№ 802
гр. Бургас, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100501067 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на „Кредит инкасо
инвестмънтс бг“ ЕАД –ищец по гр.д. № 6218 /2022 год. по описа на
Бургаския районен съд против решение № 753/06.04.2023 год. постановено
по същото дело ,с което е отхвърлен предявения от въззивното дружество иск
против М. Д. Д. от гр.*** за установяване по отношение на ответника ,че
дължи на ищеца сумата от 9 147,57 лв. –неплатена главница по договор за
потребителски кредит от 17.02.2016 г. ,включен между ответника и „Уни
Кредит Кънсюмър Файненсинг „ЕАД ,вземанията по който са били
прехвърлени на ищеца;сумата 975,41 лв. –възнаградителна лихва за периода
17.02.2016 г.-24.10.2016 г. ,както и законната лихва върху главницата
,считано от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането ,които вземания са
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от 22.06.2022 г. ,
издадена поо реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3974/2022 г. по описа на БРС
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано,постановено в противоречие с
практиката на ВКС .
1
Сочи се на първо място ,че съдът неправилно е приел ,че ищецът не
е успял да докаже твърденията си за сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД и М. Д. договор за потребителски кредит и че сумата от
9000 лв. –представляваща чиста стойност по кредита , е получена от
ответника ,както и че непогасените вземания по този договор са прехвърлени
на ищеца и ответникът е бил уведомен за станалата цесия.
Счита се ,че представеният от ищеца препис от подписания договор за
кредит ,заедно със свързаните с него документи , е достатъчно ,за да се
докаже съществуването на договорни отношения ,т.е. за валидното сключване
на договора.В резултат на сключването му за кредитодателя възниква
задължение да предостави на потребителя договорената сума ,което не е
елемент от фактическия състав на сключването на договора за потребителски
кредит ,а едно от задълженията ,възникващи въз основа на така подписания
договор .Направените от ответника Д. вноски следва да се приемат като
признание за съществуващото задължение за връщане на сумата.Независимо
от това ищецът е представил платежно нареждане от 17.02.2016 г. за сумата
от 9000 лв..Поради това се счита за неоснователно приетото от съда ,че
липсвал сключен договор за потребителски кредит между“ Уни Кредит
Кънсюмър Файненсинг „ЕАД и М. Д. .
Счита се също ,че е доказано по несъмнен начин и прехвърлянето на
вземанията от “ Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг „ЕАД на ищеца чрез
договора за цесия от 24.10.2016 г.,като дружеството е материално
легитимирано да претендира вземането си от длъжника-ответник и
депозираният иск да бъде уважен .Въпреки ,че се счита ,че необходимите
документи за доказване на цесията са представени по делото ,то към
въззивната жалба е приложено потвърждение за извършената цесия на
вземането към процесния договор за кредит .Уведомление за извършената
цесия е било изпратено на посочения в договора адрес на длъжника ,но
пратката не е получена поради промяна на адреса .В тази връзка се оспорва
извода на съда за нередовно връчване на визираното уведомление ,като се
цитира и съдебна практика
Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново ,с
което исковите претенции се уважат изцяло и се присъдят в полза на
въззивника-ищец направените разноски по делото . .Не се сочат нови
2
доказателства и нови обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима и подадена в законния срок .
В отговора на въззивната жалба въззиваеният-ответник ,чрез назначения
от съда особен представител , я оспорва и счита ,че при постановяване на
решението не са допуснати визираните нарушения ..
По същество се споделят изводите на районния съд за недоказаност на
съществуването на валидно правоотношение между „Уни Кредит Кънсюмър
Файненсинг „ЕАД и ответника по повод сключен договор за кредит от
сочената от ищеца дата ,доколкото с протоколно определение от 20.03.2023
г. първостепенният съд е изключил приложените към исковата молба
доказателства ,включително и договора за кредит ,,тъй като ищецът ,въпреки
дадените му указания и предоставената му възможност ,не е представил
оригиналите на приложените доказателства ,оправдавайки се с търговските
тайни на дружеството .Непредставянето в оригинал на оспорените от
особения представител на ответника доказателства , приложени към исковата
молба , е довело до изключването им като доказателства по делото ,което е в
съответствие с цитираната от въззиваемата страна практика на ВКС.
И доколкото договорът за потребителски кредит е формален /законът
изисква да бъде сключен в писмена форма /,изключването на преписа от
документа е равнозначно на извода ,че делото липсват представени писмени
съглашения ,за да бъде спазена формата на договора за банков кредит ,т.е.
липсват годни доказателства за съдържанието на сключения договор ,а
следователно не може да се обоснове отговорността на ответника.При тази
фактическа обстановка не може да се приеме ,че е налице признание от страна
на ответника предвид твърдението ,че има направени погасителни вноски по
договора .
Не е доказано и получаването на сумата по договора ,доколкото не е било
доказано ,че ответникът има открита банкова сметка в банката –кредитор и че
по такава сметка е преведена процесната сума ,а ищецът е представил
принтирано копие на платежно нареждане ,без печат на банката и подпис на
банков служител ,което не може да послужи за доказателство ,че по
посочената банкова сметка на ответника е наредена сочената сума..Освен
това ищцовото дружество е твърдяло ,че на 21.06.2016 г. ответникът е
направил плащане по кредита в размер на 201,46 лв. ,но не става ясно какво е
3
погасил ,а претенцията е за 9147,57 лв. –представляващи остатък от главница
по договора ,по който главницата е в размер на 9000 лв.
Затова се счита ,че правилна е преценката на съда ,че по делото са
останали недоказани твърденията за сключен договор за потребителски
кредит ,за получена от ответника сума от 9000 лв. ,както и че ответникът е
бил уведомен за цесията .
Сочи се също ,че макар и изпратено уведомление от ищеца до длъжника-
ответник за извършената цесия ,то не е било получено от него .Затова не
може да се счита ,че цесията е била съобщена на длъжника надлежно от
първоначалния кредитор,за да породи действие спрямо него съобразно
разпоредбата на чл. 99 ал. 3 ЗЗД .Дали се счита за надлежно известен за
цесията ,след като исковата молба е получена от особения представител , е
без правно значение ,доколкото договорът за цесия е изключен от
доказателствата и няма доказателствена стойност.
Моли се за потвърждаване на решението изцяло .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е бил установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
Поискано е било от ищеца „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД
/с допълнително уточнен иск /да се приеме за установено, че ответникът М.
Д. Д. дължи на ищеца сумите, за които по ч.гр.д. № 3974/2022 г. по описа на
РС-Бургас е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, а именно: 9 147,57 лв. – остатък от непогасена главница по
Договор за кредит № 2166204/17.02.2016 г., сключен между ответника и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца, 975,41 лв. – договорна лихва, дължима за периода
17.02.2016 г. – 24.10.2016 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
4
задължението. Претендира се и присъждане на направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
Ищецът е твърдял, че на 17.02.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и М. Д. Д. е бил сключен договор за потребителски кредит
под цитирания по-горе номер , с чиста стойност на кредита в размер на 9 000
лв., който е следвало да бъде върнат на 84 бр. анюитентни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 195,06 лв., с първа падежна дата на
21.02.2016 г. и последната падежна дата на 21.01.2023 г. Твърди се също така,
че кредитополучателят е погасил изцяло първата погасителна вноска, както и
6,40 лв. от втората погасителна вноска, или общо са били внесени 201,46 лв.,
след което е изпаднал в забава. На следващо място се твърди, че с Договор за
цесия от 24.10.2016 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
прехвърлило на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД вземанията си,
произтичащи от гореописания договор за потребителски кредит, като ищецът
е изпратил уведомление за цесията до ответника, което се е върнало
невръчено, поради което се моли да бъде прието, че уведомлението за цесията
е връчено на ответника като приложение към исковата молба.
