№ 108
гр. Габрово, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
в присъствието на прокурора Т. Л. П.
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20244200500140 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото М. В. И. и по въззивна жалба на
ответника по делото Прокуратура на РБългария срещу Решение №50/12.02.2024г. по гр.д.
№1347 по описа за 2023г. на Габровски районен съд.
В жалбата на М. В. И. се твърди, че съдът неправилно приел, че наказателното
производство против него е протекло в разумен срок. действително от датата на
привличането му като обвиняем до постановяване на окончателен съдебен акт били
изминали около 4 години, но съдът не бил съобразил, че производството поделото е
продължило прекомерно с оглед събраните по делото доказателства. Твърди се, че
наблюдаващия прокурор можел да съобрази на база събраните доказателства, че същите не
са достатъчни да обусловят участие на ищеца в престъпление и да прекрати производството.
Налице било забавяне на производството, тъй като същото многократно било спирано и
възобновяване, а сроковете многократно били удължавани. Процесът преминал през
множество съдебни заседания. Първоинстанцинният съд погрешно бил преценил и
показанията на свидетелите.. освен това наказателното производство било протекло при
широко обсъждане, което допълнително се отразило негативно на ищеца. Твърди и че
присъдената сума от 4000лв. не съставлявала справедливо обезщетение за причинените на
И. неимуществени вреди. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, в частта, в
която претенцията му е отхвърлена за горницата над 4000лв. до размер на 28000лв. и да
присъди разликата между претендираната сума от 28000лв. и уважената част от иска от
4000лв. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.
Във въззивната жалба на Прокуратура на РБългария се твърди, че ищецът не е доказал
нито едно от твърденията си. правилно съдът не бил кредитирал с доверие показанията на
трема свидетели, поради съществени противоречия в тях. По делото не били приложени
каквито и да било доказателства относно влошеното физическо и психическо състояние на
ищеца. неправилно съдът прием като начало на наказателното преследване срещу И. датата
на постановлението за привличането му като обвиняем- 24.10.2017г., тъй като същото му
1
било предявено на 27.11.2017г. и от тази дата лицето придобила процесуално качеството.
Съдът отчел, че до момента на предявяване на обвинение И. вече бил осъждан. Въпреки, че
първоинстанционния съд приел, че ищецът е претърпял в незначителна степен негативни
психически преживявания от незаконното му обвинение размера на присъденото
обезщетение бил завишен. Моли съда да отмени обжалваното решение и да намали размера
на присъденото обезщетение.
Ответника по въззивната жалба на ПРБ оспорва същата и моли съда да я остави без
уважение, като му присъди сторените разноски в настоящото производство.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същите са процесуално допустими. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С обжалваното решение РС Габрово е уважил до размера на 4000лв. предявения от М.
В. И. иск против Прокуратура на РБългария за заплащане на неимуществени вреди,
вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209,
ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХ №159/2021г. на ОС Габрово,
заедно със законната лихва върху тази сума от 16.03.2022г. до окончателното й погасяване,
както и сумата от 700лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение и
е отг.хвърлил иска за горницата над сумата от 4000лв. до пълния предявен размер от 28
000лв.
За да постанови решението си съдът приел следното :
По образуваното на 27.02.2015г. наказателно производство, на 24.10.2017г. на ищеца е
повдигнато обвинение по прокурорска преписка №1242/2016г. на Габровската РП и
воденото Досъдебно Производство №264 ЗМ- 217/2016г. по описа на ОД на МВР Габрово за
престъпление по чл.211, вр. с чл.210, ал.1, т.2, във вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.29, б."б" от НК.
Взета му била мярка за неотклонение „подписка".
На 25.10.2018г. било предявено ново обвинение и извършен нов разпит на ищеца в
това му качество. В досъдебното производство материалите по разследването му били
предявявани два пъти - на 14.11.2018г. и на 24.01.2019г.
На 01.03.2019г. е внесен обвинителен акт, против ищеца и още три лица и е
образувано НОХД № 243/2019г. на PC Габрово, с обвинение по чл.211, предл. II, във вр. с
чл.210, ал.1. т.2, във вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1 б."б" от НК.
