№ 1112
гр. Перник, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720102657 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. М. С. срещу „Електрохолд
продажби“ ЕАД. Ищецът признава, че е потребител на електроенергия в качеството си
на собственик на недвижим имот в **********. Твърди, че в собственият му имот е
имало наемател до 27.08.2010 г., на когото била разкрита партида при ответника в това
му качество. На 02.11.2010 г. ел. захранването към имота било прекъснато поради
незаплатена сметка в общ размер на 882,15 лева.
В уточняваща молба сочи, че задължено лице за заплащане на консумираната
електроеннергия от 1952 г. до 27.08.2010 г. е трето за спора лице – ПК „Д.“.
Оспореното като погасено по давност задължение се формира от сбора – 429,27 лева
главница и 365,90 лева лихва в периода ********* г. до 01.06.2023 г., – общо 796,00
лева със задължено лице ПК „Д.“, както и 46,00 лева главница и 40,00 лева лихва в
периода 26,07.2010 г. до 01.06.2023 г., – общо 86,00 лева.
След поредни указания на съда е посочил, че принципно не приема защитата
(позоваване на погасителна давност) срещу задължение, но оспорва своето такова и
това на ПК „Д.“ за да разграничи правните основания. С допълнителна молба сочи, че
правен интерес за него съществува от оспорване на главница в размер на 327,29 лева
съгласно дебитно известие № 405/31.08.2010 г., която се претендира от него, като в
оспорването въвежда и допълнителен аргумент за недължимост на сумата –
невъзможност реално такова количество електроенергия да бъде потребено за
претендираният период.
С оглед на изложеното мили съда да приеме за установено, че сумата в размер на
882,00 лева – 429,27 лева главница, възникнала до 26.07.2010 г., а остатъка до 882,00
лева, представляваща лихва върху тази главница за периода от възникването до
01.06.2023 г. е погасена по давност
Ответникът е депозирал отговор в срок. Прави признание на иска. Пояснява, че в
счетоводството му се води задължение по кл. № 310188375891 с обект първи етаж от
имот в ********** в размер на 602,10 лева за неплатена електроенергия и 283,62 лева
1
лихва за забава. Твърди, че с поведението си не е станал причина за образуване на
настоящото производство и възражението за погасяване по давност на вземането е
основателно.
Моли съда да постанови решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, както и да не присъжда
разноски на ищеца.
В съдебно заседание ищецът се явява лично. Поддържа предявения иск.
Ответникът се представлява като поддържа признанието. Заявява, че в
счетоводството му се води запис за задължение с абонат ищеца и имот в ********** в
размер на 602,10 лева за неплатена електроенергия в периода от м. август до м.
октомври 2010 г. като са издадени 4 бр. фактури и 283,62 лева лихва за забава от
падежа на фактурите до 01.06.2023 г.
Не претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 124 , ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в полза на
ответника на право на принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата
молба суми, поради погасяването им по давност. В хипотеза на така предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК). Така
и Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, в което се
приема, че всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да
бъде предявено с иск.
Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като
такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съотв.
– отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск
ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с отричането
на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив ако вземането бъде отречено със
сила на пресъдено нещо. С оглед на изложеното за ищецът е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими.
По делото не се спори относно фактите, а и ищецът изрично е признал, че е
носител на процесното задължение.
По делото не се спори и по правото, но доколкото изрично е заявено, че съдът не
следва да се произнася с решение при признание на иска, то е необходимо да бъдат
изложени кратки мотиви.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
Както бе посочено, оспореното с исковата молба вземане произтича от доставена
и неплатена електроенергия. Същото има характера на периодично плащане по см. на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в
който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му
и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички
акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на
съдебно претендиране на вземането.
При съобразяване с горните изводи, приложимо право, както и че най – късно е
възникнало вземане по издадената през м. октомври 2010 г. фактура, чиято
изискуемост при липса на обективни данни настъпва по правилото на чл. 303а, ал. 3
ТЗ, то всяко едно задължение е погасено по давност. По делото не се установиха
действия на ответника, насочени срещу ищеца от естеството да бъде прекъсната
давността, а и същият изрично е признал това.
При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че
процесните вземания за главница са погасени по давност. По отношение на
задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, съдът
намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено
от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок, поради което на
основание чл. 119 ЗЗД същото е погасено по давност.
Ищецът е оспорил главница в размер на 429,27 лева и 365,90 лева лихва в
периода ********* г. до 01.06.2023 г., – общо 796,00 лева. По правилото на чл. 6 ГПК
главният иск следва да бъде уважен до този размер, а този за лихва в пълния по
съображенията за прилагането на чл. 119 ЗЗД, независимо, че ответникът е признал за
283,62 лева.
По отношение на оспореното задължение на ПК „Д.“ за 46,00 лева главница и
40,00 лева лихва в периода 26,07.2010 г. до 01.06.2023 г., – общо 86,00 лева,
производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като за ищецът не е налице
правен интерес от оспорване на чуждо задължение.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на
тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. По делото се установи,
че оспорените с исковата молба суми се водят в счетоводните записи на ответника,
като липсват данни, а и твърдения да са предприемани действия по изпълнение. Съдът
намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за прилагането на тук
посочената норма, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски.
В този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.
гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че различните
правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в
отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за
негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
3
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
плащане.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК: ********* не съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение) срещу С. М. С., ЕГН ********** за
сума от 429,27 лева главница за доставена и незаплатена електроенергия, начислена до
26.07.2010 г. и фактурирана в периода от м. август до м. октомври 2010 г., както и за
сумата в размер на 365,90 лева лихва в периода ********* г. до 01.06.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото за признаване за установено, че в
полза на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК: ********* не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу С. М. С., ЕГН
********** за сума от 46,00 лева главница и 40,00 лева лихва в периода 26,07.2010 г.
до 01.06.2023 г., – общо 86,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник, а в прекратителната – в
едноседмичен пред същия въззивен съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4