№ 9044
гр. София, 20.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20221100508057 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 08653/30.06.2022 г. по описа на ЧСИ
Г.Д., подадена от Д. П. З. – взискател по изпълнително дело №
20227810400400 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, срещу разпореждане от 27.06.2022 г. в частта, с която са
намалени разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело от 440 лева на 200 лева. В останалата част относно
намаляването на таксите на съдебния изпълнител същото не е обжалвано. В
жалбата се твърди, че възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
за размера на минималните адвокатски възнаграждения се дължи за
образуване на изпълнително производство и е независимо от
възнаграждението по т. 2 от същата разпоредба, което е за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителни дела. Твърди се, че
общото възнаграждение от 440 лева включва 200 лева за образуване на
изпълнително дело съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от наредбата и 240 лева за
процесуално представителство съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от наредбата.
Твърди се, че изпълнение на задължението е станало след наложен запор от
страна на ЧСИ. Твърди се, че по изпълнителното дело е извършено
процесуално представителство и са поискани изпълнителни действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане. Твърди се, че в случая не се касае за
намаляване на адвокатски хонорар, тъй като ЧСИ въобще не е редуцирал
хонорарите на нито един от взискателите, а се е ограничил до размер на
образуване на изпълнително производство. Твърди се, че обстоятелството, че
длъжник по изпълнителното дело е дружество, чийто едноличен собственик е
Столична община, не е самостоятелно основание да се приеме, че
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата не се дължи. Твърди се, че не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатския
хонорар на двамата взискатели и възнаграждението е определено по
1
наредбата и е дължимо от длъжника.
Претендира разноски по настоящото дело за държавни такси.
Длъжникът “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, изразява становище за
неоснователност на подадената жалба. Претендира направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия на съдебния
изпълнител и доводите на страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 14.06.2022 г. на Д. П. З.,
чрез адв. П. К., срещу длъжника “Т.С.” ЕАД, въз основа на изпълнителен лист
от 09.06.2022 г., издаден по гр.д. № 1578/2020 г. по описа на Районен съд –
Монтана, Гражданска колегия, III състав, с който “Т.С.” ЕАД е осъдено да
заплати на Д. П. З. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2 800 лева –
деловодни разноски по гр.д. № 1578/2020 г. по описа на РС – Монтана
(адвокатски възнаграждения) и въззивни разноски в размер на 700 лева,
направени по в.гр.д. № 289/2021 г. по описа на ОС – Монтана. В молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят прави искане да бъдат
събрани и направените във връзка с изпълнението разноски и адвокатски
хонорар, както и да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника.
Със запорно съобщение с изх. № 06789/16.06.2022 г. до “О.Б.” АД,
получено от банката на 17.06.2022 г., е наложен запор върху всички вземания
на длъжника, включително наети от същия банкови касети и сейфове до
размера на дължимата сума.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на
20.06.2022 г., е посочено задължението по изпълнителното дело, включително
разноските по изпълнението.
Видно от платежно нареждане от 21.06.2022 г. (на лист 12 от
приложеното копие от изпълнителното дело), сумата е постъпила по сметка
на съдебния изпълнител, т.е. плащането на цялата сума е получено в срока за
доброволно изпълнение.
Със съобщение с изх. № 06988/22.06.2022 г. до “О.Б.” АД съдебният
изпълнител е вдигнал запора върху всички вземания на длъжника от банката,
наложен на 17.06.2022 г. по изпълнителното дело.
Подадено е от длъжника “Т.С.” ЕАД възражение с вх. №
08354/24.06.2022 г. за намаляване поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателя от 440 лева на 200 лева и съответно на
пропорционалните такси, включително по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане от 27.06.2022 г. съдебният изпълнител е
намалил разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело от 440 лева на 200 лева, както и съответно таксите по
изпълнението от 522,24 лева на 499,20 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
2
страна следното:
Жалбата е подадена от взискателя по изпълнителното дело. Доколкото
по изпълнителното дело липсват данни за съобщаване на взискателя за
обжалвания акт на съдебния изпълнител и предвид датата на същия от
27.06.2022 г., то следва да се приеме, че жалбата от 30.06.2022 г. е подадена в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
В действащия ГПК законодателят лимитативно е определил изброени
актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на
лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко
разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията
и отказите на съдебния изпълнител (така в мотивите към т. 8 от Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Нормата на чл. 435, ал. 1 от ГПК определя актовете на съдебния
изпълнител, които подлежат на обжалване от взискателя. Взискателят може
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото
изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; спирането, прекратяването и
приключването на принудителното изпълнение.
Жалбата, с която е сезиран съдът в настоящето производство, има за
предмет действия – разпореждане на съдебния изпълнител в частта за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя по делото, т.е.
обжалване на разноските по изпълнението. Така посоченият акт на съдебния
изпълнител не попада в нормативно посочените от закона хипотези за
обжалване на изпълнителните действия от страна на взискателя съгласно
нормата на чл. 435, ал. 1 от ГПК и не подлежи на самостоятелен съдебен
контрол по жалба на взискател.
Законодателят е предвидил изрично възможност за обжалване на
разноските по изпълнението само за длъжника съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК. Такова реципрочно право на взискателя не е предвидено в чл. 435, ал. 1
от ГПК, като това не рефлектира върху правото му на защита срещу
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Това е така, защото
взискателят има право на жалба срещу акта на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство, ако не са събрани всички
дължими суми на взискателя по изпълнението, включително сторените от
взискателя в хода на изпълнителното производство разноски (така в
Определение № 942/15.04.2022 г. по ч.гр.д. № 1080/2020 г. по описа на
Апелативен съд – София, 5 състав).
Цитираната от взискателя в жалбата съдебна практика – Определение №
588/30.03.2011 г. по ч.гр.д. № 47/2011 г. по описа на САС, 4 състав, и
Определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. по описа на ВКС,
Г.К., V Г.О., касае обжалване от длъжника на отказ на съдебен изпълнител да
намали разноските по изпълнението в тежест на длъжника, а не жалба на
взискател срещу намаляването на разноските, поради което същата се явява
ирелевантна за спора. В допълнение, следва да се посочи също, че цитираната
в жалбата съдебна практика е постановена и преди въведените от
законодателя изменения на разпоредбата на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 от ГПК - ДВ,
бр. 86 от 2017 г. и ДВ, бр. 110 от 2020 г., както и преди постановяване на
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
3
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските:
Ответникът по жалбата претендира направените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият
случай. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, на
ответника по жалбата следва да бъде определено и присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния праг от 50 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25а, ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 08653/30.06.2022 г. по
описа на ЧСИ Г.Д., подадена от Д. П. З. – взискател по изпълнително дело №
20227810400400 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, срещу разпореждане от 27.06.2022 г. в частта, с която са
намалени разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело от 440 лева на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. П. З., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. “*******, да заплати “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Красно
село”, ул. “*******, сумата от 50 лева (петдесет лева) - разноски в
производството пред СГС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4