№ 260094 / 23.3.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 23.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 1362 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 5 от ЗВ, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,. и. К. Б. 8., със седалище и. адрес на управление: г. у. С., представляван от Управителя и. В. И. е предявил против Г.Б.В., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx обективно съединени положителни установителни искове, за признаване за установено спрямо ответницата, че съществуват вземанията на ,. и. К‘. към нея, както следва: 334,90 лв. главница, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода за периода от 10.03.2017 г. до 12.12.2019 г., за имот, находящ се в г. ж. б. в. а. съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както и. мораторна лихва от 35,92 лв. начислена за периода от 11.04.2017 г. до 10.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ 11.02.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ответницата е неизправен длъжник-потребител на ,. и. К‘‘ООД-Монтана., съгласно Закона за водите. Срещу длъжника В. било образувано ч.гр.д.№ 308/2020 г. по описа на Районен съд-Монтана.
До 10.02.2020 г. ответницата била натрупала задължение към дружеството в размер на общо 370,82 -главници и. мораторна лихва за горепосочения имот . Задълженията са за времевия интервал от 10.03.2017 г. до 10.02.2020 г.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна, чрез назначеният особен процесуален представител на ответницата- адв. К.К., е постъпил писмен отговор на исковата молба. Твърди се, че исковете са неоснователни. По делото няма доказателства, установяващи вещноправна или облигационна връзка на Г.В. върху имота. Разпитаният свидетел не доказал такива, доколкото не възпроизвел пред съда свои лични възприятия, а преразказал ,,какво е чул‘‘.
Съдът, въз основа на закона и. на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и. срещу надлежна страна в производството, в законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира исковете за изцяло основателни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Приети са от съда по делото относими писмени доказателства, както и. заключение на вещото лице по назначената от съда Съдебно-икономическа експертиза по делото, в съдебно заседание е разпитан свидетелят Г. Ц. А., на длъжност ,,инспектор услуги‘‘ към ,. и. К‘..
От събраната по делото доказателствена съвкупност съдът приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца ,. и. К‘‘ ООД гр.Монтана МРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 198/12.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 308 по описа на съда за 2020 г. Тъй като ответницата Е. А. Г., ЕГН xxxxxxxxxx не е открита на никой от своите адреси, заповедта й е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.5 от ГПК, което съгласно правилото на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК е обусловило правния интерес на дружеството-ищец от предявяването на настоящия иск.
Видно от приложено извлечение от карнет книга № 0810, отв. Е. А. Г. е вписана като абонат- собственик на процесния водоснабден имот с адрес: г. ж. б. в. ап.1. За водоснабдения имот е открита партида с абонатен № 0810671 на името на ответницата. Съгласно изготвената по ч.гр.д.№ 308/2020 г. по описа на МРС справка от НБД за ответницата, адресът, за който се претендират исковите суми като водоснабден имот, е регистриран като постоянен и. настоящ адрес на отв. В..
Видно от същата карнет-книга, за горепосочения имот за процесния период от 10.03.2017 г. до 12.12.2019 г. са на числявани служебно стойности, съгласно установените правила, поради неосигурен достъп до процесния имот/ съгласно правилата на чл. 39, ал.5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ в минимален размер от по 5 куб. м3 на месец-при липса на водомер или повреден такъв/. Количествата са завишавани единствено, когато на общия водомер са останали за разпределение значителни количества, което предполага по-голямо разпределение обща вода за всички етажни собственици.
Видно от показанията на св. Г. Ц. А., които съдът изцяло кредитира, като преки, логични и. последователни, се установява следното: никой не е осигурявал достъп на инкасаторите до процесния имот, даже и. в присъствието на домоуправителя, който е казал на свидетеля, че фактически се живее там, но просто жената не иска да осигури достъп. В последствие през м. януари 2020 г. подсигурява достъп, водомерът е сменен, като старият водомер, който е бил там, не работи, не е изправен. И. оттогава до сега фактически пак няма никакъв реален отчет, не се осигурява достъп. Служебните кубици се начисляват според хората, които живеят в имота, от предишни периоди. Обикновено около 4-5 кубика.
Видно от изготвеното заключение по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза по делото, което съдът изцяло кредитира, като обективно и. компетентно изготвено: на основание на записванията в карнет книгата на абонат 0810671 през исковия период, считано от 10.03.2017 г. до 12.12.2019 г. са издадени 31 броя фактури, с показания –старо 1668 куб.м. вода на 01.02.2017 г. и. ново 1775 куб.м. вода на 11.12.2019 г., като посочените показания старо/ново в издадените през процесния период 31 бр. фактури отговарят на показанията, записани в карнет книгата, където показанията за всеки един период са записани служебно; сумата, която се претендира от ищеца ,. и. К‘‘ООД към 10.02.2020 г.-34,90 лв. отговаря на изразходваното количество питейна вода/отчетена служебно/; размерът на дължимата мораторна лихва е 43,11 лв.
От горното съдът намира, че се налага извода, че ответницата Г. е ползвала услугите на дружеството за процесния период.
Водим от гореизложеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Ответницата Г.Б.В., ЕГН xxxxxxxxxx, съгласно посочените от съда по-горе доказателства, има качеството ,,потребител на В и. К услуги‘‘ като собственик на имота, по смисъла на: т.2 от ДР към ЗАКОНА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И. КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ, чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия за предоставяне на В и. К услуги от потребителите на В и. К оператора ,. и. К‘‘ООД-Монтана и. чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи. Ползвател е на услугата, предоставена й от дружеството-ищец.
Съгласно разпоредбата на чл.8,ал.1 от Наредба№4/2004г. на МРРБ за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, ,,Получаването на услугите на ,. и. К‘‘се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и. одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и. канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и. от съответния регулаторен орган ‘‘. Общите условия на ,. и. К‘‘ООД-Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014. С откриването на партида на името на отв. В. за процесния имот и. непрекъснатото ползване от нейна страна на водоснабдителната услуга, без да се установи да е правила каквито и. да било възражения или да е подавала жалби, ответницата,ч рез своите конклудентни действия, изцяло се е съгласила с посочените общи условия на оператора. Не се изисква отделно да има сключен договор с ,. и. К‘‘ оператора, за да е налице валидна облигационна връзка между страните.
На първо място заключението по СИЕ безспорно установи, че сумата, която се претендира от ищеца ,. и. К‘‘ООД към 05.02.2020 г. отговаря на изразходваното количество питейна вода, като дължимата главница е в размер на 232,58 лв.; размерът на дължимата мораторна лихва е 30,89 лв.; от друга страна, няма постъпили плащания от страна на ответницата.
На следващо място, както вече съдът посочи, от показанията на разпитания по делото свидетел безспорно се установи, че никой не е осигурявал достъп на инкасаторите до процесния имот, както и. че се оказало, че водомерът в процесния имот е неизправен.
Съгласно чл. 24, ал.1 от от ОУ потребителите са длъжни да осигуряват достъп за отчитане и. на индивидуалните водомери във времето, определено от ,. и. К‘‘ оператора, като при невъзможност за осигуряване на достъп поради отсъствие на потребителя, той е длъжен да уточни с В и. К оператора отчитане в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от последното отчитане/чл. 24, ал.2 и. ал. 3 от ОУ/. Ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 24, ал.2 и. ал.3 от ОУ да уточни с оператора удобно за нея време за отчет и. е продължила трайно да не осигурява достъп до водоснабден имот с адрес: г. ж. б. в. ап.1.
Ответницата В. не е изпълнила и. друго свое задължение съгласно чл.17, ал.4 от ОУ, а именно: да уведоми оператора, че водомера му в повреден с оглед отстраняване на повредата или подмяната му с нов.
За процесния период, в който са отчитани служебни кубици вода /поради невъзможност за физически достъп и. реално отчитане/, са фактурирани по 4 или по 5 куб. м3 вода месечно, което е дори под минимално предвидения размер в чл. 39, ал.5 от Наредба № 4/2004 г. при липса на водомер или повреден такъв, която разпоредба е приложима в настоящия случай.
Липсата на редовно реално отчитане съдът намира, че е изцяло по вина на ответницата, която не е осигурявала достъп до водоснабдения имот. От друга страна, показанията от общия водомер, следва да бъдат разпределени съгласно чл. 32, ал.3 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ както между абонатите с реално отчитане, така и. тези, отчетени служебно, като ответницата. Поради изложеното, показанията в завишен размер от 16.06.2019 г. от 12 куб.м3 вода и. о 12.09.2019 г. от 15 куб.м.3 вода са законосъобразно отчетени, съобразно методиката за това.
На следващо място заключението по СИЕ безспорно установи, че сумата, която се претендира от ищеца ,. и. К‘‘ООД към 05.02.2020 г.отговаря на изразходваното количество питейна вода, като дължимата главница е в размер на 232,58 лв.; размерът на дължимата мораторна лихва е 30,89 лв.; от друга страна, няма постъпили плащания от страна на ответницата.
От гореизложеното се установява облигационната връзка между страните. Договорната отговорност по чл.79, ал.1 от ЗЗД е виновна отговорност. ,. и. К‘‘ООД гр.Монтана е изправна страна по облигационната връзка, като е изпълнила своето задължение да снабдява с вода за битови нужди имота на ответницата в гр.Монтана. Дължимите суми са изцяло установени по своето основание и. размер.
Съдът намира, че отв. Г. е неизправната страна по правоотношението, като виновно не е изпълнила своето задължение по облигационното правоотношение с ,. и. К‘‘ООД-Монтана, а именно изцяло и. в срок да заплати цената за ползваната от нея питейна вода за процесния имот, което е в нейна доказателствена тежест да установи съгласно общото процесуално правило по чл. 154, ал.1 от ГПК.
Вземанията са установени по основание и. размер, падежирали и. изискуеми са, поради което и. са дължими в заявените в исковата молба размери.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че главният установителен иск за главница, като изцяло основателен и. доказан по основание и. размер, следва да бъдат уважен.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата, е обусловен от главният иск. Предвид фактът, че главното вземане се уважава в пълен размер и. съгласно заключението на вещото лице по СИЕ, което потвърждава, че мораторната лихва върху главницата, начислена за периода от 13.02.2017г. до 05.02.2020 г. е в посочения в исковата молба размер от 30,89 лв., то този акцесорен иск следва също да се уважи в пълен размер.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право да претендира да му бъдат заплатени направените от него деловодни разноски в производството-както в настоящото исково, така и. тези в заповедното ч.гр.д.308/2020 г. по описа на РС-Монтана-за внесени държавни такси, депозит за особен представител на ответницата, както и. за депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът, на осн.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 5 от ЗВ и. чл.86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на ,. и. К. Б. 8., със седалище и. адрес на управление: г. у. С., представлявано от Управителя и. В. И. КЪМ Г.Б.В., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, както следва: 334,90 лв. главница, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода за периода от 10.03.2017 г. до 12.12.2019 г., за имот, находящ се в г. ж. б. в. а. съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както и. мораторна лихва от 35,92 лв. начислена за периода от 11.04.2017 г. до 10.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ 11.02.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК Г.Б.В., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,. и. К. Б. 8., със седалище и. адрес на управление: г. у. С., представлявано от Управителя и. В. И. сумата от общо 525,00 лв. направени деловодни разноски по гр.д.№ 1362/2020г. по описа на РС-Монтана- за държавна такса, депозит за особен представител на ответницата и. депозит за вещо лице, както и. 25,00 лв. деловодни разноски по ч.гр.д. № 308/2020 г. по описа на Районен съд-Монтана за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: