№ 22856
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110130157 по описа за 2023 година
Ищецът „БАЛКАМ ГРУП” ООД е предявил срещу „ГРИЗЛИ ФУУДС ХОЛИДЕЙ“
ЕООД и И. С. П. искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на
солидарност от двамата ответници за сумата от 6400 лв., представляваща неустойка по чл. 9
от Договор от 08.12.2017г. за временно ползване на движими вещи, сключен между
„БАЛКАМ ГРУП” ООД и „ГРИЗЛИ ФУУДС ХОЛИДЕЙ“ ЕООД /ползвател/ и И. С. П.
/солидарен длъжник на ползвателя/, дължима в 7-дневен срок от прекратяване на договора,
поради неизпълнение на задължението за връщане на предоставена движима вещ, ведно със
законната лихва, считано от 02.06.2023г. до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че между ищеца „БАЛКАМ ГРУП” ООД от една страна
и ответника „ГРИЗЛИ ФУУДС ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, в качеството на ползвател и И. С. П.
/солидарен длъжник/, бил сключен договор от 08.12.2017 г., по силата на който ищецът
предоставил на ответното дружество безвъзмездно за временно ползване движима вещ,
свързана с продажбата на кафе – инстантна и еспресо кафемашина Bianchi, на стойност 3200
лв., за предаването на която бил подписан приемо-предавателен протокол. Договорът бил
сключен за срок от една година с уговорка за автоматично подновяване. Ответното
дружество се задължило да закупува ежемесечно по 18 кг. кафе, или за целия срок на
договора – 216 кг., както и разтворими продукти на стойност 150 лв., или за целия срок на
договора – на стойност 1800 лв. Ответникът - физическо лице встъпил в правоотношението
като солидарен длъжник, наред с ответното дружество. Съгласно договора, ищецът
разполагал с правото да прекрати едностранно и без предизвестие същия, ако ползвателят е
в неизпълнение или забава с повече от 7 дни след падежа, като ответното дружество било
задължено да върне на ищеца предоставената му движима вещ в тридневен срок, считано от
1
прекратяване на договора, в противен случай, в седемдневен срок била дължима неустойка,
съответстваща на стойността на вещта в двоен размер. Сочи се, че ответното дружество не
изпълнявало задължението си да закупува кафе, която забава надвишавала седем дни, поради
което с настоящата искова молба ищецът упражнява правото си да прекрати едностранно
договора, с оглед на което възниквало правото му да получи заплащане на уговорената
неустойка в размер на 6400 лв.
Ответникът И. С. П. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения от
съда особен представител, с който се моли за отхвърляне на иска, поради липса на
доказателства. Въведено е възражение за погасителна давност. Оспорва се ответникът да е в
забава. Твърди се, че не е доказана липса на изпълнение от страна на ответника.
Ответникът „ГРИЗЛИ ФУУДС ХОЛИДЕЙ“ ЕООД не е депозирал писмен отговор.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно
облигационно отношение между страните с посоченото в исковата молба съдържание,
наличие на неустоечни съглашения предвиждащи заплащане на неустойка съгласно
уговореното в договора, виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението за
връщане на предадените движими вещи или всяко друго задължение по договора, както и
възникнало и надлежно упражнено от едната от договарящите страни право да прекрати
едностранно договора.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения договор, че на
08.12.2017г. между ищеца от една страна и юридическото лице „Гризли фуудс холидей“
ЕООД е сключен договор със съдържание описано в представения писмен документ, а
ответникът – И. П. е солидарен длъжник, който обезпечава задълженията на юридическото
лице на осн. чл. 11 от същия. По силата на договорното правоотношение ищецът се е
задължил да предостави на ответното дружество за временно ползване определени в
договора вещи, а последното се е задължило да закупува ежемесечно и за целия срок на
действие на договора определено минимално количество стока от ищеца на цени, посочени
в договора /чл. 4, т. 9 от договора/.
Съгласно чл. 3 от договора, срокът на договора е 1г., като при условие, че до
изтичането на този срок нито една от страните не заяви желание същият да бъде прекратен с
изтичането му, действието на договора се подновява автоматично за всяка следваща година
при договорените условия.
Ищецът е посочил в исковата молба, че ответникът ЮЛ не е изпълнявал
2
задълженията си за изкупуване на уговореното количество кафе, поради което и на
основание чл. 8 т. 3 от договора, е упражнил правото си да развали едностранно договора
чрез подаването на исковата молба.
Според трайно установената съдебна практика, исковата молба, с която се
претендират по делото последици от разваляне на договор /каквато е настоящата искова
молба, макар и ищецът да твърди „прекратяване“/ съдържа имплицитно предупреждение и
волеизявление за разваляне на договора /така решение № 706 от 30.12.2010 г. по гр. д. №
1769/2009 г. на Върховен касационен съд, решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. №
6836/2013 г. на Върховен касационен съд и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Следователно, към момента на приключване на устните състезания изявлението на
ищеца за разваляне на договора е достигнало до длъжниците, с което и договорът следва да
се счита за развален.
В настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства относно размера на
неизпълнената част - количеството незакупено кафе, съответно период на забава. Въпреки
това, съдът намира, че неизпълнението, като отрицателен факт, не подлежи на доказване от
страна на ищеца, а напротив точното изпълнение следва да бъде доказано от ответната
страна. На ответниците е била разпределена доказателствена тежест за това обстоятелство.
Разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД, която предвижда предоставяне на срок за изпълнение е
диспозитивна. Страните са свободни да уговорят, че всяко неизпълнение достатъчно
уврежда интереса на кредитора и същият може да прекрати договора без отправяне на
предизвестие и предоставяне на допълнителен срок за изпълнение. С оглед горното съдът
приема разпоредбата на чл. 8 т. 3 от договора за действителна, както и че въз основа на
същата при всяко виновно неизпълнение от страна на ползвателя по договора, каквото е
налице в случая, възниква правото на ищеца да развали договора на основание чл. 87 от
ЗЗД. Тъй като процесният договор е с периодично действие развалянето има действие
занапред.
При констатация за развален договор, поради виновно действие от страна на
ползвателя ЮЛ, налице е установеният състав, от който възниква и отговорността за
заплащане на неустойка.
На осн. чл. 4, т. 9 от договора от 08.12.2017г. ползвателят „Гризли фуудс холидей“
ЕООД се задължава за целия срок на договора да закупува ежемесечно еднократно или на
части, посочени в договора количества стоки, при цени, съгласно ценовата листа на „Балкам
груп“ ООД, представляваща Приложение № 1 от договора. Съгласно чл. 1, насрещното
задължение на „Балкам груп“ ООД се изразявало в безвъзмездното предоставяне за
ползване на определени вещи. Видно от приложения приемо-предавателен проткол/л.14/
„Балкам Груп“ ООД е изпълнило задължението си по договора, като е предало на „Гризли
фуудс холидей“ ЕООД кафемашина, индивидуализирана в протокола. Стойността на тази
машина е посочена от страните в чл. 1 от договора, а именно – 3200 лв., съответно размерът
на неустойката по чл. 9 от същия отговаря на посочения в исковата молба от 6400 лв. По
тези съображения съдът намира възраженията относно недоказаност на изпълнение,
3
съответно неизпълнение за неоснователни.
В чл. 8, т. 3 от договора е посочено, че същият може да бъде прекратен едностранно
без предизвестие от „Балкам груп“ ООД, в случай че ползвателят не изпълнява
задълженията си, а в чл. 4, т. 2 от договора е предвидено, че в случай на предсрочно
прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателят, той дължи връщане на
получените вещи в тридневен срок от прекратяване на договора, като при неизпълнение на
това задължение, ползвателят дължи неустойка, съответстваща на стойността на вещта по
чл. 1 в двоен размер /чл. 9 от договора/.
Доколкото по делото се установи, че е налице неизпълнение на задължението на
ответната страна по процесния договор, както и че са възникнали предпоставките за
начисляване на неустойка в претендирания размер, дължима в условията на солидарност от
ответниците, исковете се явяват основателни.
Възражението за изтекла погасителна давност съдът намира за неоснователно.
Безспорно е, че давността за вземания за неустойка е 3-годишна - чл. 111, буква "б" ЗЗД.
Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
чл. 9 от договора е посочено, че ако в срока по чл. 4, т. 2 от същия договор /три работни дни
от разваляне на договора/, ползвателят не върне вещите, той следва да заплати неустойка в
седемдневен срок /от изтичане на тридневния такъв, съгласно чл. 4, т. 2 от договора/. Тоест,
след като беше прието, че договорът е развален от момента на връчване на препис от
исковата молба на особения представител /02.04.2024г./, то тридневният срок изтича на
05.04.2024 г. в хода на процеса. Както се посочи по-горе договорът следва да се счита
надлежно развален, макар и връчването на препис от исковата молба да е на особен
представител, а не на страната /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 193/2018 г., I т. о., ТК и др./ Съгласно чл. 115, ал. 1, б. ж) ЗЗД давност не тече докато трае
съдебния процес относно вземането. Ето защо и не би могло да се приеме, че е изтекла
релервираната погасителна давност.
Поради изложеното, предявените искове подлежат на уважаване в цялост.
Относно разноските
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца и представен списък с
разноските по чл.80 от ГПК, то следва да бъде ангажирана гражданската отговорност на
ответника в размер на 2 156 лв., от които 256 лв. – внесена държавна такса, 940 лв. депозит
за особен представител и 960 лв. – платено адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд,
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРИЗЛИ ФУУДС ХОЛИДЕЙ“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „И. Богоров“ № 46, ет. 3, и И. С. П. с ЕГН: **********,
с адрес: гр. Бургас, кв. Меден рудник, бл. 427, вх. 1, ет. 3, ап. 6 ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „БАЛКАМ ГРУП" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Сливница“ № 9, както следва:
-на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД сумата от 6 400 лв., представляваща неустойка по
чл. 9 от договор от 08.12.2017г., ведно със законната лихва считано от 02.06.2023г. до
окончателното изплащане;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 2 156 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5