Р Е Ш Е Н И Е
№ 305
гр.Варна, 04.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти състав в публично заседание на тридесети януари януари през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.Н.
при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7836 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.100
ал.1 от СК.
Образувано е по молба на В.Р.В. и Г.Х.В.. Молиителите излагат, че са съпрузи от 22.04.1990г.,като от брака си имат едно родено дете – Радко Валентинов Р. ЕГН **********г. - ненавършило пълнолетие. Излагат също, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод и със споразумение са уредили своите лични и имуществени отношения помежду си за след развода. Поради горното, молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака,без да издирва мотивите за това и утвърди постигнатото между тях споразумение, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие,съгласно чл.100 и чл.101 от СК, и което е в следния смисъл:
1.Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Радко Валентинов Р. ЕГН ********** да се предостави на майката Г.Х.В. .
2.
На бащата В.Р.В.
да се определи режим на личен контакт, като и се дава възможност да вижда и взема
детето всяка втора , трета
и четвърта събота от месеца от 10.00 часа
до 18.00 часа, както и дведесет
дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск
3.
Бащата
В.Р.В. ще заплаща в полза на детето,
чрез неговата майка и законен представител Г.Х.В. издръжка в размер на 30 /тридесет/ лв.
месечно, считано от дата на влизане на решениет в сила.
4.
След
прекратяване на брака, жената ще носи брачното си фамилно име – В..
5.
Семейното жилище по
смисъла на закона страните не притежават.
6.
Съпрузите не притежават в СИО движимо или
недвижимо имущество.
В съдебно заседание по същество молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие. Поддържат споразумението и молят същото да бъде утвърдено.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Варна моли съда да утвърди постигнатото между страните споразумение.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак В.Р.В. и Г.Х. Добрева са сключили граждански брак на 22.04.1990год., за което е съставен акт № 652 от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, като съпругата е приела да носи фамилното име В. .
От представеното в заверен по реда на чл.101 от ГПК препис от удостоверение за раждане,се установява, че молителите по делото са родители на детето Радко Валентинов Р. ЕГН ********** .
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата за развод по взаимно съгласие е подадена от
лица, между които е сключен граждански брак преди повече от три години (чл.
100, ал. 2 СК), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
Съдът, като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, че решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, че не желаят съда да издирва мотивите за прекратяване на брака и като прецени, че постигнатото споразумение по чл.101 от СК отговаря на изискванията на закона и защитава интересите на роденото от брака дете, намира подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена като развода между двамата съпрузи бъде допуснат, на основание чл.100 ал.1 от СК и постигнатото от тях споразумение – утвърдено.
Предвид характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лева, на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ, като след приспадане на внесената при завеждането на молбата сума от 25 лева, молителите следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от по 07.50 лева. Молителят следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по споразумението в частта му за издръжката в размер на 21.60 лева, на основание т.2 чл.7 от Тарифа към ЗДТ и чл. 69 ал.І т.7 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 330 ал.3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между В.Р.В. ЕГН ********** и Г.Х.В. ЕГН **********, сключен на 22.04.1990год., с акт № 652, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна, по взаимно съгласие, на основание чл.100 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЧЛ.101 ОТ СК, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с
прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Радко Валентинов Р. ЕГН ********** на майката Г.Х.В. ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ на бащата В.Р.В. ЕГН ********** с детето Радко Валентинов Р. ЕГН **********, като му се дава възможност да вижда и
взема детето всяка втора , трета
и четвърта събота от месеца от 10.00 часа
до 18.00 часа, както и дведесет
дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА В.Р.В. ЕГН ********** *** да заплаща в полза на детето Радко Валентинов Р. ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 30.00/тридесет/ лева месечно, чрез нейната майка и законен представител Г.Х.В. ЕГН **********, считано от 04.02.2009 г. , ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж на първо число на месеца, за които се дължи издръжката до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл.82 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ В. .
ИЗДРЪЖКА между съпрузите след прекратяване на брака не се дължи.
Съпрузите
не притежават в движимо или недвижимо имущество
придобито по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност.
ОСЪЖДА Г.Х.В. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса по развода в размер на 07.50 /седем лева и петдесет ст./ лева на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ
ОСЪЖДА В.Р.В. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса по развода в размер на 07.50 /седем лв. и петдесет ст./лева на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ и държавна такса по споразумението за издръжка в размер на 21.60/ дведесет и един лв. и шестдесет ст./ лева , на основание т.2 чл. 7 от Тарифа към ЗДТ и чл. 69 ал.І т.7 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: