Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав на шести юли две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело № 2634 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на К.Д.К., М.А.Б., Г.П.В., Й.Д.П. и П.В.Н. ***,
с посочен съдебен адрес ***, против мълчалив отказ на кмета на община Варна да
одобри по чл.129 ал.2 ЗУТ, ПУП-ПРЗ на УПИ ІХ-142 за „жил. строителство
и търговия” и РУП
за УПИ Х-215 за „жил.
строителство и търговия”, кв.8
по плана на ж.к. Чайка, гр. Варна община Варна. С определение № 3395
от 11.04.2022г. по адм. д.№ 2948/2022г. Върховен административен съд, е
отменено определение № 174 от 24 януари 2022
г., постановено по адм.д. № 2634/2021 г. по описа на Административен съд Варна
с което е оставена без разглеждане жалбата на К.Д.К., М.А.Б., Г.П.В., Й.Д.П. и П.В.Н. ***,
с посочен съдебен адрес ***, против мълчалив отказ на кмета на община Варна да
одобри по чл.129 ал.2 ЗУТ, ПУП-ПРЗ на УПИ ІХ-142 за „жил.
строителство и търговия” и РУП
за УПИ Х-215 за „жил.
строителство и търговия”, кв.8
по плана на ж.к. Чайка, гр. Варна община Варна. Делото
е върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените
действия съобразно дадените указания по приложението на закона.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на постановения мълчалив
отказ от компетентния административен орган, поради което се отправя искане за
неговата отмяна.
Ответната
страна – Общински съвет - Варна не изразява становище по жалбата и по
съществото на спора.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за изяснено от фактическа страна следното:
По
делото не е налице спор и от приобщените по делото доказателства се установява,
че с решение №2643/30.12.2016г. по
адм.д. № 2022/2015г. Административен съд – Варна е отменил
решение № 2106-14 от 30.03.2015 г. на Общински съвет –
Варна, с което е одобрен на основание чл. 21 ал.1 т.8 и т.11 от ЗМСМА, чл. 129
ал.1 вр. чл. 110 ал.4 и чл. 16 ал. 1-5, чл. 22, чл. 103 ал.4 от ЗУТ, писмо вх.
№ ИИБ 13003508ВН/4.12.2013 г. на РИОСВ, решение по т. 7 на протокол № 36/2014
г. на ЕСУТ – Община Варна и по предложение на кмета на община Варна с изх. № РД
15007675ВН/24.03.2015 г. ПУП-ПРЗ на жилищен комплекс „Чайка“ /19 и 20 м.р./ - гр. Варна и план схеми
/Ел, ВиК/ по чл. 108 ал.2 от ЗУТ, като променя отреждането за УПИ ІІ-245 „за озеленяване“, в частта на ПИ с идентификатор
10135.2562.142 по кадастралната карта на гр.Варна, попадащ в УПИ ІХ-142, УПИ
Х-215, УПИ І-55,199 и улици, преминаващи през северната и южната част на имот с
идентификатор 10135.2562.142 и преписката е
върната на Общински
съвет-Варна за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на
решението.
Съгласно
приложените документи за собственост и скица жалбоподателите са съсобственици
на ПИ с идентификатор 10135.2562.142 по КК на гр. Варна. Няма спор, че
горепосоченото решение е постановено по жалба и от настоящите жалбоподатели К.Д.К.,
М.А.Б. и Г.П.В..
От мотивите
на горепосоченото решение се установяват материално правни нарушения допуснати
при одобряване на горепосоченото решение на Общински съвет-Варна. Прието е, че е налице действащ предходен план, поради което е неприложим
чл.16, ал.1 ЗУТ, а е приложим чл. 22 ЗУТ във връзка с чл. 110, ал. 4 ЗУТ, който
предвижда изработването и прилагането на план за регулация и режим на
застрояване /ПРЗ/ за преструктуриране на жилищни комплекси. При изработването
на плана за регулация и режим на застрояване е посочено, че следва да се
прилагат разпоредбите и изискванията на чл.22 ЗУТ във вр. с чл.21 от Наредба №
7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделените видове територии и
устройствени зони. Съдът е приел, че следва да се урегулират ПИ, както на съществуващите
жилищни блокове, така и на новите жилищни сгради и за нежилищните обслужващи
обекти по чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/2003 г. със съответните изисквания
за плътност, интензивност на застрояването и необходима озеленена площ. По
делото е установено, че не е изпълнено изискването на заданието, а именно
новото строителство да бъде в нормативите на зона Жм и на зона Жс. В графичната
част на плана са дадени показатели за зона СМФ-15 м. височина, а за конкретния
квартал и УПИ, липсва някакво ограничение.
Посочено е, че широчината на платното на улицата,
източно от ПИ 142, в размер на 4.5 м. е по-малка от изискващата се минимална
широчина на обслужващи улици, т.е. налице е нарушение на Наредба №2/2004г.
Съдът е приел, че в случая проектирането е съгласно забележка 17 от наредбата,
което е недопустимо, тъй като касае малки населени места и вилни зони, каквато
процесната територия не е.
По делото не се твърди и липсват доказателства Общински
съвет-Варна да се е произнесъл след връщането на делото като преписка за ново
произнасяне. Жалбоподателите са сезирали кмета на община Варна да одобри по
чл.129 ал.2 ЗУТ, ПУП-ПРЗ на УПИ ІХ-142 за „жил.
строителство и търговия” и РУП
за УПИ Х-215 за „жил.
строителство и търговия”, кв.8
по плана на ж.к. Чайка, гр. Варна община Варна. Горното по същество е заявление
за изготвяне на предложение до компетентния административен орган – Общински
съвет-Варна за одобряване на ПУП, съобразно мотивите на съда. В тази връзка по делото се установи,
че кмета на община Варна не е отправил предложение до Общински съвет-Варна. С
молба с.д.№431/12.01.2022г. кмета на община Варна, чрез пълномощник уточнява,
че след приемане на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ІХ-142 и УПИ Х-215 на експертен съвет
по устройство на територията на 26.10.2021г. е изготвен доклад на кмета на
община Варна, съгласно чл.129 ал.2 ЗУТ, който към 10.01.2022г. събира
съгласувателни подписи, след което ще бъде изпратен на Общински съвет – Варна.
При гореустановената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
При извършване на преценката за законосъобразност
на оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното:
По делото не е налице спор по фактите,
както и че с писмо изх.№106/11.06.2017г. е върната административната преписка
на Общински съвет – Варна за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в
мотивите на решение №2643/30.12.2016г. по адм.д.№2022/2015г. по описа на
Административен съд-Варна. Не е налице и спор, че жалбоподателите със заявление
са поискали от кмета на община Варна, да издаде заповед за одобряване на
ПУП-ПРЗ и РУП за ПИ 10135.2562.142 и ПИ 10135.2562.268. Доколкото
компетентността в случая за произнасяне с краен акт, съобразно задължителното
тълкуване на закона дадено в решение №2643/30.12.2016г. по адм.д.№2022/2015г.
по описа на Административен съд-Варна, а именно, че е приложим чл.
22 ЗУТ във връзка с чл. 110, ал. 4 ЗУТ, който предвижда изработването и
прилагането на план за регулация и режим на застрояване /ПРЗ/ за преструктуриране
на жилищни комплекси е на Общински съвет – Варна е приложима нормата на чл.58 ал.2 от АПК, който предвижда, че когато производството е образувано в
един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на
акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил
сезиран с предложение. В тази насока е и тълкуването на закона дадено в определение № 3395 от 11.04.2022г. по адм.
д. № 2948/2022г. на Върховен административен съд. Нормата на чл. 177 ал.1 от АПК регламентира,
че решението има сила за страните по
делото. Ако оспореният акт бъде отменен /какъвто е настоящия случай/ или
изменен, решението има действие по отношение на всички. Ал.2 от горепосочената разпоредба
императивно предвижда, че всеки акт или действие на
административен орган, постановен в противоречие с влязло в сила решение на
съда, е нищожен. Всеки заинтересован може винаги да се
позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.
Анализът на горепосочените норми и
оспорения административен акт – мълчалив отказ на компетентния административен
орган Общински съвет-Варна в контекста и на приложената административна
преписка обуславя извода на съда, че същият е нищожен. По повод подадената жалба съдът следва да обяви нищожността и да върне
отново преписката на органа за ново произнасяне, при съобразяване с дадените
указания.
Съдът констатира, че след
влизането в сила на съдебното решение по адм.д.№2022/2021г. и изпращането на
преписката на административния орган за ново произнасяне, от Общински
съвет-Варна не спазени указанията на съда по задължителното тълкуване и
прилагане на закона. Видно от административната преписка е предприето
административно производство едва след подаване на заявление от жалбоподателите
и то значително отдалечено във времето от датата на влизане в сила на решение
№2643/30.12.2016г. по адм.д.№2022/2015г. по описа на Административен съд-Варна и изпращане на
административната преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на съда. В
конкретния случай липсват каквито и да е доказателства за причината за
неизпълнението на влязлото в сила съдебно решение, с които е отменен административния
акт. В случай на необходимост да бъдат представени допълнителни документи или
да бъде снабден органът с други, предпоставящи издаването на акта документи,
издавани от други органи, не е правно основание на Общински съвет-Варна за
неизпълнението му, тъй като в АПК са уредени правомощия на административния
орган по събиране на доказателства и част от същите се съхраняват при него.
Извън горното процесуалният закон предвижда даване на конкретни указания от
административния орган на участниците в административното производство, а при
неизпълнението им в указания срок, органът разполага с възможност за
предприемане на последващи действия.
Недопустимо е от месец януари 2017г.
до 2021г. да е налице бездействие от Общински съвет-Варна и да не са предприети
действия по изпълнение на влязло в сила
решение доколкото именно с подадено от жалбоподателите заявление явства и искане
за приключване на образуваното и висящо производство пред административния
орган. Единствено
се установява, че по заявление с рег.№АУ112578ВН-010ПР-001ПР-007ВН/19.07.2021г.,
съобразно решение по т.4 обективирано в Протокол №36/26.10.2021г. на ЕСУТ при
Община Варна не е налице произнасяне от Общински съвет – Варна. Това, взето в съвкупност със съдържанието на протокола от
ЕСУТ, обосновава извода, че произнасяйки се по описания начин Общински съвет-Варна
е постановил нищожен акт, т. е. в противоречие с влязлото в сила решение
№2643/30.12.2016г. по адм.д.№2022/2015г. по описа на Административен съд-Варна. С категоричност се
установява, че не са изпълнени и задължителните указания на съда по тълкуването
и прилагането на закона.
По изложените съображения,
с оглед констатираното противоречие на оспорения акт с влязлото в сила решение
№2643/30.12.2016г. по адм.д.№2022/2015г. по описа на Административен съд-Варна, без да са изпълнени
указанията на съда, следва мълчаливият отказ да бъде обявен за нищожен и
преписката да бъде върната на административния орган, за ново произнасяне в 30-дневен срок от влизане в сила на
решението, при спазване на указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени с решение №2643/30.12.2016г. по
адм.д.№2022/2015г. по описа на Административен съд-Варна.
С оглед констатираната
нищожност на акта, съдът не следва да се произнася относно основанията за
незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК.
При
този изход на спора и при липса на искане за присъждане на разноски съдът не
дължи произнасяне по същите.
Предвид
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо АПК, във вр. с чл. 177, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на мълчалив отказ на Общински
съвет-Варна по заявление с рег. №АУ112578ВН-010ПР-001ПР-007ВН от 19.07.2021г.
ИЗПРАЩА преписката на Общински съвет – Варна, за произнасяне в
30-дневен срок от влизане в сила на решението, при спазване на указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени с решение №2643/30.12.2016г. по
адм.д.№2022/2015г. по описа на Административен съд-Варна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: