РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Бяла, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200279 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЯНЧ. Г. Д. от гр.Търговище, чрез Адвокатско
дружество „Х. и И.“, представлявано от адв.М.Х.-САК, против Наказателно
постановление № 38-0002566 от 15.09.2021г., издадено от Директора на РД
“АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.10, ал.1 от Наредба №Н-3 от
07.04.2009г. на МТ, му е наложено на основание чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвП -
глоба в размер на 1500лв.
С жалбата се твърди, че при издаване на НП са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, както и че жалбоподателят не е извършил
вмененото нарушение. На посочените основания, поддържани и в депозирана
молба по делото, молят НП като незаконосъобразно да бъде отменено.
Претендират се направените по делото разноски, на основание чл.38, ал.2 от
ЗА.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
РП-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани, не изпращат процесуален
представител и не вземат становище по жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното: На 28.07.2021 г., около 15:50 часа,
на изхода на гр. Б., обл.Р., пред Мелница Алимет, посока към гр. П., св.М.М.-
Д.а-на длъжност инспектор в РД“АА“ гр.Русе, спряла за проверка състав от
ППС, състоящ се от влекач Скания Р 164 ЛА 4x2 НА 480 с per. № .......... от
категория N3, с прикачено полуремарке Шмитц СЦС 24 с peг. № ..........от
категория О4, извършващ обществен превоз на товари - пелети съгласно от
товарителница серия V-3 № 338053 о- 28.07.2021 г., с маршрут на движение
от гр. О. до гр. Т., с пътен лист серия А № 9491696 от 28.07.2021 г. Товарният
автомобил с peг. № ......... бил оборудвано с аналогов тахограф Siemens VDO
1318-27, със сериен номер 4382728. Автомобилът бил управляван от
жалбоподателя ЯНЧ. Г. Д.. При проверката се констатирало, че при
извършване на обществен превоз на товари - пелети, попадащ в обхвата на
Регламент (ЕО) № 561/2006 г., водачът не представя в момента на проверката
15:50 часа Удостоверение за дейности за предходните 28 дни. Представя
тахографски лист от 28.07.2021 г. на ЯНЧ. Г. Д., поставен в тахографа в 09:45
часа на дата 28.07.2021 г.
Св.Д.а приела, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.10, ал.1 от
Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, за което съставила АУАН на
жалбоподателя на 28.07.2021г. Актът бил подписан от нарушителя без
възражения. Устно същият заявил пред контролните органи, че си е забравил
удостоверението за дейности, но ще го представи. Впоследствие, на
30.07.2021г., жалбоподателя депозирал в РД „АА“ Русе заявление от с.дата
ведно с Удостоверение за дейности от дата 28.07.2021г. за процесния период,
в което било отразено, че за периода от 08,00часа на 18.06.2021г. до 08,00часа
на 28.07.2021г. е управлявал превозно средство извън обхвата на Регламент
/ЕО/ 561/2006 или AETR. Независимо от представеното Удостоверение за
дейности, АНО на дата 15.09.2021г., въз основа на АУАН, издал обжалваното
НП. Същото било връчено лично на жалбоподателя на 30.09.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства-показанията на
актосъставителя, АУАН, НП, пътен лист, обяснение, заявление,
удостоверение за дейности, оправомощителна заповед, както и останалите
материали по преписката.
2
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното
НП са спазени процесуалните правила и норми. АУАН и НП са постановени
от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на императивните изисквания за форма и
съдържание, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Фактическото описание на
нарушението е достатъчно ясно, точно и конкретно и въз основа на него
деецът е могъл да разбере в какво е обвинен и в пълен обем и достатъчно
ефективно да се защити. Деянието е правилно квалифицирано с посочване на
нарушената правна норма и съответстващата му санкционна норма.
Непосочването на точната хипотеза на чл.10, ал.1 от Наредбата, която е
нарушена, не представлява съществено нарушение на чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН
и не опорочава НП до степен на незаконосъобразност само на това основание.
