Р Е Ш Е Н И Е №260329
25.05.2022 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на
седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 20589/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исково производство.
Искова молба на „Солмекс „ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ №
56 ет. 2, против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, и с искане да се осъди ответното дружество
да заплати цена по договор за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем
източник ( слънчева светлина), изчислена като разлика между вече платени суми и
нормативно определена преференциална цена за цялото произведено и доставено от
ищеца електричество.
Според изложеното, ищецът стопанисва
фотоволтаична централа с обща мощност от 98 kWp, построена в УПИ ****** в землището на с. ***********.
Като производител на електричество, това дружество сключило с ответника- краен
снабдител - договор за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяеми източници № ****/30.01.2013г. Договорът
предвиждал ответното дружество да изкупува произвежданото от ищеца
електричество на преференциална цена, ( надвишаваща пазарната такава), която
цена се определяла с решение на Комисията по енергийно и водно регулиране. След
две години обаче, и след изменение на закона , било прието било от КЕВР решение № СП- 1/ 31.07.2015г., с
което било лимитирано количеството, което мрежовите оператори и крайните
снабдители следвало да заплащат по проференциални цени, като бил приет
допълнителен рестриктивен критерий – „нетно специфично производство„ ( НСП) . По своята същност, то представлявало
количество електричество, след производството на което, ответното дружество
можело да изкупува остатъка на друга „ цена за излишък на балансиращия пазар“,
значително занижена в сравнение както с пазарната, така и с преференциалната
такава.
Решение № СП-1/31.07.2015г. било отменено
от административните съдилища, с решение
по административно дело № 3247 по описа на АССГ за 2016г., в сила от
03.12.2018г. В тази връзка ищецът поддържа, че след отмяната на решението ,
ответникът е следвало да изкупува цялото произведено от ФЕЦ от 98 kWp, построена в УПИ *******, количество
електричество по преференциални цени, което не било направено. След достигането
на нетното специфично производство, ответникът изкупувал това количество по
цени за излишък.
За процесната централа, нетното специфично
количество е 1188 КВтЧ (киловатчас) за единица инсталирана мощност, или
общо 116424 КВтЧ за година.
Затова се иска да се осъди ответното дружество
да заплати на ищеца, на договорно основание, сума от 1118.90 лева,
представляваща дължима цена на
продадено, но неплатено електричество за период от 01.09.2017г. до
30.09.2019г. , и 119.71 лева обезщетение за забава в плащането, изчислено като
еквивалент на законната лихва за периода от 01.11.2017 година до 07.11.2019г,
законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба –
07.11.2019г., до окончателното изплащане на вземането , и разноските по
спора.
„ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД оспорва
исковете като неоснователни. Признава изложените в исковата молба факти и излага допълнителни такива. След отмяната на решението под № СП- 1 , било
прието друго такова, СП – 2, с което бил
определен същият размер на нетното специфично производство, считано обаче от
31.05.2015 г. Това решение също
преминало съдебен контрол, но било оставено в сила. Основателността на иска се
оспорва и чрез довода, че нетното
специфично производство е установена в закона дефиниция на размер, при което то
може да бъде изчислено и без нужда от нарочно решение на КЕВР. Моли исковете да
се отхвърлят и да се присъдят сторените за защитата срещу тях разноски.
С
отговора на исковата молба, ответното
дружество е поискало конституиране като трето лице – негов помагач „Национална
електрическа компания „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София, ул. Триадица № 8; съдът е уважил искането.
„ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, е предявило, при условията на евентуалност, против
„Национална електрическа компания„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. Триадица № 8, и обратен иск с правно основание в чл. 79
от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от ЗЗД. Твърди се в обратната исковата молба , че НЕК,
обществен доставчик на енергия, има договорното задължение по чл. 94 от Закона
за енергетиката от ищеца всяко количество електичество от възобновяеми
източници на цената, на която „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД я е закупило от производителя. Съответно , при
платена на производителя по – висока цена съобразно първоначалния иск, за НЕК
АД възниквало задължение да заплати на крайния снабдител разликата между вече
платеното като излишък и стойността на същото количество , изчислена
съобразно преференцията. С оглед казаното , моли се да се осъди „НЕК“ АД да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми – 697.49 лева незаплатена
стойност на електричество , продадено от
12.09.2017г до 15.09.2017г , и 639.79 лева с ДДС, стойност на доставено в
периода от 10.09.2019г. до 13.09.2019г електричество. Претендира се и неустойка
като обезщетение за забавата, изчислена като стойност на законната лихва от
датата на забавата ( 29.11.2017г. ) до
подаването на исковата молба , и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковете до
окончателното изплащане на вземането ,
както и разноските по този спор.
„НЕК“ АД оспорва и двата иска, с аргументи,
насочени основно срещу основателността на първоначалния такъв.
Вещото лице по проведената
електротехническа експертиза дава
заключение , че нетното специфично производство на електричество от ФЕЦ „Солмекс – ІІ – Дуванлий“
за 2017г. е достигнато на 12.09.2017г. в
11.00 часа , а за 2019г. - на 10.09.в
16.00 часа.
Съединени за общо разглеждане искове с
правно основане в чл. 31 ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници
( ЗЕВИ ) във връзка с чл. 327 от
Търговския закон и чл. 86 от ЗЗД , и обратен иск с основание в чл. 327 от ТЗ
във връзка с чл. 94 от Закона за енрегетиката , и чл. 86 от ЗЗД ( страните са
търговци).
Исковете са допустими.
По същество, съдът съобрази следното :
І.Страните
не спорят по това, че ищецът по първоначалния иск стопанисва фотоволтаична
централа (с посочената в исковата молба мощност) за производството на енергия от слънчева
светлина като възобновяем източник, или по съществуването на договора помежду
им. Копие от същия е представено на л. 6 от дело № 944 по описа на Окръжен съд гр. Пловдив. Той е сключен на дата 30.01.2013г. , със срок на
действие от двадесет години (чл. 31 ал.2
т. 1 от ЗЕВЕ). Към тази дата, стопанисвания от ищцовото
дружество обект ( фотоволтаична централа) е бил в експлоатация, видно от отметката
в самия договор. Не се спори, че преференциалната цена е 567.41 лева за
мегават, определена съобразно решение №
Ц -18 на КЕВР от дата 20.06.2011г. Цената
за излишък на балансиращия пазар е 0.01446 лева за киловат ( 2017г. ) и 0.00971
лева/КвТ за 2019г., съответно 14.46 лева и 9.71 лева за мегават ( в решенията на КЕВР се ползват и
двата вида десетични кратни). Няма спор по това, че до достигането на нетното
специфично количеството електричество от тази централа ( 1188 киловата за
единица налично мощност) във всяка от процесните години, първоначалния ответник
е изкупувал доставеното по благоприятната за производителя и нормативно
определена цена от 571.41 лева за мегават/час, а след достигане на това
количество – по значително по – ниската цена за излишък/балансиращ пазар. В
тази връзка, няма и спор по отношение на произведеното в повече от НСП
количество електричество, заплатено по последната цена. В това отношение ,
както и цялост, съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и
обективно изготвено.
Тоест,
спорът между страните е концентриран върху това, каква цена е следвало да бъде
заплатена за доставената енергия, след като е било надхвърлено специфичното
нетно количество съобразно решението на КЕВР, като се има предвид неговата
отмяна.
Според чл. 5 ал. 1 от договора, произведената от ищеца активна
електрическа енергия се изкупува от ответника „по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния
случай , съобразно приложимото законодателство.“; в конкретния случай ,
съгласието на страните касателно цената по договора се замества от повелителни норми
на закона. Към началната дата на първия от процесните периоди , приложими към
методиката на ценообразуване по договора по смисъла на чл. 5 са нормата на чл. 31 ал. 5 от ЗЕВИ, и две
решения на КЕВР-това под номер Ц-18 от 20.06.2011г., което определя преференциалната
цена , и друго такова, коментираното СП – 1, което определя нетното специфично
количество електричество, до достигането на което е приложима тази цена.Впоследствие
същото е отменено от съда в частта си по т. 2.14 , приложима по отношение на
стопанисвания от ищеца обект.
Според
редакцията на чл. 31 ал. 5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., преди началото на
първия от двата процесни париода на доставките , „общественият доставчик,
съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от
възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени
в съответните решения на КЕВР. ……… 2. по цена за излишък на балансиращия пазар
за количествата, надхвърлящи производството по т. 1.“ Тоест, задължението на
крайния снабдител е да изкупи произведеното от ищеца електричество на цена от
567.41 лева – до размер на НСП, а остатъка – на цена за излишък. Понятието „нетно специфично производство на
електрическа енергия „ е дефинирано в закона, § 1 т . 29 от ЗЕВИ, и
представлява средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW
инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални
цени след приспадане на собствените нужди, тоест, то е самостоятелно изчисляемо
и в хода на настоящия процес, макар и при нужда от специални знания. Независимо
от от отмяната на решение № СП - 1, нормата на чл. 31 ал. 5 от ЗЕВИ е
действаща и се прилага в отношенията между страните.
При всички положения обаче, за процесния
период има определено нетно специфично количество и то е същото , което
страните са зачели преди отмяната на решение № СП- 1 от съда. Решението , с
което то е определено , СП - 2 ,
разпорежда, че НСП се прилага от датата на първото такова , 31.07.2015г., и не
може да бъде ревизирано инцидентно от настоящия съд по реда на чл. 17 ал. 2 от ГПК , тъй като е преминало нарочен съдебен контрол. Само заради придаденото му
обратно действие , не може да се приеме , че един общ административен акт е
нищожен.
На следващо място, съдът
не споделя формалната логика на ищеца , според която отмяната му има за
автоматична последица възникването на задължение за о ответника да заплати
всичкото закупено количество енергия по преференциални цени. Държавата има
установеното със закон право да регулира нормативно както размера на цената,
така и количеството на енергията, заплатима по преференциална цена. Въвеждането
на такова ограничение със закон или надлежен административен акт е задължително
за страните по договора и води до редуциране на цената, и именно в този смисъл
следва да бъде тълкувана договорката в чл. 30 от договора. Обратното съждение обаче не е вярно: при
отмяна от съд на ограничителен критерий от приложимото ценообразуване, за
ответното дружество не възниква автоматично задължение да плати по – високата
цена за цялото количество. В този случай, страните са си върнали договорната
свобода да определят различна цена за излишък, което обаче не е направено в
договора.
Тоест, не се установи неплатена част от
цената по договор № ***/30.01.2013г и исковете на
„Солмекс„ ЕООД следва да бъдат
отхвърлени.
По обратния иск
съдът няма да се произнася; не се сбъдна процесуалното условие, при което той е предявен (
първоначалният иск да бъде уважен ).
Разноските по исковете му се присъждат в тежест на първоначалния ищец;
по този иск, на помагача не се следват разноски. Тъй като съдът не се
произнесъл по обратния иск, (искът се смята непредявен ) разноските по него
остават така , както са направени.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „Солмекс „ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56 ет. 2, да се осъди
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на ищеца сума от 1118.90
лева – остатък от цена по договор за изкупуване на електрическа енергия от
възобновяеми източници ( слънчева светлина) № ****/30.01.2013г. дължима цена
на продадено, но неплатено електричество
за период от 01.09.2017г. до 30.09.2019г. , и 119.71 лева обезщетение за забава
в плащането, изчислено като еквивалент на законната лихва за периода от
01.11.2017 година до 07.11.2019г, като
неоснователни.
Осъжда „Солмекс „ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56 ет.2, да
заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, разноски по делото в размер от 500
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му. То е постановено при
участието на „Национална електрическа компания „ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. Триадица № 8, като помагач на
ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г.
Данов № 37.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