РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Варна , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Желева
при участието на секретаря Силвия С. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Желева Административно
наказателно дело № 20213110201813 по описа за 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На първи юни Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1813 по описа на съда за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ПЪТСТРОЙ-69" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Луковит, ул. „Гео
Милев" № 12, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията с ЕИК *********,
представлявано от управителя Б.Н.Б., депозирана чрез процесуален представител –
адвокат Ж.С. Д. - САК, против Електронен фиш Серия Г № 0030536, издаден от ОД на
МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 вр.чл.638, ал.1,
т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружеството е било наложено адм. наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лв..
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
недопустим, неоснователен и неправилен, издаден в противоречие с материалния и
процесуалния закон. За наказаното лице не ставало ясно за какво е наказан, поради
което бил в затруднение да проведе адекватно и своята защита. В издадения
електронен фиш не било посочено по абсолютно никакъв начин, дали и по какъв ред
същия подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок. Липсвало надлежно
посочване какво е основанието, въз основа на което в настоящия случай се издавал
електронен фиш, а не АУАН. Издаденият електронен фиш не бил съобразен с
императивните изисквания на процесуалния закон, установени в чл. 189, ал. 4 от
Закона за движение по пътищата. Липсвало посочване на издателя като конкретно
лице, издало електронния фиш и датата на издаването му, както и подпис на
длъжностното лице, което го е издало. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
регламентирала императивно изискуемото съдържание на електронния фиш. В тази
разпоредба било предвидено, че електорнен фиш се издава, когато за извършено
нарушение, заснето с автоматизирано технически средство е предвидено наказание
глоба, но не и имуществена санкция.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли ЕФ да бъде отменен на
посочените в жалбата аргументи.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за
законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
2
Електронен фиш Серия Г № 0030536, издаден от ОД на МВР-Варна, е съставен за
това, че на 31.03.2021 г. в 08,44 часа в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ до стадион
„Варна“, в посока на движение към бул. „Цар Освободител" е установено нарушение
на Кодеса за застраховането за лек автомобил „Ауди Ку 5“ с peг. № ОВ6161ВМ, което
е заснето с автоматизирано техническо средство/система /ARH CAM S1/ с № 11743с9.
На горепосочената дата и място системата за видеоконтрол –АТСС/ARH CAM S1/
- представляваща преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации била въведена в експлоатация в часовия
интервал от 08.00ч. до 10.00ч. от Й.Й. - служител в Сектор ПП-Варна. За горното
служителят Й.Й. изготвил протокол за използване на АТСС и фотоснимка за
разположението на същото. След приключване на заснемането записите от АТСС били
свалени и представени за обработка, а в последствие и след извършени справки по рег.
номер на заснетия автомобил на интернет страницата на „Гаранционен фонд“ било
установено, че към дата 31.03.2021г. за лек автомобил марка „Ауди Ку 5“ с peг. №
ОВ6161ВМ няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.
При справка в информационните масиви на МВР било установено, че
горепосоченото МПС е собственост на „ПЪТСТРОЙ-69“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Луковит, ул. „Гео Милев" № 12, с ЕИК *********, с
управител и представляващ Б.Н.Б.. ЕФ бил издаден на собственика на МПС.
ЕФ бил връчен на собственика на МПС на 20.04.2021г.. Последният, чрез своя
процесуален представител, в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, на
26.04.2021г. /съгласно пощенското клеймо/ депозирал жалба срещу него.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.
Съдът кредитира и писмените доказателства и веществените такива /фотоснимки/
представени от АНО, приобщени по делото, тъй като същите са взаимосвързани,
кореспондират с гласните доказателства и не налагат различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
3
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647,
ал.3 от КЗ и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява основателна
поради следното:
Въззивното дружество е наказано за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно
който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това
задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ:
глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по
реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е
допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в
Закона за движение по пътищата. Легалната дефиниция на понятието "електронен
фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
4
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт
с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН
и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП),
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Разпоредбата на чл.
189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. въвежда специален ред и реквизити на
санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда
за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на
изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните
постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и
дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно
реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша”
(за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо
липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като
съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис
на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се
поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, което е сторено. От друга страна, с оглед посочената в
електронния фиш дата на извършване на нарушението – 31.03.2021г. и предвид датата
на депозиране на жалбата срещу него –26.04.2021г., не е налице и индиция за
несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното
административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено
ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр. Варна, и ясно
е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за
извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно
твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално
нарушение.
Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към които
препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в
случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
5
работи. Обстоятелството, че не е посочено пред кой орган подлежи на обжалване не
съставлява нарушение на процесуалните правила, нито нарушава правото на защита на
наказания субект, който очевидно е упражнил правото си на жалба пред съда.
Съдът не споделя аргументите на възз., че субект на нарушението по чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, може да бъде единствено физическо лице. Настоящият съдебен състав намира,
че КЗ се явява специален законов акт спрямо ЗДвП, поради което щом в него изрично
е предвидена "имуществена санкция" за юридическото лице – собственици на МПС
при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, то е неприложима разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП и не следва, а и не може да се наложи "глоба" на законния представител на
юридическото лице. Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл.647,
ал.3 от КЗ, където е посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не
се прилага. На следващо място в ЕФ е описано извършването на нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението да се сключи договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от лицето, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Ето защо не би могло да се ангажира
отговорността на представляващия възз. дружество като физическо лице, т. к. не той е
собственик на описаното във фиша МПС, а представляваното от него дружество, което
е различен административнонаказателноотговорен правен субект и което единствено е
имало задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Именно с посочването в ЕФ на тази
разпоредба, както и с посочване на собственика на МПС е видно, че той е издаден
срещу дружеството собственик, а не срещу неговия управител. Действително известна
непрецизност има във фиша с посочване на обръщението „Уважаеми
госпожо/господине“, но същата не е от естеството да опорочи ЕФ, тъй като от неговото
съдържание е безспорно видно, че е издаден срещу ЮЛ. Отделно от това, очевидно, че
възз. дружество чрез неговия законен представител и управител е разбрало , че
санкцията е наложена на ЮЛ след като жалбата е подадена от дружеството т.е. е
подадена от самото ЮЛ чрез неговия представителен орган. Нещо повече, фактът, че
се налага „имуществена санкция“, като е посочено ЮЛ- собственик, ясно сочи, че за
процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ е
ангажирана отговорността именно на ЮЛ. Следва да се посочи, че с ЕФ за нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ може да се
ангажира административнонаказателна отговорност само и единствено на собственика
на МПС, което е без задължителна застраховка, но не и на лицето, което не е
собственик, но го е управлявало по време на констатиране на нарушението. Аргумент
за това е разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която сочи: "Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
6
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по
реда, предвидени в ЗДП". Разпоредбата продължава с това, че: "Електронният фиш се
изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с
обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата не се прилага". Последното изречение на цитираната
норма указва, че собственикът не може да представи пред наказващия орган
декларация с данните за лицето, което в деня на нарушението е управлявало
автомобила, т. е. не може да се ползва от опцията издаденият против него ЕФ да бъде
анулиран и да се издаде нов против лицето – несобственик, което е управлявало МПС
без застраховка. От това категорично следва, че ЕФ за горецитираното нарушение
може да се издаде само против собственик. В този смисъл Решение на АДмС-Варна по
касационно дело № 3420 по описа на съда за 2019 г. и много други.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в процесния електронен фиш липсва
описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В конкретния случай нарушението не е описано
нито от фактическа, нито от правна страна. Посочено е само, че с процесния
автомобил е „установено нарушение на КЗ“, което не представлява описание на
нарушението, поради което електронният фиш не съдържа всички, изисквани по закон
реквизити.
Съдът намира, че така издаденият Електронен фиш не съдържа съществен елемент
на индивидуалния административен акт, а именно точно, ясно и конкретно описание
на извършеното нарушение. По същество в същия не е описано нито едно действие,
което се твърди да е извършено с автомобила, собственост на възз., а наказващият
орган се е ограничил само да отрази, че е установено нарушение на КЗ. Действително
от неговото съдържание не става ясно за какво точно нарушение е санкциониран
въззивника, тъй като нарушенията визирани в КЗ са множество и различни, и за кое
точно е ангажирана отговорността на възз. може само да се гадае и предполага.
Посочване на цифровото изражение на разпоредби от Кодекса на застраховането не е в
състояние да компенсира това процесуално нарушение, допуснато при издаване на ЕФ,
тъй като както е известно наказаният се защитава срещу предявените му факти, а не
срещу тяхното цифрово изражение. В ЕФ не е посочено в какво се изразява самото
нарушение, т. е. липсва описание на съставомерно деяние (съставляващо
административно нарушение, в частност – по чл. 638, ал. 4 вр.ал.1 вр. с чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ), респективно: ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение
второ от Закона за движението по пътищата ("Електронният фиш съдържа... описание
7
на нарушението... "), към който препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ. По този начин както за
твърдения нарушител, така и за съда остава напълно неясно какво се твърди всъщност
да е извършено от него. Горното нарушение безспорно нарушава правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение се ангажира неговата
отговорност. Като в този аспект наведените в жалбата доводи се споделят напълно от
настоящия състав.
Липсата на описание на нарушението, като елемент, който индивидуализира
нарушението, по ясен и категоричен начин, винаги съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя. Посоченото нарушение на процесуалните правила ограничава
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е
обвинен.
На следващо място това нарушение лишава съда от възможността да прецени в
съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са
квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
При тези данни съдът намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /ЕФ следва да бъде отменен/, по
арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0030536, издаден от ОД на МВР-Варна, с който
за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ
на „ПЪТСТРОЙ-69“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Луковит, ул.
„Гео Милев" № 12, с ЕИК *********, представлявано от управителя Б.Н.Б. е било
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ОД на
МВР-Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9