№ 13302
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110172200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен иск за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака от М. К. С. срещу М. К. С. с правно основание чл. 49,
ал. 1 и 3 от СК по вина на ответната страна, обективно кумулативно съединен
с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК относно упражняването на
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката на роденото и ненавършило пълнолетие дете от брака, по чл. 56
от СК относно ползването на семейното жилище, както и по чл. 53 от СК
относно фамилното име на съпругата след развода.
В исковата молба се сочи, че страните са сключили граждански брак на
19.03.2017 г., от който имат родено едно дете – Кристиян М.ов С., родено на
05.07.2017 г. Излага се, че в началото на брачната си връзка страните са имали
нормални отношения, но след това те са се влошили и били съпроводени с
чести конфликти, като от страна на съпруга е проявявана физическа и
вербална агресия спрямо съпругата. Понастоящем не живеят заедно и за
времето на съвместното им съжителство бащата не е участвал по никакъв
начин в отглеждането на детето, за което полага грижи изключително
неговата майка, както и от фактическата им раздяла не е заплащал издръжка
за последното.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор по исковата
молба, в който предявява насрещен иск за развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК,
като отправя искане съдът да не се произнася по въпроса за вината, но ако
въпреки това М. С. държи този въпрос да бъде изследван от съда, то сочи, че
вина за това има единствено последната, обективно кумулативно съединен с
небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК за режим на лични контакти на бащата
с детето. Не се оспорва претенцията на М. С. по чл. 59, ал. 2 от СК за
родителски права и местоживеене на детето, но се претендира предоставянето
1
на максимално разширен режим на лично контакти с него, както и се заявява
готовност да се заплаща издръжка в минимален предвиден в закона размер,
както и не се оспорва претенцията по чл. 56 от СК за предоставяне на майката
на ползването на семейното жилище, но се отправя искане по чл. 57, ал. 2 от
СК за определяне от съда размера на наема за това.
В проведеното по делото на 29.03.2023 г. открито съдебно заседание
страните представят постигнато между тях споразумение по част от предмета
на производството - относно това бракът им да бъде прекратен по взаимно
съгласие, без да се издирват мотивите за прекратяването му, по въпросите за
родителската отговорност – родителки прав, местоживеене, режим на лични
контакти на детето с неотглеждащия го родител и пътуването му с всеки един
от родителите извън пределите на страна /като част от родителската
отговорност, в каквато насока е и практиката на СЕС/, относно ползването на
семейното жилище и фамилното име на съпругата след развода и дължимата
се взаимна издръжка между страните, като отправят искане споразумението
да бъде утвърдено от съда.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за сключен граждански брак от 25.06.2021 г. на Столична
община – Район „Младост“, издадено въз основа на акт за граждански брак №
61/19.03.2017 г., удостоверение за раждане № ********** от 11.07.2017 г. на
Столична община – Район „Младост“, издадено въз основа на акт за раждане
№ 0807/11.07.2017 г., се установява, че страните са сключили граждански
брак на 19.03.2017 г., от който имат родено едно дете – малолетният Кристиян
М.ов С., роден на 05.07.2017 г. При сключването на гражданския брак
съпругата е променила фамилното си име от „Кръстева“ на „С.“.
В проведеното по делото на 29.03.2023 г. открито съдебно заседание
съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че считано от 26.03.2021 година е настъпила
фактическата раздяла между тях, когато съпругът М. К. С. е напуснал
семейното жилище, в което е останала да живее М. К. С. и общото им дете
Кристиян М.ов С., за което от този момент грижи е полагала майката.
По делото е изготвен социален доклад от компетентната ДСП, съгласно
изискването на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, в който същата изразява становище, че
основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето Кристиян С. се
полагат от майката, която задоволява потребностите му от храна, образование
и здравни грижи, като грижи за него полага и бащата, с когото то
осъществява разширен режим на лични контакти. Ответникът също закупува
необходимото за детето, когато то е при него, и пълноценно прекарва времето
със сина си, когато са заедно. Детето има изградена емоционална връзка и с
двамата родители, контактува с роднини по майчина и бащина линия,
посещава детска градина, има приятелски кръг и е в добро здравословно
състояние.
