административното
производство пред кмета на общината, нито в настоящото съдебно производство
жалбоподателят А.К., е твърдял, че извършената промяна в адресната регистрация
на децата му в гр.Добрич не отразява реално фактическото положение, т.е., че
децата не живеят преимуществено на адреса, на който са регистрирани от
заинтересованата страна в гр.Добрич. Следователно, заявявайки извършената
промяна в адреса на децата, заинтересованата страна единствено е декларирала
пред местните административни органи настъпила промяна във фактическо
положение.
Видно от
чл.99, ал.1 от ЗГР, заявяването на промяната на адресната регистрация да се уведоми
местната администрация за промяната на адреса в срок от 30 дни, е
свързана с изпълнение на императивно задължение, каквото имат всички граждани
на територията на РБ, вкл. и законните представители на граждани с ограничена
дееспособност. Законът за гражданската регистрация предвижда възможността
административният орган да извършва проверка дали действително гражданите
живеят на заявените от тах адреси в производствто по чл.99б, Глава ІV, Раздел
озаглавено „ Извършване на проверка“ .
Затова в
съответствие със задължението, което има по чл.99, ал.1 от СК, М.К., е заявила пред кмета на Община гр.Добрич, че
следва тя и децата й да бъдат вписани на новия си адрес на жилището в гр.Добрич,
което обитават преимуществено. Съгласно чл. 95, ал. 3 и чл. 98 от ЗГР
постоянният адрес на непълнолетни и малолетни деца се заявява и променя от
техните законни представители. Всеки от родителите, упражняващ родителските
права е длъжен сам да заяви промяна в адресната регистрация на децата щом
фактически тя е настъпила. Адресната регистрация е необходима непълнолетните и
малолетните граждани да ползват социалните и образователни услуги,
осъществявани в населеното място, където живеят. Обстоятелството, че в
утвърдения образец на заявлението по приложение № 14 на чл. 138, ал. 1 от
Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация постоянният адрес се променя със заявление, съгласно
приложение № 14, е предвидено ред за полагане на подпис от двамата родители на
малолетните лица, не означава, че само единият родител не може да извърши промяната на адресната
регистрация на децата си, щом вече живеят преимуществено на друг адрес. Подобно
условие в ЗГР и наредбата не съществува. Следователно, за административните
органи е достатъчно единият от двамата законни представители на недееспособните
да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с
правилото по чл.123, ал.1 от СК, че представителството може да се осъществява и
поотделно от родителите.
Целта на
предвиденото в чл.99, ал.1 от ЗГР задължение на гражданите е поддържането на
регистъра на населението в актуално състояние, което е свързано с осигуряване на възможност за осъществяване
на държавната политика по закрила на децата, задължително образование и т.н.
Неизпълнението на това задължение е обвързано с административно наказание
„глоба“ по чл.116, ал.2 от ЗГР.
Жалбоподателят
не спори, че към момента на извършване на промяната на адресната регистрация
малолетните му дъщери живеят с майка си в гр.Добрич. Това е установено и в
производството по постановяване на привременни мерки пред РС гр.Добрич. Затова
извършената промяна в адресната регистрация на децата е в изпълнение на
задължението на административния орган да поддържа регистъра на населението в
актуално състояние. Кметът на общината не е допуснал нарушение на закона,
вписвайки в регистъра на населението действителния адрес, на който живеят
малолетните граждани.
С оглед
нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗГР, съдът приема, че обжалваният акт е издаден от
компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, при
липса на процедурни нарушения в хода на административното производство.
На второ
място, съдът съобрази правилата по чл.142, ал.1 и ал.2 от АПК, съгласно които съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му, но установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Жалбата е
подадена на 14.11.2018 г., след постановяване на привременните мерки, когато
Районен съд Добрич с влязъл в сила
съдебен акт е предоставил упражняването на родителските права на майката,
заинтересованата страна М.К..
С оглед
чл.142, ал.2 от АПК, постановените в производство по чл.133, ал.3 от СК
привременни мерки, по отношение упражняването на родителските права, са нови
факти от значение за правилното решаване на настоящото дело. Към момента на
образуване на настоящото административно дело, както и към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт, адресната регистрация по постоянен и
настоящ адрес на малолетните М.А.К. и на А.А.К. е съобразена с постановения в
производството по чл.133, ал.3 от СК влязъл в сила съдебен акт. Децата са
регистрирани по постоянен и настоящ адрес, който е адреса на тяхната майка, упражняваща
родителските права до приключване на бракоразводното производство. Както
беше посочено по-горе, по делото не се твърди и не се представят доказателства,
че привременните мерки, определени в производството по чл.133, ал.3 от СК са
изменени от съда по гр.д. № 3489/2018 г. по описа на РС Добрич.
Всяка
промяна на настоящата адресна регистрация на малолетните деца, която е в
съответствие с определените привременни мерки, ще е израз на неизпълнение на
задължителен и влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по чл.133,
ал.3 от СК, при което е съблюдаван водещия принцип за отчитане интереса на
децата.
По тези
съображения съдът приема жалбата за неоснователна. Същата следва да се отхвърли.
Страните не
претендират присъждане на разноски.
На
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.И.К. ***, срещу адресна регистрация по настоящ и постоянен адрес ***
на М.А.К., родена на *** г., малолетна и на А.А.К., родена на *** г., малолетна, извършена
от кмета на Община град Добрич по искане на М.С.К. ***.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България – София, подадена чрез настоящия съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска