РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 13.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 334 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявен от „В. ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на, управление: гр. София 1278, район р-н Сердика, ж.к.
кв.Бенковски, ул.Оралица № 24,
представлявано от А.В.В. – управител, против М.М.С. с ЕГН **********. с адрес:
***, иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от
460.00 лева, (четиристотин и шестдесет
лева), представляваща обезщетение поради дисциплинарно уволнение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба- 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцовото дружество излага, че по силата на трудов договор от 06.11.2017
г. е било в трудово правоотношение с ответника, съгласно което последният е
заемал длъжността „работник строителство“. Договорът бил за неопределен срок, с
уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на 460 лева. Твърди се, че
ответникът извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
неявяване на работа в интервала от 27.09. до 02.10.2019 г. включително, без да
бъдат дадени каквито и да е оправдания и/или обективни пречки за неявяването на
работа от съшия, поради което до него на 09.10.2019 г. чрез телепоща, било
изпратено искане за писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, което му било
надлежно връчено лично. На 20.11.2019 г. отново чрез телепоща, лично на
ответника били връчени Заповед № 655/25.10.2019 г. за налагане на дисциплинарно
наказание - уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение на това
основание. Поддържа се, че работодателят законосъобразно е упражнил
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ. Поради гореизложеното счита е налице, основанието за
изплащането на обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ от страна на ответника и моли
искът му да бъде уважен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законовоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК от ответника М.М.С. не е постъпил отговор. В
съдебно заседание твърди, че за процесния период е ползвал отпуск поради
временна нетрудоспособност и въпреки това получил искане за даване на
обяснения, на което не отговорил. Поддържа, че не е получавал заповед за
уволнение, но знае, че е уволнен дисциплинарно. Не оспорва, че за процесния
период не се е явявал на работа, като твърди, че е представил на работодателя
издадения му болничен лист за това време.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал.
2 КТ при
дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Следователно за
установяване основателността на претенцията на ищцовото дружество подлежи на
пълно и главно доказване от негова страна наличието на валидно безсрочно
трудово правоотношение между него и ответника, което е било прекратено на
основание „дисциплинарно уволнение“.
Между
страните по делото е безспорно, а и от събраните писмени доказателства- трудов
договор от 06.11.2017 г. се установява безспорно, че между тях е съществувало
трудово правоотношение, възникнало на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ,
следователно безсрочно, съгласно което ответникът е заемал длъжността „работник
строителство“ при ищцовото дружество, с уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на
460 лева.
Със Заповед № 655/25.10.2019 г.,
връчена лично на ответника на 20.11.2019 г. чрез телепоща, видно от известие за
доставяне, на последния му е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение". Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ
трудовият договор се прекратява без предизвестие от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяването на договора. Ето защо, с връчване на
уволнителната заповед, цитирана по-горе, трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Доколкото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена, то
ирелевантно е обстоятелството дали е връчена заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Възраженията за незаконност на уволнението са
ирелевантни, тъй като този въпрос се изследва единствено по предявен от
работника иск за отмяната му, какъвто не е предмет на настоящото производство и
какъвто не се твърди да е предявяван. За пълнота следва да се посочи, че тези
възражения са и неоснователни, доколкото видно от искане
за писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, връчено лично на ответника и
издадената уволнителна Заповед № 655/25.10.2019 г., на последния му е наложено
наказание дисциплинарно уволнение за това, че не се е явил на работа за периода
от 27.09.2019 г. до 02.10.2019 г.. От представените по делото от ответника
дубликати на болнични листове № Е20196543499 и № Е20198423491 е видно, че на последния
е бил разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност за периода 28.08.2019
г. до 08.09.2019 г., съответно от 09.09.2019 г. до 26.09.2019 г.. Следователно
не се установява за процесния период, а именно от 27.09.2019 г. до 02.10.2019
г. /повече от 3 работни дни/, същият да е имал извинителна причина за
отсъствието си, а още по- малко да я е свел до знанието на работодателя. Ето
защо в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане за обезщетение в размер
на
брутното трудово възнаграждение на ответника за срока на предизвестието, който
видно от трудовия договор, сключен помежду им е 30 дневен или за сума в размер
на 460 лв.. като
съобрази всичко изложено до тук и доколкото ответникът не твърди,
нито доказва да е погасил
претендираното вземане, то искът следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед на изложените обстоятелства за имущественото, здравословно и семейно
положение на ответника, съдът намира, че изпълнението на задълженията, за чието
съществуване съдът достигна до правен извод по настоящия правен спор, следва да
бъде разсрочено, като ответникът следва да го
изплати на две равни месечни вноски, считано от влизане на решението в сила.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото или сума в общ размер
на 410 лв., представляваща държавна такса и възнаграждение за един адвокат,
съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.М.С. с
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА
„В. ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на, управление: гр.
София 1278, район р-н Сердика, ж.к. кв.Бенковски, ул.Оралица № 24, представлявано от А.В.В. – управител, на
основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата от 460.00 лева, (четиристотин и шестдесет лева),
представляваща обезщетение поради дисциплинарно уволнение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда- 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 410 лв., представляваща разноски в
производството.
РАЗСРОЧВА
на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на дължимите съгласно настоящото решение суми за главница,
законна лихва и разноски, като М.М.С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА НА „В. ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД,
ЕИК *********, сумите на две равни месечни вноски, считано от влизане на
решението в сила до пълното изплащане на дълга.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА