№ 111
гр. Велико Търново, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500069 по описа за 2022 година
С Решение № 358/06.08.2021 год., постановено по гр. д. № 724/2020 год.,
Великотърновският окръжен съд отхвърлил като неоснователни предявените от
Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ – гр. Г. Оряховица против Р. Б. Р.
искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 30
421.60 евро и 4 000 швейцарски франка въз основа на Споразумение от 05.09.2018 г.,
сключено между тях с нотариална заверка на подписите.
Осъдил Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ – гр. Горна
Оряховица да заплати на Р. Б. Р. разноски по делото в размер на 5 200 лв.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца Сдружение „Общински
футболен клуб Локомотив“ чрез пълномощника адв. М. Л.. Счита решението за
неправилно, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е
направил неверни правни и фактически изводи. Налице е необоснованост на
фактическите констатации на съда. Неправилно и без мотиви съдът е приел, че
разпитаните по делото свидетели са заинтересовани от изхода на спора. Освен това, те
кореспондират с останалите доказателства по делото. Допуснати са съществени
процесуални нарушения. Нарушена е разпоредбата на чл. 146 ал. 1 т. 5 от ГПК във
връзка с разпределената доказателствена тежест. В исковата молба са изложени две
твърдения – облигационна връзка между ищеца и ответника и обусловеност на
сключеното между тях споразумение от описаната фактическа обстановка, включваща
1
сключения договор между клуба и Б. Р. Р. – син на ответника. Предвид това, в тежест
на ищеца е следвало да се възложи доказването и на двете твърдения. Съдът не е
разпределил в тежест на ответника конкретни факти, не е съобразил и презумпцията по
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Едновременно с това в решението си съдът е приел, че ответникът
успешно е оборил презумпцията. В следствие на допуснатите процесуални нарушения
съдът прогрешно е установил релевантните по делото факти – че към датата на
подписване на процесното споразумение клубът и синът на ищеца не са били в
договорни отношения. Моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Х. В.. Направено е искане за
присъждане на разноски. Представена е писмена защита.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна Р. Б. Р. чрез пълномощника адв.
В. Д.. Оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. Във въззивната
жалба се твърдят нови обстоятелства, които са били известни на ищеца –
споразумение, сключено между Б. Р. Р. и клуба. Възможността да се твърди ново
обстоятелство е преклудирана съгласно чл. 266 ал. 1 от ГПК, преклудирано е и
искането за приемане на доказателства. Страните не са спорили, че между ищеца и
сина на ответника е сключен първия професионален договор за наемане, който е
представен в първоинстанционното производство – договор от 14.02.2017 год. Ищецът
не е твърдял, че е сключен последващ договор за 2018 – 2019 год., съответно – няма
как да се дават указания за обстоятелство, което не е твърдяно. Направено е искане за
присъждане на разноски. Представена е писмена защита.
С Определение № 1101/07.12.2021 г., постановено по същото дело по реда на чл.
248 от ГПК, Великотърновският окръжен съд оставил без уважение молбата на
Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ за изменение на решението в
частта за разноските.
Против определението е подадена частна жалба от Сдружение „Общински
футболен клуб Локомотив“ чрез пълномощника адв. М. Л.. Счита определението за
неправилно и моли съда да го отмени, вместо което да намали размера на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение до размерите, определени в Наредба № 1/2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
В исковата си молба пред ВТОС ищецът Сдружение „Общински футболен клуб
Локомотив“ – гр. Горна Оряховица твърди, че е сключил Договор за наемане на
професионален футболист № 337/14.02.2017 г. с футболиста Б. Р. Р.. Това е първи
професионален договор на наетия футболист, поради което, съгласно Правилника за
статута и трансфера на футболисти на ФИФА се дължи компенсация за обучение на
2
трениращия клуб на играча. На това основание срещу сдружението е предявен иск от
Малтийския футболен клуб „Пиета Хотспърс“. Докато спорът е бил още висящ, на
05.09.2018 г. между сдружението и Р. Б. Р. - баща на футболиста, е сключено
споразумение за заплащане на уважената претенция на малтийския клуб срещу
сдружението. Спорът е приключил на 04.03.2019 год. и по него сдружението е
заплатило на „Пиета Хотспърс“ сума в размер на 30 421.60 евро, от които 30 248 евро
главница и 173.60 евро лихва, а на ФИФА - 4 000 швейцарски франка разноски.
Последното плащане е извършено на 01.04.2020 год. Рейхан Р. отказал да заплати
сумите съгласно сключеното споразумение. Моли съда да осъди ответника да заплати
на сдружението сумата 30 421.60 евро, представляваща заплатена компенсация в полза
на Малтийски футболен клуб „Пиета Хотспърс и сумата 4 000 швейцарски франка
платени разноски в полза на ФИФА, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът Р. Б. Р. е оспорил исковете като
неоснователни. Изложил твърдения, че споразумението от 05.09.2018 г. е нищожно: на
осн. чл. 26 ал. 2 от ЗЗД като сключено без основание и на осн. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД
поради накърняване на добрите нрави; че искът е неоснователен, тъй като не е
осъществено условието, визирано в сключеното споразумение – осъждане на ищеца да
заплати компенсация с влязло в сила решение на компетентен орган. В споразумението
не се предвижда заплащане на сума на другия клуб по взаимно съгласие, каквото
представлява сключеното компромисно споразумение. Ответникът не е участвал в
него. Освен това е очаквал, че претенцията на малтийския клуб ще бъде отхвърлена.
Установено по делото е следното от фактическа страна:
С Договор от 14.02.2017 г. за наемане на професионален футболист „Общински
футболен клуб Локомотив“ (ОФК „Локомотив“) – гр. Горна Оряховица е предложил, а
Б. Р. Р. от гр. Велико Търново е приел да упражнява състезателни права в полза на
клуба срещу заплащане на уговорено в договора задължение. В чл. 1.2. е предвидено,
че клубът наема футболиста в качеството му на професионален състезател съгласно
Правилника на БФС за статута и трансфера на футболистите. Договорът влиза в сила с
подписването му и се прекратява на 31.05.2018 г.
На 04.09.2018 г. между ОФК „Локомотив“ и Р. Б. Р. – баща на Б. Р. Р. (този факт
не се спори) е сключено Споразумение за поемане на задължение за компенсация за
обучение на футболист. В преамбюла на споразумението е посочено, че за футболния
сезон 2017 – 2018 г. клубът е подписал договор за наемане на професионален
футболист от 14.02.2017 г. с футболиста Б. Р. Р., по силата на който футболистът се е
задължил да упражнява състезателни права за клуба срещу задължението на клуба да
го обучава и тренира със заплащане на уговорено възнаграждение. Посочено е също, че
на клуба, на „възложителя“ (вероятно погрешно изписано) и на футболиста е известно,
3
че съгласно чл. 20 и анекс 4 от Правилника за статута и трансфера на футболисти на
ФИФА, при подписване на първи професионален договор се дължи компенсация за
обучение на трениращия клуб на играча, ако същият предяви такива към клуба,
подписал първия професионален договор с футболиста. По силата на решение на
съдия Ерик Монсен, въз основа на предявен иск от Малтийския футболен клуб „Пиета
Хотспърс“ е уважена претенция в размер на 27 499 евро, ведно с лихва в размер на 5%
от момента на връчване на банкова сметка до първото изплащане на задължението и
сумата 4 000 швейцарски франка, представляваща такса на ФИФА за процедурата.
Претенцията следва да бъде издължена от клуба, сключил първи професионален
договор с Б. Р., а именно ОФК „Локомотив“. Посочено е, че против решението на
съдия Монсен е подадено възражение от клуба и се чака произнасяне от по-горна
инстанция. Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 9 от ЗЗД, Р. Б. Р. се задължава да
изплати уважената претенция срещу клуба, представляваща компенсация за обучение
на трениращия Малтийски футболен клуб „Пиета Хотспърс“ на футболиста Б. Р. Р..
