Решение по дело №242/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 18.08.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Павлина Петрова като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  № 242/2023 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП.

Делото е образувано по жалба от Б.К.-гражданин на ***, роден на *** г. в ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1947-000154/22.06.2023 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР-Кърджали, РУ-Кърджали.

Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, тъй като на 26.06.2023 г. е управлявал собственото си МПС, като правоспособен водач, който притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от ***. Счита, че горното се установява от представената справка №*** от Генералното консулство *** в ***, според която СУМПС  серия AF №***, издадено на 17.09.2009 г., е валиден документ. Сочи, че *** е страна по Конвенцията за движението по пътищата и съгласно предвиденото в чл.161 от ЗДвП, свидетелство за управление на МПС, издадено от полицейските власти на  *** е валидно и на територията на РБългария. Твърди и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването заповедта, тъй като в същата липсва индивидуализация и конкретизация на извършеното административно нарушение. Иска отмяна на обжалваната заповед и претендира направените по делото разноски. В писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа подадената жалба.

Ответникът – Началник сектор към ОД на МВР-Кърджали, РУ-Кърджали, лично и в писмено становище, представено от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, въз основа на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение. Сочи, че представеното от водача СУМПС, не отговаря на всички изисквания на приложение №6 към относимата Конвенция за движението по пътищата, както и че не е изпълнено изискването на чл.161, т.3 от ЗДвП, документът да бъде придружен с легализиран превод на български език. Счита също, че е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, обуславяща прилагане на посочената в нея ПАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

С оспорената заповед на жалбоподателя Б.К. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца и са отнети 2 бр. регистрационни табели №***, както и СРМПС ***, издадено в ***,  за нарушение на чл.150 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 22.06.2023 г., около *** ч., в ***, е управлявал личния си лек автомобил  с рег. №***, без да е правоспособен водач. Посочено е, че представеното от водача свидетелство за управление на МПС №***, издадено от ***, било от  стар тип и валидно до 31.12.2022 г.

На 22.06.2023 г., срещу Б.К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл.№ 81047/22.06.2023 г., за това, че на 22.06.2023 г., около *** ч., в *** на ***, управлява личния си лек автомобил с рег. №***, със стар тип СУМПС, издадено от ***, валидно до 31.12.2022 г. Прието е, че лицето управлява МПС, без да е правоспособен водач на територията на РБългария, в нарушение на чл.150 от  ЗДвП. За горното деяние е издадено и НП № 23-1947-000332/22.06.2023 г., с което, на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, на водача е наложена глоба в размер на 100 лв.

По делото е представено *** СУМПС AF №***, издадено на 17.09.2009 г., на името на жалбоподателя Б.К.. Според справка №*** на Генералното консулство *** в ***, без отбелязана дата на издаване на документа, СУМПС  серия AF №***, издадено на 17.09.2009 г., е валиден документ.

По делото е приложена и Нота № 2-2021/ 20108158-Sofia BE/ 32313287/ 08.08.2021 г. на Посолството на *** в София, видно от която, от 01.01.2016 г. в *** са в сила нов вид свидетелства за управление на МПС, като срокът на валидност на стария тип *** СУ МПС, е удължен до 31.12.2022 г.

С писмо рег. № 3286р-7052/ 12.02.2021 г. на директора на ГДНП, горната нота е изпратена до знанието на директорите на СДВР и ОДМВР, ведно с Писмо с рег. № 3286р-19723/ 25.05.2016 г. на ГДНП до директорите на СДВР и ОДМВР,  с приложени образци на новите свидетелства за управление на МПС, издавани в ***. 

С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по  чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началник на сектор в РУ - Кърджали към ОДМВР – Кърджали, надлежно упълномощен със Заповед №292з-2/01.01.2022 г. на директора на ОДМВР - Кърджали.

Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП(Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.), въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Според посочената като нарушена разпоредба на чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

В случая, оспорената ПАМ е била наложена за това, че на 22.06.2023 г., жалбоподателят е управлявал собственото си МПС със стар тип *** свидетелство за управление на МПС, с изтекъл срок на валидност. Респ., прието е, че лицето управлява МПС, без да е правоспособен водач на територията на РБългария.

Установи се от обсъдените по-горе доказателства, че притежаваното от жалбоподателя свидетелство за управление на МПС е издадено преди 01.01.2016 г., и е от т.нар. „стар тип *** СУМПС“, валидни до 31.12.2022 г. Т.е, към 22.06.2023 г. - датата на установяване на нарушението и издаване на оспорената заповед, СУМПС е било с изтекъл срок на валидност. Последното не се опровергава и от представената справка №***, издадена от Генералното консулство *** в ***, тъй като документът е без посочена  дата на издаване, поради което не може да се установи и датата, на която е удостоверена валидността на  СУМПС  серия AF №***. Още повече, че и  според приложената Нота № 2-2021/ 20108158-Sofia BE/ 32313287/ 08.08.2021 г. на Посолството на *** в София, срокът на валидност на стария тип *** СУМПС, е до 31.12.2022 г., без да са предвидени изключения, касаещи този краен срок. 

Според § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на Закон за българските лични документи, личен документ с изтекъл срок на валидност е нередовен. В тази връзка, изискването за  "съответно свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно, както с оглед на категорията МПС, управлявано от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Трайна е съдебната практика, че управлението на моторно превозно средство със СУМПС, с изтекъл срок на валидност, е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление и съответно на документ, удостоверяващ правоспособността за управление, като качество на водача на МПС.

Предвид горното, съдът счита, че в случая са били налице предпоставките на чл.171, т.2а, б.„а“ ЗДвП, за налагане на ПАМ, тъй като  управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност се приравнява на управление на МПС без съответното свидетелство за управление на МПС, което да удостовери и правоспособността за управление на МПС. Последното налага незабавно предприемане на една от мерките по чл.171 от ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата.

Не се установиха и сочените в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 АПК,  в т.ч. и надлежни правни и фактически основания за издаването й, като в случая безспорно се установиха относимите към спора обстоятелства - управление на МПС със свидетелство за управление на МПС, с изтекъл срок на валидност, което не удостоверява правоспособността на водача.

С оглед значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, както и че наложената принудителна административна мярка е към минималния срок, предвиден в закона, съдът намира, че последната е съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед  е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.

При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на ответника и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.    

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.-гражданин на ***, роден на *** г. в ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1947-000154/22.06.2023 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР-Кърджали, РУ-Кърджали.

ОСЪЖДА Б.К. - гражданин на ***, роден на *** г. в *** с лична карта № ***, да заплати на ОДМВР – Кърджали, разноски по делото в размер на 100 лева.

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

            

                                            

                                           СЪДИЯ: