№ 119
гр. Благоевград, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600172 по описа за 2022 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по
жалба на пострадалия И. Г. У. от с. Г. Д., общ. Р., чрез упълномощения от
него повереник - адвокат Х.З., срещу Определение № 38 от 15.02.2022 г. на
РС – Р., постановено по ч.н.д. № 521/2021 г. по описа на същия съд.
В жалбата се изразява недоволство от определението на районния съд, с
което се потвърждава прекратяването на ДП № 180/2018 г. по описа на РУ –
Р.. Изразява се становище, че в проведеното разследване са събрани всички
доказателства за това, че Г. Е. е нарушил правилата за движение и е извършил
по непредпазливост престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
НК. Според пълномощника на пострадалия У. постановлението на прокурора
за прекратяване на досъдебното производство е необосновано и
незаконосъобразно, като в него били направени изводи за факти, които не са
установени от събраните по досъдебното производство доказателства /за
разположението на пострадалия У. спрямо цистерната непосредствено преди
удара/; кредитирани са едни гласни доказателства, а други – не, което водело
до извод за тенденциозност на разследването, за да бъде оневинен Е., като
дори показанията на последния установявали, че е възприел У. между
кабината и тялото на цистерната при разминаването със същата, поради което
според жалбоподателя не е налице случайно деяние, като прокурорът не е
анализирал заключенията по експертизите по досъдебното производство,
които заедно с другите доказателства изяснявали обективната истина и давали
основание за извод за необоснованост на мотивите на прокурора в
постановлението. В жалбата се сочи, че определението на РС – Р. е
незаконосъобразно и необосновано, като съдът се е обосновал на недоказани
факти и обстоятелства, направил е неправилен анализ на свидетелските
показания и заключението на САТЕ, както и необосновани и неправилни
изводи. В жалбата се прави анализ на свидетелските показания по делото
съвкупно със заключението на САТЕ, като се твърди, че показанията на св. Е.
са негова защитна позиция, която не кореспондира с другите доказателства
/показанията на св. У., на св. П. и заключението на САТЕ/. В жалбата се сочи
за доказано /от фотоалбума на местопроизшествието/, че на мястото на
настъпване на ПТП е бил спрял л.а. м. „Лада“ от страната на движение на св.
Е., като при заобикаляне на същия управляваният от св. Е. автомобил е
навлязъл с около 0,30 м в платното за обратно движение, което
1
потвърждавало показанията на св. У., като водело до извод, че св. Е. е
отклонил вниманието си и не е възприел пешеходеца У., а св. П. се е движил
след Е. и е възприел пешеходеца, за което св. Е. също е имал обективна
възможност. Според жалбоподателя не са налице основания да се приеме, че
деянието на св. Е. е случайно деяние, защото същият бил допуснал нарушения
на правилата за движение и не е бил поставен в невъзможност да предотврати
настъпилите вредни последици.
Иска се отмяна на определението на РС – Р. като необосновано и
незаконосъобразно и отмяна на постановлението на прокурора за
прекратяване на ДП № 180/2018 г. по описа на РУ – Р., преписка № 1223/2018
г. по описа на РП - Р..
Ведно с жалбата в окръжния съд са изпратени ч.н.д. № 521/2021 г. по
описа на РС - Р. и Досъдебно производство № 180/2018 г. по описа на РУ – Р..
Благоевградски окръжен съд, след като обсъди материалите по
приложеното досъдебно производство и частно наказателно дело на районния
съд, изложените доводи в жалбата на повереника на пострадалия и провери
изцяло правилността на обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е допустима – същата е подадена в законовия 7-дневен срок за
обжалване на постановеното от районния съд определение и от легитимирано
съгласно чл. 243, ал. 6 НПК лице – пострадал от престъпление, за което е
било образувано прекратеното наказателно производство.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.
Атакуваното определение на районния съд е незаконосъобразно. На
досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон – чл. 13 и чл. 14 НПК, които са довели до
необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, поради което и неправилно
същото е потвърдено от районния съд, като са налице предпоставки за
отменяването му и връщане на делото на прокурора. Допуснатите нарушения
на досъдебното производство се изразяват в следното:
В обжалваното определение районният съд е възприел изцяло
направените фактически и правни изводи в постановлението на прокурора за
прекратяване на Досъдебно производство № 180/2018 г. по описа на РУ – Р..
Посоченото досъдебно производство е образувано за разследване на
извършено на 09.07.2018 г. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 НК, при което е причинена средна телесна повреда на пострадалия св.
У..
Въззивната инстанция намира за обосновани част от направените
фактически изводи в постановлението на прокурора и в акта на районния съд,
обжалван пред настоящата инстанция, за които не са налице противоречия в
доказателствата, събрани по досъдебното производство, но за част от
приетите за установени фактически обстоятелства настоящият съдебен състав
намира, че не са събрани доказателства по досъдебното производство или на
същите е направен неправилен анализ, като не са събрани доказателства за
пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото.
Не са налице противоречия в доказателствата за това, че на 09.07.2018 г.
около 14.30 часа в гр. Р., на ул. „Александър Стамболийски“, недалеч от
хотел „Р.“ и кръгово кръстовище, товарен автомобил марка „ГАЗ“ 53, с peг.
№ *, собственост на свидетеля П. Б., бил разположен в дясна пътна лента за
движение в посока от хотел „Р.“ към автогара Р., като предната част на
автомобила била по посоката на движение, автомобилът бил паркиран леко
косо спрямо осевата разделителна линия. Във фотоалбума към протокола за
оглед на местопроизшествие са налице снимки, които съответстват на
отразеното в огледния протокол, от които е видно, че кабината на автомобила
била в син цвят, автомобилът имал цистерна, с маркучи от задната страна на
2
автомобила, помпа за вода между кабината и цистерната, като гласните
доказателства сочат, че предназначението на автомобила е било свързано и с
миене на улици. Не е спорно от доказателствата, че този автомобил е бил
паркиран на пътното платно, като светела сигналната жълта лампа, която била
отгоре на кабината. Въззивната инстанция намира, че няма основание за
съмнение в показанията на собственика на автомобила, че причината
автомобилът да се намира на пътното платно без водач в него, била повреда,
заради която св. Б. трябвало да намери друг автомобил, с който този
автомобил да бъде изтеглен. Пострадалият св. И.У. се намирал в района на
местопроизшествието и вървейки по платното за движение отишъл до
товарния автомобил, защото искал да види свои бивши колеги, за които знаел,
че работят с автомобила. Св. У., облечен със син на цвят пуловер и тъмни
панталони, бил застанал в даден момент на пътя между кабината и
цистерната, като видял, че в кабината водачът го няма. От задната страна в
близост до автомобила тогава бил св. М., който видял пострадалия У..
Цистерната в този момент не се ползвала, водачът на същата не бил в нея. По
същото време, в обратна посока - от автогарата Р. към хотел „Р.“, се движел
товарен автомобил марка „Форд Транзит“, с peг. № *, управляван от св. Г. Е..
В каросерията на автомобила били натоварени метални рамки за билборд,
здраво привързани за каросерията с колани. Същите излизали извън
габаритите на автомобила, като единият ъгъл на рамките, намиращ се от
лявата страна на каросерията, в предната й част, най- близо до кабината,
излизал със 74 см. от каросерията, а дължината на конструкцията била 4,02 м
и височина от 35 см, каросерията на автомобила била с височина от 95 см,
като в.л. в допълнителната комплексна експертиза са направили извод, че
металната конструкция в автомобила е била над пътното платно на височина
от 0,95 м. до 1,30 м. В нарушение на правилата за движение металната
конструкция не била означена с червен флаг на местата, излизащи извън
габаритите на автомобила, а били поставени червено-бели ленти на металните
рамки в тези части. Зад управлявания от св. Е. автомобил се движел лек
автомобил марка „Шкода“, в който пътували свидетелите Д. Б. и Б. П., като
последните следвали управлявания от св. Е. автомобил, тъй като по
предварителна уговорка тримата трябвало да отидат с автомобилите на място,
където да разтоварят металните рамки от управлявания от св. Е. автомобил.
Свидетелските показания и експертните изводи са непротиворечиви за
скоростта, с която е управляван от св. Е. автомобилът - 35 км/ч. Гласните и
писмени доказателства следва да бъдат определени като непротиворечиви и
относно климатичните условия и състоянието на пътя - ясно и слънчево
време, дребнозърнест сух асфалт. По неустановени в хода на досъдебното
производство причини, когато св. Е. наближил с товарния автомобил
местопроизшествието, същият не видял пострадалия У., който в нарушение на
правилата за движение бил прав на пътното платно, близо до паркирания
специален автомобил, като св. Е. сочи, че видял св. М. от другата страна на
цистерната и помислил, че от страната, от която преминава, няма човек,
въпреки възприетия спрял в нарушение на правилата за движение на пътното
платно специален автомобил. При преминаването на управлявания от св. Е.
автомобил край специалния автомобил-цистерна, стърчащата част на рамката,
поставена в автомобила на Е., ударила в тялото пострадалия У., последвало
изхвърляне на тялото на пострадалия в посока на движение на ударилия го
автомобил и падане зад цистерната. Не е спорен механизмът на получаване на
уврежданията от пострадалия У. - ударът довел до усукване и огъване в
областта на бедрената шийка, а след падането и удара на тялото върху
асфалта с дясно-страничната му част, настъпило счупването на шийката. Св.
Е. спрял на мястото на произшествието. По-късно на място дошъл екип на
Центъра за спешна медицинска помощ, който закарал пострадалия за
оказване на медицинска помощ, на място пристигнали полицейски
служители, св. Е. бил тестван за употреба на алкохол, извършен бил оглед на
3
местопроизшествието.
С обжалваното определение РС – Р. е потвърдил постановлението на
прокурора, приемайки за правилни фактическите изводи на прокурора в
постановлението и направените правни изводи, че деянието не съставлява
престъпление, тъй като св. Е. не е могъл и не е бил длъжен да възприеме
обстоятелството, че пострадалият И.У. се е намирал на пътното платно,
приведен между кабината и каросерията на тежкотоварния автомобил ГАЗ и
било налице случайно деяние. Макар и районният съд да е приел за безспорно
установено, че на 09.07.2018 г. е реализирано пътнотранспортно
произшествие, при което управляваният от св. Г. Е. автомобил е ударил
пострадалия св. И.У., вследствие на което последният е претърпял
травматични увреждания – счупване на шийката на дясната бедрена кост,
което е затруднило движението на долен десен крайник за период от около 12
месеца /което се установявало от гласните доказателства и експертните
изводи по трите експертизи по досъдебното производство/, същият се е
съгласил с направения от прокурора анализ на събраните по досъдебното
производство доказателства, като е приел за недостоверни показанията на
пострадалия св. У., че преди удара е стоял изправен отстрани на товарен
автомобил марка „ГАЗ“ 53 и си е говорил със свой бивш колега, че
непосредствено преди удара е ръкомахал с ръце, за да привлече вниманието
на св. Е. като водач на движещия се срещу него автомобил, за да мине
встрани. Неправилно според въззивната инстанция е прието, че тези
показания на св. У. се опровергават от показанията на св. Л. М., защото
последният не посочвал да е възприел пострадалият да е разговарял с някого
или да е ръкомахал непосредствено преди удара, тъй като всеки свидетел има
различни възприятия при наблюдение на едни и същи събития и
невъзприемането от един свидетел на нещо, за което дава показания друг, не
означава, че последният не казва истината и не това може да бъде основание
да се кредитират едни показания за сметка на други. Показанията на св. Е.,
който изобщо не е възприел пострадалия У. до специалния автомобил, също
не могат да са основание да се приеме, че св. У. дава неверни показания. Във
връзка с показанията на св. П., посочени от районния съд и прокурора като
такива, даващи основание да не се кредитират показанията на пострадалия
свидетел, следва да се посочат не само близките приятелски отношения на
същия със св. Е., но и разпитите на този свидетел около 2 г. и половина след
случилото се. От друга страна в показанията на този свидетел се съдържат
факти, които са в подкрепа на показанията на св. У. – че при маркучите на
водоноската е имало друго лице, като св. П. ясно е възприел пострадалия и
момента на удара на същия със закачането му с предната част в ляво от товара
в автомобила, управляван от св. Е.. Следва и да се посочи, че в първия разпит
св. П. сочи, че пострадалият нещо е правел при водоноската между кабината
и каросерията, но не си спомня как точно е бил застанал, а месец и половина
по-късно във втория разпит прави изводи изцяло в полза на св. Е. – че
управляваният от последния автомобил и натоварената в същия конструкция
4
са били изцяло в лентата за движение на този автомобил, дава подробни
показания за положението на пострадалия преди и в момента на удара от
конструкцията, натоварена в управлявания от св. Е. автомобил. Показанията
на св. П. по неясни мотиви са определени от районния съд като обективни и
безпристрастни и подкрепящи показанията на св. Е., като не е обърнато
внимание на отношенията между тези двама свидетели към датата на
случилото се и причините св. П. да управлява автомобил след този на св. Е. на
тази дата, на посочените подробности във втория по време разпит на св. П.,
при който по неясни причини спомените на този свидетел за случилото се
относно местоположение на превозните средства на пътното платно и
поведение на пострадалия са изключително подробни /въпреки липсата на
спомен в първия разпит/ и в интерес на неговия приятел – св. Е.. Въззивната
инстанция не се съгласява с изводите на районния съд, че било недоказано
твърдението на св. И.У., че товарът в автомобила на св. Е. е навлизал в
насрещната лента за движение, тъй като останалите свидетели не давали
такива показания и заключенията на изготвените експертизи били
категорични, че ударът е бил в лентата на товарния автомобил „Форд
Транзит“, управляван от св. Е., поради изложеното по-долу:
Преди да се направи извод, че е налице случайно деяние, разследващите
органи са били длъжни да съберат всички доказателства за изясняване на
обстоятелствата по делото, като прокурорът и съдът не следва да правят
фактически изводи при липса на доказателства за такива факти или при
наличие на съществени противоречия в доказателствената съвкупност без да
се предприемат мерки за изясняване на тези противоречия, когато такива са
възможни и законосъобразният анализ на противоречията не позволява да се
кредитират едни доказателства, а други да се отхвърлят. При наличие на
експертни изводи за добрата видимост на мястото на произшествието за св.
Е., показания на св. П., шофирал автомобил след този на св. Е. и не само
възприел пострадалия У. до специалния автомобил, но и възприел различни
подробности според неговите показания от положението на пострадалия и
какво същият е правел на пътното платно близо до автомобила, показанията
на пострадалия св. У. за това какво е правел в близост до автомобила, следва
да се приеме, че са в противоречие с установеното от доказателствата по
делото направените правни изводи в постановлението на прокурора,
потвърдени в определението на районния съд, че пострадалият И.У. е бил
приведен между кабината и цистерната на спрелия на платното специален
автомобил и поради това не се е виждал или е било изключително трудно да
бъде забелязан от останалите участници в движението, като очевидно това е
било трудно само за св. Е., защото пострадалият е бил видян от св. П., а
самият пострадал е видял приближаващия автомобил, управляван от св. Е., и
твърди, че е махал на водача Е., защото не го виждал. Според въззивната
инстанция разследващите органи е следвало да съберат доказателства, за да
изяснят противоречията в гласните доказателства относно поведението на
пострадалия У. – какво същият е правел близо до водоноската, бил ли е
5
наведен над помпата в даден момент, бил ли е в гръб на управлявания от св.
Е. автомобил, като се извършат по преценка на разследващите органи очни
ставки със св. П. и св. М., които са очевидци на поведението на пострадалия
У., и тогава да се правят изводи дали св. У. дава достоверни показания или
същите не следва да се кредитират, защото с оглед качеството си на
пострадал този свидетел иска да установи с показанията си благоприятни за
него факти. Въззивната инстанция не се съгласява с извода на районния съд,
че св. Е. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че св. У. се намира на
платното, че може да се изправи, да се обърне и с тялото си да премине
прекъснатата осева линия, разделяща двете ленти за движение. Налице са
противоречия в доказателствата и относно мястото на удара, доколкото в
комплексната експертиза са налице и изводи, че при наличие на лекия
автомобил „ВАЗ“ от сн. 4 от фотоалбума към момента на произшествието на
мястото, видимо на тази снимка, лявата част на металната конструкция в
автомобила на св. Е. за безопасно заобикаляне ще навлезе на 0,3 м в лентата
за насрещно движение, като разследващите органи не са положили усилия да
съберат доказателства за това дали този автомобил е бил на
местопроизшествието, като при невъзможност по експертен път да се даде
отговор дали е оказал влияние на механизма на произшествието, следва да се
съберат гласни доказателства за това, с оглед на законосъобразна преценка
кои от противоречивите гласни доказателства за поведението на пострадалия
на пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата и за
разположението на управлявания от св. Е. автомобил на платното за
движение в момента на удара следва да бъдат приети за достоверни. Изводът,
че автомобилът „Форд Транзит“ заедно с превозвания от него товар не са
навлезли в насрещното пътно платно може да се направи след събиране на
всички възможни доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото –
очни ставки за изясняване на противоречия в гласния доказателствен
материал, нови доказателства за това дали е имало лек автомобил, паркиран
частично на платното за движение и който е следвало да бъде заобиколен от
св. Е. към момента на произшествието, имало ли и фактори, които са
ограничавали видимостта към пострадалия на св. Е., но не са ограничавали
същата на св. П., да се изясни дали при разположението на водоноската на
пътното платно и удар в същата лента за движение /ако е следвало да се
заобиколи неустановения бял автомобил от сн. 4/ на 0,3 м от осевата линия
вляво по посоката на движение на автомобила на св. Е. може да се получат
обективно установените увреждания на пострадалия, отхвърлянето му на
мястото, където е възприет от свидетелите, както и липсата на увреждания по
двата автомобила, участници в ПТП, съответно по пострадалия от контакт по
тези автомобили, като нарушенията на правилата за движение от други
участници в движението, не дават основание да се приеме наличие на
случайно деяние за св. Е. преди да са положени всички усилия за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като след
събиране на доказателствата на същите да се направи правилен анализ, и
6
тогава да се направят изводи налице ли са основания за прекратяване на
наказателното производство или за повдигане на обвинение срещу дадено
лице.
Поради горното според въззивната инстанция атакуваният пред съда акт
на прокурора за прекратяване на наказателно производство за престъпление
по транспорта е необоснован /поради несъответствие на направените
фактически изводи на събраните по досъдебното производство доказателства
въпреки подробните мотиви на акта на прокурора с оглед посоченото по-горе
при анализ на показанията на пострадалия свидетел/ и незаконосъобразен, тъй
като е постановен при неизпълнение на задължението за предприемане на
всички мерки за разкриване на обективната истина.
На първо място са необосновани изводите на прокурора в атакуваното
пред съда постановление за прекратяване на наказателното производство, в
които е приел, че показанията на св. У. са недостоверни относно причината да
се намира на пътното платно, като са направени изводи, че пострадалият е
изпълнявал тогава работа с тази цистерна, без да са събрани доказателства за
трудова ангажираност на пострадалия; направени са изводи, че цистерната не
е била повредена отново без да са събрани други доказателства за това при
съмнение за прокурора в показанията на св. Б. /следва да се посочи само, че
при липса на договор с тази цистерна да се мие улицата, очевидно липсва
всякаква логика цистерната да е на улицата, за да я мие/, необоснован е и
изводът на прокурора за това, че показанията на свидетелите Б. и М. са
заинтересовани, като не се сочат фактите, от които се прави извод за тази
заинтересованост; ако прокурорът е считал, че този автомобил и начина, по
който е бил на пътното платно, има своя принос в пътнотранспортното
произшествие, е следвало да събере доказателства за това, но не и да прави
изводи за факти, за които няма доказателства по досъдебното производство;
показанията на пострадалия свидетел У. са обсъждани във връзка с другите
доказателства, като са приети са недостоверни от прокурора тези на
пострадалия, а не тези на другите очевидци, един от които е св. Е., управлявал
автомобила, в който е имало товар, стърчал извън габаритите на автомобила и
блъснал пострадалия, без да са положени усилия с извършване на очни ставки
