СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Гюрова в.
гр. д. № 2600 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 519576 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 43955/2017 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 74 състав, е признато за установено по предявените от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК*******, срещу Е.Г.М.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и на основание
настъпилото в хода на производството материално - правно правоприемство
по договор за цесия от 17.03.2017 г. между „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, като цесионер и „Б.Д.“ ЕАД като цедент,
че Е.Г.М. дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД сумата от
7451.53 евро, представляваща главница по кредит от 30.09.2008 г., ведно
със законната лихва от датата на депозираното заявление по чл. 417, т. 2 ГПК -
от 06.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата
от 2558.05 евро, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 09.09.2013 г. до 05.04.2016 г.; мораторна
лихва за забава върху главницата в размер на 253.91 евро за периода от 17.09.2013 г. до 05.04.2016 г.
С решението Е.Г.М. е
осъден да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1985.72 лв., представляваща разноски в
заповедното и в исковото производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Е.Г.М., в която са развити
съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че поръчителството не е погасено. Сочи, че цитираното
тълкувателно решение няма абсолютен императивен характер. Поддържа, че съгласно
общите условия на „Б.Д.“ ЕАД при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем, като видно от доказателствата по делото с неплащането на
дължимата месечна вноска за м.03.2014 г. кредитът е станал предсрочно изискуем
на 26.06.2014 г. Твърди, че с писмо от 02.01.2014 г. банката го е уведомила за
настъпилата предсрочна изискуемост. Моли съдът да
отхвърли предявения иск.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Б.Д.“ ЕАД, с който жалбата
се оспорва и се моли решението да бъде оставено в сила. Твърди, че неплащането
на предвидените вноски от длъжника не води автоматично до предсрочна изискуемост
на кредита, като е необходимо изрично волеизявление до него. Претендира
разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба и от трето лице - помагач на страната на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва и се моли решението да бъде
оставено в сила. Поддържа, че първоинстанционният съд
правилно е приел началния момент на изискуемостта на вземанията. Претендира
разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението съдът намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 74 състав е бил сезиран с искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Страните не спорят, че с договор за кредит от
30.09.2008 г. „Б.Д.“ ЕАД е отпуснала кредит на кредитополучателя Р.И. Д. за
сумата от 7500.00 евро при брой на падежните вноски за 120 месеца, с дата на
падежната вноска 26 - то число на съответния месец. С договор за поръчителство
от същата дата от 30.09.2008 г. ответника Е.Г.М. се е задължил да обезпечава
вземанията на банката по кредита, ако настъпи неизпълнение на вноските.
Спорният въпрос между страните
във въззивното производство е от коя дата
е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и дали спрямо ответника - поръчител по договор за
договор за кредит
от 30.09.2008 г. е спазен шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1
ЗЗД. В случая не може да
бъде споделен доводът на въззивника
за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
договор за кредит поради неплащане на повече
от две последователни
месечни вноски от кредитополучателя - Р.И. Д., на основание чл. 19.2 от Общите условия към договора за
кредит. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата,
на която волеизявлението на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към
този момент са били налице
обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. От този
момент целият или неплатеният остатък от кредита
е изискуем, както по отношение
на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя. Считано от обявяване
на предсрочната изискуемост на дълга спрямо главния
и основен длъжник, започва да тече
преклузивният 6-месечен срок
по чл. 147, ал.1 ЗЗД за предприемане на действия по
събиране на вземането от банката
срещу същия главен длъжник. Императивната разпоредба предвижда, че поръчителят
остава задължен и след падежа на
задължението, ако кредиторът е предявил иск срещу длъжника
в течение на шест месеца. Цитираното тълкувателно решение има императивен характер и е задължително
за съдилищата в Република България.
В случая кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, като волята на банката в тази
насока е доведена до знанието на
главния и основен длъжник - кредитополучателя Р.И.
Д. на 17.12.2015
г., когато му е връчена нотариална покана от кредитора. За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че на л. 19-20
от първоинстанционното дело се намира нотариална
покана от „Б.Д.“ ЕАД, адресирана до длъжника Р.И. Д.. Поканата е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. На 02.12.2015 г. е пуснато в пощенската кутия и е залепено
уведомление на постоянния адрес на длъжника с указание, че нотариалната покана
може да бъде получена в 2-седмичен срок от залепване на уведомлението. Срокът е изтекъл на 17.12.2015 г.
При решаването на правния спор, като се има предвид, че длъжникът има
качеството на поръчител, съдът следва служебно да прецени дали е спазен преклузивният срок за търсене на отговорност от поръчителя,
предвид в правилото на чл.
147, ал. 1 ЗЗД. Досежно тази преценка въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд поради следните съображения:
В случаите, в които правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем е обусловено от неплащането на определен брой вноски по договорения
погасителен план, е налице една група от вноски, които към момента на обявяване
на предсрочната изискуемост вече са с настъпил падеж съобразно погасителния
план и друга група от вноски, които към момента на обявяването на предсрочната
изискуемост не са с настъпил падеж съобразно погасителния план и съответно
стават изискуеми в общ размер в момента на обявяването на предсрочната
изискуемост.
Изложеното съответства на приетото с мотивите на ТР 8/2017 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а именно
"поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение
на вече падежираните към момента на обявяването й
вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на
вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на
заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане
в последващото производство по чл.
422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното
от кредитора основание на иска". Предсрочната изискуемост настъпва само по
отношение на вземанията с ненастъпил падеж към момента на валидно упражняване
на потестативното право на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем. (Решение № 83 от 26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г.
на ВКС, ІV г. о. и Решение № 44 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 60073/2016 г. на
ВКС, ІІІ г. о.).
Съответно на приетото горе, срокът по чл.
147, ал. 1 ЗЗД тече с различен начален момент за двете групи вземания
като се съобрази момента на изискуемост на всяка от тях. Срокът за непадежиралите вземания, които са обявени за предсрочно
изискуеми тече от датата на обявяване на предсрочната изискуемост, докато за
тези, които са били падежирали към момента на
обявяване на предсрочната изискуемост срокът тече отделно за всяка вноска,
считано от датата на падежа и съобразно погасителния план.
В обобщение моментът на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е и началният момент, от който започва
да тече шестмесечният
преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за непадежиралите вноски, тъй като
от този момент
настъпва изискуемостта на целия дължим
остатък от кредита с ненастъпил падеж, като отговорността
на поръчителя би отпаднала, ако
към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение той е изтекъл. Относно дължимите вноски с настъпил падеж към датата
на обявяване на предсрочна изискуемост
срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от падежа
(изискуемостта) на всяка погасителна вноска (в този смисъл са напр.
решение № 83/26.05.2017 г. по
т. дело № 50394/2016 г. на
ВКС, Г.К., ІV Г.О. и решение № 44/5.06.2017 г. по гр. дело
№ 60073/2016 г. на ВКС, ІІІ Г.О.). В този смисъл въззивният съд не споделя извода на
първоинстанционния съд по приложението на чл.
147, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно приетите по делото съдебно - счетоводни експертизи, които съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвени, предвид погасителния план към
процесния договор задължението на кредитополучателя възлиза
на сумата от 8 590 евро - главница и 3 883,30 евро - лихва, като
общата сума от 12 473,30 евро се погасява на 72 бр. вноски по 172,93 евро
и последна вноска от 22,34 евро. Съгласно вещото лице за погасяване на кредита
е постъпила от главния длъжник сумата от 5 251,84 евро, като последните
направени вноски са на 10.10.2013 г. за сумата от
178,75 лв. и на 10.02.2014 г. за сумата от 76,57 лв.
В конкретния случай срокът по чл.
147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл за всички падежирали
вноски освен тези с падеж на 09.10.2015 г., 09.11.2015 г. и 09.12.2015 г. и не
е изтекъл за непадежиралите вноски.
Договорна лихва се дължи
само до датата
на обявяване на предсрочната изискуемост съобразно ТР 8/2017
г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. От датата на обявяване
на предсрочната изискуемост не се начисляват договорни
лихви (възнаградителна и наказателна) върху просрочения размер на остатъка
от вземането.
Следователно, като изхожда от заявеното с исковата молба, въззивният съд, при приложение на правилото на чл. 162 ГПК,
намира, че следва да уважи исковете, както следва: главница за вноските с падеж
09.10.2015 г., 09.11.2015 г. и 09.12.2015 г. в размер на 357,93 евро; главница за
непадежиралите /предсрочно изискуеми/ вноски от
09.01.2016 г. до 30.09.2018 г. в размер на 3 937,08 евро или общо сумата
от 4 295,01 евро; възнаградителна лихва за
периода от 09.10.2015 год. до 17.12.2015 г. в размер на 122,87 евро; мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 09.10.2015
г. до 05.04.2016 г. в размер на 71,51 евро.
Изложеното
води до извод, че въззивната жалба е частична основателна, като първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която са уважени исковете за сума в размер над 4 295,01 евро до уважения
размер от 7451,53 евро, представляваща
главница по кредит от 30.09.2008 г., ведно със законната лихва от датата на
депозираното заявление по чл. 417, т. 2 ГПК - от 06.04.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата; сума в размер над 122,87 евро до уважения размер от 2558,05 евро, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 09.09.2013 г. до 08.10.2015 г. включително, и сума в размер
над 71,51 евро до уважения размер от 253,91
евро, представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за периода от 17.09.2013 г. до 08.10.2015 г., които претенции
подлежат на отхвърляне. В останалата част решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За първата инстанция: в заповедното производство
ищецът е сторил разноски в размер на 403,82 лв. - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, за което съдът определя,
по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв., като съразмерно с уважената част
на исковете, има право на разноски в размер на 220,38 лв. В исковото производство ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК и претендира разноски в размер на 449,54 лв. - държавна
такса, 200 лв. - депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, за което съдът определя,
по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв., като съразмерно с уважената част
на исковете, има право на разноски в размер на 327,86 лв. Право на разноски има
и ответникът, който е представил списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането
на сумата от 1 700 лв. - адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение за прекомерност
на адвокатскотото възнаграждение е основателно. Минимално предвиденият размер на възнаграждението,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, е 1 130,41 лв.,
с оглед на което уговореното и заплатено възнаграждение от 1 700 лв. надвишава минималния размер. Съразмерно с отхвърлената част на исковете
ответникът има право на разноски в размер на 635,95 лв.
За въззивната инстанция право на разноски
има въззивникът, който е сторил разноски за държавна такса в
размер на 415,36 лв., като съразмерно с отхвърлената част на исковете има
право на разноски в размер на 233,68 лв. Право на разноски има
и въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение, за което съдът определя, по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв., като съразмерно с уважената част на исковете има
право на разноски в размер на 43,74 лв. Право на разноски има и
третото лице - помагач на страната на ищеца, което претендира юрисконсултско възнаграждение, за което съдът определя, по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв., като съразмерно с уважената част на исковете има
право на разноски в размер на 43,74 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 519576 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 43955/2017 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 74 състав, в частта, в която
е признато за установено по
предявените от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК*******, срещу Е.Г.М., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Е.Г.М. дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД сума в размер над 4 295,01
евро до уважения размер от 7451,53 евро
(за сумата от 3 156,52 евро), представляваща главница по кредит от 30.09.2008 г., ведно със законната
лихва от датата на депозираното заявление по чл. 417, т. 2 ГПК - от 06.04.2016
г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер над 122,87 евро до
уважения размер от 2558,05 евро (за сумата от 2 435,18 евро), представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 09.09.2013 г. до 08.10.2015 г. включително,
и сума в размер над 71,51 евро до уважения размер от 253,91 евро (за сумата
от 182,40 евро), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 17.09.2013 г. до 08.10.2015
г., и в частта, в която Е.Г.М. е осъден
да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер
над 548,24 лв. до уважения размер от 1 985,72 лв. - разноски по делото, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК*******, срещу Е.Г.М., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени положителни установителни
искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Е.Г.М. дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД сумата от 3 156,52 евро, представляваща главница по кредит от
30.09.2008 г., ведно със законната лихва от датата на депозираното заявление по
чл. 417, т. 2 ГПК - от 06.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; за сумата от 2 435,18 евро, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода 09.09.2013 г. до 08.10.2015 г. включително, и за сумата от 182,40 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата в размер на за
периода от 17.09.2013 г. до 08.10.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалва част.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК*******, да заплати на Е.Г.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 635,95 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК*******, да заплати на Е.Г.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 233,68 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН **********, да заплати на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 43,74 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН **********, да заплати на „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 43,74 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок
от връчването му на страните.