№ 7675
гр. София, 14.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20241110142925 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
с вх. № 230513/12.07.2024 г., подадено от „А.Б.Б“ ЕООД, с което се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу С. Р. С. за следните суми: сумата в размер на 631,87 лева
– главница по договор за кредит №.../23.08.2018 г., сключен между длъжника и "К." АД
, сумата в размер на 442,38 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сумата в размер на 68,85 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода 123.08.2018 г. - 31.08.2019 г., законна лихва за забава върху главницата по
договора за кредит в размер на 349,82 лева за периода 23.08.2018 г. до 28.06.2024 г.,
сумата в размер на 222,91 лева - мораторна лихва върху дължимата сума по договора
за предоставяне на поръчителство за периода 23.08.2018 г. - 28.06.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.
410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението
парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези
– страни, предмет /основание, период, вид/ и размер, т. е. по отношение на процесното
вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата
молба, което условие в случая е изпълнено от заявителя „А.Б.Б“ ЕООД.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК са приложени договорът за
потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение,
освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. При тълкуване на посочените разпоредба се налага
изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение съдът е длъжен да направи проверка и ако установи такова противоречие е
длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката
за това дали не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК се прави от съда
въз основа на посочените от заявителя факти, които според него пораждат вземането, и
1
договора с потребителя, ведно с приложенията към него и общите условия.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е изцяло
недействителен.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т.
12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.
От изложените от заявителя фактически обстоятелства и представените
доказателства, съдът намира, че неговото сключване и получаването на сумата по
договор за кредит № .../23.08.2018 г. е било обвързано от предоставяне на обезпечение
по договора от страна на кредитополучателя.
Изводът в тази насока се подкрепя не само от факта, че поръчителя и кредитора
са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ, така и от датата на сключване на
договорите – 23.08.2018 г., т. е. преди изтичане на срока по договора за потребителски
кредит, който е предвиден в чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, така и от
последицата, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договора, че ако някое от уговорените
обезпечения не се учреди в уговорения срок, тогава заявлението за кандидатстване за
кредит се счита, че не е прието.
Процесният договор за поръчителство е лично обезпечение като съгласието на
кредитора да бъде обезпечен е било изрично заявено. По правило договорът за
поръчителство е едностранен и безвъзмезден - т.е. по него задължения възникват само
за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и възмезден характер
както е в случая- в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство сключен между
"А.Т" ЕООД и С. Р. С. е уговорено последната да заплати възнаграждение в размер на
73,73 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, като на длъжника е
начислена общо сумата в размер на 884,76 лева /при отпусната сума на кредита в
размер на 1000 лева/, а поръчителят се е задължил спрямо кредитора да отговаря за
изпълнението на задълженията по договора за кредит. В ал. 4 на чл. 8 от договора за
предоставяне на поръчителство е уговорен начина на заплащане на възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство, като е посочено, че същото се плаща
по банкова сметка на „К.“ АД или по начините, посочени в договора за потребителски
кредит.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК, съгласно който "Общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Ето защо, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство, трябва да се разгледа като разход по договора за кредит (включително
с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани лица), който разход следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, който е
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
2
При съпоставката с договора за потребителски кредит при главница 1000 лева и
възнаграждението в договора за поръчителство в размер на 884,76 лева съгласно
Приложение № 1 към договора, чисто аритметически размерът на дължимото
възнаграждение не удовлетворява предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като надвишава
предвидения размер значително. Следователно с процесния договор за кредит се явява
нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора
за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт.
Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено
изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този
смисъл Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., както и
Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 и др. /.
Горното води до недействителност на договора за паричен заем поради
противоречие с материалноправните разпоредби на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр.
чл. 22 ЗПК.
следва да се посочи, че в случая в процесния договор за кредит е нарушено и
второто изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - за посочвана на общо дължимата сума от
потребителя. Видно от приложение №1 към договора за потребителски кредит в него е
посочен размера на отпуснатия кредит и размера на годишния лихвен процент в
проценти, но никъде в договора не е посочено на каква сума възлиза този процент за
срока на действие на договора, нито общо дължимата от потребителя сума (като сбор
на главница и възнаградителна лихва).
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Предвид извършеното признание за плащане от страна на длъжника в изпълнение
на договора за кредит - в размер на 541,62 лева и в изпълнение на договора за
предоставяне на поръчителство - в размер на 442,38 лева, общото платената от
длъжника сума по договора за кредит възлиза на сумата в размер на 984 лева. В
контекста на изложеното, оставащата дължима сума по договора за кредит е в размер
на 16 лева, за която сума следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Предвид изложеното, процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК с вх. № 20988/21.08.2024 г., подадено от „А.Б.Б“ ЕООД следва да бъде
отхвърлено за следните суми: разликата над 16 лева до пълния претендиран размер от
631,87 лева - главница по договор за кредит №.../23.08.2018 г., сключен между
длъжника и "К." АД, сумата в размер на 442,38 лева – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, сумата в размер на 68,85 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода 123.08.2018 г. - 31.08.2019 г., законна лихва за забава
върху главницата по договора за кредит в размер на 349,82 лева за периода 23.08.2018
г. до 28.06.2024 г., сумата в размер на 222,91 лева - мораторна лихва върху дължимата
сума по договора за предоставяне на поръчителство за периода 23.08.2018 г. -
3
28.06.2024 г.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 0,32 лева за държавна
такса и над 0,47 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
230513/12.07.2024 г., подадено от „А.Б.Б“ ЕООД срещу С. Р. С. за следните суми: за
разликата над 16 лева до пълния претендиран размер от 631,87 лева – главница по
договор за кредит №.../23.08.2018 г., сключен между длъжника и "К." АД , сумата в
размер на 442,38 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
сумата в размер на 68,85 лева – договорна възнаградителна лихва за периода
123.08.2018 г. - 31.08.2019 г., законна лихва за забава върху главницата по договора за
кредит в размер на 349,82 лева за периода 23.08.2018 г. до 28.06.2024 г., сумата в
размер на 222,91 лева - мораторна лихва върху дължимата сума по договора за
предоставяне на поръчителство за периода 23.08.2018 г. - 28.06.2024 г., както и за
разликата над 0,32 лева за държавна такса и за разликата над 0,47 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А.Б.Б“ ЕООД , че
може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в
едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в
заповедното производство за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4