Решение по дело №195/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260211
Дата: 4 юни 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20211510200195
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

04.06.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.о. II

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

21.05.

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Юлия Вукова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

195

 

2021

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ,,Напоителни системи“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район ,,Овча купел“, бул. ,,Цар Борис III“ № 136, представлявано от изпълнителния директор Снежина Динева, чрез юрисконсулт П. против Наказателно постановление № ПО-02-43/25.01.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 13 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, чиято отмяна се иска. Изложени са съображения, че не е спазен срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. При несъгласие на съда с така изложените доводи, моли за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт Гигова, която изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Претендира да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2020 г. от служители на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ на обект: бетонова шахта, изградена на отклонение на Дюкер 2  на язовир Дяково на място с посочени географски координати в землището на с. Пиперево, общ. Дупница във връзка с контрол по изпълнение на предписание на директора на БДЗБР, дадено с писмо изх. № РД-11-185/5/27.03.2020 г. относно монтиране на измервателни устройства, съгласно изискванията на т. 1 от Раздел ,,Условия на водовземането“ от Решение № 48/22.02.2010 г. за изменение на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 003595/29.03.2005 г. и в деловодната система Акстър Офис на БДЗБР, П.Ш. е констатирала следните обстоятелства: водата от язовир Дяково чрез отклонение на Дюкер 2 се подава към водоползвателите (част от автокъщите, изградени в долната част на промишлена зона ,,Пиперево“, общ. Дупница) за промишлени цели. В гореописаната бетонова шахта е монтиран спирателен кран чрез, който се регулира подаването на вода от яз. ,,Дяково“. В същата не е монтирано измервателно устройство, което да измерва използваните водни обеми от яз. ,,Дяково“, съгласно изискванията на т. 1 от Раздел ,,Условия за водовземането“ от Решение № 48/22.02.2010 г. за изменение на горецитираното разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, с което не е изпълнено предписание на Директора на БДЗБР, дадено с писмо изх. № РД-11-185/27.03.2020 г. Писмото е получено от дружеството на 31.03.2020 г. За извършената проверка на място е съставен Констативен протокол № КД-01-761 от 27.07.2020 г. За така констатираното нарушение е съставен АУАН № КД-04-105 от 14.09.2020 г. от П.Ш. в присъствието на свидетелите М.Ч. и Иван Горелски. Актът е връчен на упълномощен представител И.М. съгласно пълномощно №П-07-23-100/14.11.2017 г., приложено по делото. В срока по чл. 44 от ЗАНН е депозирано възражение срещу съставения акт. Въз основа на същия е издадено атакуваното Наказателно постановление № ПО-02-43/25.01.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 13 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от приложената по делото административнонаказателна преписка, от представените от жалбоподателя писмени доказателства и от показанията на разпитани в хода на съдебното дирене свидетели – актосъставителя П.Ш. и свидетелите по установяване на нарушението - Е.Я., М.Ч. и Николай Паунов.

Същите изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателя и освен това, няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Показанията на тези свидетели се подкрепят и от приложените писмени доказателства.

От така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, съдът не констатира да са налице процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на същото. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя – ,,Напоителни системи“ ЕАД е ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл. 42, респ. чл. 57 ЗАНН.

Настоящият състав не споделя направеното възражение от страна на санкционираното лице за неспазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН при издаването на АУАН, тъй като в конкретния случай състава на вмененото нарушение предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на дадено предписание, поради което и от датата на извършената на 27.07.2020 г. проверка, че даденото предписание с писмо изх. № РД-11-185/27.03.2020 г., получено от дружеството на 31.03.2020 г. не е изпълнено, е започнал да тече 3 месечния срок за съставянето на АУАН. Констатацията за неговото неизпълнение е направена на 27.07.2020 г. и именно тя е послужила на АНО за установяване на нарушението и нарушителя. От този момент фактически и юридически е възникнала възможността да се определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършване на съответното нарушение. Законодателят не е предвидил възможност за издаване на АУАН при предположения за осъществено административно нарушение. Наличието на извършено нарушение в настоящата хипотеза е било констатирано (установено) при последваща проверка, извършена от контролните органи на 27.07.2020 г., поради което не би могло да се приеме, че нарушителят е бил открит, преди да е било установено извършването на самото нарушение, нито пък да се призюмира, че такова ще бъде извършено от дружеството-жалбоподател, на което е било дадено предписанието.

В АУАН, съответно възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба.

Съдът намира, че правилно АНО е приложил материалния закон след като е констатирал нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно текста на посочената за нарушена правна норма, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват в срок дадените предписания от контролиращ орган. Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи - от 1000 до 5000 лв. Жалбоподателят не е изпълнил това си задължение и затова е бил санкциониран от АНО.

Извършването на нарушението описано в НП се потвърждава от събраните гласни доказателства – свидетелските показания на горепосочените свидетели и от събраните по АНП писмени доказателства. Съдът приема, че нарушението е осъществено с бездействие. Съдът намира, че нарушената и санкционната норми са били посочени правилно в обстоятелствената част на НП. Жалбоподателят е разбрал за какво нарушение е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че в тази връзка е следвало да бъдат изпълнени задълженията по чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ. С бездействието си, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на това основание.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административнонаказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗВ. Поради изложеното, съдът намира, че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

При определяне на размера на наложената санкция, административнонаказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното и с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Съдът намира, че наказанието е определено в предвидения в закона минимум, справедливо е и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.

По гореизложените съображения, съдът ще потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна – ,,Басейнова дирекция Западнобеломорски район“ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-43/25.01.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 13 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, на ,,Напоителни системи“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район ,,Овча купел“, бул. ,,Цар Борис III“ № 136, представлявано от изпълнителния директор Снежина Динева, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, като законосъобразно.

ОСЪЖДА ,,Напоителни системи“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район ,,Овча купел“, бул. ,,Цар Борис III“ № 136, да заплати в полза на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ - Благоевград, сумата в размер на 80 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: