Р Е Ш Е Н И Е
№ 1742, 29.05.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 29.05.2020 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15905 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното
:
Ищецът „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляван от пълномощника му ....
П.П., твърди, че Б.Я.Л. е собственик на апартамент
.., на етаж ........ в жилищна сграда, находяща се на ул. ...... № ..., в гр.
...... и като такава по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката има
качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите
условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди е длъжна да заплаща
цените на доставената й топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на
периода за който се отнасят, като в противен случай съобразно чл. 35, ал. 1 от
Общите условия дължи обезщетение за забава. Твърди се още, че за периода 01.05.2017
г. – 30.09.2018 г. ищецът е доставил до сградата, а търговецът, извършващ
дялово разпределение на топлинна енергия – ........, разпределил за имота на
ответницата топлинна енергия отдадена от сградната инсталация на обща стойност 130.28
лева, която не е заплатена в срок, поради което по партидата на ответницата са
начислени и обезщетения за забава за периода 04.07.2017 г. – 24.06.2019 г. в
общ размер на 17,22 лева. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10529 по описа
на Районен съд - Пловдив, ХХІ гр. с. за 2019 г., която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата искова молба, с която моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му
дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 10529/19 г. в
Районен съд – Пловдив - 25.06.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Обективно съединени искове с
правно основания чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Продължение на решение по гр. д. №
15905/19 г. на РСПд – стр. 2/7
Назначеният
по делото особен представител на ответницата Б.Я.Л. с ЕГН **********, адвокат Е.И.,
оспорва предявените искове, като твърди, че : между страните не съществува
облигационно правоотношение, въз основа на което ищецът претендира заплащане на
процесните суми; няма и доказателства през исковия период ответницата реално да
е ползвала и потребявала топлинна енергия; топломерът в абонатната станция е
негоден и неизправен; издаването на фактури от страна на дружеството за плащане
на непоискана от ответницата топлинна енергия представлява нелоялна търговска
практика, която е забранена от закона – чл. 68в ЗЗП; фактурите, в които е
обективирано процесното вземане не отразяват реалното потребление на топлинна
енергия, поради което противоречат на изискванията на чл. 13, ал. 2 от
Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г.; дружеството изчислява дължимите от
ответницата суми за доставена топлинна енергия въз основа на Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост – Приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването, която не отчита реалното
потребление в конкретния имот, поради което посочените разпоредби противоречат
на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. за фактуриране на
потребената топлинна енергия въз основа на реалното енергийно потребление –
явно е, че посочената разпоредба на директивата не е транспонирана в
българското законодателство или поне не е транспонирана правилно; отоплителните
тела в процесния имот през исковия период не са били в състояние да отдават
топлинна енергия, поради което моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Съдът
като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч.
гр. д. № 10529 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с. за 2019 г. на 26.06.2019
г. е издадена Заповед № 5781 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Б.Я.Л. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД
: сумата от 130.28 лв. – топлинна енергия доставена за периода 01.05.2017 г. –
30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в
гр. ......, бул. ...... № ..., ет..., ап. ..., ИТН ......, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 25.06.2019 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 17.22 лв. – обезщетение за забава за
периода 04.07.2017 г. – 24.06.2019 г.; сумата от 25 лв. разноски за заплатена
по производството държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е
предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта.
Видно от приетия като
доказателство по делото и неоспорен заверен препис на Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № .., т. .., н. д. № ..../94 г. на Нотариус с район на
действие – Районен съд – ......., ответницата се легитимира
Продължение на решение по гр. д.
№ 15905/19 г. на РСПд – стр. 3/7
като собственик на апартамент .., на етаж .., в
жилищен блок.., находящ се в гр. ...., на бул. ....... № ...., който е
придобила посредством транслативна сделка – дарение, от своите родители Д.Д.Д.и
Я.Л.Д.на 18.10.1994 г.
Съобразно неоспореното заключение
на вещото лице инж. Ш. по допуснатата съдебна техническа експертиза блокът, в
който се намира процесният апартамент, е присъединен към топлопреносната мрежа,
като през периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. абонатната станция, обслужваща
сградата, е работила и е захранвала обектите, присъединени към нея с топлинна
енергия както за отопление, така и за битова гореща вода. Установява се още от
заключението на инж. Ш., че : в имота на ответницата няма монтирани отоплителни
тела, няма водомер за топла вода, топлинна енергия за БГВ не се ползва и тази
компонента не се начислява на ответницата; за имота на последната през исковия
период е разпределяна само топлинна енергия отдадена от сградна инсталация
1,25155 мгвч.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
Закон за енергетиката постановява /ЗЕ/, че : „Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия...” Или съгласно закона за придобиването на качеството на клиент на
топлинна енергия е меродавно не фактическото потребяване на топлинна енергия,
съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с
принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху
обекти в сгради – етажна собственост.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички клиенти
на топлинна енергия са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е
тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за
дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ/. Общото консумирано количество
топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /. Топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5
ЗЕ/.
Или по силата на цитираните
разпоредби, както и на факта, че ответницата е е собственик на горепосочения
апартамент, включително и за времето от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., който е
в жилищна сграда присъединена към топлопреносната мрежа, през посочения времеви
отрязък тя е имала качеството на
Продължение на решение по гр. д.
№ 15905/19 г. на РСПд – стр. 4/7
клиент на топлинна енергия, поради което следва да
заплати цените на доставената й топлинна енергия – в процесния случай само на
тази отдадена от сградната инсталация с оглед на заключението на инж. Ш., че
през исковия период за имота на ответницата не е разпределяна топлинна енергия
за отопление и за БГВ.
Налице е,
обаче, спор относно дължимостта на претендираните от ищеца суми по останалите съображения
изложени в отговора на исковата молба и маркирани по-горе в уводната част на
настоящото решение, които ще бъдат обсъдени в следващото изложение.
Топлинната енергия се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на
границата на собственост на съоръженията /чл. 156, ал. 1 ЗЕ/, като редът и
техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на
топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към
топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и
спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката, в изпълнение на която
законова делегация последният е издал Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, в чл. 49, ал. 2 от която е предвидено, че количеството
топлинна енергия се измерва със средства за измерване за търговско плащане
(топломери), отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията, препращащ към Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, в чл. 167 от която е предвидено
извършване на последващи проверки за съответствие на средствата за измерване за
търговско плащане.
Във връзка с
наведеното от ответника твърдение за неизправност на топломера, монтиран в
абонатната станция в сградата, в която се намира собственият му апартамент, от
страна на ищеца бяха представени заверени преписи на : превод на Декларация за
съответствие от 20.12.2010 г. от английски на български език; превод на
ЕО-Сертификат за изпитване и одобряване на типа от 22.01.2007 г. от немски на
български език, видно от които през процесния период в абонатната станция са
функционирали за периода 10.09.2015 г. – 03.08.2017 г. топломер тип Мultical402, производство на Kamstrup A/S – Дания, който отговаря на
изискванията на директиви 2004/22/ЕО, 2004/108/ЕО, 2006/95/ЕО, 97/23/ЕО,
1999/5/ЕО, а от 03.08.2017 г. до края на исковия период 1 брой топломер UH50, който съответства на изискванията на Директива
2004/22/ЕО, като съобразно горецитираните две свидетелства за проверка на
средства за измерване в съответствие с изискванията на Закона за измерванията
са преминали необходимите последващи метрологични проверки, при които е констатирано,
че и двата топломера в абонатната станция съответстват на съществените
изисквания към тях, с оглед на което в разрез с твърденията на особения
представител на ответника съдът приема, че през исковия период топломерите в
абонатната станция са били технически годни и изправни.
Продължение на решение по гр. д.
№ 15905/19 г. на РСПд – стр. 5/7
Съгласно чл. 139, ал.
1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение, като дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, каквато е и
тази, в която се намира апартаментът на ответника, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а /чл. 139, ал. 2 ЗЕ/.
В
съответствие с горните изисквания установява се от заключението на вещото лице
инж. Ш., че топлинното счетоводство на блока, в който се намира процесният
отопляем обект, през исковия период се е водило от фирма за дялово
разпределение - .........., като е налице спор дали разпределената за времето
от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. за имота на ответницата топлинна енергия е
правилно определена.
Посочи
се вече по-горе в настоящото изложение, че законът – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вменява
задължение на всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, в качеството им клиенти на топлинна енергия да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал.
3 ЗЕ - Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, чл. 61, ал. 1 от
която постановява, че дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал.
1 ЗЕ при спазване изискванията на наредбата и приложението към нея,
наименувано : „Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради
- етажна собственост”.
Неоснователно
е възражението за нарушение на разпоредбата на чл. 13, § 2
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г.
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИ, съответно на
Директкива 2012/27.
Гаранция за отчитане
на реалното месечно потребление или реално консумираното количество енергия от
крайния потребител, с които понятия си служи Директивата, са предвидените от
националния законодател индивидуални измервателни уреди, както и монтиране на
средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия в абонатната
станция. По този начин е спазен и принципът, залегнал в § 2 на чл. 13
от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на
сметките въз основа на реално енергийно потребление.
Разпоредбата на ал. 2
на чл. 13 от Директивата предвижда, че държавите - членки гарантират, където е
уместно, че сметките се изготвят въз основа на реално енергийно потребление и
информацията е представена по ясен и разбираем начин,
Продължение на решение по гр. д.
№ 15905/19 г. на РСПд – стр. 6/7
като ал. 3 на същия член определя
тази информация, както и че изготвянето на сметките следва да бъде толкова
често, че да позволява на потребителите да контролират консумацията си на
енергия. Посочената разпоредба не е в противоречие с българското законодателство,
нито последното противоречи на общностното право, като в в този смисъл е и
Решение на съда ЕС от 05.12.2019 т. по съединени дела С-708/17 и С-725/17,
задължително съгласно чл. 633 ГПК за настоящия съд, съобразно което : „ …чл. 13, параграф 2 от Директива
2006/32 и чл. 10, параграф 1 от Директива 2012/27 трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат националнан правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.“
Предвид
гореизложеното неоснователно е твърдението на особения представител на
ответника, че Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост – Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяването не държи сметка за реално потребената топлинна енергия, с
оглед на което и тъй като според неоспореното заключение на вещото лице инж. Ш.
начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответницата топлинна
енергия през исковия период съответства на нормативната база, уреждаща
разпределянето и начисляването на топлинна енергия, като не е налице разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител и начислено от ищеца количество
топлинна енергия за обекта на ответницата от 1,25155 мгвтч, то исковете за
установяване на дължимостта на цените на тези количества топлинна енергия,
възлизащи според неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза на С.К., в това число и такса за услугата дялово
разпределение, на 130.28 лв. с включен ДДС като доказани по основание и размер
следва да бъдат уважени.
И тъй като се касае за парични
задължения, денят за изпълнение на които е определен – според чл. 34, ал. 1 от
действащите през процесния времеви отрязък и приложими в отношенията между
страните Общи условия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-070/17.12.2007
г. купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
и сума за услугата дялово разпределние за топлинна енергия в 30-дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което с изтичане на деня
за изпълнение ответницата е изпаднала в забава и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД
дължи обезщетения за забава в размер на законната лихва, възлизащ според
заключението на вещото лице К. за периода 04.07.2017 г. – 24.06.2019 г. общо на
17.22 лв. Ето защо като доказани по основание и размер и предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 675 лв. разноски по производството /в това число 75 лв.
Продължение на решение по гр. д.
№ 15905/19 г. на РСПд – стр. 7/7
довнесена държавна такса + 600
лв. депозитни разноски за особен представител и две експертизи/, а на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт,
определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на
правната помощ, тъй като делото не съставлява нито правна, нито фактическа
сложност и бе разгледано само в едно открито съдебно заседание.
На
основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските по производството по ч.
гр. д. № 10529/19 г. 75 лв., в това число 25 лв. държавна такса по
производството и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.
По
изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Я.Л. с ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул.
„Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 130.28 лева, представляваща общата стойност
на топлинна енергия, доставена в обект на потребление ИТН ......, съставляващ апартамент
.., на етаж.. в жилищна сграда, находяща се на бул. ...... № ... в гр. .......,
през периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. ведно със законната лихва от 25.06.2019
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 17.22 лева, представляваща
сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 04.07.2017
г. – 24.06.2019 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10529 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с. за 2019 г.
ОСЪЖДА
Б.Я.Л. с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г.
Данов” № 37 : сумата от 675 лева разноски по производството по гр. д. № 15905
по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2016 г.; сумата от 100 лева
възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 15905 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. и сумата от 75 лв. разноски по
производството по ч. гр. д. № 10529 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр.
с. за 2019 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмчен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