№ 107
гр. Варна, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100502537 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Х. Я. Г.
чрез неговата майка и законен представител Й. Й. К. чрез пълномощника
адвокат Л. Д. против решение № 2586 от 02.08.2022 г., постановено по гр.д.№
6163 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, с
което е отхвърлена молбата на въззивницата като майка и законен
представител на детето Х. Я. Г. против Я. Г. Г. с искане за прилагане на мерки
по ЗЗДН за извършен акт на насилие спрямо детето Х. Г. на 17.04.2022 г. в
дома на бащата в *** от бащата Я. Г. Г., като е нанесъл удар с юмрук в
областта на стомаха на детето.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, както и е постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Счита се за неправилен изводът на
съда, че не е налице домашно насилие, тъй като детето не е заведено веднага
на лекар, а след три дни, което е сторено, за да се щади психиката му. Дори
обаче и действията на близките на детето да са нелогични, то това не може да
бъде аргумент, че не е налице домашно насилие. Излага се, че свидетелските
1
показания не са ценени правилно, както и, че съдът се е занимавал с психо-
емоционалните проблеми на детето, а не с въведения с молбата предмет на
спора. Твърди се също така едностранчиво обсъждане на събраните по делото
доказателства, както и непроявяване от страна на съда на инициатива за
събиране на всички необходими и относими доказателства. Иска се отмяна на
решението и издаване на заповед за защита.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че е
налице несъответствие между декларираните от майката на молителя
обстоятелства и изнесените данни пред ДСП – Варна и РУ – А.; че
първоинстанционният съд правилно е ценил събраните доказателства,
включително свидетелските показания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, майката на молетиля Й. Й. К.
твърди, че с Я. Г. Г. са родители на детето Х. Я. Г. и с определение от
10.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 11046/2016 г. на ВРС родителските права
са предоставени за упражняване на майката, като на бащата е определен
режим на лични отношения. Излага, че е извършен акт на домашно насилие
спрямо детето на 17.04.2022 г. в дома на бащата в ***, като бащата Я. Г. при
осъществяване режима на лични отношения със сина си е нанесъл удар с
юмрук в областта на стомаха на детето. Сочи се, че ударът е нанесен
непосредствено след като детето е взело телефона на баща си с цел да
използва и играе на електронна игра. Майката твърди, че детето е било
предадено на бащата на 16.04.2022 г. около 10 часа от прабабата Н. от
жилището по местоживеене на детето в *** и около 17 часа на 17.04.2022 г.
детето е било върнато в дома на майката, където е посрещнато от неговата
баба по майчина линия. Бабата на детето забелязала, че бащата води детето за
ръка, като до този момент е било изпращано направо от автомобила му, без
той да слиза от него. След като детето се прибрало, започнали обичайната
подготовка за училище на следващия ден, като първоначално трябвало да
бъде изкъпано. Изненадващо детето отказало да се съблече и влезе в банята.
2
След дълги молби Х. се съблякъл, при което бабата видяла големи червени
петна в областта на стомаха и задната част на рамото от тялото на детето.
Детето споделило, че баща му го ударил в областта на стомаха, като за
петното в областта на рамото не казало нищо. В молбата се сочи, че детето е
заведено при психолог и е подаден сигнал в РУ на МВР - А.. След този случай
Х. Г. отказвал да се среща с баща си.
Ответникът не е депозирал отговор на молбата, а при личното му явяване
в съдебно заседание оспорва така подадената молба.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна изразява становище за
основателност на молбата поради психо-емоционалното състояние, в което
детето Х. Г. е поставено от своите родители.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по
делото пред първата инстанция доказателства, доколкото няма такива,
събрани по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради което
и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази му част.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен
спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е
да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за
да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или
емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в
конкретните си проявни форми.