От постъпилите в хода на производството служебно изискани справки за
доходите на страните се установява, че към момента на тяхното изготвяне за
родителите са налице данни за действащи трудови договори, като за периода
от м. 02.2021 г. до м. 12.2022 г. средномесечният осигурителен доход на
2
ответника е бил в размер на сумата от 679,12 лева, а за ищцата за същия
период – в размер на сумата от 658,14 лева. Отделно, в депозираните по
делото писмени бележки от процесуалния представител на ответника – адв.
Любен Личев, с представено по делото пълномощно, с което същият е
упълномощен с всички права по чл. 34, ал. 3 от ГПК, се отправя искане
претенцията на ищцата за издръжка да не се уважава за сумата над 200 лева,
което от своя страна СРС приема за признание на възможността на ответника
да предоставя на детето си издръжка в размер на сумата от 200 лева по
отношение на целия исков период.
Не е налице спор между страните, а и това се установява от
представените по делото актове за собственост, че семейното жилище,
представляващо апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „Малинова
долина“, бл. 4, вх. В, ет. 2, е лична собственост на ответника, както и че той
притежава като лична собственост още няколко обекта, включително и още
един недвижим имот в съсобственост.
По делото е изслушано заключение на допусната от съда съдебно-
оценителна експертиза, вещото лице по която посочва, че средната месечна
пазарна наемна стойност на апартамента, представляващ семейно жилище, е
884 лева, като съдът не кредитира заключението в частта, в която експертът е
определил среден пазарен месечен наем, като се изключва частта, ползвана от
детето, доколкото подобна задача не е била поставяна на съда /още повече, че
с оглед възрастта на детето не може да се заключи, че то по никакъв начин не
използва спалното помещение на неговата майка и обратното/.
Другите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими
към предмета на процесния спор, поради което и не следва да ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че представеното от страните
споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, касаещо прекратяването на брака без
произнасяне по въпроса за вината, родителските права, местоживеенето,
личните отношения на детето Кристиян М.ов С. с неотглеждащия го родител
и въпросите, свързани с неговото пътуване като част от родителската
отговорност, ползването на семейното жилище, фамилното име и издръжката
между съпрузите не противоречи на закона, поради което бракът между
молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение -
утвърдено.
Относно издръжката на детето по чл. 143, ал. 2 и по чл. 149 от СК:
Нуждата на Кристиян С. от средства за издръжка с оглед посрещане на
разходите, обичайни за дете на неговата възраст - за храна, облекло, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то се
отглежда, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не
е необходимо да се обосновава специално.
Съдът намира, че за да бъдат охранени в пълна степен интересите на
детето следва да определи издръжката на последното, която бащата трябва да
му заплаща. В тази връзка съдът съобрази установените обичайни нужди на
детето, както и обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст и е
работоспособен, като по делото са налице данни за размера на неговите
доходи и притежаваните от същия недвижими имоти, по отношение на един
3
от които със сигурност ще реализира доход от наем с оглед постановеното в
този смисъл в настоящият съдебен акт /442 лева месечно, а след приспадане
на дължимия данък – 402,22 лева/, поради което последният следва да бъде
осъден да заплаща на малолетния си син издръжка в размер на сумата от 250
лева, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.12.2021 г., до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката. Следва да бъде уважено и искането по чл. 146 от СК относно
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По отношение исковата претенция по чл. 149 от СК, съдът намира
същата за допустима и основателна за периода от 01.04.2021 г. до 15.12.2021
г. /при съобразяване с диспозитивното начало, както и с обстоятелството, че
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
предявяването на иска/. Това е така, тъй като няма спор между страните, че в
този период същите са били разделени, както и че преки и непосредствени
грижи за детето са били полагани от неговата майка, като липсват
доказателства за това бащата да е осигурявал средства за издръжката на
детето. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са налице
доказателства бащата да е заплащал парични средства за издръжка на детето
си, а сторените от него инцидентни разходи за закупуване на играчки, дрехи,
храна и други, не съставляват такива по изпълнение на задължението му за
заплащане на издръжка, доколкото задължението за заплащане на издръжка
следва да бъде изпълнявано чрез предоставяне единствено на парични
средства.