Освен това жалбоподателят още при проверката на място е разбрал точно
какво нарушение му се вменява във вина, а именно за непредставяне на
удостоверение за дейности, като е подписал акта без възражения, а
впоследствие е представил и Удостоверение за дейности, с оглед на което
правото му на защита не е било нарушено.
От показанията на св.Д.а, които съдът кредитира като
последователни и непротиворечиви, съответстващи на приложените писмени
доказателства, се установява, че от обективна страна жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.10, ал.1 от Наредба
№Н-3 от 07.04.2009г. на МТ. Състава на посочената като нарушена
разпоредба вменява задължение на водач, който при проверка от контролните
органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от
картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно
чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по
болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство,
попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR,
извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на
разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец
3
съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във
връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по
автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.). Действително обаче, както се
твърди в жалбата, е налице поправка на Регламент (ЕС) № 165/2014, която се
прилага от 02.03.2015 г. (ОВ L 16/23.01.2015 г.), според която е предвидено
държавите-членки да не налагат на водачите изискване да представят
формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били
в превозното средство, както е изисквал регламентът до поправката на чл. 34.
От друга страна, АНО е следвало преди да издаде НП, да прецени
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, като съобрази
всички събрани доказателства. В НП липса отбелязване, че е отчетено
представеното впоследствие Удостоверение за дейности при преценка
тежестта на нарушението и приложимостта на чл.28 от ЗАНН, с което е
допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на издадено НП и да подложи на съдебен контрол
преценката на административно-наказващия орган относно приложението на
чл. 28 ЗАНН и при наличие на предпоставките на посочената разпоредба, да
ги приложи.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието
"маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при
определяне на дадено административно нарушение като "маловажен случай"
да се изведат от чл. 93, т. 9 от НК.
Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т. 9 от НК
предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В случая, "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Според съда, в конкретната хипотеза са налице предпоставките на чл.
4
28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива белезите на
маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9
НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Касае се за първо нарушение на
нормата на чл.10, ал.1 от Наредбата, видно от приложената по делото справка
за нарушител за предходни нарушения по ЗАПр и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Освен това, в хода на проверката не са били
открити никакви други нарушения от страна на жалбоподателя в качеството
му на водач на състав от ППС.
По делото е установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е
притежавал Удостоверение за дейности, но не го е представил по време на
проверката, по причина, че го е забравил, което е заявил на самия
актосъставтел. Удостоверението за дейности с дата 27.08.2021г. е
представено на 30.07.2021 г., два дни, след проверката, то е относимо за
процесния период от 28дни, съдържа изискуемите реквизити, поради което е
валидно, като в него е отразено, че водачът за периода от 08,00часа на
18.06.2021г. до 08,00часа на 28.07.2021г. е управлявал превозно средство
извън обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006 или AETR. Всички тези
обстоятелства сочат на извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид и целите на наказанието по
отношение на този жалбоподател биха били постигнати като същият бъде
предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства навежда на
извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение
в сравнение с обикновените случаи за нарушения по същия текст, поради
което е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Поради това НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Предвид основателността на жалбата и на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, на процесуалния представител на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски на основание чл.38, ал.2 от
ЗА, с оглед направеното в тази насока искане в жалбата и в писмена молба по
делото, както и предвид приложеното по делото пълномощно за процесуално
представителство.Съгласно нормата съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения- чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата, а именно 335лв.
Мотивиран така, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002566 от 15.09.2021г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.10, ал.1
от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, на Я.. Г. Д., ЕГН **********, от
гр.Т., ул.“М.“ №., е наложено на основание чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвП - глоба в
размер на 1500лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-
гр.София да заплати на Адвокатско дружество“Х. и Иванова“, Булстат
*********, представлявано от управляващия съдружник адв.М.Т. Х.-САК,
сумата от 335 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
6