По НОХД №243/2019г. били проведени с участие на ищеца 7 открити съдебни
заседания. Предявен бил и приет от съда за съвместно разглеждане граждански иск с
материален интерес 21 755,70лв. В производство по НОХД №243/2019г на ГРС са разпитани
9 свидетели. Приети били две експертни заключения на две вещи лица. С присъда
№28/17.01.2020г. подсъдимият М. В. И. е признат за виновен в това, че за времето от
07.09.2015г. до 11.09.2015г. в с.А., общ.. Свищов и в гр.Габрово, при условията на опасен
рецидив, след предварителен сговор с Г.П.М., А.М.М. и Р.З.Г., с цел да набави за себе си и за
Г.М. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. от с.А., общ.Свищов, че
неговият внук, живущ в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни действия със
собствените му земеделски земи, и с това му причинил имотна вреда в размер на 20
088,36лева, за което ГРС го осъжда на наказание лишаване от свобода в размер 4 години,
които да изтърпи при първоначален строг режим. Осъдителната присъда е обжалвана от
ищеца, чрез назначения му служебен защитник, и на 09.04.2020г. е образувано ВНОХД
№26/2020г. на ГОС. Във въззивното наказателно производство е разпитан свидетел.
Проведени са 2 открити съдебни заседания. С решение от 14.09.2020г. по ВНОХД
№26/2020г. на ОС Габрово е отменена присъдата по НОХД 243/2019г. на ГРС, като делото е
върнато за от ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото същото е образувано НОХД №905/2020г. на PC
Габрово. По него в 5 съдебни заседания са разпитани 14 свидетели, приети са експертизи. С
присъда от 05.04.2021г. И. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което
привлечен към наказателна отговорност. Осъдителната присъда е обжалвана. По жалбите на
подъдимите е образувано ВНОХД 159/2021г на ГОС. В производството са проведени три
открити съдебни заседания, разпитан е един свидетел. С Присъда №16/10.11.2021г. по
ВНОХД №159/2021г. на ОС Габрово е отменена присъдата на първоинстанционния съд,
2
като ищецът е признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност, като е отхвърлени предявения граждански иск.
Оправдателната присъда е протестирана от прокурор при ОП Габрово и е образувано
КНОХД 43/2022г. по описа на ВКС. Проведено е едно съдебно заседание на 28.02.2022г., на
което ищецът не се явил в откритото съдебно заседание, но бил представляван от
назначения ми служебен защитник. С Решение №43/16.03.2022г. по КНОХД №43/2022г. на
ВКС е потвърдена присъдата на ГОС по ВНОХД 159/2021г.
Първоинстанзционният съд приел, че до момента на предявяване на обвинение по
горепосоченото наказателно производство И. бил освобождаван два пъти от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК; осъждан бил
пет пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер; два пъти изтърпявал
ефективно наказание лишаване от свобода. Освободен е от затвора на 06.04.2017г. През
2022г. бил осъден на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ
характер.
Съдът не кредитирал с доверие на показанията на св.Й., на св.Ф. и св.И.а.
Първоинсатнционният съд приел, че в периода от 24.10.2017г. до 16.03.2022г.- 4
години и 5 месеца било подържано обвинение в извършване на престъпление, за което
образуваното наказателно производство приключило с присъда, с която И. е признат за
невинен, наложената му била мярка за неотклонение "подписка", продължила през същото
време, проведените процесуално следствени действия и 18 открити съдебни заседания. Тези
процесуални действия му причинили неимуществени вреди.
Съдът счел за доказано, че на ищеца са причинени негативни психически
преживявания от незаконното обвинение, съставляващи психическо и емоционално
страдание, като тежестта на това страдание била незначителна, тъй като нямало категорични
доказателства за силно разстройване на здравето. Ищецът имал множество осъждания и два
пъти ефектично изтърлявал наказание лишаване от свобода. Срещу него били водени
множество наказателни дела по различни обвинения и не можело да се приеме, че
действията по настоящото дело били нещо извънредно, ново и шокиращо за него, което да
му се случва за първи път в живота.
С оглед на изложеното и на основание чл.52 от ЗЗД, както и отчитайки степента и
характера на нанесените на ищеца морални травми и продължителността на обвинението в
извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, първоинстанционният съд приел,
че неимуществените вреди следвало да бъдат възмездени със сумата от 4000лв.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционният правилно е
установил фактическата обстановка по делото.
Въззивният съд намира възражението на жалбоподателя М. И., че неправилно приел,
че наказателното производство против него е протекло в разумен срок е неоснователно.
Неоснователно е и възражнеието относно размера на присъденото обезщетение.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че продължителност на
наказателното производство от около четири години, в които е приключило досъдебно
производство и производство пред три съдебни инстанции, като при първоначалното
разглеждане на делото в съдебна фаза въззивния съд е върнал делото на първоинстанциония
е разумен срок за приключване на дело от такъв характер и с подобна правна сложност. При
определяне на срока като разумен следва да се отчете и обстоятелството, че освен ищеца по
делото са били привлечени още три лица, м качеството на обвиняеми. В проведените
съдебни заседания са разпитани множество свидетели и са изготвени и изслушани
заключения на вещи лица. Всички тези действия са довели до приключване на
производството с оправдателна присъда за И.. Съдът не възприема тезата на ПРБ, че за
начална дата на наказателното преследване спрямо И. следва да се приеме датата на която
му е предявено постановлението за привличане като обвиняем, а не датата на изготвяне на
постановлението. Именно със съставяне и изготвяне на постановлението за приличане на М.
И. в качеството му на обвиняем по досъдебното производство започва наказателното
преследване срещу лицето. Датата на предявяване на постановлението има отношение към
момента на узнаване от лицето за образуваното срещу него наказателно производство. Дори
да се приеме по-късната дата, съдът счита, че същата не променя съществено
продължителността на наказателната репресия спрямо ищеца, тъй като разликата между
двете дати е един месец.
3
Видно от представените към жалбата страници от в.Седмицата, Севлиево и разпечатки
от фейсбук казусът е бил отразен в медиите, но в нито една от публикациите не е било
цитирано името на ищеца. Посочвани са само инициали, които не позволяват
идентифициране на лицето, за което се отнасят.
Въззивният съд приема, че действително са налице претърпени от ищеца
неимуществени вреди от посоченото по-горе наказателно производство, изразяващи се в
негативни емоционални, психически и психологически преживявания в следствие на
повдигнатото му обвинение, по което в последствие е оправдан, които подлежат на
обезщетение. Следва да се отбележи че по отношение на И. е била взета най-леката мярка за
неотклонение "подписка", като и че към момента на привличането му като обвиняем е бил
осъждан с влезли в сила присъди, като по част от тях е изтърпял ефективно наказание
лишаване от свобода.
Тези обстоятелства обосновават, извода, че за обезвреда претърпените от ищеца
неимуществени вреди справедливо би било обезщетение в размер на 4000лв., каквото е
присъдил и районния съд. Обезщетение в по-висок размер не следва да се присъжда, тъй
като по делото не са доказани вреди над обичайните за хипотезата на ЗОДОВ и в тази й част
въззивната жалба на И. е основателна. Неоснователна е и въззивната жалба на ПРБ, тъй като
присъждане на обезщетение в по-нисък размер би било несправедливо и несъразмерно с
претърпените от И. вреди от незаконното му обвинение.
Поради изложеното Решение №50/12.02.2024г. по гр.д.№1347 по описа за 2023г. на
Габровски районен съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно направеното от ищеца по делото искане и неуважаването на въззивната
жалба Прокуратура на РБългария същата следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на И. адвокатско възнаграждение за осъществената защита
срещу подадената от ПРБ въззивна жалба в размер на 600лв. , на осн. чл.38 ЗАдв.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №50/12.02.2024г. по гр.д.№1347 по описа за 2023г. на
Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 да
заплати на адвокат В. В. С. от АК Габрово, с адрес на кантора гр.Габрово, ул.*** №2 сумата
от 600лв.(шестстотин лева) – възнаграждение за осъществена защита на М. И. по поддаена
от Прокуратура на РБългария въззивна жалба, на осн.чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението,
на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4