РЕШЕНИЕ
№ 1174
гр. Бургас, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100501824 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от Д. А. П. с ЕГН **********, чрез М. Д. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.*** кв.*** ул. *** № *, в качеството на
майка и законен представител на въззивника, против Решение №
1968/19.09.2022г., постановено по гр.д. №3972 по описа за 2022г. на Районен
съд – Бургас, в частта с която е отхвърлен иск с правна квалификация чл. 150
СК за изменение на присъдената с Решение от 17.10.2018 г., постановено по
гр.д. № 2697/2018 г. по описа на РС- Бургас, месечна издръжка, дължима от А.
Д. П., ЕГН **********, за детето му Д. А. П., ЕГН **********, чрез М. Д. Д.,
ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител, като е
отхвърлен за разликата над присъдената сума от 250 лв. месечно до
претендираните 400 лв. месечно, ведно със законната лихва за забава върху
разликата. С решението са присъдени разноски в размер на 375 лв. в тежест
на ищеца.
Жалбоподателят излага съображения, че е неправилен и необоснован е
изводът на БРС, че за осигуряване на необходимият минимум от алименти за
детето Д. П., месечно са необходими 400лв.“, от която сума следва бащата да
заплаща 250 лв. а майката останалата сума. Излага съображения, че съдът не
следва да определя, че издръжката на едно дете трябва да бъде по-ниска от
определения праг на бедност, като с ПМС 286 на МС от 19.08.2021 г. за
1
определяне размера на линията на бедност за страната за 2022 г., е определен
праг на бедност за 2022г. в размер на 413лв, месечно. Твърди, че така
декларираните от А. П. доходи не са реално получаваните от него, тъй като П.
бил предприел действия (29.07,2022г.) по прехвърляне на търговското
предприятие - ЕТ ,Дени -2011 - А. П.“, ЕИК203940154 след като е получил
депозираната пред БРС- искова молба и бил получавал едновременно
възнаграждение за кметски наместник на с.*** и доходи от търговската
дейност на горепосоченият едноличен търговец. Подробно излага аргументи,
че присъдената месечна издръжка е недостатъчна да покрие нуждите на
детето, тъй като от постановяване на решението, с което е присъдена
досегашната му издръжка(200лв.), до сега са били изминали * години, през
който период Д. П. е пораснал и вече е на ** години, като при него безспорно
било налице увеличение на потребностите му от средства за съществуване,
образование и социално-културно развитие, обусловено от неговата възраст -
същият посещавал тренировки по футбол и брейк. Всеки ден майката водила
и прибирала детето на/от училище с автомобила си, което било свързано с
разходи за гориво и поддръжка на МПС. Настоява настоящият състав при
разглеждане на делото и постановяване на крайният съдебен акт да съобрази
липсата у ответника на негови алиментни задължения към други свои
низходящи и доходите му придобити от търговската дейност. Посочва, че
страна по делото е малолетното дете, а не майката, поради което последната
не следва да бъде осъждана за разноските в първоинстанционното
производство. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване
на иска в цялост. Претендира разноски и не сочи доказателства.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
подаден от А. Д. П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна
и са изложени подробни аргументи. В него се твърди, че издръжката следва
да покрива базовите нужди на детето, а всички останали претенции на
въззивника за средства за извънкласни занимания, транспорт и забавления, са
неоснователни. Изводът на раайонния съд за увеличаване размера на
издръжка за детето Д. А. П. от 200 лв. на 250 лева месечно бил правилен.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и се претендират
разноски. Не се сочат доказателства.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално
легитимирано лице в срока по чл.259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1
и чл.261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
исковата молба на М. Д. Д., в качеството й на майка и законен представител
на Д. А. П., против А. Д. П.. Твърди се, че страните са родители на детето,
като с решение по гр.д. № 2697/2018 г. на БРС, ответникът бил осъден да
2
заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 200 лв. Понастоящем
детето било ученик в 4-ти клас. С възрастта нуждите на детето нараснали,
като заедно с изменените социално- икономическите условия в страната,
необходимите средства за неговата издръжка са се увеличили. Предвид на
това се моли да бъде увеличена присъдената месечна издръжка, дължима от
ответника от 200 лв. на 400 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано
от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В месечният срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
оспорва претенцията по размер. Сочи се, че не са налице обстоятелства,
налагащи промяна на вече присъдената издръжка. Заявява се, че бащата
участва в издръжката на детето, освен чрез парични средства, и със
закупуване на дрехи, обувки, ученически пособия, като поощрява участието
на детето в извънкласни занимания.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях,
поради което настоящият съд възприема изцяло приетата от районния съд
фактическа обстановка и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не
е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд
доказателства.
Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за
изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки /вж. т.19 ППВС № 5/16.11.1970 г./.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143,
ал.2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал.1 СК). Алинея втора на
чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При сега
действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
3
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
В настоящият казус съдът намира, че една от алтернативните
предпоставки за уважаване на предявената претенция е налице. От
постановяване на решение по гр.д. № 2697/2018 г. на БРС, е изминал
продължител период от време (около четири години), в рамките на който
времеви диапазон детето е израснало доста (вече е на ** години), което
обуславя и изменение на неговите ежедневни битови потребности в посока
тяхното повишаване или необходими са повече финансови средства не само
за храна, като количество и качество, но и нужда от облекло, обувки, средства
за социален живот. Известна е нарастващата инфлация в страната.
Следователно налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за
уважаване на предявения иск, тъй като е налице трайно изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, свързани с нарасналите нужди на
детето Д. А. П. от битов и личен характер.
Двамата родители дължат издръжка на своето ненавършили пълнолетие
дете, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат
съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето, като
минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата.
Към настоящия момент минималната работна заплата в страната,
считано от 01.04.2022г. е размер на 710 лв. (ПМС № 37/24.03.2022 г.),
следователно минималният размер на издръжката на едно дете е в размер на
1/4 от 710 лв. или 177,50 лв.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че
възможностите на ответника по делото не са големи. От 1.07.2022г. основното
му месечно трудово възнаграждение е в размер на 910 лв. и 5% допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Следва да се има
предвид, че това не е нетния размер на трудовото възнаграждение.
Приложено е и удостоверение, от което се установява, че за периода м.август
2021 г.- м.юли 2022 г. П. е бил с осигурителен доход в размер на средно 670
лв. От страна на Д., се установява, че същата е трудово ангажирана.
Съобразявайки трайно нарасналите потребности на детето през
изминалите около 4 години, от една страна, но и като взе предвид
възможностите на ответника, както и минималния размер на издръжката на
едно дете, съдът намира, че определения от първостепенната инстанция
размер на издръжката, която следва да заплаща ответника в размер на 250 лв.
от общо определения за двамата родители размер от 400 лв., съответства
изцяло на нуждите на детето и не следва да бъде увеличаван до пълния
претендиран от ищеца размер от 400 лв. Останалото по-малко парично
участие на майката е съобразено и с обстоятелството, че същата полага
преките и непосредствени грижи за детето. Обстоятелството, че ответникът
няма други алиментни задължения не може да обоснове извод за по-висок
размер на издръжката.
Неоснователно е възражението на въззивника, че така определената
4
издръжка за детето е под прага на бедността определен от Министерския
съвет. Следва да се има предвид, че определения праг на бедност може да
служи единствено за ориентир при определяне на необходимата издръжка,
тъй като размерът следва да бъде съобразен след изключване на групите
разходи по стандартите на НСИ, които обичайно не са необходими за
непълнолетно лице /за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг
и даден заем/, при което сумата би била под 400 лв.
Настоящата инстнация намира, че следва да намерят приложение
критериите, установени от Законодателя в нормата на чл. 50, ал. 3, т. 3
ППЗЗДт вр. ПМС № 305/19.12.2017г, в сила от 01.01.2018 г за определяне на
нов месечен размер на гарантирания минимален доход, необходимите
средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 години - са в размера
на 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход от 75 лв, което е
равно на 262,50 лв. Общия размер на определената издръжка от 400 лв.
надвишава и този показател.
Правилно районният съд е уважил предявения по реда на чл. 150 СК иск
до сумата от 250 лв. и правилно е отхвърлен за разликата над 250 лв. до 400
лв.
По отношение на възражението срещу диспозитива на
първоинстанционното решение в частта за разноските, въззивният съд
намира, че не разполага с правомощие да се произнесе по същество.
Доколкото става въпрос за неяснота в първоинстанционното решение,
относно това кой е осъден да заплати разноските – М. Д. Д. или Д. А. П., може
да бъде поискано тълкуване на решението по чл. 251 ГПК.
С тези съображения въззивната инстанция намира, че решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1968/19.09.2022г., постановено по гр.д.
№3972 по описа за 2022г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН **********, чрез М. Д. Д., ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на детето, да заплати на А. Д.
П., ЕГН **********, сумата от 300 лева (триста лева) за направените по
въззивното дело съдебни разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6