Решение по дело №56/2021 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260069
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия: Пламен Петров Деянов
Дело: 20211520200056
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                                                            Р Е Ш Е Н И Е            

 

                                                    гр. Кюстендил,  30.03.2021 г.

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд гр. Кюстендил, наказателно отделение, десети състав в публично заседание на двадесет и шести февруари в две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов

 

при секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД № 56 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.С., ЕГН – ********** с адрес ***, против НП № 21-1139-000011/14.01.2021год. издадено от началник сектор пътна полиция при ОД-МВР гр. Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП

С жалбата се иска атакувания електронен фиш на МВР гр. Кюстендил, да бъде отменен поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,  се явява лично. Поддържа изцяло жалбата, като се навеждат доводи за незаконосъобразно и порочно издадено НП. Иска за отмяна на издаденото НП, като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наложеното наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.02.2020 г. в 14.29 часа с помощта на автоматизирано техническо средство-/ камера /TFR 1-M / за видеоконтрол бил изготвен клип ) 2219238 копие от които е приложен към писмените доказателства по делото. От него се установява, че на същата дата и час лек автомобил „ Фолксваген пасат“ с рег. № *** се е движел в посока гр. Кюстендил към ГКПП с. Гюешево Твърди се, че на така индивидуализираното място по ПП I-6 км.4+700 в посока към ГКПП – Гюешево С. е управлявал автомобила със скорост от 110 км.ч. при разрешена такава от 50 км.ч.

За така констатираното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е издаден АУАН бланков, № 231924 от 05.01.2020 година, с който на основание:  чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

  При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата  не се явява основателна по следните съображения:

Действително жалбата навежда доводи съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, в хипотезата на  чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. В конкретният случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана посредством издаването на НП въз основа на издаден АУАН след заснемане на нарушение с техническо средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Същата представлява мобилна видео-радарна система ТFR 1M 523. Приложените в делото писмени доказателства сочат, потвърждават именно това което е отразено в АУАН и атакуваното НП. По време на измерване на скоростта от това мобилно АТСС служител не може да осъществява намеса и манипулация върху показателите му. Съобразно изискването на чл.7 от Наредба № 8121з - 532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е 24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, като пътният знак Е 24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. Но с изменението на ЗДвП влязло в сила преди извършване на това нарушение, с оглед превенцията и ефективност на мерките по преустановяването на движение на МПС със превишена скорост, поставянето на такъв знак не е задължително. За конкретният казус е характерно и това, че настройките за работа на камерата и обозначаването на извършваната проверка върху скоростта са направени много преди регистрирането на самото нарушение. Макар и лаконично изпълненото описание на административното нарушение, което се изчерпва с посочване на дата, час и място на извършване,/ твърди се посока– Гюешево по ПП I-6 км.4+700 в посока към ГКПП – Гюешево. В същото време следва да се отбележи, че при предявяването на издадения АУАН жалбоподателя не оспорва факта, че автомобилът е управляван именно от него.

Изложеното посочва, че АНО и извършил и разследване по обстоятелствата относно извършеното нарушение и по несъмнен начин е доказал извършеното деяние.  От друга страна съдът счита, че не са допуснати при реализиране на административно наказателната отговорност съществени процесуални нарушения. Право но и задължение на посочения като нарушител е да представи безспорни доказателства относно твърдението си, че не той а трето лице е управлявало автомобила. Но такива доказателства в хода на съдебното следствие не бяха представени от защитата на жалбоподателя. Това, води до извода, че атакуваното НП е издадено правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.

Този извод следва от това, че се касае за специфични по своя характер нарушения, при които отговорността на лицето, което ги е извършило се ангажира по специалния ред, уреден в  чл. 189, ал.4 от ЗДвП вр. чл. 39, ал.4 от ЗАНН, като изключение от общия. Законодателят е въвел презумпцията, че собственикът на автомобила е и лицето което го управлява, като по изключение последният следва да докаже по несъмнен начин ако той самият не е извършил това, а нарушението е сторено от трето лице. В случая лицето е установено в момента на управление на автомобила.

 

Предвид изложеното оспореното НП съдът преценява като законосъобразно и като поради това  неподлежащо на отмяна, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                                 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 21-1139-000011/14.01.2021год. издадено от началник сектор пътна полиция при ОД-МВР гр. Кюстендил, с което С.С., ЕГН – ********** с адрес ***, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: