Решение по гр. дело №3298/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА, 29.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 17.10.2019 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3298 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 13.08.2019 г. от ”С.И.Г.”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Сливен ул.”Добри Чинтулов”№16, представлявано от управителите Стайко Иванов Стайков и Венелин Стоянов Георгиев,чрез юк.П.Й.М., против ”АГРОПЛАМИНВЕСТ”еООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Генерал Леонов”№75 ет.3 ап.12,представлявано от управителя Албена Бориславова Димитрова-Пиронкова,иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че на 12.10.2011 г. между В.В.К. и ответника бил сключен договор за аренда на земеделски земи,вписан в Службата по вписванията с дв.вх.рег.№6630 акт №144 том 8 от 12.10.2011 г..По силата на договора на ответника били предоставени за временно/за срок от пет стопански години,считано от 2011 г./ и възмездно ползване земеделски земи с обща площ 106.117 дка в землището на с.Г. общ.Криводол.

На 21.02.2013 г. бил сключен договор за продажба на част от имотите,обективиран в нот. акт №71 т.І рег.№1260 нот. дело №46/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС Светла Бошнакова,вписан в Службата по вписванията Враца с вх.рег.№1125 акт №8 том 3 от 21.02.2013 г.,по силата на който ищецът бил придобил 7 дка.

На 12.08.2013 г. бил сключен договор за продажба на друга част от имотите,обективиран в нот. акт №167 т.ІІ рег.№2915 нот. дело №187/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС П.Ц.,вписан в Службата по вписванията Враца с вх.рег.№5787 акт №153 том 12 от 12.08.2013 г.,по силата на който ищецът бил придобил други 7 дка.

На 10.11.2011 г. между И.Д.Т.и ответника бил сключен договор за аренда на земеделски земи,вписан в Службата по вписванията с дв.вх.рег.№7529 акт №227 том 11 от 28.11.2011 г..По силата на договора на ответника били предоставени за временно/за срок от пет стопански години,считано от 2011 г./ и възмездно ползване земеделски земи с обща площ 40.216 дка в землището на с.Краводер общ.Криводол.

На 25.03.2015 г. между И.Д.Т.и ответника бил сключен анекс към договора за аренда,по силата на който срокът на договора бил продължен със седем години,считано от 2016 г..

На 10.10.2016 г. бил сключен договор за продажба на част от имотите,обективиран в нот. акт №115 т.ІІІ рег.№7378 нот. дело №363/2016 г. на нотариус с район на действие ВРС Светла Бошнакова,вписан в Службата по вписванията Враца с вх.рег.№6285 акт №199 том 13 от 10.10.2016 г.,по силата на който ищецът бил придобил 5.7 дка.

Ищецът бил встъпил в правата на арендодателите. Ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане на арендната цена за стопанските 2015-16 г. и 2016-17 г..

Дължал,както следва : 295.50 лв. главница/210 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2015-16 г. и 85.50 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2016-17 г./ и 72.67 лв. лихва за забава от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г./57.87 лв. върху първата вноска и за периода от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г. и 14.80 лв. върху втората вноска и за периода от 02.10.2017 г. до 20.06.2019 г./.

За задълженията,ищецът бил депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №2427/2019 г. на ВРС,ответникът бил възразил против заповедта,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответникът,че дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 295.50 лв. - главница,дължима по договор за аренда на земеделска земя от 12.10.2011 г., сключен между В.В.К.-арендодател и длъжника-арендатор,като заявителят е встъпил в правата на арендодателя след покупка на част от имотите на 21.02.2013 г. и на 12.08.2013 г.,както и по договор за аренда на земеделска земя от 10.11.2011 г.,сключен между И.Д.Т.-арендодател и длъжника-арендатор, като заявителят е встъпил в правата на арендодателя след покупка на част от имотите на 10.10.2016 г./210 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2015-16 г. и 85.50 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2016-17 г./;72.67 лв. - лихва за забава от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г./57.87 лв. върху първата вноска и за периода от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г. и 14.80 лв. върху втората вноска и за периода от 02.10.2017 г. до 20.06.2019 г./;законната лихва върху главницата,считано от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ,от ответника е постъпил отговор,чрез адв.Ц.С. *** адвокатско дружество ”Пешковски и Карамелски”. Оспорва иска.На първо място,възразява за погасяване по давност на претенциите.На следващо-че ищецът не го бил уведомил за встъпването в правата на арендодателите.На следващо-че в договорите нямало клауза за обезщетение за забава,а такова се дължало само ако е било уговорено изрично.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 20.06.2019 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника за : 295.50 лв. - главница,дължима по договор за аренда на земеделска земя от 12.10.2011 г., сключен между В.В.К.-арендодател и длъжника-арендатор,като заявителят е встъпил в правата на арендодателя след покупка на част от имотите на 21.02.2013 г. и на 12.08.2013 г.,както и по договор за аренда на земеделска земя от 10.11.2011 г.,сключен между Илидия Димитрова Тошева-арендодател и длъжника-арендатор, като заявителят е встъпил в правата на арендодателя след покупка на част от имотите на 10.10.2016 г./210 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2015-16 г. и 85.50 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2016-17 г./;72.67 лв. - лихва за забава от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г./57.87 лв. върху първата вноска и за периода от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г. и 14.80 лв. върху втората вноска и за периода от 02.10.2017 г. до 20.06.2019 г./;законната лихва върху главницата,считано от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; разноските по делото-25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Исканата заповед/№1491/ е била издадена на 21.06.2019 г..Длъжникът е получил съобщение на 01.07.2019 г..На 08.07.2019 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си на 17.07.2019 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №2427/2019 г. по описа на ВРС.

Видно от представения договор за аренда на земеделска земя от 12.10.2011 г./стр.стр.11-13 по делото/,В.В.К. от гр.Враца е предоставил на ответника за временно/за срок от пет стопански години,считано от 2011 г./ и възмездно/15 лв./дка/ ползване 9 бр. ниви с обща площ от 105.717 дка в землището на с.Г. общ.Криводол.

Видно от представения нот. акт №71 т.І рег.№1260 нот. дело №46/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС Светла Бошнакова/стр.17/,на 21.02.2014 г. ищецът е закупил 7 дка.

Видно от представения нот. акт №167 т.ІІ рег.№2915 нот. дело №187/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС П.Ц./стр.18/,на 12.08.2013 г. ищецът е закупил още 7 дка.

Видно от представения договор за аренда на земеделска земя от 10.11.2011 г./стр.стр.14 и 15/,И.Д.Т.от с.Г. е предоставила на ответника за временно/за срок от пет стопански години,считано от 2011 г./ и възмездно/15 лв./дка/ ползване 3 бр. ниви с обща площ от 40.216 дка в землището на с.Краводер общ.Криводол.

Видно от представения анекс към договора от 25.03.2015 г./стр.стр.15 и 16/,срокът на договора е бил продължен със седем години,считано от 2016 г..

Видно от представения нот. акт №115 т.ІІІ рег.№7378 нот. дело №363/2016 г. на нотариус с район на действие ВРС Светла Бошнакова/стр.19/,на 10.10.2016 г. ищецът е закупил 5.7 дка.

Видно от представените уведомително писмо и известие за доставяне/стр.стр.41-43/,на 20.02.2015 г. ищецът е уведомил ответника за придобиването на имотите в землището на с.Г. и съответно за встъпването в правата на арендодателя.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е и основателен.

Ищецът претендира арендни вноски по договори между негови праводатели и ответника,ведно с обезщетения за забава.Ищецът е следвало да докаже : наличието на договори за аренда,последващото придобиване на отдадените под аренда имоти и уведомяването на ответника за придобиването.Ищецът е провел нужното доказване с годни допустими и относими писмени доказателства.

Доколкото ответникът е оспорил с доводите за погасяване по давност,за неуведомяване за встъпването на ищеца в правата на арендодателите и за липса на основание за начисляване на мораторна лихва:

Най-старите претенции са за арендни вноски за стопанската 2015-16 г..Доколкото договорите за аренда не съдържат фиксирани дати за плащанията,следва да се приеме,че вноските стават изискуеми след изтичането на стопанската година,в случая от 01.10.2016 г./чл.8 ал.5 от ЗАЗ/.Безспорно,вземанията се погасяват с изтичане на 3 г. давностен срок,като периодични.В случая,прекъсващо давността действие е подаването на иска на 13.08.2019 г., което идва да покаже,че и по отношение на най-старата претенция погасителна давност не е изтекла.

Представено е и доказателство за уведомяването на ответника за придобиването на част от имотите,с което е спазена нормата на чл.17 ал.3 от ЗАЗ.Всъщност неуведомяването има за последица валидност на евентуалното плащане към първоначалния арендатор.В случая,ответникът е бил уведомен преди настъпване дължимостта на претендираните суми.

Ищецът не е представил доказателство,че е уведомил ответника за придобиването от 2016 г. преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ответникът обаче не е навел твърдение и ангажирал доказателство,че е платил на първоначалния арендодател, при което следва да се приеме,че дължи вноската за имота за стопанската година именно на ищеца.

Неоснователен е и доводът за недължимост на обезщетение за забава,доколкото такова не е било уговорено изрично в договорите.Обезщетение се дължи по силата на общото правило на чл.86 ал.1 от ЗЗД,като в случая падежът е изтичането на стопанската година,за която се дължи плащането.Съдът ще приеме изчисленията на лихвата от ищеца,доколкото почиват на онлайн калкулатор /видно от приложенията към исковата молба/ и не са оспорени изрично от ответника.

По горните съображения,Съдът намира,че ответникът дължи сумите по заповедта за изпълнение,респ. че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по заповедното производство-25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение и по настоящето дело-175 лв. държавна такса и 100 лв. юк. възнаграждение.

Съдът обръща внимание,че юк. възнаграждение се изчислява съгласно правилото в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,доколкото с решение/т.т.47 и 51/ от 23.11.2017 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е прието,че Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение е в противоречие с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства на чл.101 §1 от ДФЕС във връзка с чл.4 §3 и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г. и по отношение на присъждане на юрисконсултско възнаграждение единствена приложима е Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”АГРОПЛАМИНВЕСТ”еООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Генерал Леонов”№75 ет.3 ап.12, представлявано от управителя Албена Бориславова Димитрова-Пиронкова,че дължи на ”С.И.Г.”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Сливен ул.”Добри Чинтулов”№16,представлявано от управителите Стайко Иванов Стайков и Венелин Стоянов Георгиев,сумите по издадената по ч.гр. дело №2427/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение №1491/21.06.2019 г.,а именно : 295.50 лв. - главница,дължима по договор за аренда на земеделска земя от 12.10.2011 г.,сключен между В.В.К.-арендодател и длъжника-арендатор,като заявителят е встъпил в правата на арендодателя след покупка на част от имотите на 21.02.2013 г. и на 12.08.2013 г.,както и по договор за аренда на земеделска земя от 10.11.2011 г., сключен между И.Д.Т. - арендодател и длъжника-арендатор,като заявителят е встъпил в правата на арендодателя след покупка на част от имотите на 10.10.2016 г./210 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2015-16 г. и 85.50 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2016-17 г./;72.67 лв. - лихва за забава от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г./57.87 лв. върху първата вноска и за периода от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г. и 14.80 лв. върху втората вноска и за периода от 02.10.2017 г. до 20.06.2019 г./;законната лихва върху главницата,считано от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

 

ОСЪЖДА ”АГРОПЛАМИНВЕСТ”еООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Генерал Леонов”№75 ет.3 ап.12,представлявано от управителя Албена Бориславова Димитрова-Пиронкова,да заплати на ”С.И.Г.”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Сливен ул.”Добри Чинтулов”№16, представлявано от управителите Стайко Иванов Стайков и Венелин Стоянов Георгиев,75 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №2427/2019 г. на ВРС,както и 275 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :