Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 26.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 183 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ИА „Автомобилна администрация“, РД –
гр. Варна, депозирана чрез директор на РД „Автомобилна администрация“ – Варна,
срещу Решение № 260157/29.04.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по
ВНАХД № 2048/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено
Наказателно постановление № 23-0000800/23.09.2020г. на директор на в РД „АА“
гр.Варна, с което на основание чл. 93в,
ал. 17, т. 4 от ЗАвП на В.Н.Н. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева за допуснато нарушение на чл. 36, § 2,
т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че процесната
деятелност не разкрива белезите на „маловажно“ нарушение, както неправилно е
приел съдът, поради което оправя искане за потвърждаване за на наложената на
лицето глоба. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответната страна, В.Н.Н.,
представя писмен отговор чрез адвокат С.К.от Адвокатска колегия - Бургас, в
който излага доводи за неоснователност на оспорването. Отправя искане за присъждане
на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът
не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 30.06.2020г., около
13.43 часа З.Ю.изпълнявал служебните си задължения по контрол на автомобилния
транспорт на път гр. Шумен –гр. Карнобат, 500 метра след с. Радко Димитриево,
посока гр. Карнобат, където спрял за проверка товарен автомобил /влекач/ от
кат. N3, рег. № ..., марка „М.“ с прикачено полуремарке, като водач на
автомобила бил В.Н..
В хода на проверката,
било установено, че се извършва обществен превоз на товари по маршрут с. Буховци
- гр. Бургас,, като този превоз попада в обхвата на Регламент 561/2006г. Водачът Н., управляващ превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф марка „Siemens VDO“ тип 1381.207, сериен
№1134655, не представил всеки ръчен запис и разпечатка, направена през текущата
седмица и предходните 28 дни и съответно представил карта на водача №
000000000А48Е000, в която няма данни за периода от 14.00 часа/UTC/ на дата
18.06.2020г. до 13.22 часа/UTC/ на 20.06.2020г.
За тези констатации свидетелят
Ю. в присъствието на Н. съставил АУАН бланков № 276622/30.06.2020г., като
приел, че последният е нарушил чл. 36 §.2 т.ii от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Съставеният акт бил предявен и подписан собственоръчно от водача без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, В.Н. депозирал възражение,
придружено от анекс /удостоверение за дейности/ съгласно изискванията на
Регламент (ЕО) № 561/2006г. От така предоставеното удостоверение, изготвено на
20.06.2020г. /въпреки, че е изготвено на английски език, съдържанието е станало
достояние на административнонаказващия орган, тъй като го е обсъдил в
наказателното постановление/ и по конкретно от пункт 16 е видно, че Н. от 15
часа на 18.06.2020г. до 15 часа на 20.06.2020г. е бил в почивка, а в пункт 21
изрично е посочил, че не е управлявал друго превозно средство, извършващо
превоз, попадащ в обхвата на Регламент
561/2006г . Очевидно, възраженията, не били взети предвид, тъй като въз основа
на съставения акт за установяване на административно нарушение и материалите
намиращи се в преписката било издадено процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. След преценка на доказателствения материал обаче е счел,
че деянието на В.Н. съставлява „маловажен“ случай на административно нарушение
по приложения административнонаказателен състав, предвид това, че нарушението
се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия
вид. Въз основа на изложените аргументи приел, че атакуваното пред него
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено, поради което го
отменил.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
При реализираната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно
възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно
възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е направил правилен
извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, при следните
коригиращи мотиви:
На водача е вменено
нарушение на чл. 36, § 2, т. II от Регламент № 165/2014 на ЕП и на Съвета от 4
февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт
/пълното наименование на регламента е следвало да бъде дадено и от контролните
органи в съставените от тях акт и НП/. Според сочената за нарушена разпоредба,
водачът на превозно средство, снабдено с дигитален тахограф /каквато е
настоящата хипотеза/, следва да бъде в състояние да представи на контролните
органи всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент
(ЕО) № 561/2006. Словесното описание на вменената на водача простъпка има
различен смисъл, от заложения в регламента. Видно от обстоятелствената част на
НП, АНО е счел, че лицето не представя „всеки ръчен запис и разпечатка,
направена през текущата седмица и предходните 28 дни, тахографските листове за
същия период, през който той е управлявал превозно средство, оборудвано с
аналогов тахограф, удостоверение по образец.“ Сочената са нарушена норма от
регламента има по-тесен смисъл и визира представяне единствено на всички ръчни
записи и разпечатки. Изискването за представяне на тахографските листа, описано
от АНО като неизпълнение от страна на водача е регламентирано в чл. 36, § 2, т.
III от Регламента, а не в посочената за нарушена т. II. С това е допуснато
нарушение, изразяващо се в неяснота коя норма контролните органи са счели за
нарушена, съответно в какво се изразява неизпълнението на водача, което
несъмнено препятства възможността на лицето да се защити по адекватен начин.
Нещо повече, българският законодател с чл. 93в, ал. 17 от ЗАвП е разписал
възможност за санкциониране на водач, който при проверка от контролните органи
не представи документите, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28
календарни дни. Тези документи са диференцирани в четири точки от цитираната
санкционна норма - 1. тахографски листа, и/или 2. карта на водача /ако притежава
такава/, както и записите от нея, и/или 3. ръчни записи и разпечатки, и/или 4.
удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1. В конкретната
хипотеза АНО е наложил съответната глоба на основание т. 4, а именно за
непредставяне на удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1.
При това положение счетената за нарушена разпоредба, тази на чл. 36, § 2, т. II
от Регламент № 165/2014 на ЕП и на Съвета от 4 февруари 2014 година, визираща
задължение за представяне на всички ръчни записи и разпечатки, неправилно е
била отнесена към санкционния текст на чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвП, доколкото
нарушение на горепосоченото правило от Общностния акт би подлежало на
санкциониране на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвП. По този начин АНО е
допуснал от една страна противоречие между словесното описание на вмененото на
водача нарушение и правната му квалификация, и от друга - несъответствие между
счетената за нарушена правна норма от регламента и приложения санкционен текст.
Коментираното опущение има съществен характер, тъй като несъмнено се отразява
неблагоприятно върху правото на защита на лицето, като не му позволява да
разбере действителната воля на наказващия орган и да организира съответната си
защита. Това нарушение е толкова съществено, че се явява напълно достатъчно
основание за отмяна на санкционния акт, като изключва необходимостта от
преценка дали наказаното с процесното наказателно постановление деяние
съставлява маловажен случай.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно като краен резултат ,
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора
и отправената претенция за присъждане на разноски от страна на ответника в
настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на В.Н.Н. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста / лева, определено съобразно
изискванията на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка, неоснователна е претенцията на касатора за
редуциране на отсъденото възнаграждение.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260157/29.04.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2048/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“, РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна да заплати на
В.Н.Н. разноски в
размер на 300 /триста/ лева, явяващи се заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 26.07.2021г