Номер 292621.07.2020 г.Град Б.
Окръжен съд – Б.Четвърти въззивен наказателен състав
На 21.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
Прокурор:Окръжна прокуратура - Б.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело №
20201200600444 по описа за 2020 година
Производството пред съда е с правно основание чл.243, ал.7 и 8 НПК и е
образувано въз основа на жалба, подадена от Н.Ч., чрез неговия защитник – адв.
Каракушева, срещу определение № 4924 от 22.06. 2020 год., постановено по ЧНД №
845/2020 год. по описа на РС-Б., с което жалбата му срещу Постановление на Районна
прокуратура – Б. от 02.03.2020 год. за частично прекратяване на наказателното производство
по ДП № 244-ЗМ-158/2017 год. по описа на ОД на МВР-Б., е оставена без разглеждане като
недопустима.
Окръжният съд при проверката на обжалваното определение, за да се
произнесе се съобрази със следното:
С него е отказано проверка по същество от съда на частичното прекратяване на
наказателното производство, предприето с постановление на Районна прокуратура – Б. от
02.03.2020 год. на основание, че привлеченият в качеството на обвиняем Ю.К.А. не е
извършил изпълнителното деяние от състава на чл. 227б, ал.2 от НК, тъй като не той, а друг
е бил управител на дружеството, изпаднало в неплатежоспособност към тази дата, поради
което и наказателното производство е продължило за разследването на същото деяние, но
извършено от друг – именно Н.Ч., който е привлечен като обвиняем /а не му е повдиганото
обвинение, както е посочил прокурорът в постановлението/.
Този правен извод на прокурора не е бил проверен при съдебния контрол от
първоинстанционния съд /при обжалваното му произнасяне/, защото жалбата на Н.Ч. срещу
основателността му е оставена без разглеждане, тъй като е подадена от лице, което не е
легитимирано да обжалва постановеното от прокурора прекратяване на наказателното
производство спрямо друг обвиняем поради това, че няма правен интерес и е извън лицата,
обхванати от ал.4 на чл. 243 от НК.
1
Въпросните обстоятелства са релевантни за становището, че правилно жалбата е
приета за недопустима, макар и доводите на районния съдия да търпят съществено
допълване, защото:
Не би следвало да бъде спорно, че новопривлеченият обвиняем не е пострадал
или негов наследник, както и ощетеното юридическо лице, поради което и спорният въпрос
е именно защитеният във жалбата /и на който не е даден убедителен отговор в обжалваното
определение/ - има ли правен интерес този новопривлечен обвиняем да обжалва
постановление за прекратяване, с което от последното предявено по надлежния ред
обвинение се изключат отделни лица, привлечени като извършители за същото деяние.
Преди това, принципно е задължително съставянето на такова постановление за
частично прекратяване, тъй като макар и издадено по отменения НПК, приложимо е
Тълкувателно решение на ОСНК № 2/2002 г. на ВКС, защото смисълът на ал. 9 на чл. 342
от НПК е именно такъв, като в него изрично е посочено, че в този случай се съставя
постановление за частично прекратяване, като неизпълнението на това задължение
съставлява винаги съществено процесуално нарушение.
Съдебната практика приема, че в тази хипотеза обвиняемият не може да
обжалва постановлението за частично прекратяване на другия обвием, тъй като право
единствено на прокурора е да прецени на кого да предяви обвинение. По този начин не се
засягат правата на новопривлечените обвиняеми, тъй като за всеки от тях съществува
възможност да развие и докаже тезата си спрямо останалите обвиняеми в съдебната фаза на
производството (Р-536-2002-II). Настоящият съдебен състав споделя изцяло становището на
ВКС, изразено в това решение, защото:
Въпросите за повдигане на обвинение срещу дадено лице с обвинителен акт и
за привличането му преди това като обвиняем са изцяло от компетентността на прокурора, и
това следва пряко от разпоредбата на чл. 127, т.3 от Конституцията на Р България и от тази
на чл. 46, ал.1 от НПК. Съдът не може да се намесва в това правомощие на прокурора, тъй
като липсва каквото и да било правно основание за подобна дейност. Това не може да стане
дори и по реда на обжалване на постановление за прекратяване на наказателно
производство по чл. 243, ал.5 и сл. от НПК. Единствено легитимирани по силата на ал.4 да
обжалват посочените постановления на прокуратурата са обвиняемите, спрямо които
производството по делото е било прекратено, независимо, че в посочената разпоредба
липсват думите "спрямо, когото производството е прекратено" след фигурата на
обвиняемия, но това следва пряко от логиката на НПК и дадените процесуални права на
този субект на наказателния процес. Липсва материален правен интерес за лицата, на чиито
съпроцесници /съучастници е прекратено наказателното производство от страна на
прокурора. Това е така, защото те успешно могат да осъществят процесуалните си права в
съда, в рамките на разглеждане на делото по същество, като се позоват на факти и
обстоятелства, включително и дейност на лицата, спрямо които производството е било
2
прекратено, като по този начин установят принос на тези трети лица, за да постигнат
смекчаване на собственото си наказателно-правно положение, дори и в степен, която да ги
оневини напълно. Липсва за посочената категория обвиняеми лица, какъвто е случаят с обв.
Ч., и процесуален интерес от произнасяне на съда във връзка с атакуване на постановление
на прекратяване на наказателното производство спрямо другия обвиняем по едно
производство. Това е така, доколкото евентуалното произнасяне на съда няма да донесе
предвидения в закона стабилитет в неговото процесуално положение, като изключи
последваща прокурорска намеса по реда на чл.243, ал.10 от НПК, свързана с отмяна на акта
от страна на прокурор от горестояща прокуратура. Такъв стабилитет може да бъде постигнат
само по отношение на лицата, спрямо които наказателното производство е прекратено от
страна на съответния прокурор, а в последствие това становище на обвинителя бъде
потвърдено от съда с влязло в сила определение. Тогава единствената възможност за атака
на определението на съда е този по глава ХХХIII от НПК, като по този начин този съдебен
акт се равнопоставя с влязлата в сила присъда по стабилитет. В този аспект липсва какъвто
и да било интерес за едно обвиняемо лице да атакува постановлението за прекратяване на
наказателното производство спрямо друго лице, независимо, че срещу тях е повдигнато
обвинение за съучастническа дейност, организирана престъпна група или пък дори за
независимо съпричиняване на резултата. В този смисъл жалбата на обв. Ч. пред
първостепенния съд е била процесуално недопустима, и правилно е оставена от без
разглеждане, поради което и отказът на съда да я разгледа по същество е правилен и следва
да бъде потвърден.
Мотивиран по този начин, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4924 от 22.06. 2020 год., постановено по
ЧНД № 845/2020 год. по описа на РС-Б., с което жалбата на Н.С.Ч. срещу Постановление на
Районна прокуратура – Б. от 02.03.2020 год. за частично прекратяване на наказателното
производство по ДП № 244-ЗМ-158/2017 год. по описа на ОД на МВР-Б., е оставена без
разглеждане като недопустима.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3