между тях да се установи кой от свидетелите какво е могъл да възприеме и
кой казва истината за случилото се, както и да се изяснят тези противоречия
при възможност по експертен път, за да се установи възможния механизъм на
ПТП и дали същият е невъзможно да се получи по начините, описани в
противоречивите показания на пострадалия У. и очевидеца П., както и св. М.,
като във връзка с това кой от свидетелите-очевидци е могъл да възприеме
най-добре в коя от лентите за движение е станал ударът, следва да се посочи,
че очевидно за пострадалия /макар и същият да е заинтересован с оглед
получените от него увреждания в настоящето производство/ е била най-
голяма възможността да възприеме къде се е намирал той, когато е бил
ударен от стърчащата рамка за билборд, като следва да бъде изяснено на
какво се дължат съществените противоречия между неговите показания и
7
тези на св. П.; във връзка със заключението на комплексната експертиза
следва да се посочи, че не е налице категоричен извод, че не е възможен такъв
механизъм на ПТП при удар, който да е станал в насрещната за управлявания
от св. Е. лента за движение, като нарушенията на пострадалия не са основание
да се приеме, че той е изключително виновен за станалото ПТП при така
събраната на този етап доказателствена съвкупност, а заявеното в показанията
на св. Е., че не е видял пострадалия, не дава основание за извод за случайно
деяние, защото това, че св. Е. не е видял пострадалия У., а го е видял св. П.,
дава основание за извод за това, че св. Е. не е проявил нужното внимание при
управление на моторното превозно средство, възприемайки спрелия в
нарушение на правилата за движение специален автомобил и предполагайки,
че водачът му не е от страната на осевата линия, защото видял лице, близо до
автомобила, а от кои доказателства прокурорът е направил извод, че
пострадалият е бил наведен над помпата на специалния автомобил за съда не
е ясно, поради което на този етап не може да се приеме наличие на основание
за прекратяване на наказателното производство, фактите по което не са
изяснени. По делото не са събрани всички възможни доказателства, от които
да се установи обективната истина, като според въззивната инстанция е
налице непълно разследване по делото, което се е отразило на обосноваността
и законосъобразността на изводите на прокурора в постановлението за
прекратяване, като неправилно и в противоречие със закона същото е
потвърдено от районния съд. Допуснатото нарушение по непълно проведено
разследване, с което да се установи дали са достоверни показанията на
пострадалия св. У. и за кои обстоятелства, е довело до необоснованост и
незаконосъобразност на атакувания пред съда акт на прокурора, защото са
направени изводи в него /че станалото ПТП е изцяло поради виновното
поведение на пострадалия У./ без да са изследвани обстоятелствата по делото
в необходимата пълнота, в противоречие със задължението за обективно и
всестранно изследване на обстоятелствата по делото и вземане на решение,
след като са взети всички мерки за разкриване на обективната истина по
делото /чл. 13 и чл. 14 НПК/.
Прокурорът и разследващите органи по силата на чл. 13 НПК са длъжни
на досъдебното производство да вземат всички мерки, за да осигурят
разкриването на обективната истина. Когато прокурорът не е изпълнил това
задължение и е прекратил наказателното производство при неизяснени
обстоятелства по делото, същият постановява необоснован и
незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна от съда. Въпросът за
прекратяване на наказателно производство поради липса на престъпление
следва да се реши едва след събиране на всички възможни доказателства по
делото и след тяхното пълно изследване – в противен случай се допуска
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до необоснованост
на акта, постановен въз основа на доказателства, събрани при допускане на
процесуални нарушения.
Поради изложените по-горе съображения обжалваното определение на
районния съд, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на
наказателното производство, следва да бъде отменено и делото върнато на
прокурора с оглед надлежно изпълнение на задълженията му по чл. 13 и чл.
14 НПК, като след събиране на всички възможни доказателства за изясняване
8
на обстоятелствата по делото и чрез предвидените в НПК способи
прокурорът следва да направи извод налице ли е извършено престъпление от
общ характер, от кое лице, каква е неговата правна квалификация, или
наказателното производство следва да се прекрати поради липса на такова,
тъй като е налице случайно деяние.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 7 вр. ал. 5 и 6 от
НПК Благоевградски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 38 от 15.02.2022 г., постановено по ч.н.д.
№ 521/2021 г. на Районен съд – Р., и вместо това постановява:
ОТМЕНЯВА постановление на РП – Благоевград, ТО – Р. от 27.10.2021
г. за прекратяване на Досъдебно производство № 180 от 2018 г. по описа на
РУ на МВР - гр. Р., връща делото на прокурора за изпълнение на
задължителните указания съгласно обстоятелствената част на определението.
Определението на съда не подлежи на проверка по жалба или протест.
Да се уведоми за постановяване на същото адв. З. като повереник на
пострадалия И.У..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9