Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 11.06.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 396 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ, чл. 224 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и три иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба и уточнителна молба с вх. № 3352/05.03.2019 г. от Г.Д.М.,
ЕГН **********, чрез адв. В.С., против „ИнКонсулт Инженеринг“ ЕООД, ЕИК
*********, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: на основание
чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ сумата от 3 661,20 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. 08.2015 г. до м. 07.2016 г.
включително, на основание чл. 224 КТ сумата от 520,47 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 33 дни за периода от
02.12.2014 г. до 01.08.2016 г., на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 422,52
лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 04.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 901,07 лева – мораторна лихва върху главницата от 3 661,20
лева, начислена за периода от 01.09.2016 г. до 03.02.2019 г., сумата от 128,10
лева – мораторна лихва върху главницата от 520,47 лева, начислена за периода от
01.09.2016 г. до 03.02.2019 г., както и сумата от 103,99 лева – мораторна лихва
върху главницата от 422,52 лева, начислена за периода от 01.09.2016 г. до
03.02.2019 г.
В исковата и
уточнителната молба се твърди, че за времето от 02.12.2014 г. до 01.08.2016 г.
между страните било налице трудово правоотношение по сключен между тях Трудов
договор № 157/01.12.2014 г., съгласно който ищецът заемал длъжността „пазач“.
Сочи, че за периода от м. 08.2015 г. до прекратяване на трудовото
правоотношение не му било изплатено в пълен размер полагащото му се трудово
възнаграждение, като неплатената сума възлиза общо на 3 661,20 лева, както
следва: за м. 08.2015 г. не била изплатена сумата от 112,88 лева, за м. 09.2015
г. – 297,88 лева, за м. 11.2015 г. – 419,38 лева, за м. 12.2015 г. – 421,90
лева, за м. 01.2016 г. – 421,90 лева, за времето от м. 02.2016 г. до м. 07.2016
г. включително – по 331,21 лева на месец.
На следващо
място заявява, че за цялото време на трудовото правоотношение ищецът не е
ползвал полагащия му се платен годишен отпуск в размер на 33 дни, за което
ответното дружество дължи заплащане на обезщетение в размер на 520,47 лева за
периода от 02.12.2014 г. до 01.08.2016 г.
Освен това
за прекратяване на трудовия договор без предизвестие ответникът – работодател
дължал на ищеца обезщетение в размер на 422,52 лева.
Претендира и
присъждане на лихва за забава върху трите суми, както следва: сумата от 901,07
лева – мораторна лихва върху главницата от 3 661,20 лева, начислена за периода
от 01.09.2016 г. до 03.02.2019 г., сумата от 128,10 лева – мораторна лихва
върху главницата от 52,47 лева, начислена за периода от 01.09.2016 г. до
03.02.2019 г., както и сумата от 103,99 лева – мораторна лихва върху главницата
от 422,52 лева, начислена за периода от 01.09.2016 г. до 03.02.2019 г.
В срока по
чл. 131 ГПК от „ИнКонсулт Инженеринг“ ЕООД не е депозиран писмен отговор на
исковата молба.
В проведеното на 17.05.2019 г. открито съдебно
заседание по делото на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за лихва за забава върху
главницата за неплатено трудово възнаграждение в размер на 3 661,20 лева чрез
увеличаване на неговия размер, като същият се счита предявен вместо за сумата
от 901,07 лева за сумата от 1 059,86 лева, както и на иска с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ чрез увеличаване на неговия размер, като същият се счита за
предявен вместо за сумата от 520,47 лева за сумата от 523,56 лева.
В
проведеното на 17.05.2019 г. открито съдебно заседание по делото, ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответното
дружество, редовно призовано по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК, не изпраща
представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и
не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов представител.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и доказателствата по делото, намира следното:
Налице са кумулативно
предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение против ответното дружество. От същото не
е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не е
изразено становище, негов представител, респ. негов упълномощен процесуален
представител не се е явил в първото заседание по делото, не е направено искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание. С Разпореждане № 1827/11.03.2019 г., връчено на ответното
дружество на 14.03.2019 г., е указано, че ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение, в случай че ответникът не подаде писмен отговор и не
се яви в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие, респ. в отсъствие на негов представител.
Съдът
намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
предявените срещу ответника искове са вероятно основателни с оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и събраните по делото доказателства.
С оглед
наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което предявените от Г.Д.М., ЕГН **********, против „ИнКонсулт
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, кумулативно обективно съединени осъдителни искове
да бъдат изцяло уважени, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на
ищеца следните суми: на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ сумата от 3
661,20 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.
08.2015 г. до м. 07.2016 г. включително, на основание чл. 224 КТ сумата от 523,56
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 33 дни
за периода от 02.12.2014 г. до 01.08.2016 г., на основание чл. 221, ал. 1 КТ
сумата от 422,52 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия
договор без предизвестие в размер на едно месечно брутно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 04.02.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 059,86 лева – мораторна
лихва върху главницата от 3 661,20 лева, начислена за периода от 01.09.2016 г.
до 03.02.2019 г., сумата от 128,10 лева – мораторна лихва върху главницата от
520,47 лева, начислена за периода от 01.09.2016 г. до 03.02.2019 г., както и
сумата от 103,99 лева – мораторна лихва върху главницата от 422,52 лева,
начислена за периода от 01.09.2016 г. до 03.02.2019 г.
По разноските:
С оглед
изхода на спора, за ищеца възниква правото на разноски, като същите се
претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 500 лева – платено
адвокатско възнаграждение.
Видно от
представения договор за правна защита и съдействие № 773119 от 10.10.2018 г., Г.М.
е заплатил в брой на адв. В.С. възнаграждение за настоящото производство в
размер на 500 лева, за което договорът служи като разписка. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
тази сума.
Тъй като ищецът
е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.
Враца сумата от 396,45 лева, представляваща държавна такса по шестте предявени
оценяеми иска в минималния размер, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 220 лева –
възнаграждение за вещо лице.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ИнКонсулт Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. ************ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: на
основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ сумата от 3 661,20 лева /три хиляди шестстотин шестдесет и един лева и
двадесет стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от м. 08.2015 г. до м. 07.2016 г. включително, на основание чл. 224 КТ
сумата от 523,56 лева /петстотин
двадесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 33 дни за периода от 02.12.2014 г. до
01.08.2016 г., на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 422,52 лева /четиристотин двадесет и два лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 04.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 1 059,86 лева
/хиляда петдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ – мораторна лихва
върху главницата от 3 661,20 лева, начислена за периода от 01.09.2016 г. до
03.02.2019 г., сумата от 128,10 лева
/сто двадесет и осем лева и десет стотинки/ – мораторна лихва върху главницата
от 520,47 лева, начислена за периода от 01.09.2016 г. до 03.02.2019 г., както и
сумата от 103,99 лева /сто и три
лева и деветдесет и девет стотинки/ – мораторна лихва върху главницата от
422,52 лева, начислена за периода от 01.09.2016 г. до 03.02.2019 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500,00
лева /петстотин лева/ – разноски за настоящото производство за платен
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ИнКонсулт Инженеринг“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. ************ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца държавна такса в размер на
396,45 лева /триста деветдесет и
шест лева и четиридесет и пет стотинки/ и 220,00
лева /двеста и двадесет лева/ – възнаграждение за вещо лице.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: …………………………….