Р Е Ш Е Н И
Е
№ 175 26.05.2023 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, шести състав, на девети май две хиляди двадесет
и трета год. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия М. Русев адм. дело №128 по описа на Административен съд
Стара Загора за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Р.Д.К. ***
срещу мълчалив отказ на Главния архитект
на Община Стара Загора да разреши изработването на ПУП – План за регулация на
ПИ 68850.518.504 и план за застрояване на новообразувания УПИ V-576, кв.415а по
плана на гр. Стара Загора по подадено от нея Заявление вх. №19-06-55/01.02.2023
год.. Жалбоподателката поддържа, че неправилно не й удовлетворено искането й за
одобряването на ПУП, като ответника е бил длъжен да се
произнесе по така подаденото заявление. Твърди, че искането й е съобразено с
действащия ОУП, което се потвърждава и от протокола на ЕСУТ при Община Стара
Загора, но мотива за отказът е че скицата предложение не се приема на основание
чл.62а, ал.2 от ЗУТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалвания мълчалив отказ и да бъде върната преписката на Главния архитект на
Община Стара Загора с изпълнение на дадените указания по прилагането на закона
и да бъде определен срок за произнасяне.
Ответникът по жалбата - Главния архитект на Община Стара Загора, в
представеното по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на жалбата.
Не отрича получаването на заявлението, но твърди, че не е формиран мълчалив
отказ, тъй като лицето е получило отказ, обективиран в писмо изх.№10-11-14965/13.12.2022
год., с което е уведомена, че не се приема скицата - предложение. Последвало е
ново подаване на заявление, по отношение на което не се дължи произнасяне.
Въз основа на съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със
заявление вх.№19-06-349/16.08.2022 год. жалбоподателката е поискала от Главния
архитект на Община Стара Загора разрешаването на план за регулация и
застрояване на УПИ V-576, кв.415а по плана на гр. Стара Загора. /лист 40 от
делото/. На заседание на ЕСУТ, проведено на 17.08.2022 год. /лист 42 от делото/
е прието становище, заявлението да се отнесе до комисията по реда на чл.15,
ал.3 и чл.17, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ. Тази комисия е назначена със Заповед
№10-00-1543/11.07.2022 год. на Кмета на Община Стара Загора /лист 55 от
делото/. На 13.12.2022 год. на жалбоподателката е изпратено писмо с
изх.№10-11-14965, с която е същата се уведомява, че становището на комисията по
протокол от 26.10.2022 год. /лист 38 от делото/, е че не се приема скицата –
предложение на основания чл.62а, ал.2 от ЗУТ /лист 41 от делото/. Това писмо е
получено на 04.01.2023 год. от Р.К. лично, видно от приложеното известие за
доставяне /лист113 от делото/.
Подадено е ново заявление вх. №19-06-55/01.02.2023
год. /лист 36 от делото/, от Р.Д.К. *** Загора, с което, е поискано да се
разреши изработването/изменението на План за регулация и застрояване на УПИ
V-576, кв.415а по плана на гр. Стара Загора. Същото е разгледано на заседание на ЕСУТ на
08.02.2023 год. /лист 37 от делото/, което е взело решение да не се приема скицата –
предложение на основание чл.62а, ал.2 от ЗУТ, което е изразено и в заседанието
от 26.10.2022 год. За това решение, жалбоподателката е уведомена лично на
21.02.2023 год., видно от собственоръчно отразеното от нея на гърба на
подаденото заявление.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице - адресат на формирания мълчалив отказ за одобряване на плана
за регулация и застрояване и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност. Заявлението е депозирано на 01.02.2023
год. и в едномесечен срок Главния архитект на Община Стара Загора е следвало да
се произнесе по същото с изричен административен акт, независимо от неговото
съдържание. Този срок изтича на 01.03.2023 год., сряда, работен ден. След
изтичането на този срок е налице фикцията на мълчаливия отказ. Този мълчалив отказ
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок съгласно разпоредбата на чл.215,
ал.4 от ЗУТ, т.е. оспорването следва да се реализира до 15.03.2023 год., а
жалбата е депозирана на 02.03.2023 год. в деловодството на Административен съд
Стара Загора. С оглед на което съдът намира, че оспорването е процесуално
допустимо, като подадено в законоустановеният срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.124б, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.124а, ал.1 от същия закон, с разрешенията
по чл.124 и 124а се одобряват заданията по чл.125, като разрешенията се издават
в едномесечен срок и се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на
територията по чл.5а. При така установената нормативна уредба е необходимо
произнасяне от компетентния орган в указаният срок, с който да се одобри или да
се откаже одобряването на исканото изменение на ПУП.
При
тази нормативна уредба безспорно оспореният в настоящото производство мълчалив
отказ е постановен от компетентен орган, предвид факта, че заявлението е
подадено до Главния архитект. Съгласно §1, ал.3 от ЗУТ, Кметът на общината може
да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния
архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната)
администрация. На съдът е служебно известен факта, че Кмета на Стара Загора е
възложил правомощията си по ЗУТ на Главния архитект на Общината.
Изискването
на чл.124а, ал.2 от ЗУТ, предвижда разрешение
за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана
територия (с изключение на селищните образувания с национално значение) в
обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление -
в обхват до три квартала, се дава със заповед на кмета на общината по
предложение на главния архитект. Произнасянето или не на административният
орган в случая представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл.214, ал.1 от ЗУТ. Така нормата задължава административния орган да издаде
писмен акт, в който да изложи своите мотиви за одобряването или не на исканото
изменение.
В
тази насока, според чл.59, ал.2 от АПК, когато административният акт се издава
в писмена форма, той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни
основания за неговото постановяване. Тези фактически и правни основания са
именно мотивите, които основават разпоредения от съответния орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт. Искането за обосноваване е
една от гаранциите за законосъобразност на властническото волеизявление, които
законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в
избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива
актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола
върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му
пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над
случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени
рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.
Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното не излагане
към административния акт или към резолюцията за отказ, съставлява съществено
нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл и Тълкувателно
решение №4 от 22.04.2004 год. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган
по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за
мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна
норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване
на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при
нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е
сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на
законово регламентирана компетентност /материална, териториална и по степен/ за
органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Следователно не всяко
непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да
бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по см. на чл.58, ал.1 от АПК. Законовата
фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение
на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само
когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на
волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от
закона съдържание т.е непроизнасянето
релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Тук е момента да се отбележи, че съдът възприема, становището
на ответника, че по така подаденото заявление не се дължи произнасяне, тъй като
е налице вече постановен отказ, който не е бил оспорен. В подкрепа на това
представя и становището на комисията, назначена със Заповед на Кмета на Община
Стара Загора. Безспорно е че е налице веднъж така отправено искане за изменение
на ПУП касаещо собствения имот на жалбоподателката от 16.08.2022 год. По така
подаденото искане, съдът намира, че е налице формиран мълчалив отказ, тъй като
в указаният от закона едномесечен срок не е налице произнасяне от компетентния
за целта орган – нито от Кмета на Община Стара Загора, нито от Главния
архитект. Не може да се приеме, като изричен отказ, изразеното становище на
комисията, назначена от Кмета на Община Стара Загора. Тази комисия нито е
сезирана от Р.К., нито пък е компетентна да се постановява индивидуални
административни актове по смисъла на чл.214 от ЗУТ. В този смисъл, още преди
произнасянето на комисията е налице формиран мълчалив отказ на 17.09.2022 год.
Няма данни същият да е оспорен поради което и е налице влязъл в сила
административен акт – мълчалив отказ.
Последващото второ подадено заявление от 01.02.2023 год.
касае същият имот, отправено е същото искане и до същия административен орган. Наличието
на абсолютна идентичност на така подадените заявления, предполага недопустимост
на образуваното второ административно производство на основание чл.27, ал.2,
т.1 от АПК. Тази идентичност не поражда задължение за ответника да се произнася
и по него не би могло да се формира мълчалив отказ. Ето защо е следвало да се
постанови индивидуален административен акт, с който да се откаже образуваното
на административно производство, а не да се изпраща заявлението на ЕСУТ. Становището
на ЕСУТ от 08.02.2023 год. е постановено по едно недопустимо производство и е
нищожно. В този смисъл какво е това становище е ирелевантно към основателността
или не на жалбата против мълчаливия отказ. Това е така и по друга причина –
този ЕСУТ не може да постановява индивидуални административни актове по реда на
ЗУТ. Ето защо неговото съдържание не следва въобще да се обсъжда.
Налице е формиран мълчалив
отказ по подадената заявление от 16.08.2022 год. и подаването на второ заявление
за същото нещо и при същите обстоятелства, е недопустимо съгласно чл.27, ал.2,
т.1 от АПК. Тези обстоятелства,
водят до извода, че по така подаденото заявление от 01.02.2023 год., не може да
се формира мълчалив отказ.
При този изход на спора на искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски по делото е очевидно неоснователно, а от
страна на ответника не е налице такова искане.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал.
2, във вр. с чл. 173, ал.
2 АПК, Административен съд – Стара Загора, шести състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Р.Д.К.
*** против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора по заявление
вх. №19-06-55/01.02.2023 год. за разрешение за изменение на ПУП, като неоснователно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението, по аргумент от чл.215, ал.7 от ЗУТ.