Р Е Ш Е Н И Е № 334
гр. МОНТАНА, 5
март 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 29 02 2024 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, пети състав, адм. дело № 63 по описа за 2024 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на „Т*** 2012“
ЕООД, ЕИК * гр. Л*** , чрез адв. Т. Й*** против
Заповед № 23-0294-000253/14 12 2023 г. на Началник Сектор към ОДМВР Монтана, РУ
Л*** , с която на жалбоподателя е прекратена регистрацията на собственото му
МПС.
В жалбата оспорващият твърди, че обжалваната
Заповед е недопустима, поради това, че е издадена срещу субект, който не е
участник в производството, както и поради това, че липсва компетентност на
служителя на ОДМВР – Монтана с оглед разпоредбата на чл. 172 от ЗДвП. Отделно
от това счита наложената мярка и Заповедта за неправилни, поради неправилно
възприета от административният орган фактическата обстановка. Обжалваната
Заповед е издадена на основание, чл. 171, т. 2а, б "б" от ЗДвП, съгласно
която разпоредба прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се
налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Видно от доказателствата по делото,
превозното средство е собственост на дружество „Т*** 2012" ЕООД, поради
което посочената разпоредба е неприложима и само на това основание обжалваната
Заповед е незаконосъобразна. Принудителните административни мерки, в това число
и тези налагани по ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на
държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на
адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Тези мерки подлежат на
стриктно тълкуване, както по отношение на основанията, така и по отношение на
субектите - техни адресати. Като субект на ПAM в хипотезата на чл. 171, т. 2а,
б. "б" от ЗДвП законът определя единствено собственика на ППС, който
управлява собственото си моторно превозно средство. Т.е. лицето, ползващо
автомобила по силата на право, различно от правото на собственост, не може да
бъде адресат на ПАМ в цитираната хипотеза. Във връзка с изложеното, счита, че
материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. "б"
от ЗДвП за издаване на процесната заповед по отношение на „Т*** 2012" ЕООД
не са налице. Това представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт, поради което и с оглед на всичко
гореизложено, същият следва да бъде отменен. На следващо място, видно от
обжалваната Заповед е, че в същата е цитирана АУАН № GA632782/13.12.2023 г.,
издаден срещу „Т*** 2012" ЕООД, ЕИК * от мл. полицейски инспектор И***
Б*** , който АУАН е послужил като основание за издаване на процесната Заповед.
Видно от цитирания акт, същият до настоящия момент не е връчен на оспорващото
дружество, а МПС е управлявано от физическо лице, управител на дружеството, на
когото е установено концентрация на алкохол в кръвта. Не става ясно какво
нарушение на ЗДвП е извършило юридическото лице. Прави възражение и по
отношение легитимността на контролния орган извършил тестването за алкохол,
както и поради това, че съставящият АУАН не е прочел на нарушителя съдържанието
в частта, в която е записано нарушението и разпоредбите, които са нарушени. Счита,
че обжалваната Заповед е немотивирана предвид наложеният максимален размер. Моли да се отмени изцяло
оспорената Заповед № 23-0294- 000253/14.12.2023 г. за налагане на принудителна
административна мярка издадена от началник сектор при ОДМВР - Монтана. В с.з.
адв. Й*** поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Допълнително излага
съображения, че от съставения АУАН не е ясно мястото, където е извършено
нарушението, въпреки че в наложената ПАМ такова място е посочено. Моли
присъждане на разноски по делото.
Ответната страна Началник Сектор РУ Л***
към ОДМВР – Монтана, редовно призован, се представлява от гл. юрк Д*** , която оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. На първо място счита, че от събраните
доказателства по настоящото дело, безспорно се установява, че наложената ПАМ е
издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. На следващо
място ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити, които са
предвидени в нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. При нейното издаване не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно
е посочена материално-правната норма. Фактическата обстановка е тази, която е
отразена в съставения АУАН. В самия акт е посочено, че нарушението - управление
на автомобил, след употреба на алкохол и то с концентрация установена с
техническо средство, което е отчело 1,24 промила е станало в с. Я*** на ул. „Г***
Д*** “. Самият акт, когато е предявен на нарушителя, същият го е подписал без
никакви възражения, но това има отношение към административно-наказателното
производство. На водача е издаден талон за кръвна проба, като такава е отказана
да се даде. Същият ден е образувано бързо производство, по което е назначена
експертиза, същата приложа по делото на л. 26, т.е. приложен е протокол вече за
химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта № 23А112 от 15.12.2023
г., който е установен вече на 1,27 промила. На следващо място ПАМ е съобразена
и с целта на закона. Същата е съразмерна, с оглед тежестта на нарушението,
както и е мотивирана. Видно от самата ПАМ, в края наказващия орган е посочил,
че законодателят е предвидил управлението на МПС под въздействието на алкохол,
като едно от най-тежките нарушения и предвид тежестта на това нарушение е
наложена мярка прекратяване на
регистрацията за срок от една година, т.е. от максималния срок. Счита, че ПАМ –
прекратяване на регистрацията може да бъде наложена спрямо юридическо лице, тъй
като тази ПАМ се прилага основно с цел предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения. Нейната цел е посочена в чл. 27 от ЗАНН, като при тази
мярка не се изследва вината на адресата. Според съдебната теория ПАМ като мерки
и конкретно тази ПАМ – за прекратяване регистрацията на МПС, е вид
административна принуда. При нея не става въпрос за реализиране на юридическа
отговорност и също така не се изисква задължително вина от този към когото бъде
приложена. Достатъчно е само обективна противоправност на деянието. А това означава, че може да се
приложи и спрямо юридическо лице или негово поделение. За разлика от
административните наказания, при тях се реализира санкцията на приложимата
правна норма, докато при ПАМ се реализира диспозицията на приложимата правна
норма. Правната норма от ЗДвП, която е приложима казва, че тя се налага, т.е
прекратява се регистрацията и ПАМ се налага на собственик, като закона не прави
разлика този собственик дали е ФЛ или е ЮЛ. Щом този автомобил е управляван от
лице, което е употребило алкохол, който надлежно е установен с техническо
средство и концентрацията е над 0,5у на собственика се налага тази принудителна
мярка. И не на последно място мярката не е спрямо водача, тя е спрямо МПС и се налага на собственика, чиято собственост е
това МПС. Моли жалбата да се остави без уважение, а заповедта, като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена като на основание на чл. 143, ал. 3 от АПК
да им се присъди юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се уважи жалбата, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което да бъде
намалено в минималния размер предвиден в наредбата. Уточнява, във връзка с
акта, че няма как мястото да бъде нито Д*** , нито И*** , защото полицейският
орган има териториална компетентност само на територията на РУ – Л*** и там
населеното място е Я*** . Самият нарушител не е правил възражения, че населеното
място в АУАН не се чете или че му е предявен акт за друго населено място. Тази
мярка - прекратяване на регистрация, е временна и тя вече, независимо, че е за
срок от една година по образуваното досъдебно производство, автомобилът е иззет
вече на друго основание.
Административен съд – Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0294-000253
от 14.12.2023 г. на Началник сектор, РУ Л*** към ОДМВР Монтана, въз основа на
съставен АУАН № GA632782, на оспорващото
дружество, е наложена принудителна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП,
с която е прекратена регистрацията на собственото му МПС „П*** 5008“ с рег. № С***
, затова, че на 13.12.2023 г. около 20:47 ч. в с. Я*** на ул. „Г*** Д*** “ като
водач на МПС управлява лек автомобил „П*** 5008“ с рег. № С*** , собственост на
фирма "Т*** 2012 ООД", под въздействието на алкохол установено с
техническо средство Алкотест 7510 с номер ARBB - 0093, като уреда отчита 1.24
промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден е талон за изследване с
номер 0155778, като водача приема показанията на техническото средство и
отказва да даде кръвна проба, Иззети са СРМПС № ********* и 2 бр. peг. табели №
С*** . Прекратената регистрация на ППС е за срок 1 година, поради това, че
законодателят е предвидил управлението на МПС под въздействието на алкохол като
едно от най-тежките нарушения и предвид тежестта на нарушението с настоящата ЗППАМ
е наложена мярка в максимален размер.
Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на Министъра на МВР Областните
дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Съгласно Заповед № 301з-1411/07.06.2017
г. на Директор на ОД на МВР – Монтана, Начални на РУ – Монтана е оправомощен да
издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание е издадена
оспорената заповед.
На дата 13.12.2023 г. на лицето Т.Е.Т. е
съставен АУАН GA632782, затова че на същата дата, около 20:47 ч. в с. Я*** на
ул. „Г*** Д*** “ като водач на МПС управлява лек автомобил „П*** 5008“ с рег. №
С*** , собственост на фирма "Т*** 2012 ООД", под въздействието на
алкохол установено с техническо средство Алкотест 7510 с номер ARBB - 0093,
като уреда отчита 1.24 промила алкохол в издишания от водача въздух. Няма
възражения по акта, такива не са направени и в законовия 7-дневен срок.
Въз основа на така съставения АУАН е издадена
оспорената Заповед.
По делото са представени още Протокол за
химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № 23/А-112, Справка за
нарушител/водач на Т.Е.Т. за извършените от него нарушения на ЗДвП,
Свидетелство за регистрация на МПС „П*** 5008“ с рег. № С*** , служебно
извадено актуално състояние на оспорващото дружество.
С Определение от 05.02.2024 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като е
дал възможност за ангажиране на относими към предмета на спора доказателства.
Със същото определение е дал указания на ответника да представи релевантни
доказателства, а именно: административната преписка в цялост, ведно с всички
относими и съставени актове (АУАН, НП и други) на оспорващото дружество и на
водача, за който е установено, че управлява с концентрация на алкохол в кръвта
на дата 13 12 2023 г., както и доказателства за компетентността на органа издал
Заповедта.
.При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно
легитимирано лице – адресатът на акта, на което се засягат законни негови права
и интереси.
Жалбата е против ИАА, подлежащ на
оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресати на акта. Подадена е на 05 02
2024 г., видно от щемпела върху нея /л. 2/, а оспорената Заповед е получена на
26 01 2024 г., което я прави допустима за разглеждане по същество.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП
- За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
От една страна случаите, в които се
прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП, са изрично
изброени от законодателя. За да се наложи мярка с характер на процесната и при
описаните в нея обстоятелства, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, лицето на което се налага
същата следва да има качеството не само на собственик, но и на водач, който
управлява моторно превозно средство, каквото качество на такъв водач,
оспорващото дружество няма. В тази връзка не се установява, лицето, на което е
наложена процесната ПАМ да е извършил каквото и да било противоправно деяние,
тъй като спрямо него не е съставян акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/. Указания в тази насока са дадени на административния орган, но
АУАН, който да удостовери по надлежен ред, че на посочената в заповедта дата,
оспорващото дружество е извършило определено противоправно поведение, не е
представен. Липсата на една от предпоставките предвидени в материалноправната норма, само на това
основание тводи до незаконосъобразност на оспорената Заповед.
Отделно от горното обстоятелство следва
да се има предвид, че според чл. 22 от ЗАНН, както и в контекста на специалния
текст на чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се налагат единствено за осигуряване
безопасността на движение по пътищата, както и за преустановяване на
административни нарушения, с което се застрашава охраняваната от този закон
безопасност. Очевидно, въпросните мерки имат превантивна, а не санкционна цел,
а именно: да обезпечат/осигурят/гарантират спазването на нормативно установени
правила за поведение. С оглед тази цел, по своето правно естество ПАМ не
представлява и не е санкция за извършено нарушение, поради което и не следва да
има характера, предназначението и последиците на административнонаказателния
институт. Предпоставките за налагане на ПАМ са отделни/самостоятелни и
независими от предпоставките, при които се ангажира административнонаказателна
отговорност и е недопустимо постигнатият от приложението им краен правен
резултат да се припокрива по същество, респ. последици, с тази отговорност. За
разлика от административното наказание, което подлежи на безусловно изпълнение,
поради това, че е установено съответно деяние, обявено от закона за нарушение,
действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо
единствено когато има обезпечителна и/или превантнивна функция. Отпадането на
обстоятелствата, които създават реални предпоставки за нарушаване безопасността
на движението или когато установеното нарушение е предотвратено, то и действието
на приложената ПАМ отпада, т.е. нейното действие е до момента, до който тя
обективно и реално обезпечава целите, за които се налага или в случая това е до
отпадане на обстоятелствата, които застрашават безопасността на движение по
пътищата. Това същевременно означава, че от момента, в който не съществува
вероятност да бъде нарушена безопасността на движението по пьтищата, респ. е
преустановено противоправното поведение, което нарушава тази безопасност,
действието на процесната мярка не е правно обоснована, респ. от този момент
нататък, прилагането на ПАМ по своето същество и цел се припокрива със
същността и целите на административното наказание, а това е недопустимо.
С оглед законовите цели и предпоставките
за налагане на ПАМ, именно като отделни/самостоятелни и независими от
предпоставките, при които се ангажира административнонаказателна отговорност, след
като установи тяхното наличие, административният орган, действа в условията на
обвързана компетентност и издава
съответната ПАМ, чието предназначение в случая е да охранява и предотвратява конкретна
или потенциална опасност по отношение безопасността на движението по пътищата.
В тази връзка действително по делото е установено нарушение на правилата за
движение по пътищата, което нарушение застрашава безопасността на това движение,
но същото освен, че е извършено от лице, различно от оспорващото дружество, на
което е наложена процесната ПАМ, последната е наложена за срок, който надхвърля
охранителните и превантивни цели предвидени от законодателя, а това
превръща тази мярка в своеобразен вид административна санкция, което е
недопустимо. Липсата на реална възможност приложената ПАМ да постигне
предвидените в закона цели я прави незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспорения
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма, но при нарушаване на материалния закон.
При този изход на делото и предвид
направеното надлежно искане от процесуалния представител на оспорващия за
присъждането на извършените по делото разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в негова полза следва да бъдат
присъдени такива. По отношение на така поисканите разноски, от процесуалния
представител на ответната страна, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което този състав приема
за основателно.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК - Ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения - За процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв.
Този състав не установява настоящото
дело да се отличава с по-висока степен на действителна правна и/или фактическа
сложност, спрямо други подобни дела. Счита също така, че не всяко платено
възнаграждение се явява прекомерно спрямо предвидения с Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на
това, за определянето от съда на един справедлив размер на адвокатското
възнаграждение, правно значение имат обстоятелствата, както следва: предвиденият
минимален размер от 1000 лева в цитираната Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, разглеждане на производството в едно
съдебно заседание, липсата на искания и съответно обсъждания по събирането на
допълнителни доказателства, спорните фактически обстоятелства, респ. относимите
правни норми, както и евентуално други специфични за случая обстоятелства, като
такива специфични обстоятелства, в случая не са налице. С оглед на така
установените с правно значение обстоятелства спрямо размера на адвокатското
възнаграждение, този състав счита, че исканият размер от 1500 лева,
представляващ адвокатско възнаграждение, се явява прекомерен, но в една
незначителна своя част, а именно над искания размер от 1300 лева, до който
размер това възнаграждение следва да бъде намалено.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като неправилна Заповед № 23-0294-000253/14
12 2023 г. на Началник Сектор към ОДМВР Монтана, РУ Л*** .
ОСЪЖДА ОД на МВР – Монтана ДА ЗАПЛАТИ на
„Т*** 2012“ ЕООД, сторените в производството разноски в размер общо на 1350
лева, от които 1300 лева адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото и 50 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :