О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София, 14.09.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9382/2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Й.В.Т. и Т.В.Т., с която е предявен отрицателен установителен иск за собственуст върху недвижим имот срещу П.Р.Б., И. Р. М. и Б.С.П..
Ищците твърдят, че са придобили имота, предмет на иска, по силата на договор за покупко-продажба, а впоследствие са установили, че ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху същия имот. Предявяват отрицателен установителен иск за собственост, с който искат да бъде установено по отношение на ответниците, че не са собственици на процесния имот. С две последователни разпореждания съдът е указал на ищците, че съобразно указанията, дадени в ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото обосновават интереса си с притежание на право на собственост върху същия обект, нямат интерес от отрицателен установителен иск и следва да формулират петитум за положителен установителен иск, с който да установят своите вещни права върху имота. Ищците изрично отказват да изпълнят указанията, като поддържат предявения отрицателен установителен иск. При това положение предявеният иск е недопустим по следните съображения.
ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснен характера на отрицателния установителен иск за вещни права. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. В този процес по волята на ищеца ответникът е поставен в позиция на активна страна, която следва да докаже съществуването на правата си и да изчерпи всички основания, на които биха могли да възникнат. Именно заради това в цитираното ТР е предвидено процесуалното задължение на ищеца да посочи и докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, като са формулирани трите изчерпателно посочени случая, при които какъв интерес е наличен:
1). При притежаване от ищеца на право върху същия имот, различно от спорното (т.е. ищецът следва да се легитимира като носител на друго вещно право, различно от право на собственост върху имота), чието съществуване би било отречено или пораждането/упражняването би се осуетило от неоснователната претенция на насрещната страна
2). При защита на фактическо състояние (например владение на имота)
3). При бъдеща възможност за придобиване на права, които зависят от отричане на правото на ответника.
Извън тези основания, правен интерес у ищеца не е налице – особено когато твърди да притежава същото право, за което претендират ответниците. В този случай ищецът е легитимиран да предяви положителен установителен иск срещу ответника, с който да установи притежанието си върху спорното право. В цитираното ТР изрично се приема, че ищецът следва не само да твърди, но и да докаже самостоятелното си право, от което произтича правния му интерес да предяви отрицателния установителен иск, като доказването на това право не е свързано с основателността на иска (напр. когато ищецът докаже правото си, то изключва това на ответника и поради това предявеният отрицателен установителен иск е основателен). „Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и на положителен установителен иск“ (стр.8 от мотивите към ТР №8/2012 г.).
Ето защо съдът приема, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск – тъй като ищците изличат интереса си от твърдението, че притежават същото по обем и вид право върху процесния имот. Поради липса на абсолютна процесуална предпоставка, исковата молба следва да се върне като недопустима.
Поради което Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №9382/2018
г. по описа на СГС, I ГО, 10
състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
СЪДИЯ: