О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Ловешкият
окръжен съд, в закрито заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като изслуша докладваното
от съдия Пенов ч.гр.д. № 377 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба от ЕТ „Форестгруп - М.П.“, подадена
чрез пълномощника адв. Румен Исов
против определение № 300/06.06.2018 г., по гр.д. № 122/2018
г. на РС Троян.
В
частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното определение,
свеждащи се до съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя съдът неправилно е уважил
възражението на ответника за неподсъдност на делото, прилагайки общата
подсъдност по чл. 105 ГПК. В частната жалба се излагат съображения за наличие
на предпоставките за приложение на изборната подсъдност по чл. 108 ГПК, основани
на твърдение за възникване спорното правоотношение с клон на ответника, находящ
се в гр. Троян, а при евентуалност – за приложение на изборната подсъдност по
чл. 113 ГПК, доколкото ищецът има качеството на потребител на финансова услуга
и постоянният му адрес е в населено място, което попадало в съдебния район на
РС Троян. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на РС Троян за продължаване на съдопроизводствните действия.
В
срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника „Банка Пиреос
България“ АД е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който се излагат
подробни съображения за липса на предпоставките и на двете изборни местни подсъдности по чл. 108 и чл. 113 ГПК, релевирани
от частния жалбоподател. В писмения отговор е направено искане за оставяне без
уважение на частната жалба.
Частната
жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 274, т. 2, вр. чл. 121 ГПК).
Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото, броен
от датата на връчване на атакуваното определение (25.06.2018 г.), същият изтича
на 02.07.2018 г., в който ден е подадена частната жалба, видно от клеймото за
подател.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна се установява, че производството по гр.д 122/2018 г. на РС
Троян е образувано по искова молба от ЕТ „Форестгруп
- М.П.“ против „Банка Пиреос България“ АД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на четири вземания в
общ размер на 33 587,05 лв. Първоначално сезираният съд е ОС Ловеч, чиито
състав с определение № 48/18.01.2018 г. по т.д. № 5/2018 г. по описа на същия
съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност
на РС Троян. Определението не е обжалвано.
След
изпращане на препис от исковата молба от ответника е постъпил писмен отговор, в
който е направено възражение за неподсъдност на делото.
С определение № 300/30.06.2018 г., по
гр.д. № 122/2018 г. на РС Троян съдът е прекратил производството по делото и е
изпратил същото за разглеждането му от СРС.
От правна страна
съдът намира следното:
Според установената обща местна
подсъдност, исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чиито
съдебен район се намира тяхното седалище (чл. 108, ал. 1, изр. първо ГПК). Когато
спорът е възникнал от преки отношения с поделения или клонове на юридическо
лице, искът може да се предявява и по тяхното местонахождение (чл. 108, ал. 1,
изр. 2 ГПК). Касае се за хипотеза на изборна местна подсъдност, която би могла
да се приложи при наличие на следните условия: поделенията или клоновете да съществуват
при предявяване на иска (липсата им към този момент не би могло да обоснове действието
на тази подсъдност), същите да не са персонифицирани (иначе те биха били страна
по делото) и спорното правоотношение да е възникнало от преки отношения с тях. Исковете
на потребители могат да се предявяват и пред съда, в чийто район се намира техния
настоящ или постоянен адрес (чл. 113 ГПК). Отново се касае за хипотеза на
изборна местна подсъдност, за чието приложение ищецът следва да има качеството
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и да
търси защита на правата си именно в това качество, въз основа на съответния
специален закон.
В случая не са налице
предпоставките прилагане на която и да било от двете изборни местни подсъдности, на които ищецът се позовава в исковата молба и
частната жалба.
Ответникът „Банка Пиреос
България“ АД е със седалище в гр. София. При предявяване на иска в никое населено
място от съдебния район на РС Троян не е имало вписан клон по смисъла на чл. 17 ТЗ или е създадено поделение на „Банка Пиреос България“ АД. Без значение е
съществуването на офис на банката в гр. Троян, защото той не съставлява
структурно обособено поделение или клон, с чието наличие се свързва
приложението на изборната местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК. В тази връзка е без значение и длъжностната характеристика на
ръководителя на офиса към момента на сключване на договора за банков кредит. Процесният договор за банков кредит и анексите към него са
сключени от пълномощници на банката, поради което изясняване на тяхното
служебно положение в банката ответник също е без правно значение за
обосноваване приложението на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. В случая в исковата молба се твърди, а и това се
установява от съдържанието на процесния договор, за
който се поддържа порок нищожност, че сумите по кредита са
предоставени на ищеца като оборотни средства. Несъмнено
договорът за кредит е финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 ДР на ЗЗП. При конкретното
целево
отпускане на кредита, следва да се приеме,
че ползваната от ищеца услуга е предназначена за извършваната от него търговска дейност. В този смисъл не е налице първият критерии на
дефиницията потребител по § 13, т. 1 ДР на ЗЗП – придобитата услуга да не е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност. Отделно
от това, ищецът е сключил договора за банков кредит в качеството
на едноличен търговец, т.е. действайки в рамките на своята търговска дейност,
поради което не е налице и втория критерии на дефиницията по § 13, т. 1 ДР на ЗЗП – като страна по договора, физическото лице да действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По тези съображения съдът
приема, че ищецът няма качеството потребител по
смисъла на § 13 ДР на ЗЗП и при
търсената от него защита не може да се обоснове приложението на подсъдността по
чл. 113 ГПК.
След като не са налице предпоставките за прилагане на
която и да било от двете изборни местни подсъдности по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК и по чл. 113 ГПК, на които ищецът се позовава,
направеното от банката-ответник възражение по чл. 119 ГПК за местна неподсъдност на делото е основателно. То е направено в срока по
чл. 119, ал. 3 ГПК. При това
положение следва да се приложи
общото правило за местна подсъдност чл. 108, ал. 1, изр. първо ГПК и с оглед на това, че седалището на
дружеството-ответник е в гр. София, предявените против него искове, всеки от които с цена под 25 000 лв., следва да бъдат разгледани от Софийския районен съд.
До този краен извод е стигнал и
съставът на РС Троян, постановил обжалваното определение, поради което то е правилно,
а оплакванията в частната жалба - неоснователни.
Не може да бъде споделено разбирането
в частната жалба, че след като процесният договор за
банков кредит № 1640/2007 г. от 12.12.2007 г. е сключен от банката чрез пълномощници - физически лица, които имали място на работа клон
на банката в гр. Троян, то облигационната връзка е възникнала в същия град и с
клон на банката в същото населено място. От съдържанието на договора е видно,
че той е сключен в гр. София. Служебното положение в банката
ответник на лицата, сключили от нейно име договора за банков кредит, е без правно
значение за обосноваване приложението на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК,
защото едно от условието е клонът да е налице при завеждане на иска, а към този
момент такъв няма. В тази връзка означението в договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1098/2007 г. от 28.03.2007 г. за сключването му в гр. Троян и чрез
управителя на клона не би могло да промени горния извод. Спорното право не се
основава на този договор, а на договор за банков кредит № 1640/2007 г. от 12.12.2007
г. – касае се за различни правни сделки, от които са възникнали различни
правоотношение и по които ищецът участва в различно качество (по първия договор
– само като физическо лице, потребител, а по втория – като едноличен търговец).
И не на последно място, договор № 1098/2007 г. от 28.03.2007 г. предхожда с
около девет месеца процесния договор за банков кредит № 1640/2007 г. от
12.12.2007 г. и в нито един от анексите към тях, сключени след 2007 г. няма
означение за сключването им чрез управител на клон Троян. Нещо повече, в единия
от анексите (№ 341 от 27.05.2009 г. към договор № 1098/2007 г.) е посочено, че
се сключва в гр. Троян, но чрез управителя на клона в гр. Плевен, което потвърждава,
че към този момент също не е имало клон на „Банка Пиреос
България“ АД в гр. Троян.
Не съответства на закона и разбирането
в частната жалба, че жалбоподателят като ищец можел да се ползва от
подсъдността по чл. 133 ГПК също не е основателно. Съдът изложи съображенията
за липса на предпоставките за приложението на чл. 133 ГПК, поради което не е
нужно приповтарянето им. Позоваването на съдебната практика по приложението на
чл. 133 ГПК е неуместно, защото тя не е относима към
конкретния случай. Всички цитирани в частната жалба съдебни актове са по случаи
на предявени искове от физически лица потребители, а не от търговци. Както вече
се е отбеляза, ищецът е едноличен търговец, в което качество е сключил договора
за банков кредит № 1640/2007 г. и е предявил иска.
С частната жалба от направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена чрез
юрисконсулт, поради което в полза на банката ответник следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда, но до лимитите определени в Наредбата за заплащането на правната помощ (чл. 78, ал. 8 ГПК). Съгласно Чл. 25а, ал. 2 от същата наредба за
изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание, както е в случая,
възнаграждението е от 50 до 100 лв. С оглед сложността и предмета на обжалване,
съдът определя възнаграждението при минимума от 50 лв.
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение е правилно и следва да
се потвърди, а в полза на частния жалбоподател да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 278, ал. 1 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 300/06.06.2018 г., по гр.д.
№ 122/2018 г. на РС Троян.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ЕТ „Форестгруп - М.П.“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Балабанско, Община Троян, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е
сумата от 50 лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.