Компенсацията включва уважената главница, лихви, разноски, такси, хонорари.
Страните се споразумяват, че уважена компенсация е стойността, посочена в крайния
акт на компетентния орган, който се счита за окончателен. Споразумението е сключено
с нотариална заверка на подписите на страните, извършена на 05.09.2018 г. .
На 04.03.2019 г. е сключено Компромисно споразумение между Клуб „Пиета
Хотспърс“ – Малта и ОФК „Локомотив“, в което е посочено, че спорът между страните
е за „тренираща компенсация“ за играча Б. Р. Р.. Също – че делото е пренесено пред
Дисциплинарната комисия на ФИФА и е обявено решение по делото, според което
ОФК „Локомотив“ дължи на „Пиета Хотспърс“ общо сумата 30 248 евро. Постигнато е
съгласие сумата да се плати на вноски в периода м. февруари 2019 г. – м. октомври
2019 г., конкретно разписани. Видно от приложените платежни документи, в
уговорените срокове ОФК „Локомотив“ е заплатил на малтийския клуб общо сумата
30 421.60 евро, а на ФИФА – сумата 4 000 швейцарски франка процедурни такси.
Според показанията на свидетеля Г. Н. Б. – президент на ОФК „Локомотив“ към
датата на подписване на споразумението, след подписване на договора с Б. Р.,
разбрали, че малтийския клуб има финансови претенции към тях, тъй като са сключили
първия професионален договор с футболиста. Р.Р. казал, че познава президента на
малтийския клуб и ще се разбере с него. ОФК „Локомотив“ нямал финансови
възможности да води делата, които били много сложни. Р. казал, че г-н Г. му е приятел
и ще се заеме с делото. Свидетелят, освен президент на клуба, бил общински съветник.
За да бъде сигурен, че клубът няма да бъде осъден да плати тази сума – никога не бил
плащал такава висока сума за футболист, направили споразумението, с което той (Р.Р.)
предложил, „ако нещо стане“, да поеме финансовите претенции на малтийския клуб.
Адвокатите на Община Горна Оряховица изготвили споразумението, дали го на Р.,
неговите адвокати направили някакви поправки, а след това го подписали пред
4
нотариус. Р. подписал споразумението доброволно, бил предварително запознат със
съдържанието му. Споразумението е за това Р. да покрие разноските, ако клубът бъде
осъден. От страна на ФК „Локомотив“ не са оказвали натиск върху Р. да подпише
споразумението. Не са искали да задържат Б. Р., защото във всеки договор има откупна
клауза на футболиста – ако друг отбор го иска, този клуб заплаща откупната сума и
предишния клуб не може да го задържи. След „Локомотив“ Б. отишъл във „Верея“ –
Стара Загора.
Като свидетел по делото е разпитана А. М. А. – съпруга на ответника Р.Р. и
майка на Б. Р.. Синът й заминал за Малта на 10 г. да учи и тренира в една школа, за
което обучение платили родителите му. През 2017 г. подписал договор с „Локомотив“.
След време се получили разногласия и той пожелал да бъде освободен. От клуба
забавили освобождаването му, а наближавал последния ден за трансферния сезон.
Получил предложение от ФК „Верея“. В последния ден, в който било възможно да
сключи новия договор, представител на ОФК „Локомотив“ - г-н Б., дошъл, за да
подпишат някакво споразумение и да бъде освободен. Поканили съпруга й Рехат Р. да
отиде при нотариус да го подпишат. До този момент тя и съпруга й не знаели, че има
претенции и дела към тях. След като подписал споразумението съпругът й бил много
притеснен, защото разбрал, че може да имат към него финансови претенции. От клуба
го успокоили, че според законите на ФИФА тези неща се уреждат клуб между клуб.
Било формално, за да го освободят. Съпругът й разбрал за споразумението пред
нотариуса. Б. отишъл в техния офис да обсъдят споразумението, като темата била – да
освободят детето, ако нещо стане, да имат едно споразумение. Не знаели, че има
съдебно производство между чуждестранен клуб и „Локомотив“. Свидетелката не е
присъствала при нотариуса. Съпругът й я информирал при свършен факт. Платили
всичко за обучението в Малта. Документите за освобождаване на Б. не били
предоставени при прекратяване на договора. Първо поискали да се подпише
споразумението.
Във въззивното производство е приет Договор от 19.07.2018 год. за наемане на
професионален футболист, по силата на който ОФК „Локомотив“ наема Б. Р. Р. като
професионален състезател. Договорът влиза в сила на 20.07.2018 г. и се прекратява с
изтичането му на 10.06.2019 г. Видно от Акт от 05.09.2018 г., считано от тази дата,
договорът е прекратен по взаимно съгласие.
Пред въззивната инстанция е прието Споразумение от 22.03.2017 г., в което
страните са заявили, че ОФК „Локомотив“ подписва първи професионален договор с Б.
Р. Р. преди навършване на 23 г. без да са му представени необходимите разрешителни
документи от футболните клубове, в които е бил обучаван като състезател. Със
споразумението футболистът се е задължил да заплати на клуба всички финансови
искове, обусловени от обучението му от страна на футболни клубове, за които се е
5
състезавал до датата на сключване на споразумението.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника Р. Б. Р. да заплати на ищеца Сдружение „Общински футболен
клуб Локомотив“ сумата 30 421.60 евро и сумата 4 000 швейцарски франка съгласно
сключено между страните Споразумение от 05.09.2018 г. за поемане на задължение за
компенсация за обучение на футболист, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че
споразумението от 05.09.2018 г. е нищожно на осн. чл. 26 ал. 2 пр. 4 от ЗЗД – поради
липса на основание. Липсата на основание е изведена от липсата на облигационна
връзка между ищеца ОФК „Локомотив“ и футболиста Б. Р. Р. – син на ответника Р. Б.
Р. (понеже срокът на представения по делото договор от 14.02.2017 г. е бил изтекъл
към датата на подписване на споразумението); от обстоятелството, че отношенията
между футболните клубове съгласно правилата на ФИФА не рефлектират върху
отношенията с футболиста (понеже това не е предвидено в правилата на ФИФА и в
договора с футболиста). Според съда каузата за сключване на споразумението не може
да се изведе от споразумението – понеже не е налице уговорена насрещна престация,
не е посочен целения резултат с плащане на сумата на малтийския клуб, не е
установено и дарствено намерение, не е налице и нормативна разпоредба. Решаващият
състав е счел, че ответникът е оборил презумпцията по чл. 26 ал. 2 изр. второ от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно поради
противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения.
На първо място, видно от отговора на исковата молба, съществуването на
договор между ОФК „Локомотив“ и футболиста Б. Р. Р. към датата на сключване на
споразумението, не е бил оспорен от ответника факт. Отделно от това, в проекто-
доклада по делото съдът не е дал конкретни указания относно този факт, който
впоследствие е счел за релевантен. С оглед на това, въззивният съд е приел, че са
допуснати процесуални нарушения по чл. 146 ал. 2 от ГПК и е приел като писмени
доказателства действащия към датата на подписване на споразумението договор от
19.07.2018 год., сключен от клуба с футболиста след представения в
първоинстанционното производство договор от 14.02.2017 г.
Според въззивния съд релевантен в случая е първият договор за наемане на Б. Р.
- този от 14.02.2017 г., тъй като с него е извършена първата регистрация на футболиста
като професионалист, което означава, че от този момент е възникнало правото на
обучаващия клуб – в случая Малтийски футболен клуб „Пиета Хотспърс“, да
претендира от клуба, наел футболиста като професионалист – в случая ОФК
6
„Локомотив“, компенсация за обучение съгласно Правилник на ФИФА за статута и
трансферите на футболистите – Приложение № 4.
На следващо място, както е прието в определението на въззивния съд по чл. 267
от ГПК, в доклада си по делото, при разпределение на доказателствената тежест,
първоинстанционният съд не е дал на ищеца конкретни указания за подлежащите на
доказване релевантни факти съобразно възраженията на ответника срещу иска във
връзка с основанието на сключеното от ответника споразумение – че ответникът е
трето лице в отношенията между клуба и футболиста, както и в отношенията между
двата футболни клуба, страни по спора за компенсацията за обучение. Съобразно тези
указания е следвало да посочи за кои релевантни факти страните не сочат
доказателства. Вместо това, съдът е дал общи указания – ищецът да докаже наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника, по силата но което той се е
задължил да заплати исковите суми и че падежът на задължението е настъпил. Приел,
че ответникът е направил възражения, които не изискват доказване на конкретни
факти, а касаят въпроси, чиито отговори са правни и следва да се дадат от съда при
разрешаване на спора. След това изрично е посочил, че страните сочат доказателства в
подкрепа на своите твърдения и затова съдът не им дава указания. Процедирайки по
този начин, решаващият състав е допуснал процесуални нарушения по чл. 146 ал. 1 т.
5 и чл. 146 ал. 2 от ГПК според въззивния съд, поради което пред настоящата
инстанция са приети представени с въззивната жалба писмени доказателства,
включително и Споразумение от 22.03.2017 г., което съдът цени и обсъжда заедно с
всички останали доказателства по делото.
Споразумението е подписано от ОФК „Локомотив“ и футболиста Б. Р. Р. на
22.03.2017 г. – по време на действието на първия договор, сключен между тях (от
14.02.2017 г.). В него се съдържа изрично изявление на футболиста, че договорът е
първи професионален договор преди навършване на 23-годишна възраст без да са
представени необходимите документи от футболните клубове, в които е обучаван до
този момент. В т. 2 от споразумението футболистът изрично се е задължил да заплати
на клуба всички финансови искове, обусловени от обучението му от страна на
футболни клубове, за които той се е състезавал до датата на сключване на
споразумението.
Подписването на споразумението кореспондира с показанията на свидетеля Г. Б.
– президент на клуба, че след сключване на договора с футболиста Б. Р. Р.,
малтийският клуб, в който той е бил обучаван, е заявил претенции към ОФК
„Локомотив“ за плащане на компенсация, която клубът нямал възможност да плати.
Като се съобрази така подписаното споразумение между ОФК „Локомотив“ и
футболиста Б. Р. Р., следва да се приеме, че с последващото споразумение от
05.09.2018 г., ответникът Р. Б. Р. е заместил Б. Р. Р. в задължението, което той е поел
7
към клуба (чл. 102 ЗЗД). С поемане на задължението на своя син ответникът е
изпълнил един свой нравствен, морален дълг и това е каузата, причината за сключване
на споразумението. С оглед на това, не е налице хипотезата на чл. 26 ал. 2 пр. четвърто
от ЗЗД и споразумението не е нищожно поради липса на основание.
Презумпцията по чл. 26 ал. 2 изр. второ от ЗЗД не е оборена от ответника – нито
чрез показанията на посочения от него свидетел, нито чрез писмените доказателства за
плащане на обучението на футболиста в малтийския клуб от неговите родители
(ответника). Впрочем, във връзка с този факт в отговора на исковата молба е посочено,
че ответникът е очаквал, че претенцията на „Пиета Хотспърс“ ще бъде отхвърлена,
което означава, че е знаел по каква причина и защо подписва споразумението с ищеца.
Споразумението не е нищожно и на осн. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради накърняване
на добрите нрави. Ответникът е заместил своя син в негово задължение към ищеца и в
този смисъл, няма отклонение от общите морални норми и обичайните отношения
между родители и деца. Споразумението е подписано доброволно, в отговора на
исковата молба няма твърдения за принуда или за други неправомерни действия от
страна на клуба спрямо ответника. С оглед на това, показанията на свидетелката А. М.
А., че споразумението е подписано, за да бъде освободен синът и от клуба, са
неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат съобразявани.
От друга страна, сключеното между клуба и футболиста споразумение, с което
той поема задължение да плати компенсацията, дължима на предишния му клуб, е
израз на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) и цели удовлетворяване интересите на
страните (чл. 8 ал. 2 ЗЗД). И двете споразумения – както това от 22.03.2017 г., така и
споразумението от 05.09.2018 г., са сключени по свободната воля на страните, не са
забранени от закона, не противоречат на морала и добрите нрави.
Настъпило е условието по чл. 3 от споразумението от 05.09.2018 г. – размерът на
уважената компенсация, която ОФК „Локомотив“ дължи на Малтийския футболен
клуб „Пиета Хотспърс“, е установена с окончателен акт. В компромисното
споразумение, сключено между двата клуба на 04.03.2019 г. изрично е посочено, че е
постановено решение на Дисциплинарната комисия на ФИФА, съгласно което ОФК
„Локомотив“ дължи на футболен клуб „Пиета Хотспърс“ сумата 30 248 евро.
Уговорките в споразумението касаят само начина на плащане на сумата, но не и
размера й, нито променят основанието за плащане, а именно – решението, постановено
по спора от компетентния орган - Дисциплинарната комисия на ФИФА. С оглед на
това, спорът между клубовете за заплащане на компенсация за обучение на
трениращия клуб на футболиста Б. Р. Р. е разрешен с окончателен акт на конпетентния
орган, поради което, задължението на Р. Б. Р. по споразумението от 05.09.2018 г. е
станало изискуемо. Съгласно чл. 2 от споразумението задължението включва освен
8
главницата, дължимите лихви, такси и разноски, което означава – главница в размер на
30 248 евро, лихви в размер на 173.60 лв. – общо 30 421.60 евро и такси, дължими на
ФИФА, в размер на 4 000 швейцарски франка.
Предявените искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД се явяват основателни и
доказани, и като такива следва да бъдат уважени. Обжалваното решение като
неправилно следва да бъде отменено, вместо което, на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 30 421.60 евро и сумата
4 000 швейцарски франка, дължими по споразумение от 05.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта за
разноските, поради което подадената частна жалба срещу Определение №
1101/07.12.2021 г., постановено по делото по реда на чл. 248 от ГПК, се явява лишена
от правен интерес и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид уважаване на предявените искове разноските следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. За двете инстанции те възлизат на 7 824.64 лв., от
които: пред първа инстанция - 5 189.76 лв. (2 669.76 лв. ДТ и 2 520 лв. платен
адвокатски хонорар), пред въззивна инстанция – 2 634.88 лв. (1 334.88 лв. ДТ по
въззивната жалба и 1 300 лв. платен адвокатски хонорар). По частната жалба съдът не
присъжда разноски.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 358/06.08.2021 год. на Окръжен съд – Велико Търново по
гр. д. № 724/2020 год. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. Б. Р. от гр. Велико Търново, *******, с ЕГН ********** да заплати
на Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ – гр. Горна Оряховица,
********, ЕИК ********* на осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД сумата 30 421.60 евро, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 07.10.2020 год. до окончателното изплащане и
сумата 4 000 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху нея, считано от
07.10.2020 год. до окончателното изплащане, дължими съгласно сключено между
страните Споразумение от 05.09.2018 г. за поемане на задължение за компенсация за
обучение на футболист.
ОСЪЖДА Р. Б. Р. от гр. Велико Търново, *******, с ЕГН ********** да заплати
на Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ – гр. Горна Оряховица,
********, ЕИК ********* сумата 7 824.64 лв. (седем хиляди осемстотин двадесет и
четири лева и шестдесет и четири стотинки) разноски по делото пред двете инстанции.
9
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба, подадена от
Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ – гр. Горна Оряховица против
Определение № 1101/07.12.2021 г. на ВТОС по гр. д. № 724/2020 год. , постановено по
реда на чл. 248 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10