Р Е Ш Е Н И Е
5717/3.8.2017г.
гр.С., 03.08.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на девети юни
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с.ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря: Валентина Илиева и
прокурора................. като
разгледа докладваното от
съдия Мая Дамянова гр.д.№15600/2016 г. и за да постанови
решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 29.08.2016г. по
гр. дело № 32194/2013г. СРС, 56 с-в. е отхвърлен предявения от Н.Р.В. срещу Н.П.Н.,
М.П. С., Т.П. Ж., Р.Г.Н., и М.Г.Н., иск за делба на следния недвижим
имот - УПИ IX - 24 от кв. 3 по действащия регулационен план на гр. С., м.
Драгалевска спирка, целият с площ от 638 кв. м., при съседи по скица: бул.
Черни връх, УПИ VIII - 25, УПИ VII - 26, УПИ I - 22 - училище и УПИ X - 23, и
при съседи съгласно акт за собственост: бул. Черни връх, УПИ VIII - 25, УПИ I -
22 - училище и УПИ X - 23, а по стария регулационен план: парцел VII - 12 по
плана на гр. С., от кв. 192, м. „Лозенец“, целият с площ от 638 кв. м. /по
доказателствен акт за собственост/, а съгласно комбинирана скица - 732 кв. м.,
с административен адрес: гр. С., бул. ********.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н.Р.В..
.Жалбоподателката твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано, като
излага доводи, че е неправилен извода на съда, че е загубила собствеността
върху имота, тъй като фактическата власт върху същия е осъществявана единствено
от ответниците., както и че съгласно ТР
на ВКС №1/2012г. позовалият се на придобивна давност следва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обктивирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните части за себе си, което в случая не
е налице, тъй като не са я информирали за намерението си да своят веща. Твърди,
че първоинстанционния съд е пренебрегнал разпоредбите на чл.29 ЗСГ и чл.15 от
ЗСГ, тъй като имота е бил отреден за жилищно строителство и по отношение на
него са действали ограниченията по ЗСГ, поради което до отмяната на гл.ІІІ от
ЗСГ придобивна давност не тече. Поддържа,
че първоинстанциониня съд е присъдил
разноски без представен списък, както и че е присъдил адвокатско възнаграждение
в прекомерен размер. Моли съда да отмери обжалваното решение . Претендира
разноски.
Срещу решението на
СРС е постъпила и въззивна жалба от Р.Г.Н..
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
първоинстанционния съд в противоречие със събраните по делото доказателства е
направил погрешен правен извод, че съм загубил собствеността върху имота, тъй като
фактическата власт върху същия е осъществявана единствено от ответниците, с
оглед ТР на ВКС №1/2012г., предвид на това, че ответниците не са обективирали
за намерението си да своят имота., както и че е неправилен извода на първоинстанциониня съд, че прехвърлянето
на отстъпения в обезщетение имот е станало по силата на административните
актове по чл.73 от ЗПИНМ, а нот.акт по чл.74 от ЗПИНМ има само констативен
характер. Моли съда да отмени обжалваното решение.
Ответницата по жалбите Н.П.Н. оспорва същите по съображения изложени в
писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Ответникът Т.П.С. оспорва жалбите в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. Н.. Ответницата по жалбите М. П.Ж. оспорва жалбите по съображения изложени
в съдебно заседание от процесуалния й представител адв.Д.. Моли решението на
СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Ответницата по жалбите М.Г.Н. не взима
становище по нея.
СРС е сезиран с иск за делба, с правно
основание чл. 34 от ЗС, във фазата по допускане на делбата
предявен от Н.Р.В. срещу Н.П.Н., М.П. С., Т.П. Ж., Р.Г.Н.,
и М.Г.Н..
Ищцата Н.Р.В. твърди, че като наследник по закон на М.К.В. е придобила ½ ид.ч. от от 54.5 % от следния недвижим имот - УПИ VII
- 12 по плана на гр. С., от кв. 192, м. „Лозенец“, целият с площ от 638 кв. м.,
с административен адрес: бул. ********, като
ответниците са
собственици на останалите идеални части от процесния имот в качеството им на наследници на Ж.Т.С. . Моли съда да постанови решение с което да бъде
допуснато извършването на делба на описания имот при следните права - Н.Р.В. – 1 /2 ид. ч. от
54,5 %; Р.Г.Н. – 1/4 ИД.Ч. . ч. от 54,5 %; М.Г.Н. -1/4 ИД.Ч. ОТч. от 54,5 %; Н.П.Н. - 4/6 ид. ч. от 45,5
%; Т.П.С. – 1/4 ид. ч. от 45,5 %; М.П.Ж.
– ¼ ИД.Ч.. от 45,5 %.
От представените по делото удостоверение за наследници се
установява, че Н.Р.В., Р.Г.Н. и М.Г.Н.
са наследници по закон на М. Г.В. която е починала на 18.10.1957 г.,
От представеното
по делото удостоверение за наследници се установява, че Ж.Т.С. е починал на
26.05.1985 г., като е оставил за свои наследници по закон- своя син П.Ж. С., а
след неговата смърт- Н.П.Н., М.П. С., Т.П. Ж...
От представения по делото
нотариален акт N 80, т. XXV, per.
N 4880,
дело N 4609/47 г. на I - ви
Нотариус при Софийски областен съд, се установява, че на 29.12.1947 г. М.К.В. и
Ж.Т.С. са придобили чрез договор за покупко - продажба нива, с обща площ от 590
кв. м., находяща се в м. Примостовието, съставляваща парцел XIII в кв. 197 по
плана „Спирката Драгалевци“, като М.К.В. придобива част от нивата, равна на 323
кв. м., а Ж.Т.С. - останалата част от 270 кв. м., която със заповед N 2435/11.05.1955
г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството е отредена за
Ботаническа градина и е отчужден с Протокол N 40/10.11.1955
г. на ИК на СГНС, изменен с Протокол по per.
преписка
N 452/56 г., като М. В. е обезщетена с
54,5 % от държавен парцел VII от кв. 192, м. Драгалевска спирка - С., а Ж. С. е
обезщетен е 45,5 % от същия имот.
Представен е констативен нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на замяна по ЗПИНМ N 127,
том XXVIII, дело N 5262/57 г., на 23.11.1957 г.
с който Ж.Т.С. е признат за собственик
на празно дворно място в м. „Спирката Драгалевци“, с пространство от 45,5 % ид.
ч. от 700 кв. м., при граници: улица - шосе С. - Драгалевци, училище и СГНС,
съставляващ парцел VII от кв. 192 по плана на гр. С., м. „Спирката Драгалевци“.
Представена е съдебна
спогодба постигната по гр. д. N 452/88
г. по описа на Ленински районен съд, 5 с - в, , сключена между П.Ж. С., М. К. С.
и И. Ж. С., съгласно която се поставя в дял и в изключителна собственост на П.Ж.
С. следния недвижим имот: 45.5 %/700 ид. ч. от незастроено дворно място,
находящо се в гр. С., м. Спирка Драгалевци, имот планосн. номер 24 по плана на
гр. С., като оценката на дела е 1280 лв.
Представен е нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот по наследство, делба и давностно
владение N 77, том III, дело N 312/90 г. по описа на IV нотариус при
СНС към II районен съд, на основание чл. 483, ал. 1 и ал. 2 ГПК с който П.Ж. С./наследник по закон на че Ж.Т.С./
е признат за собственик по наследство, делба и давностно на недвижим имот: незастроено дворно място с
площ от 638 кв. м„ находящо се на бул. ********в гр. С., съставляващо имот
планосн. номер 24 /стар парцел седми/ от кв. 3 /стар кв. 192/ по плана на гр. С.,
м. Лозенец /стара „Спирката Драгалевци“/, при граници: бул. Черни връх, Б., А.И
Н.Д., училище, И.И.И..
С влязло в сила решение от
17.04.1995 г„ постановено по гр. д. N 2230/94
г. на СТС, II - А състав, е отменено изцяло решението от 29.03.1994 г. по гр.
д. N 2789/91 г. на СРС, 53 с - в, и вместо
него е постановено решение, с което е отхвърлен изцяло предявеният от Г.П.Н. и Е.
Р.Н. срещу П.Ж. С. и Н.П.Н. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено, че са собственици на 54,50 % ид.
ч. от празно дворно място от 670 кв. м. в гр. С., бул. Черни връх N 18,
съставляващо парцел VII от кв. 192 по стария регулационен план на гр. С., а
сега - имот пл. N 24 от кв. 3 по плана на м.
Лозенец, /на основание давностно владение, продължило повече от 10 години/.
Св. М. Н. разказва, че е
съпруга на брата на Н.Н., и че познава Н.Н. от 1982 г., както и процесния имот,
както и че още прпеди е Н.Н. и П.С. да
сключат брак през 1987 . последния й е показвал процесното дворно , което е
било оградено. Посочва, че отпред имало изкривена метална врата, а отзад - откъм училището нямало ограда. П.поставил
ограда, засипал мястото с чакъл и сложил стари коли, които ремонтирал. Твърди,
че след развода на П.С. и Н.Н. започнали преговори със строителната фирма
„НИКМИ“ за застрояване на мястото, като строежът на жилищната сграда приключил
през 1996г. Посочва, че след построяването на сградата на незастроената част от
мястото бил направен подземен паркинг с паркоместа, който се отдава под наем и
наемът се получава от Т. Ж., както и че не й е известно някой да е предявявал
претенции да ползва дворното място.
Св. Г.Й.разказва, че познава
Н.Н. и П.С. от много отдавна, през 1988 - 1989 г. разбрал, че имат имот в кв.
Хладилника, а впоследствие му споделили и за намеренията им да започнат
строителство в имота. Сочи, че след построяването на блока Т. Н. живеел в
мезонет в блока, както и че му е известно от Н.Н., че с мъжа й са собственици на имота,
а от нейната майка - за строежа в имота.
Заявява, че не му е известно за предявени претенции към имота. Твръди, че е
виждал, че собствениците си паркират автомобилите в незастроената част на
имота.
Софийски
градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Правилността на съдебния
акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивните
жалби на странитеа /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи за
необоснованост и нарушение на материалния закон, както и в рамките, очертани от
императивните правни норми, приложими към конкретния правен спор.
Предмет на въззивното производство е иск с правно
основание чл. 34 от ЗС, във фазата по допускане на делбата недвижим имот, представляващ УПИ VII - 12 по
плана на гр. С., от кв. 192, м. „Лозенец“, целият с площ от 638 кв. м., с
административен адрес: бул. ********. Въззивният съд напълно споделя мотивите
на СРС относно предявения на посоченото основание иск и на осн.чл.272 от ГПК
препраща към тях. Във връзка с възраженията на въззивниците, направени с
въззивните жалби следва да се има предвид следното: Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението на ответниците, че делбата на недвижимия имот е
недопустима, тъй като предвид наличната в него сграда в режим на етажна
собственост УПИ представлявал обща част по предназначение. Съгласно задължителната съдебна практика
на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК- решение №380/05.10.2010г.. на ВКС, ІІ
г.о. и решение № 87/07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., при
действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването,
основано на разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и чл. 61, ал. 4 ЗТСУ (отм.) за
недопустимост на делбата поради предназначението на парцела за застрояване от съсобственици и делбата
на съсобствен УПИ е недопустима само ако същият е застроен с обекти -
индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай
земята е обща част, или в случай, че съобразно нормата начл.183 ал.4 ЗУТ( нова - ДВ
бр. 17/2009 г. ) е възможно съсобственикът, който не притежава отделен обект, да извърши
застрояване без съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са или имат права за съответно строителство в имота на
самостоятелен обект. Дворното място е обща част само когато има пълно
съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място.
Участието в съсобствеността на дворното място наред с етажните собственици и на
трето лице, което не
притежава
самостоятелен обект в сградата-етажна собственост, обуславя обикновена съсобственост
върху дворното място.
Настоящата съдебна инстанция
намира за основателно възражението на ответниците Н.П.Н., М.П. С., Т.П. Ж., че
констативният нот.акт издаден по реда на чл.74 ал.6 от ППИНМ, и с който
Ж.Т.С. е признат за собственик на 54,5% от процесния недвижим имот има
конститутивно , а не констативно действие. В този смисъл е и ТР №57 /1967 т на
ОСГК на ВС. Неоснователно е възражението на въззивниците, че нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот по наследство, делба и давностно
владение N 77, том III, дело N 312/90 г. по описа на IV нотариус при СНС към II
районен съд, на основание чл. 483, ал. 1 и ал. 2 ГПК, с който П.Ж. С./наследник по закон на че Ж.Т.С./ е
признат за собственик по наследство, делба и давностно на недвижим имот е недействителен, тъй като е издаден в
нарушение на чл.29 от ЗСГ/отм./ Забрана за владение при
действието на ЗСГ не е имало, но това владение не е могло да доведе до
придобиване на собствеността. За населените места, където ЗСГ се прилага,
придобиване по давността е била допустима само между съсобственици или между
роднини по права линия, братя и сестри, каквито
наследодателите на процесните страни са. В този смисъл
е и съдебната практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК-РЕШЕНИЕ №
980 от 23.12.2009 г. по гр.д.№ 1891/2008
Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС.
Правилен е и извода на
първоинстанпционния съд, че ищцата не е доказала свои права и не е опровергала
фактите, обуславящи придобиването на имота по давност от ответниците Н.Н., М. С.
и Т. Ж., както и че ищцата не е оборила презумцията по чл.69 от ЗС, според
която Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго.
и която презумция се
прилага в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването, какъвто е настоящия случай и в който смисъл е Тълкувателно решение № 1
от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК,.. В случаите, при
които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт
върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.-
в този смисъл е и задължителната съдебна практика постановена по реда на чл.290
от ГПК-
РЕШЕНИЕ № 32 ОТ 23.03.2017 Г. ПО ГР. Д. №
2766/2016 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС. От събраните по делото гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че първоначално Ж.Т.С., а в последствие и
неговия син П.Ж. С., а след това и неговите
наследници-ответници в настоящето производство са упражнявали фактическа власт
върху процесния имот, като са оградили същия,
засипали го с чакъл и го е ползвал за ремонт на стари коли, без да
позволява достъпа на трети лица. С оглед събраните по делото доказателства
ищцата в чиято доказателствена тежест е не установи по делото да притежава
права върху процесния недвижим имот, предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Настоящата съдебна инстанция намира,
че възражението на въззивницата-ищца, че първоинстанциониня съд е присъдил разноски без представен списък,
както и че е присъдил адвокатско възнаграждение в прекомерен размер следва да
бъде разгледано от СРС по реда на чл.248 от ГПК.
Предвид изложеното решението на СРС като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата М.П. С. следва
да се присъдят разноските по делото, пред въззивната инстанция за процесуално
представителство в размер на 800лв.
Въззивният съд намира възражението на
въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК за
неоснователно, предвид на това, че същото не надвишава минималния размер,
предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението 29.08.2016г. по гр. дело № 32194/2013г. СРС, 56 с-в.
ОСЪЖДА Н.Р.В., ЕГН: **********,*** ***и,
ЕГН: **********, с адрес: *** и Р.Г.Н., ЕГН **********, да заплатят на М.П. С.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.