РЕШЕНИЕ
№ 887
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110212839 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на В. В. П. срещу заповед от 05.08.2021г.,
изведена с рег. № 226зз-2101/05.08.21г., издадена от И А, старши полицай при
02 РУ-СДВР, с която жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа.
С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е постановена в
противоречие с целите на закона. Излагат се подробно обстоятелствата, при
които е бил задържан жалбоподателят. Поддържа се, че в заповедта липсват
фактически мотиви за задържането на П., като такива липсват и в друг
документ, съставен преди или по време на издаването й. Счита се, че е
нарушен принципът на съразмерност, като е превишена целта на закона.
Оспорва се компетентността на автора на обжалваната заповед. Моли се за
отмяна на атакуваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява. Представлява се от адв.
Х., която пледира за отмяна на атакуваната заповед за задържане за срок до
24 часа. Поддържа изцяло изложените съображения в жалбата. Поддържа, че
в заповедта не са посочени поводът и данните, въз основа на които
административният орган е счел, че съществува опасност В.П. да се укрие
или да извърши друго престъпление. Сочи се, че като основание е отразено
единствено ЗМ под определен номер, но без конкретни мотиви, сочещи
1
конкретно престъпление. Изтъква, че П. е имал качеството на пострадало
лице и е отишъл доброволно в 02 РУ-СДВР, като не му е осигурена
възможност да упражни законово предвидените права – информация за
задържане на лице, по каква причина е задържан и възможност да се свърже с
членове на неговото домакинство. Оспорва се часът на освобождаване на
жалбоподателя. Сочи се, че липсата на данни за основание за задържането
представлява нарушаване на правото на свободно придвижване. Моли се за
отмяна, както и за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата 02 РУ-СДВР не се представлява.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.08.2021г. в 11.30 часа е издадена атакуваната заповед за
задържане на лице, изведена с рег. № 226зз-2101/05.08.2021г., по силата на
която жалбоподателят В. В. П. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради
данни за извършено престъпление /проверка по ЗМ 1243/2021г./ е задържан за
срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 02 РУ-СДВР. В 11.30
часа на П. е извършен личен обиск, за което е изготвен протокол за обиск на
лице. Жалбоподателят е попълнил и подписал декларация по образец, в която
е отразил, че не желае адвокатска защита по свой избор, не желае служебен
защитник, и не е декларирал здравословен проблем. В атакуваната заповед е
отразено, че В.П. е освободен на 06.08.2021г. в 11.30 часа. На 06.08.2021г.
жалбоподателят е конвоиран от 02 РУ-СДВР до МВР болница
Обжалваната заповед е издадена от Иван Ангелов – старши полицай
при 02 РУ-СДВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства –
протокол за обиск, декларация, разписка, заповед за конвоиране на лице,
както и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите
Венцислав П. и Лили П.а.
Събраните писмени доказателства са непротиворечиви и в съвкупност
изясняват описаната фактическа обстановка. Гласните доказателства
изясняват фактическата обстановка, предхождаща задържането на
жалбоподателя П..
2
Съдът намира, че жалбата е основателна.
Производството се развива на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съобразно
който задържаното лице има право да обжалва законността на задържането
пред районния съд по седалище на органа.
Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на
полицейския орган да издава заповеди от вида на атакуваната произтича
пряко от разпоредбата на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи
могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно
са посочени хипотезите, при които това е допустимо.
Като правно основание за задържане на В.П. е посочена правната норма
на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като словесно в графата за фактически и правни
основания за задържане на лицето е вписано „данни за извършено
престъпление /проверка по ЗМ 1243/2021г./“.
Нормата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР урежда изискуемото съдържание на
заповедта за задържане за срок до 24 часа, за да бъде същата законосъобразна.
Заповедта следва да съдържа името, длъжността и метоработата на
полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73, правото му да
обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от
момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, да
се свърже със съответните консулски власти, когато не е български
гражданин и да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
В процесния случай съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря
на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Основателни са възраженията в
жалбата, че в заповедта за задържане за срок до 24 часа не са посочени
конкретни фактически данни, обосноваващи задържането на жалбоподателя.
Формалното словесно описание „данни за извършено престъпление“ и
посочването на проверка по ЗМ 1243/21г. не е достатъчно, за да се счита, че е
изпълнено изискването за посочване на основанието за задържане. За да се
обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да
задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на
заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са
3
описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано
предположение, че лицето, което се задържа, може да е извършило конкретно
престъпление или да е съпричастно към него. В атакуваната заповед отсъстват
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с
извършването на престъпно деяние. Изхождайки от положението
подозрението да се основава на разумни основания, като съществена част от
защитата срещу произволен арест и задържане ЕСПЧ приема, че при липсата
на конкретна фактическа обстановка на необходимостта от задържането
последното се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от
произвол. В случая в обжалваната заповед липсват описани словесно каквито
и да било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни
данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е
постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването
на престъпление. Не е посочена цифрово и каквато и да било квалификация
на конкретно престъпление, към което да се твърди, че жалбоподателят е
съпричастен.
Именно фактическите и правни основания определят предмета на
доказване и само тези основания могат да бъдат доказвани от въззиваемата
страна с допустимите доказателствени средства, включително и чрез разпит
на свидетели. При посочването „данни за извършено престъпление” не е
посочено нито с думи, нито с цифри кое е това деяние, в извършването на
което е съпричастен жалбоподателят. Вярно е, че не е небходимо тези данни
да са пълни или по категоричен начин да доказват, че лицето е извършило
престъпление. Вярно е обаче и това, че за да бъде изпълнено изискването на
чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР следва да бъдат посочени конкретни факти, които да
свързват с определена степен на вероятност личността на задържаното лице с
конкретно престъпление. За да пристъпи към задържане полицейският орган
следва да разполага с достатъчно данни, от които да може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е съпричастно към
определено противоправно деяние. В процесния случай, както бе изтъкнато,
такива данни не са изложени в заповедта, респективно същата не отговаря на
нормативно установеното съдържание и съществено се нарушава правото на
защита на задържаното лице да разбере фактическите и правни основания за
задържането си, респективно да изгради защита срещу определени факти,
каквито не се твърдят и не са изложени в заповедта.
4
Всичко изложено води до категоричния правен извод, че процесната
заповед, чиято отмяна се иска, не отговаря на минимално изискуемото
съдържание, респективно същата е незаконосъобразна и като такава подлежи
на отмяна.
Принудителните административни мерки следва да се прилагат
ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското
задържане следва да е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква
връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение. В тежест
на органа, осъществяващ задържането, е било да даде обосновка на акта и
липсата на такава води до извод, че жалбоподателят не е бил уведомен за
какво извършено от него престъпление се налага задържането му по реда на
ЗМВР.
Не е спазен и принципът за съразмерност при упражняване на
правомощията на администрацията. Административният акт и неговото
изпълнение съгласно чл. 6, ал. 2 АПК не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава. Прилагането на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1
ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел.
При липсата на изложени фактически основания, мотивирали
административния орган да издаде обжалваната заповед, същата е
незаконосъобразна, постановена в нарушение на
административнопроизводствените правила и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН
жалбоподателят има право на присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат за съдебното производство. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. С оглед на това
съдът осъди СДВР да заплати на жалбоподателя В.П. 1200 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, Софийски
районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 226зз-2101/05.08.2021г., издадена от И А, старши
полицай при 02 РУ-СДВР, с която жалбоподателят е задържан за срок до 24
часа.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на В. В. П. 1200 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в съдебното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6