Предявена е молба с правно основание член 4 от ЗЗДН с твърдения, че
ответникът е баща на детето Х., на което е нанесъл физическа и емоционална
травми.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо детето
насилствени въздействия са декларирани от майката като негов законен
представител по реда на член 9 от ЗЗДН. Тази декларация е доказателство с
обвързваща съда стойност до доказване на противното от ответника, като
3
последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени
без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед
за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за
извършено насилие по член 9, алинея 3 от ЗЗДН по аргумент от член 13,
алинея 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други
доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.
Налице е противоречие между декларираните от майката обстоятелства
за извършен акт на насилие, изложеното в молбата, въз основа на която е
образувано настоящото производство, и посоченото в молбата пред ДСП -
Варна и жалбата в РУ - А., като във всяка една от тях случилото се е описано
по различен начин: в молбата по делото се твърди, че бабата е забелязала
червени петна в областта на корема и задната част от рамото на детето; в
жалбата до полицията - червени отоци по тялото, а в молбата до ДСП –
Варна, че при връщането му от бащата детето видимо не изглеждало добре,
проявило агресия към майка си и близките й, а след като се успокоило,
споделило че баща му го ударил с юмрук в корема и то повърнало, а също
така, че е било обиждано от баща си.
Бабата на детето по майчина линия Й. К., разпитана като свидетел, чийто
показания съдът цени при условията на член 172 от ГПК, излага, че било
неделя вечер и затова не са завели Х. на лекар, а сторили това няколко дни
по-късно. Първо посетили личния лекар на детето, като не поискали преглед
от нея /разпитан е като свидетел по делото личният лекар на детето Н. Н./, а
направление за гастроентеролог. Близките на детето са подали първо сигнали
в ДСП – Варна и полицията, водили са го при психолог, а едва след това са
завели Х. при личния лекар и на ултразвукова диагностика. Всички тези
нелогични действия на близките на детето водят до извод за поведение,
насочено към събиране на доказателства с оглед предявяване на молба по
реда на ЗЗДН. Още повече, че свидетелката К. изрично е казала при разпита
си, че след като е установила червените петна и детето казало, че баща му го е
ударил, се обадили на адвоката и той ги посъветвал какво да правят, тоест
разговорът с адвокат е предшествал извършените от тях действия – жалби до
ДСП – Варна и РУ – А., посещение на психолог и накрая лекар.
Въпреки показанията на свидетелката К., че детето е водено за
освидетелстване в Съдебна медицина на Окръжна болница, но отказало да се
съблече, то това не се установява по категоричен начин. Свидетелката
4
първоначално не съобщава, че детето е водено за преглед в Съдебна
медицина, а единствено при педиатър. Освен това не са представени, нито е
поискано събиране на доказателства за такова посещение, доколкото преди
преглед от съдебен медик би следвало да има регистрация.
Показанията на свидетелките К. /баба на детето по майчина линия/ и Г.а
/леля на детето по бащина линия/ са категорично противоречиви относно
наличието на червени петна по тялото на Х.. Лелята казва, че преди да тръгне
го е преоблякла и е нямало никакви петна по тялото му, докато бабата твърди,
че имало такива в областта на гърдите и отзад на рамото. Показанията на
двете свидетелки се ценят при условията на член 172 от ГПК, отчитайки
заинтересоваността им, но от тях не може да се направи категоричен извод, че
бащата е ударил детето в областта на корема.
Съдът на основание член 172 от ГПК не следва да цени показанията на
свидетелката П. И. – Б. – психолог, когото посещава детето, защото Х. е неин
пациент, на когото се предоставят услуги срещу заплащане. Същевременно
психологът излага данни за проблеми и изоставане в развитието на детето,
като сочи, че календарната му възраст не съответства на психическата; детето
не разбира част от въпросите които му се задават въпреки възрастта си и е
насочено за работа с клиничен психолог. В тази връзка следва да се отбележи,
че не може да се вярва безрезервно на детето, че баща му го е ударил в
корема, респективно да се направи извод за осъществено домашно насилие.
Поради съвпадане на крайните изводите на настоящата инстанция с
тези на ВРС по спора, решението на първата инстанция следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2586 от 02.08.2022 г., постановено по гр.д.
№ 6163 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6