Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
Велико Търново, 03.04.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, трети
касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова,
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10261/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно
производството по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Агенция „Митници“, Дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“-ЦМУ. Обжалва се Решение № 175/25.08.2021 г. по АНД № 215/2021 г.
на ГОРС, в частта, с която е отменено НП 2561/02.02.2021 г. за наложената на И.С.И.
с ЕГН ********** глоба в размер на 3 862,46лв.
В
КЖ се излагат съображения, че безспорно е констатирана липса на документ, относим
към държаната от лицето акцизна стока – етилов алкохол. Този отрицателен факт размества
доказателствената тежест. Поради това санкционираното лице следва да представи
документ, удостоверяващ начисляването, заплащането или обезпечаването на
дължимия акциз. Със съображения, че РС е приложил неправилно материалния закон
се иска отмяна на атакуваното Решение, в съответната част.
Ответникът
се представлява от упълномощения адвокат, който пледира за неоснователност на
КЖ. Намира решението на РС за правилно.
Представителят на ОП-В. Търново дава
заключение за основателност на КЖ по съображения , основани на постановеното ТП
№ 1/2023г. на ВКС и ВАС по приложението на чл.126 от ЗАДС. Доколкото в
обжалваното решение няма произнасяне по същество, прокурорът предлага след
отмяната му същото да бъде върнато за ново разглеждане.
Настоящият
съдебен състав се запозна с подадената касационна жалба и представените по
делото доказателства. Като извърши проверка на реквизитите и съдържанието на обжалваното
съдебно решение, съдът прие за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в
законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по
принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата
пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон.
Въззивният
съд отменил Наказателно постановление № 2561/02.02.2021 г., издадено от с.д.
зам.-главен директор на Главна дирекция
МРР в ЦМУ, в частта, в която на И.С.И. с ЕГН **********, за нарушение по чл.
126, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер
на 3 862,46 лева, като незаконосъобразно и е потвърдил същото в останалата му част, в която на основание чл.
124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата акцизните стоки – общо 414
литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, от които: 353 литра с действително алкохолно
съдържание по обем - 46,5% при 20 градуса по Целзий.
За
да отмени НП в съответната част, РС е
изложил мотиви за допуснато съществено
нарушение при квалифициране на нарушението, т.к. нормата на чл.126, ал.1 от ЗАДС съдържа различни
хипотези, като не е уточнено какъв точно документ н е представило
санкционираното лице. Освен това, съдът се е позовал на трайно установената съдебна
практика на касационната инстанция по приложение на чл.126 от ЗАДС, която е в смисъл, че законодателната идея по чл. 126,
ал. 1 от ЗАДС е да се санкционират лица, които макар и редовно регистрирани по
закона (като производители или складодържатели) не изпълняват задължението си
да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и
обезпечаването на акциза, а не лицата, които изобщо не са се регистрирали като
производители или складодържатели, но въпреки това извършват присъщи дейности
за такива. Посочил е, че лице, което не е регистрирано като производител или
складодържател не може изобщо да произвежда и съхранява стоки на склад и няма
как да съставя необходимите документи за това. Такова лице не може да отговаря
по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, защото няма законова възможност да състави и
разполага с редовни книжа за това. С оглед обстоятелството, че в конкретния
случай жалбоподателят е държал алкохолни продукти, отговарящи на чл. 9, т. 1 от ЗАДС, без да е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на
ЗАДС, последният не е имал задължение да съставя и да разполага с документи,
удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциз и не може
да носи административнонаказателна отговорност по чл. 126, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС.
Посоченото
разбиране действително е отстоявано трайно от АСВТ в качеството на касационната
инстанция, но същото следва да се изостави понастоящем. Предвид вече
постановеното ТП №1/2023г., което на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ е
задължително за всички съдилища в страната.
Производството
по делото бе спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасяне по
т.д. № 5/2020г. на ВАС. Последното бе преобразувано в т.д.№ 2/2022г. за
приемане на съвместно ТП от ВКС и ВАС. В
резултат бе гласувано Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023 г. на ОСС от
НК на ВКС и първа и втора колегии на ВАС,
по тълк. дело № 2/2022г. При изложените в същото мотиви върховните
магистрати гласуваха диспозитив, който постановява, че субект на отговорността
по чл.126 от ЗАДС може да бъде всяко лице, независимо от регистрацията по този
закон.
След
като по задължителен за настоящия съдебен състав начин е прието, че субект на
отговорността по чл. 126 от ЗАДС може да е всяко лице, независимо от
регистрацията по този закон, то изложените в обратния смисъл мотиви от ГОРС
следва да се приемат за неправилни.
Доколкото
тези мотиви РС са съпътстващи и част от такива за съществени процесуални
нарушения, т.е. не е налице произнасяне по същество, то се налага отмяната на
съдебното Решение в обжалваната от АМ част. Поради това настоящата касационна
инстанция не може да постанови ново решение в смисъла на цитираното ТП. Делото следва да се върне, в обжалваната
част, за ново разглеждане от друг състав на РС, който да провери цялостно процесуалната
и материалната законосъобразност на НП, в санкционната му част. Следва да бъде
съобразена и промяната в разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН, обн. ДВ бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г., т.е. процесуална норма, влязла в сила след
образуване на делото в хода на висящ процес.
По
изложените мотиви АСВТ намери касационната жалба за основателна и предвид
забраната за фактически установявания, делото следва да се върне, в обжалваната част, за ново разглеждане
от друг състав при спазване на горепосочените указания. Разноските за всички
инстанции следва да се определят от РС при приключване на повторно въззивно
производство, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
Воден
от тези мотиви, на основание чл. 222, ал. 2, т.2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 175/25.08.2021 г. по
АНД № 215/2021 г. на ГОРС, в обжалваната част,
с която е отменено НП 2561/02.02.2021 г. за наложената на И.С.И. с ЕГН **********
глоба в размер на 3 862,46лв.
ВРЪЩА делото, в посочената част, за ново разглеждане от друг състав на ГОРС от
стадия на конституиране на страните по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: