№ 44
гр. Нова Загора , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20202220200489 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е повод жалба от Я. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез
процесуален представител по пълномощие адв. М.М. от АК Сливен против наказателно
постановление №20-0306-001105/13.11.2020 г. на ВПД Началник група към ОДМВР Сливен,
РУ Нова Загора, с което на жалбоподателя, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месеца, за нарушение на
чл.103 ЗДвП.
С жалбата се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и се претендира да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява и с процесуален
представител по пълномощие адв. М.М. от АК Сливен, чрез която в хода на делото по
същество се поддържа жалбата като се пледира обжалваното наказателно постановление да
бъде отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР Сливен, редовно призована, не се явява представител,
не изпраща процесуален такъв.
Районна прокуратура Нова Загора, редовно уведомена за съдебно заседание, не
изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна - лице, което е санкционирано.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 27.10.2020 г. санкционираното лице Я. М. Г. в 23.10 часа се е движил от с. Дядово
по път 3554 до автоспирка управлява в посока юг-север лек автомобил БМВ 530д с рег. №
СН 5419 АР, собственост на И. С. В. заедно със свидетеля С.Б. Т., като при подаден сигнал
със стоп палка от контролните органи същият продължил движението си посока гр. Нова
Загора и не спира на място. В последствие е спрян от друг патрулен екип, и му е съставен
акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. При
предявяване на акта на нарушителя Г., същият не е отразил в него възражение, но в хода на
събиране на доказателства се установи, че същият не е видял служителите че му подават
сигнал за спиране с предназначените за това средства.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващия орган по същество възприел фактическата обстановка
такава, каквато е приета за установена от актосъставителя в съставения от него акт, като на
основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата наложил на Я. М. Г.
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от два месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели, както и писмените доказателства, приложени по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
По законосъобразността на наказателното постановление:
От доказателствата по делото не се установява описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка, тъй като безспорно водачът не е възприел подаденият му сигнал за спиране от
контролните органи със стоп палка, поради което не е преустановил движението на лекия
автомобил, с който се е движил и е продължил в посока гр. Нова Загора. Установи се по
делото, че жалбоподателят се е движил посока с. Дядово, общ. Нова Загора- гр. Нова Загора,
в късните часове на денонощието, в тъмната част и не се доказа ясно доколко е осветено
мястото на позициониране на контролните органи. Контролните органи е следвало да
подадат светлинен сигнал с фенерче или други светлини, а такива данни по делото липсват,
въпреки че по делото безспорно е установено че се касае за късните/тъмните часове на
денонощието. Не се доказа поведението на водача, откъдето може да се направи извод дали
е възприел сигнала, подаден му със стоп палка, дали е избегнал проверката и е продължил
със същата скорост, което показва, че не е възприел подадения сигнал със стоп палка.
2
Доказателствената тежест в този вид производства са за изясняването на всички тези
обстоятелства са в тежест на аздминистративно наказващия орган, но такова доказване не
беше направено.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че
жалбоподателя няма основание да не се подчини на проверката на контролните органи, тъй
като към този момент нито жалбоподателя като водач, нито МПС не са били в някакво
нарушение, за да има притеснение да спре при възприет сигнал. Установено е по делото, че
водачът не е употребил алкохол или наркотици, всичко било изрядно, видно от
последващата проверка и от съставения при проверката акт, който касае само възникнало
ПТП, но не касае други несъответствия с изискванията на ЗДвП.
Нещо повече, в подкрепа на това се явяват показанията на свидетеля С.Б. Т., който се
е намирал в управлявания от жалбоподателя автомобил към момента на подадения сигнал за
спиране със стоп палка, който също не е възприел сигнала, подаден от полицейския
служител. Същият заявява, че от служителите на реда е разбрал, че по пътя е имало патрул,
който им подал сигнал да спрат. Допълнителен аргумент, че водачът първоначално не е
спрял, тъй като не е възприел сигнала за спиране е, че същият е спрял, изпълнявайки
нарежданията за спиране много скоро след това, на 1-2 километра, от първоначално
подадения му сигнал за спиране. Доказателствата по делото не сочат водачът да е имал
намерение да бяга от полицейските органи или да се опитва по друг начин да възпрепятства
изпълнението на техните служебни задължения, оттук и житейски правдоподобно е
първоначалното неспиране на подадения сигнал да е липсата на възприемането му от страна
на водача като такъв.
Необходима предпоставка за съставомерността на нарушението е възприемането от
водача на подадения от контролния орган сигнал за спиране. В противен случай няма как да
има „отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението” по
смисъла на чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. В случая са налице данни, че водачът е спрял веднага след
като е възприел подадения му сигнал от полицейския автомобил и не са налице данни да е
възпрепятствал по някакъв начин проверката, извършена от полицейските служители.
Ето защо, в конкретния случай, не може да се приеме, че е налице отказ от страна на
водача да изпълни нареждане на органите за контрол, и след като това е така, наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0306-001105/13.11.2020 г. на ВПД
Началник Група към ОД МВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на Я. М. Г. с ЕГН
3
**********, с адрес: гр. ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от два месеца, за нарушение на чл.103 ЗДвП, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4