Към исковата молба са били приложени заверени копия на Договор за
потребителски паричен кредит № 2166204/17.02.2016 г., г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. Д. Д., ведно с общи условия и
погасителен план към него, преводно нареждане от 17.02.2016 г. за сумата от
9 000 лв., Договор за цесия от 24.10.2016 г., Приложение № 1 и Приложение
№ 2 към договора за цесия, потвърждение за извършената цесия, уведомление
за извършено прехвърляне на вземания и обратна разписка за доставяне на
препоръчана пощенска пратка. По искане на ответната страна съдът е
задължил ищеца на осн. чл. 183 от ГПК да представи оригиналите на
горепосочените доказателства, като такива оригинали не са представени по
делото, поради което с протоколно определение от 20.03.2023 г. тези копия на
документи са били изключени от доказателствения материал по делото. С
оглед на това районният съд е приел , че по делото са останали недоказани
твърденията на ищеца за сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕОД и ответника договор за потребителски кредит, че сумата от
9 000 лв., представляваща чиста стойност на кредита, е била получена от
ответника, както и че непогасените вземания по този договор за били
прехвърлени на ищеца и ответникът е бил уведомен за тази цесия, поради
5
което предявеният иск се е приет за недоказан и неоснователен и е бил
отхвърлен.
Настоящият съдебен състав счита решението за правилно и споделя
изложените от първоинстанционния съд мотиви ,към които препраща на
осн.чл. 272 от ГПК .
За основателността на претенцията си ищецът е следвало при условията
на пълно и главно доказване да установи наличие на валидно облигационно
правоотношение по договор за банков кредит с ответника ;предаването на
заемната сума на ответника по предвидения в договора начин;уговорения
падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора;размера на
вземанията надлежното обяваване на предсрочната изискуемост на договора
и настъпване на предпоставките за такава ; изпадането на ответника в забава
;неизпълнение на задълженията на ответника по договора и че ищецът е
станал титуляр на сочените вземания на твърдяното от него основание-
договор за цесия ,сключен с дружеството – кредитор и уведомяването на
длъжника за настъпилата промана в кредиторите .
Ищецът обосновава материалноправната си и процесуална легитимация с
договор за цесия,която ,зада породи правни последици следва да има за
предмет съществуващо вземане с титуляр цедента спрямо конкретно трето
лице за цесията -длъжника на цедента .По силата на този договор именно
настъпва промяна в субектите на облигационното отношение -кредитор става
цесионерът ,а след като бъде наследно уведомен ,длъжникът дължи
изпълнение на цесионера .
Както стана дума по-горе по делото са били представени от ищеца копие
от договор за потребителски кредит от 17.02.2016 г.,договор за цесия от
14.10.2016 г. ,сключен между ищцовото дружество и първоначалния кредитор
на ответника УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,уведомление за
извършено прехвърляне на вземания ,в което изрично е упоменато ,че същото
не е получено от длъжника и пълномощно в полза на ищцовото дружество .
В случая в отговора на исковата молба особеният представител на
ответника е направил изрично искане съдът да задължи ищцовото
дружесство на осн.чл. 183 от ГПК да представи приложените документи с
исковата молба в оригинал .С определение от 14.02.2023 г. първостепенният
съд е задължил ищеца да представи оригиналите на приложените към
6
исковата молба документи ,в срок до насроченото открито заседание .
Ищецът е бил уведомен за задължението си ,но не е представил исканите
оригинали ,като е изпратил становище ,че с представените копия запазвал
търговските тайни на дружеството /теза ,която е застъпена и във въззивната
жалба /.Първоинстанционният съд е предоставил възможност на ищцовата
страна да прояви процесуална активност и да представи доказателствата в
оригинал във връзка с наведените възражения на ответника ,които не са
свързани с разкриване на търговска тайна или излагане на дружеството –
ищец на непочтени практики ,целящи присвояване на търговски тайни
.Непредставянето в оригинал на оспорените от ответника доказателства
,приложени към исковата молба , е довело до изключването им от
доказателствата по делото и настоящият съдебен състав споделя направения
от районния съд извод .
Процесуалноправеният въпрос- следва ли да е направено изрично искане от
страната, оспорила писмено доказателство, представено в препис и направила
изрично искане за представянето му в оригинал, да направи искане за
изключването му от доказателствата по делото или съдът е длъжен да извърши
това процесуално действие, т.е. да изключи оспореното и непредставено в
оригинал доказателство от доказателствения материал по делото,е разрешен почти
безспорно от съдебната практика .Отговорът на този въпрос се съдържа в самата
разпоредба на чл.183 от ГПК, която позволява на страната да представи заверен
препис на документа, на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако
противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната, заверила
преписа, трябва да представи този оригинал или официално заверен препис от
него. Задължението важи и за хипотезата, при която оригиналът се намира у трето
лице. Ако това задължение не се изпълни, преписът трябва да бъде изключен от
доказателствата по делото, без да е налице изрично искане от страна за това
процесуално действие на съда, тъй като не се установява, че такъв документ
въобще съществува. Ето защо съдът не може да основе своите изводи на преписа,
който не е годно доказателствено средство. В този смисъл е практиката на ВКС,
съдържаща се в решения № 81 от 8.7.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III
Г.О., № 174 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2013 г., II Г.О., № 239 от
16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV Г.О., № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 662/2012 г., II Г.О., № 231 от 8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010
г., II Т.О,ТК, № 133 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 73/2010 г., I Т.О., ТК и много
7
други. Тази практика се споделя и от настоящия съдебен състави и действията на
първоинстанционния съд ,както и изложените мотиви към решението
съответстват с практиката .Съдът е приел, че при направеното оспорване от
ответната страна на съществуването на облигационното правоотношение между
длъжника и цедента , спорът се свежда до това дали представеното копие от
договора за банков кредит ,заедно с останалите документи ,удостоверяват
сключването на действителен договор за кредит ,както и дали ответникът е
получил сочената сума съобразно постигнатите договорености .
В първоинстанционното производство от ответника е направено оспорване на
всички приложени към исковата молба писмени доказателства / описани по-горе /
относно истиннността им, като по делото са представени заверени копия на
оспорените документи. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 183 ГПК,
се допуска представяне на писмено доказателство в заверено от страната копие,
като ако съдът или противната страна поискат оригинала, защото неговата
истинност се оспорва, той трябва да бъде представен в оригинал. Ако оригинала
или официално заверения препис не се представят, съдът е приел, че документът
се изключва от доказателствените средства по делото, защото сам по себе си няма
никаква доказателствена стойност. Въз основа на горното, съдът е приел, че
представените и оспорени, но непредставени в оригинал писмени доказателства
следва да бъдат изключени от доказателствения материал и при това положение
остава недоказано твърдението на ищеца за сключен договор за потребителски
кредит между УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. Д. Д.,както и че
сумата от 9000 лв. е била получена от ответника ,както и че непогасените
вземания по този договор са прехвърлени на ищеца .
Горните изводи на съда са правилни ,като следва да се посочи ,че изрично искане
в тази насока от оспорващата страна не е изискване, за да спази съдът
разпоредбата на чл.183 ГПК, изключвайки оспорените и непредставени в
оригинал писмени доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил това свое
задължение и е постановил правилно и обосновано решение .Всички оправдания
за някаква търговска тайна ,която не следва да бъде разкрита и поради което не се
представя договорът за кредит в оригинал ,са меко казано несъстоятелни /още
повече ,че копия от тези документи са представени /,а наведените доводи за
редовното връчване на цесията и уведомлението до длъжника за смяна на
кредитора не следва да бъдат обсъждани поради недоказаност на наличие на
вализно облигационно правоотношение по договор за кредит .
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 753/06.04.2023 г. постановено по гр.д. №
6218/2022 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9