Съдът счита, че с оглед събраните по делото данни за осигурителния
доход на бащата за част от този период, имущественото му състояние и
направеното в депозираните по делото писмени бележки признание за
размера на неговите финансови възможност, то исковата претенция по чл. 149
от СК се явява основателна за сумата от 1 700 лева /по 200 лева месечна
издръжка за посочения период от 01.04.2021 г. до 15.12.2021 г./, като за
разликата до пълния предявен размер от 3 400 лева /за посочения период в
претендирания размер от 400 лева/ подлежи на отхвърляне. Присъдената сума
се дължи ведно законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Относно иска с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК:
Предвид уговореното между страните в представеното от тях
споразумение предоставяне ползването на семейното жилище на М. К. С.,
съдът намира, че следва да се произнесе по искането на М. К. С. относно
определяне на наем за това. Тук е мястото да бъде посочено, че за
предявяване на претенция по чл. 57, ал. 2 от СК е достатъчно наличието на
искане от страната до съда с решението за развод да определи размера на
наема за семейното жилище. Доколкото, по силата на решението, с което се
допуска разводът и се предоставя ползването на семейното жилище, възниква
наемно правоотношение между бившите съпрузи, липсва необходимост
страната, правеща искане по чл. 57, ал. 2 от СК, да сочи начален момент на
претенцията си и нейния размер, поради което и неконкретизирането на тези
обстоятелства не опорочава искането и не го прави недопустимо,
4
включително и поради това, че не е внесена предварително държавна такса по
него /в този смисъл и решение № 8721 от 28.12.2012 г. по гр. д. № 7739/2012
г. на СГС, II въззивен брачен състав, решение № 7130 от 01.11.2012 г. по гр. д.
№ 4871/2012 г. на СГС, I въззивен брачен състав, и други/.
В процесния случай, М. К. С. разполага с правото да иска определяне на
наем, доколкото се установява, че същият притежава изключителни
собственически права спрямо имота, представляващ семейно жилище. По
отношение размера на същия съдът приема, че на ответника се дължи
половината от средната месечна пазарна наемна стойност на апартамента /при
съобразяване изложените по-горе мотиви относно кредитирането на
заключението на СОЕ/, доколкото не се дължи наем за ползваната от
ненавършилото пълнолетие дете жилищна площ, съобразно нормата на чл.
57, ал. 2, изр. второ от СК. Предвид заключението по изготвената съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира в коментираната част като
обективно, компетентно изготвено и обосновано в достатъчна степен,
съгласно което средната месечна пазарна наемна стойност на имота,
представляващ семейно жилище, възлиза на сумата в 884 лева, съдът намира,
че дължимият на ищеца по насрещния иск месечен наем възлиза на сумата в
размер на 442 лева, като съдът следва да я определи именно в този размер.
Ето защо, тази претенция следва да бъде уважена. Наемът се дължи, считано
от момента на влизане в сила на решението в частта относно ползването на
семейното жилище.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК,
платената първоначална държавна такса следва да остане в тежест на
страната, която я е заплатила. Предвид изхода на делото, всяка една от
страните следва да заплати по сметка на СРС по 25 лева - окончателна
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по чл. 6, т. 2 от
Тарифата. М. К. С. следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху
определената издръжка в размер на 428 лева. М. К. С. следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса върху определения наем за ползване на семейното
жилище в размер на 636,48 лева.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с акт за граждански брак
№ 61/19.03.2017 г. на Столична община - Район „Младост“, между М. К. С.,
ЕГН **********, и М. К. С., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо
разстроен, на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между М. К. С., ЕГН **********, и М. К.
С., ЕГН **********, споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК като:
5
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака ненавършило
пълнолетие дете – Кристиян М.ов С., ЕГН **********, СЕ ПРЕДОСТАВЯТ
за упражняване на майката М. К. С., ЕГН **********, при която се определя
местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ СЕ СЛЕДНИЯТ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
бащата М. К. С., ЕГН **********, с детето Кристиян М.ов С., ЕГН
**********: бащата има право да вижда и взема при себе си детето както
следва:
3.1. всяка втора и четвърта седмица от годината от 18:00 часа в петък (но
не преди приключване на учебните занятия на детето) от съответното учебно
заведение, а в неучебно време - от дома на майката, до 18.00 часа в неделя с
преспиване;
3.2. всяка четна година детето Кристиян М.ов С., ЕГН **********, ще
посреща Коледните празници с баща си за времето от 12.00 ч. на 25 (двадесет
и пети) декември до 18.00ч. на 27 (двадесет и седми) декември, а всяка
нечетна - през същия период - с майката, като за този период бащата няма
право да ползва общия режим, уговорен по-горе (пункт 3.1.); Същото се
отнася и за Великденските празници, като всяка четна година детето
Кристиян М.ов С., ЕГН **********, ще ги посреща с баща си за времето от
12.00 ч. на Разпети петък до 12.00 часа на Светли понеделник, а всяка нечетна
година през същия период - с майката, като за този период бащата няма право
да ползва общия режим, уговорен по-горе (пункт 3.1.);
3.3. всяка нечетна година детето Кристиян М.ов С., ЕГН **********, ще
посреща Бъдни вечер - за времето от 10.00 часа на 24.12. до 12.00 часа на
25.12. и Новогодишните празници с баща си за времето от 11.00 ч. сутринта
на 31 (тридесет и първи) декември до 18.00ч. на 02. (втори) януари на
следващата четна година, а всяка четна година през същия период - с майката,
като за този период бащата няма право да ползва общия режим, уговорен по-
горе (пункт 3.1.);
3.4. Рожденият си ден детето Кристиян М.ов С., ЕГН **********, ще
прекарва с майка си, като този ден е присъствен за бащата, освен когато денят
попада в ден от общия режим на бащата (пункт 3.1.) - в този случай денят е
присъствен за майката;
3.5. на своя рожден ден (10.05.) бащата има право да взема при себе си
детето Кристиян М.ов С., ЕГН **********, за целия ден за времето от 10.00
ч. на рождения си ден до 10.00 ч. на следващия с преспиване, независимо и в
допълнение на общия режим по пункт 3.1., като в случай, че денят е учебен,
бащата следва да заведе детето до съответното учебно заведение. На
рождения си ден (25.11.) майката М. К. С., ЕГН **********, има право да
бъде с детето си за времето от 10.00 ч. на рождения си ден до 10.00 ч. на
следващия с преспиване, дори когато денят попада в общия режим на бащата,
определен в пункт 3.1.;
3.6. до 30 (тридесет) дни през лятната ваканция на детето, несъвпадащи с
годишния отпуск на майката, които ще ползва на два пъти, като родителите се
6
задължават да уговарят график за ползването на отпуска до 01.06. на
съответната година. През време на отпуска на майката бащата няма право да
взима детето съобразно общия режим, уговорен в пункт 3.1.,
като бащата, освен в случаите, когато по-горе е договорено друго, следва
да взима и връща детето в дома на майката. Във всички случаи, когато в
режима на бащата детето следва да посещава задължителни учебни занятия
или извънкласни такива (спорт. език. изкуства, курсове или частни уроци от
всякакъв род), бащата е длъжен да осигури своевременното явяване и взимане
на детето от учебното заведение или мястото на провеждане на
извънкласното занимание.
3.7. Всеки един от родителите има право да пътува с детето извън
страната за времето, през което същият упражнява режима на лични
отношения, при спазване горепосочените уговорки.
3.8. Детето Кристиян М.ов С., ЕГН **********, има съгласието на майка
си М. К. С., ЕГН **********, да напуска страната и да се завръща,
придружавано от бащата М. К. С., ЕГН **********, в рамките на режима на
лични отношения на бащата с детето, определен по-горе – неограничен срок
пъти и независимо от посоката и начина на пътуване – до навършване на
пълнолетие на детето.
3.9. Детето Кристиян М.ов С., ЕГН **********, има съгласието на
бащата М. К. С., ЕГН **********, да напуска страната и да се завръща,
придружавано от майката М. К. С., ЕГН **********, във времето, в което
детето е при нея, без да се засяга режимът на лични отношения с бащата и
детето, определен по-горе - неограничен срок пъти и независимо от посоката
и начина на пътуване – до навършване на пълнолетие на детето.
3.10. Майката М. К. С., ЕГН **********, се задължава да поиска
издаването и да получи паспорт за детето, респ. да иска преиздаването на
изтичащ такъв и да го получи – до навършване на пълнолетие на детето.
3.11. Паспортът на детето ще бъде съхраняван от майката М. К. С., ЕГН
**********, която се задължава да го предава на бащата М. К. С., ЕГН
********** – при покана от негова страна, отправена поне една седмица
преди деня, в който съгласно определения режим на лични отношения бащата
следва да вземе детето при себе си. Бащата се задължава след изтичането на
съответния период на лични контакти, през който е взел паспорта, да го върне
на майката.
3.12. Всеки от родителите се задължава през времето, през което е с
детето, да не препятства контактите на детето с другия родител – в това число
като отговаря на повиквания по телефон или други средства на комуникация,
да не изключва своя мобилен телефон и/или телефона на детето през светлата
част от денонощието, да насърчава детето да общува с другия родител.
След прекратяване на брака М. К. С., ЕГН **********, ще носи
предбрачното си фамилно име - КРЪСТЕВА.
След прекратяване на брака страните не си дължат издръжка една на
друга.
7
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо апартамент № 9, находящ
се в гр. София, ж.к. „Малинова долина“, бл. 4, вх. В, ет. 2, се предоставя за
ползване на М. К. С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Кристиян М.ов С., ЕГН **********, действащ чрез своята майката и
законен представител М. К. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на сумата от 250 лева, считано от датата на предявяване на иска - 16.12.2021
г., до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от
400 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК М. К. С., ЕГН **********, да
заплати на детето Кристиян М.ов С., ЕГН **********, действащ чрез своята
майката и законен представител М. К. С., ЕГН **********, издръжка за
минало време в размер на сумата от 1 700 лева за периода от 01.04.2021 г. до
15.12.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 1 700 лева до пълния предявен
размер, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 57, ал. 2 от СК М. К. С., ЕГН **********, да
заплаща на М. К. С., ЕГН **********, месечен наем за ползването на
семейното жилище, представляващо апартамент № 9, находящ се в гр. София,
ж.к. „Малинова долина“, бл. 4, вх. В, ет. 2, в размер на 442 лева, считано от
влизане в сила на решението в частта относно ползването на семейното
жилище до настъпване на обстоятелства, обуславящи неговото изменение,
прекратяване или погасяване.
ОСЪЖДА М. К. Стефанов, ЕГН **********, да заплати в полза на
Софийски районен съд общо сумата от 453 лева - държавни такси по делото,
от които: 25,00 лева - държавна такса при решаване на делото по иска за
развод, и 428 лева - държавна такса върху издръжката на детето.
ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски
районен съд общо сумата : 661,48 лева - държавни такси по делото, от които:
25,00 лева- държавна такса при решаване на делото по иска за развод, и
636,48 лева- държавна такса върху определения наем за ползването на
семейното жилище.
Решението в частта относно исковете за издръжка по чл. 143, ал. 2 и чл.
149 от СК и по иска по чл. 57, ал. 2 от СК подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в останалата му част е окончателно.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8