РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. Разград, 31.12.2018 год.
Разградският административен
съд, в закрито заседание на тридесет и
първи декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
след
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 240 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 – чл. 178 от
Административно процесуалния кодекс ( АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона
за достъп до обществена информация (ЗДОИ)
Образувано е по жалба на В. Любенов Н. ***, чрез адв. А.П.
от Софийска адвокатска колегия, срещу мълчаливия отказ на Директора на ПГО
„Станка Николица Спасо-Еленина””, гр. Разград да му предостави достъп до обществена информация, поискан със заявление,
подадено по електронен път на 31.10.2018 год.
Съдът намира, че жалбата е нередовна.
Към жалбата
не е приложено пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. П.,
както и документ за платена държавна
такса в размер на 10 лв., съгласно разпоредбата чл. 12 ал. 3 от АПК и т.2б б.
”а” от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, и следствените служби и Министерството на
правосъдие.
Наред с това съдът констатира, че върху жалбата е поставен входящ печат от деловодството на ПГО
„Станка Николица Спасо-Еленина” с дата 19.12.2018 год., а към административната преписка не е приложено
копие на пощенски плик или други доказателства за начина и датата на постъпване
на жалбата. В тежест на жалбоподателя е да докаже спазване на срока за подаване
на жалбата, визиран в чл. 149, ал. 2 от АПК, поради което на същия следва да се
укаже да представи доказателства за
спазване на срока за обжалване.
Предвид изложеното и на основание чл. 158 ал. 1 във вр. с
чл.151, т. 3 от АПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОАСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата на В. Любенов Н. ***, срещу
мълчаливия отказ на Директора на ПГО „Станка Николица Спасо-Еленина”, гр.
Разград да му предостави достъп до
обществена информация, поискан със заявление, подадено по електронен път
на 31.10.2018 год.
Дава на жалбоподателя седем дневен срок от връчване на
настоящото разпореждане да отстрани нередовността на жалбата, като представи по
делото документ за внесени 10 лв. за държавна такса по сметка на АС – Разград и
пълномощно на адв. А.П. от Софийска адвокатска колегия
Указва на жалбоподателя, че ако в дадения от съда срок не
отстрани нередовността на жалбата същата ще бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото прекратено.
Указва на жалбоподателя, че следва да представи по делото
доказателства за спазване на срока за подаване на жалбата, визиран в чл. 149,
ал. 2 от АПК.
ЗАДЪЛЖАВА директора на ПГО „Станка Николица Спасо-Еленина” в
3 дневен срок от връчване на настоящото разпореждане да представи по делото
заверено четливо ксерокопие на пощенския плик, с който жалбата е пристигнала,
ако има такъв, или заверено копие на друг документ, удостоверяващ начина и
датата на изпращане и на получаване на жалбата в деловодството на училището.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Разпореждането да се връчи на жалбоподателя на
посочения в жалбата адрес и на директора на
ПГО
„Станка Николица Спасо-Еленина”, гр. Разград
Съдия:
О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер:
13.02.2019 Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският административен съд, в
закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 240 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс
( АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по
жалба на В. Любенов Н. ***, чрез адв. А.П.
от Софийска адвокатска колегия, срещу мълчаливия отказ на Директора на ПГО
„Станка Николица Спасо-Еленина””, гр. Разград да му предостави достъп до обществена информация, поискан със заявление,
подадено по електронен път на 31.10.2018 год.
С разпореждане
от 31.12.2018 год. съдът е оставил
жалбата без движение поради нередовност. В дадения от съда срок нередовността
на жалбата е отстранена. В молбата си
жалбоподателят твърди, че исканата от
него обществена информация му е предоставена от ответника по жалбата едва след
като е депозирал жалбата срещу мълчаливия му отказ. С оглед на това жалбоподателя претендира за присъждане на разноски по
делото, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, тъй като то е образувано по вина на
административния орган.
Административен
съд Разград, като направи проверка за допустимостта на жалбата по реда на
чл.159 от АПК, констатира следното:
Административното
производство е започнало с писмено заявление на жалбоподателя за достъп до
обществена информация, изпратено до директора на ПГО „Станка Николица
Спасо-Еленина””, гр. Разград на 31.10.2018 год. по електронен път на адрес ********@***.**. С него е
поискал достъп до обществена информация, която да получи на посочения в
заявлението електронен адрес, свързана с
лицата, заемащи педагогически длъжности в училището, а именно: брой на лицата, които са придобили и упражнили правото си на пенсия,
но продължават да работят в училището; брой на лицата, придобили право на
пенсия, което не е упражнено от тях и брой на лицата, които са без
педагогическа правоспособност.
Административният
орган не се е произнесъл по искането за
предоставяне на информация в предвидения по чл.28, ал.1 от ЗДОИ срок, поради
което Н. е депозирал жалба против мълчаливия му отказ. Жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски
оператор на 12.12.2018 год. и е заведена в деловодството на основното
училище с вх. № РД 08-314 от 19.12.2018
год.
С Решение № 1 от
21.12.2018 год. административният орган е предоставил на жалбоподателя достъп
до исканата информация в пълен обем. Исканата информация е изпратена на
жалбоподателя по електронен път на посочения
в заявлението електронен адрес на 21.12.2018 год.
При тези
фактически обстоятелства съдът намира жалбата за процесуално недопустима. Към
настоящия момент за жалбоподателя не е налице правен интерес от водене
на процеса, тъй като претендираните от него законни права са изцяло
удовлетворени. Исканата от него обществена информация му е предоставена в пълен
обем.
Ето защо
Разградският административен съд намира, че подадената жалба следва да се
остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати на основание
чл.159, т.4 от АПК.
Предвид изхода
на делото и с оглед на това, че ответникът с поведението си е станал причина за
завеждане на същото и на основание чл. 143, ал. 2 от АПК в негова тежест следва да се присъдят
направените от жалбоподателя разноски. Искането за присъждане на сторените
разноски е своевременно направено.
Съдът счита
обаче че то е основателно и доказано до размер на 10.00 лв.- платена държавна
такса. В останалата част искането за
присъждане на деловодни разноски се явява неоснователно и недоказано. Освен
заплатената държавна такса,
жалбоподателят претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв., ДДС върху него в размер на 100 лв.,
1,95 лв. пощенски разходи и 97 стотинки банкова такса за превода на
държавната такса.
Съобразно
правилата на АПК и ГПК разноските са направените от страните разходи по водене
на делото, които според разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК са държавни такси и
разходи за производството. В този смисъл
пощенските разходи и банковите
такси не представляват съдебни разноски по смисъла на закона и не следва да се присъждат.
Що се касае до
претендираните разноски за възнаграждение на един адвокат съдът намира следното: Разноските за правна
защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат
по арг. на чл.143, ал.1 от АПК. В този случай те се присъждат само ако са
своевременно предявени, установени по размер и при доказано плащане. Ако
плащането е уговорено да стане по банков път, следва да се представят доказателства за това (платежно
нареждане, извлечение от банковата сметка и т.н.). Ако е уговорено плащането да
е в брой е достатъчно това да бъде
вписано в договора, както и самото плащане, като в този случай договора
за правна помощ с отбелязано плащане в брой има
характера на разписка. В т. III от представения по делото договор за правна защита
и съдействие е посочено, че между жалбоподателя и адв. А.П. е договорено
възнаграждение: 500 лв., съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждение, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. По делото липсват
доказателства това възнаграждение реално да е заплатено и по какъв ред, поради
което такова не следва да се присъжда.
Този извод не се
опровергава и от изписания в договора за правна помощ текст „при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата”. Според тази разпоредба адвокатът може да оказва безплатна
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а в чл.38, ал.2 от
ЗА е посочено, че ако насрещната страна е осъдена за разноски, то адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от същия закон и осъжда другата страна
да го заплати.
За да се приложи разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА е необходимо на първо място да е направено такова искане. На следващо място
да е оказана безплатна правна помощ, което следва изрично да е посочено в
договора, като в правомощията на съда е да определи дължимия размер на
адвокатското възнаграждение, който не се договаря между клиента и
адвоката. В случая искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА не е направено нито
в жалбата, нито в молбата за отстраняване на нередностите ѝ, нито в
списъка по чл. 80 от ГПК. На следващо
място от съдържанието на представения по
делото договор за правна защита е видно, че страните са уговорили цена от 500 лв. за предоставяне на правната помощ.
Адвокатът е поел задължението да окаже
правна помощ срещу уговорено възнаграждение, а не безплатно. Ето защо съдът
намира, че в случая разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА е неприложима.
След като съдът
е приел, че разноските за
възнаграждението на адвокат не се дължат,
не се дължи и претендирания ДДС.
Мотивиран така,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Любенов Н. ***, чрез адв. А.П. от Софийска адвокатска
колегия, срещу мълчаливия отказ на Директора на Професионална гимназия по
облекло „Станка Николица Спасо-Еленина”, гр. Разград да му предостави достъп
до обществена информация, поискан със
заявление, подадено по електронен път на 31.10.2018 год.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 240/2018 год. по описа на Административен съд
Разград.
ОСЪЖДА Професионална
гимназия по облекло „Станка Николица Спасо-Еленина”, гр. Разград да заплати на В.
Любенов Н. *** деловодни разноски в размер на 10 лв.
Определението
може да се обжалва в 7 дневен срок от съобщаването му на страните с частна
жалба пред Върховен административен съд.
Съдия:
О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер:
01.04.2019 Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в закрито заседание на първи април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
след като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 240 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по
молба на адв. А.П. от САК със съдебен адрес *** с искане за изменение на Определение
№ 33 от 13.02.2019 год., постановено по адм.д. № 240/2019 год. в частта за
разноските, като и бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната по
молбата страна – Директорът на Професионална гимназия по облекло „Станка
Николица Спасо-Еленина”, гр. Разград излагат становище, че молбата е
неоснователна.
Като взе предвид
изложеното в искането и данните по
делото съдът намира следното:
С Определение
№33 от 13.02.2019 год., постановено по
адм.д. № 240/2018 год. год. Административен съд Разград е оставил без разглеждане жалбата на В.
Любенов Н. ***, чрез адв. А.П. от Софийска адвокатска колегия, срещу мълчаливия
отказ на Директора на Професионална гимназия по облекло „Станка Николица
Спасо-Еленина”, гр. Разград да му предостави достъп до обществена информация, поискан със заявление,
подадено по електронен път на 31.10.2018 год. и е прекратил производството по
делото.
Със същото
определение съдът е осъдил ответника по жалбата да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски в
размер на 10 лв. Съдът е приел за
неоснователно и недоказано искането на оспорващия да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, като е изложил подробни мотиви в тази насока.
При тези факти
съдът прави следните правни изводи:
Искането е
направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК
и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата урежда друг ред за ангажиране на отговорност за
разноски в различие от този по чл. 78 от ГПК.
Това е право на адвоката да претендира възнаграждение. Не се търсят реално
направени от страната разноски, защото защитата е безплатна. За да упражни
правото си за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на
безплатна правна помощ и съдействие, адвокатът трябва да изпълни условие да
представи писмен договор със страната, в което да е вписано, че се предоставя
безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Също
така да бъде направено и изрично искане от адвоката за заплащане на така
оказаната безплатна помощ.
В настоящия случай и в жалбата, и в молбата
за отстраняване на нередовността ѝ оспорващият иска присъждане на
разноските по делото, в т.ч.адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие с уговорена цена – 500 лв. Няма доказателства оспорващият да е платил
реално тази цена, т.е. той не е направил реално разноски за адвокатско
възнаграждение и такива не му се следват.
Що се касае до искането на адв. П. да и се
присъди адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ следва да се посочи, че тя не е направила
своевременно изрично искане съдът да
ѝ заплати оказана на жалбоподателя безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА. Такова изрично искане не се съдържа нито в жалбата, нито в
молбата за отстраняване на нередовността ѝ. Освен това след като в
представения по делото договор за правна защита и съдействие между страните по
договора е уговорена цена от 500 лв. той
не може да бъде приет като договор за оказване на безплатна правна помощ. Този
извод не се променя от изписаното в договора „при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата”, тъй като преди този израз има вписана
уговорена цена.
Водим от
изложените мотиви Разградският административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на адв. А.П. от Софийска адвокатска колегия със съдебен адрес *** за
изменение на Определение № 33 от 13.02.2019 год., постановено по адм.д. №
240/2019 год. в частта за разноските, като ѝ бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и
списък по чл. 80 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в
седемдневен срок от съобщаването му.
Съдия: