№ 20385
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110141406 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
08.12.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 41406/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу „РАБ“ ЕООД, в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за стопански нужди за следния недвижим
имот: гр. ......................., аб. № 12853, като била доставена топлинна енергия без наличието
на валидно правно основание, която била ползвана от ответника, с което последният се бил
обогатил за сметка на ищеца. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 756,08
лева за периода от м.05.2020 г. до м.11.2020 г., но ответникът не я бил заплатил, поради
което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна
енергия в размер на 130,64 лева за периода от 01.07.2020 г. до 07.06.2023 г. Излага
съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, поради което
ответникът дължал и сумата от 7,96 лева, представляващи припадаща се част от цената на
услугата дялово разпределение, която била ползвана без правно основание за периода
1
м.06.2020 г. до м.11.2020 г., както и сумата 2,15 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.07.2020 г. до 07.06.2023 г. Поддържа, че в негова полза
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но ответникът подал възражение,
поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи претендираните суми и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията
се оспорва, като се прави възражение за изтекла погасителна давност, като следвало да се
приложат правилата на 3-годишната погасителна давност. Поддържа, че с погасяването по
давност на главните задължения се погасявали и акцесорните такива за мораторни лихви.
Иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по предявените искове.
С молба от 10.11.2023 г. ответното дружество посочва, че е заплатило
претендираните суми за топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер от 764,04
лв., както и мораторна лихва върху главниците в общ размер на 125,89 лв. за периода от
03.06.2022 г. до 10.11.2023 г., за което представя писмени доказателствени средства, като
развива съображения, че не дължи лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 03.06.2022
г., тъй като било получило покана за изпълнение на 03.06.2022 г.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е достави топлинна енергия до стопанският
обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да
е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест
годен правопораждащ юридически факт от който между страните да е възникнало валидно
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно
доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.02.2016
г., от който се установява, че „РАБ“ ЕООД е придобило недвижим имот, находящ се в гр.
........................
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Следователно, съдът намира, че доколкото и между
страните не се спори в случая процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско
ползване, поради което с оглед дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за
сключен писмен договор, като валидно правно основание за доставка на топлинна енергия,
то отношенията между страните следва да се уредят на основата на извъндоговорните
източници на облигационни отношения – чрез института на неоснователното обогатяване.
2
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е ползвана топлинна енергия за имот, сградна
инсталация и БГВ. Изяснено е, че за периода топлинната енергия за отопление на имот е
определена на база реален отчет на 4 бр. измервателни устройства, както и служебен отчет
на 2 бр. радиатори без монтирани измервателни уреди, а топлинната енергия за БГВ е
изчислена на база реален отчет на 1 бр. технически изправен и сертифициран водомер за
топла вода. Уточнено е, че ТЕ за сградната инсталация е изчислена съобразно нормативните
изисквания. Експертът е посочил, че стойността на доставената топлинна енергия за
процесния период е в размер на 770,32 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че към момента на изготвяне на същото за
процесния период и имот не са извършени плащания за погасяване на дължимите суми.
Настоящата инстанция, при преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че последните са заинтересовани
от изхода на правния спор.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е
установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на
ответното дружество, а последното е потребило същата.
Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява валиден юридически
факт (титул), чийто централен елемент е разместването на имуществени блага. В случая, тъй
като ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно
основание, а по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че такова е налице,
то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Следователно след като ищецът е доставил, а ответникът е потребил топлинната
енергия без наличието на правно основание последният се е обогатил за сметка на ищеца,
поради което и настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални
предпоставки на предявената кондикционна претенция.
С оглед заключението на СТЕ и представените и неоспорени писмени доказателства
от третото лице-помагач, съдът намира, че е основателна и претенцията за стойността на
услугата дялово разпределение в размер на 7,96 лева за периода 01.06.2020 г. до 30.11.2020
г., тъй като същата услугата е предоставена на ответника без наличието на валидно правно
основание, с което същият се е обогатил за сметка на ищеца.
Същевременно, следва да бъде взето предвид направеното от ответника частично
признание на претенциите и представеното платежно нареждане от 10.11.2023 г. (л. 82 в
кориците на делото), от което се установява, че ответното дружество е заплатило на „ТС“
ЕАД сума по настоящото дело в общ размер от 889,93 лв., като от посоченото основание за
плащане може да се направи еднозначен извод, че това е сбор от суми в размер на 756,08 лв.
– доставена и потребена топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот, 7,96 лв. -
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение, както и 124,58 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 03.06.2022 г. – 10.11.2023
г., и 1,32 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
03.06.2022 г. – 10.11.2023 г., определени от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Съдът намира, че следва да зачете извършеното плащане с оглед нормата на чл. 235,
ал. 3 ГПК, поради което претенциите се оказват частично погасени чрез плащане в хода на
процеса.
Непогасен е остатък от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 01.07.2020 г.-02.06.2022 г., както и остатък от мораторна лихва върху главницата за
3
услугата дялово разпределение за периода 31.07.2020 г. – 02.06.2022 г. Съдът приема, че за
посочените периоди ответното дружество не е било поставяно в забава чрез покана от
ищеца, поради което и не дължи обезщетение за забава. Покана за плащане на процесните
главници е връчена на ответното дружество чрез управителя му Стефан Мичев на 03.06.2022
г. (л. 15-16 в кориците на делото), от който момент следва да се приеме, че е настъпила
забава. Представената покана от 08.12.2020 г. (л. 17 от делото) касае предходни отоплителни
сезони в периода м.12.2018 г. – м.10.2020 г., поради което не следва да бъде съобразявана.
Във връзка с изложеното следва да се има предвид, че при претенция за неоснователно
обогатяване – actio de in rem verso (чл. 59 ЗЗД), съдържанието на облигационното
правоотношение обхваща правото на солвенса (обеднилият се) да иска връщане на
неоснователно даденото, респ. неговата парична равностойност и задължението на
акципиенса (обогатилият се) да върне неоснователно полученото благо, респ. да заплати
паричната му равностойност. Съгласно дадените разяснения в ППВС № 1/1979 г., ищецът
разполага с иск по чл. 59 ЗЗД, когато не са налице фактическите състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
липсва друг път за правна защита, но е увеличено без основание имуществото на едно лице
за сметка на имуществото на друго лице. При осъществяване на общия фактически състав на
чл. 59, ал.1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в
патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо
от деня на разместване на благата, защото неоснователността съществува при самото
преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент. Следва да се разграничат
хипотезите, при които вземането на кредитора срещу неоснователно обогатилия се е
станало изискуемо (според ППВС № 1/79 г. от деня на разместване на благата) от
случаите, при които възниква правото да се търси лихва за забава върху
обезщетението, което се дължи от неоснователно обогатилия се по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на
забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това
дали длъжникът е поканен да изпълни, според правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е
дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е
посочен в закона – ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада
в забава, т.е. определеният срок и в двата случая има значението на покана за изпълнение на
задължението за обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения
законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а
изключението е предвидено изрично в закона – при задълженията от непозволено
увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1
ЗЗД) само в изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно
обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със
самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. Когато е
предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал .1 ЗЗД, въпросът за началния момент на
обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за ползването на недвижимия имот
обаче следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Като всяко друго парично
вземане, при неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари за ползването на
чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател ще дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок поради
което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав
на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора – в този смисъл
4
Решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 706/
30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г., I. г.о. В изложения по-горе смисъл е и Тълкувателно
решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за разликата над 124,58 лв. до пълния предявен размер от
130,64 лв. и за периода 01.07.2020 г. – 02.06.2022 г., както и предявеният иск за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за разликата над 1,32 лв. до пълния
предявен размер от 2,15 лв. и за периода 31.07.2020 г. – 02.06.2022 г., са неоснователни
Действително, в отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило
исковите претенции с възражение за изтекла погасителна давност, но предвид последващата
молба от 10.11.2023 г. и извършеното плащане в хода на процеса следва да се приеме, че
това възражение от една страна не следва да се обсъжда, тъй като е налице погасяване на
естествено задължение – арг. от чл. 118 ЗЗД, а от друга страна самото плащане може да се
счете като признание, респ. отказ от погасителна давност по смисъла на чл. 113 ЗЗД. Вън от
това и за пълнота следва да се посочи, че в случая се претендират вземания, произтичащи от
неоснователно обогатяване, които се погасяват с общия петгодишен давностен срок – арг.
чл. 110 ЗЗД. Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради
което, с оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
14.06.2023 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение и предвид периода, за който се претендират процесните вземания,
следва да се приеме, че давността за тях не е изтекла.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страните, като следва да се посочи, че ответното дружество е
станало причина за предявяване на исковете, като част от претенциите се отхвърля
единствено поради извършеното плащане – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, а друга част се отхвърлят
като неоснователни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да бъде присъдена сумата от 843,47 лв.,
представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство, съобразно частта от исковете, които се
отхвърлят поради извършеното плащане в хода на процеса.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал реално, че
е сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъде присъдена
сумата от 3,07 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, съобразно частта от исковете, които се отхвърлят като
неоснователни.
Неоснователно е възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. В случая заплатеният адвокатски хонорар от 400 лв. е в
минимално предвидения размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и
адрес на управление: гр. ................. срещу „РАБ“, ЕИК .................... със седалище и адрес на
управление: гр. ........................, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1
5
ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че „РАБ“,
ЕИК .................... дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., сумата от 756,08 лева,
представляващи цената на доставена топлинна енергия за стопански нужди, ползвана без
правно основание от ответника, с което последният се е обогатил за сметка на ищеца, в
недвижим имот, находящ се в гр. ......................., аб. № 12853 за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; сумата от 7,96 лева, представляващи стойността на услугата дялово
разпределение ползвана без правно основание, с което ответника се е обогатил за сметка на
ищеца за периода 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г.; сумата от 130,64 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на
доставената топлинна енергия без правно основание за периода 01.07.2020 г.-07.06.2023 г., и
сумата от 2,15 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение, ползвана без правно
основание, с което ответника се е обогатил за сметка на ищеца за периода 31.07.2020 г. –
07.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023
г. по ч. гр. д. № 32886/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП „РАБ“, ЕИК .................... със седалище и адрес на управление: гр.
........................, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на
управление: гр. ................., сумата от 843,47 лева, представляващи дължима обща сума за
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................. със седалище и
адрес на управление: гр. ................. да заплати на „РАБ“, ЕИК .................... със седалище и
адрес на управление: гр. ........................ сумата от 3,07 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „БР“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6