РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. ХАСКОВО, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500696 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260421/22.10.2021 година, постановено по гр.д. №
2737/2020 година, РС-Хасково, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 от
ГПК е признал за установено по отношение на Н. А. А., ЕГН **********, от
гр.***, че дължи на Агенция за социално подпомагане, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление - гр.***, сумата 416.68 лева,
представляваща задължение за възстановяване на отпусната целева помощ,
съгласно Заповед № РД01-0918/19.11.2015г. на Директора на ДСП - *** и
Споразумение за възстановяване на недобросъвестно получена социална
помощ от 30.11.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението - 31.07.2020г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 608/03.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч. гр.д. №
1504/2020г. по описа на Районен съд-Хасково. С оглед изхода на делото,
направените в първоинстанционното производство разноски от Агенцията-
ищец са възложени на ответницата.
Недоволен от постановеното решение е останал особеният представител
на ответницата в първоинстанционното производство Н.А.А. - адвокат Т.Т..
Въвежда оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Счита, че съдът неправилно не е уважил своевременно въведеното
1
възражение за погасяване на вземането по давност. Настоява, че в случая е
приложима кратката тригодишна давност по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД, тъй като със
сключването на споразумението страните са преобразували вземането в
договорно такова и то под формата на периодични плащания. Прави се
искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на
предявения иск. Претендира се присъждане на възнаграждението на особения
представител.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Агенция за социално
подпомагане – **, чрез юрисконсулт Н.Г., подава отговор на въззивната
жалба. Оспорва я с доводи за неоснователност. Заема становище за
правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено.
Счита, че предявеният иск е доказан по основание и размер и правилно е
уважен от районния съд. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността
на обжалваното решение, като съобрази доводите и исканията на страните,
констатира следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът
обосновано е отговорил на всички направени от ответника възражения.
Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал
сочените от въззивника нарушения. Въз основа на тях е достигнал до
2
правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и
доказан, поради което го е уважил. Изложените от първоинстанционният съд
мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. В
производството пред ХОС не се представиха нови допустими доказателства,
които да дават основание да се направи извод, различен от направения от
решаващия съд.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното
до съда искане, спорът следва да се квалифицира като такъв с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 14 ал. 3 от Закона за
семейни помощи за деца, а произнасянето на РС-Хасково съответства на
заявената за разглеждане установителна претенция.
Безспорно е по делото, че по заявление на Агенция за социално
подпомагане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 608/03.08.2020 година срещу ответницата Н. А. А. – длъжник в
заповедното производство, за сумата 416,68 лева, представляваща
недобросъвестно получената от Н.А. и подлежаща на връщане целева
социална помощ по чл. 8 ал. 1 от ЗСПД. Не се спори относно природата на
вземането и факта, че възстановяването е наредено с влязъл в законна сила
административен акт на компетентен административен орган – заповед № ***
година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – *** към
Агенция за социално подпомагане. Видно от представените от ищеца
доказателства, след влизане в законна сила на тази заповед, а именно на
30.11.2015 година, Д“СП“-*** и Н.А.А. са сключили споразумение, с което
Н.А. е потвърдила задължението си за връщане на недобросъвестно
получената социална помощ, ведно със законната лихва и е приела да погаси
това задължение по инкорпорирания в споразумението погасителен план. Не
се спори, също, че на 26.01.2016 година ответницата е направила първата
вноска по погасителния план, след което е преустановила плащанията и
вземането не е издължено до настоящия момент.
Единственият спорен въпрос по делото, който се поставя и с въззивната
жалба, е за това – съществува ли към датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК (31.07.2020 година) правото на Агенция за социално подпомагане
да събере вземането си срещу длъжницата по съдебен ред. Становището на
особения представител в тази насока следва да се разбира в смисъл, че
3
сключването на гореспоменатото споразумение има за последица превръщане
на връзката между страните в облигационна такава, а съответно – води до
прилагане на правилата за давността, уредени в ЗЗД. В този смисъл се прави
възражение за погасяване на вземането по давност и за прилагане на
правилата за кратката такава по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
ХОС в настоящия си състав не е съгласен с доводите на особения
представител на въззивницата, по следните съображения: Няма съмнение, че
отпускането на процесната целева помощ е резултат от властнически акт на
администрация, в рамките на правомощията по Закона за социалните помощи
за деца. Съответно и заповедта на Директора на социалната институция
Дирекция „Социално подпомагане“ – *** за възстановяване на
недобросъвестно получената социална помощ е административен акт. В
подкрепа на този извод е предвиденият в чл. 14а от ЗСПД ред за обжалване на
заповедта по чл. 14 ал. 3 от ЗСПД – а именно по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Следователно, процесното вземане на
Агенцията-ищец произтича от административни, а не облигационни
правоотношения между страните и правилата както за общата петгодишна,
така и за кратката давност по чл. 111 от ЗЗД не намират приложение.
Сключеното между страните споразумение от 30.11.2015 година не променя
правната природа на правоотношението, а от там и на процесното вземане.
Още по-малко го превръща в периодични вземания, както претендира
въззивникът. С него единствено се постига договореност за изплащане на
това единно и неделимо вземане на вноски, т.е. за разсрочено погасяване на
задължението. Ето защо няма основание да се счита, че ищецът вече няма
право на съдебно притезание върху процесното вземане. Искът се явява
основателен и доказан по размер, поради което подлежи на уважаване.
РС-Хасково е достигнал до същия резултат, поради което атакуваното
решение следва да бъде потвърдено в неговата цялост.
По разноските: Въззиваемият претендира деловодни разноски, но не
представя доказателства за понесени такива във въззивното производство. В
делото е участвал юрисконсулт на страна на въззиваемия, но не се прави ясно
и недвузначно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което е различно от действително понесените от страната разноски. Ето защо
ХОС прие, че на въззиваемия не следва да се присъждат такива.
4
Особеният представител прави искане за присъждане на
възнаграждение и то е основателно, доколкото възнаграждението се заплаща
във всички случаи на действително участие на особения представител в
съдебно производство, независимо от неговия изход. Доколкото въззивната
жалба на Н.А. е преценена за неоснователна, то в нейна тежест е понасянето
на всички разноски по делото, ето защо възнаграждението следва да бъде
присъдено с настоящото решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260421/22.10.2021 година, постановено
по гражданско дело № 2737/2020 година по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Н. А.А., ЕГН **********, от гр.*** да заплати на адв. Т.Т.
от АК-Хасково възнаграждение за особен представител в размер на 150 лева
за защита във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5