О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
260093/21 г.
гр.Варна, 17.02.2021
г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №82 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.274 и следв. ГПК вр. чл.129, ал.3 ГПК и е образувано по
частна жалба на Д.Р.Д., с ЕГН ********** и В.И.Д.,
с ЕГН **********,*** против определение №260984/14.12.2020 г., с което е
прекратено производството по т.д.№273/2020 г. по описа на Варненски окръжен
съд.
Жалбоподателите
твърдят, че актът на съда е незаконосъобразен, тъй като са изпълнили изцяло
дадените указания.
Насрещната
страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК ********* със седалище гр.София е подала
писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Предявената
частна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството
пред ВОС е образувано по предявени от жалбоподателите срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК * със седалище гр.София, искове с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД,
за заплащане на сумата от 30281,80 лв., частичен иск от 44289.19 евро, претендирани като недължимо платени по договор за
банков кредит №304/6728 от 05.06.2007г. въз основа на твърдения за нищожност на
договорни клаузи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба,
а в условията на евентуалност, при условие, че съдът приеме, че договорът е
сключен с начин на погасяване равни вноски по главницата, се претендира сумата 15173,17 евро като надвзета главница и сумата 309,67 евро като надплатена
сума
над определената в чл.7.1 вноска по 562 евро на месец до реално събраните суми за
периода от 20.02.2015г. до 20.05.2016г.
В
отговора, ответното дружество е направило възражение за недопустимост на иска,
поради наличие на приключил с влязло решение между страните спор по
т.д.967/2015 г. по описа на ВОС, в решението по което е прието, че процесният
договор за кредит е следвало да се погасява с анюитетни вноски, като е присъдил
в полза на ищците разликата над първоначално уговорения лихвен процент, за периода
01.10.2009 г. до 30.09.2014 г., в размер на 4273.41 лева, като за горницата до
предявения размер от 31 515.09 лева, исковете са отхвърлени.
С оглед направените от ответника възражения и
представените доказателства относно наличието на приключил между страните спор
касаещ процесния договор за кредит, съдът с разпореждане от 05.10.2020 г. е
оставил производството без движение, с указание до ищците в едноседмичен срок
от уведомяването, да посочат частично претендираната сума
във валутата, в която е сключен договора и в която съответно е посочена
цялостната претенция, а именно в евро, като формулира и петитум след
уточнението; да посочат сумата,
която се твърди като недължимо платена /44 829,19 евро/ дали включва главница и
лихва и в какъв конкретен размер, да
посочат периода, в рамките на който твърди, че е недължимо платена
тази сума; да посочат дали
така претендираната сума включва и сумата, предмет на т.д.№967/2015г.; по
евентуалната претенция да посочи в рамките на какъв период твърди, че е
недължимо платена сумата 15173,17 евро като главница, както и какво
включва сумата от 309,67 евро, след като вноските включват главница и лихва,
тоест евентуално надплатена сума за посочения в исковата молба период би
следвало да съдържа и главница, която от друга страна съобразно твърденията се
включва в сумата по другата евентуална претенция - 15173,17 евро.
В указания от съда срок, ищците са подали молба, в
която сочат, че твърдяната
като недължимо платена сума в размер на 44289.19 евро е формирана от платени
лихви и други разноски през периода от 05.06.2007г. до 30.05.2017г. По
отношение евентуалната претенция излага, че сумата от 15173,17 евро е платена при предсрочното
погасяване на кредита, а сумата 309,67
евро
се твърди като недължимо платена сума, която не представлява нито главница,
нито лихва. За да обосноват недължимост на претендираните като платени без
основание суми, ищците се позовават на нищожност на клаузите на чл.4.1.а от
договора за кредит от 05.06.2007 г.– липса на лихвен план и нищожност на
клаузата на чл.7.1. от същия договор- липса на начин на формиране на месечната
вноска, поради противоречието им със закона.
От
една страна съдът намира, че с с влизане в сила на решението по т.д.967/2015 г.
по описа на ВОС между същите страни, е признато съществуването на валидно
облигационно правоотношение по сключения между страните договор за банков
кредит N 304/6728 от 05.06.2007г.,
като е прието, че за периода 01.10.2009 г. до 30.09.2014 г., жалбоподателите са
платили повече от уговорените в договора възнаградителни лихви, в размер на
4273.41 лева, до който размер е уважен и предявения от тях осъдителен иск.
Основанието на иска представлява конкретните обстоятелствва, от които в
исковата молба се извежда спорното право, поради което по отношение на тях с
приключване на спора с влязло в сила решение, се формира сила на пресъдено
нещо. Доколкото в производството по т.д.967/2015 г. по описа на ВОС,
жалбоподателите в качеството си на ищци, са се позовали на валидно съществуващ
между тях и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД,
договор за банков кредит N 304/6728 от 05.06.2007 г., задълженията по който е следвало да се
погасяват на анюитетни вноски, съдът намира, че със силата на пресъдено нещо на
решението по този спор е преклудирана възможността чрез
последващ
иск да се иска връщане на дадено по договора, като се твърди, че част от
клаузите уговорени в него са нищожни. Това налага извода
за недопустимост на исковете,поради което образуваното въз основа на тях
производство, следва да бъде прекратено.
От
друга страна, съдът намира, че ищците не са изпълнили и дадените им от съда
указания, с което исковата молба е останала нередовна. По отношение на
претенцията по главния иск се сочи, че
включва лихви и други разноски за периода от 05.06.2007г. до
30.05.2017г., без да се уточнява каква част от сумата са лихви и каква част разноски.
Посоченият период, безспорно обхваща и периода предмет на претенцията за
надвзети лихви по т.д.№967/2015 г., приключил с влязло в сила решение по описа
на ВОС, поради което е недопустимо пререшаването му посредством завеждане на
нов иск. Сочената в уточнителната
молба невъзможност да се уточни дали претендираната сума включва главница и
лихва и в какъв размер, не води до отпадане на необходимостта, ищците да
конкретизират всяка от претенциите си, тъй като само по този начин, ответната
страна може да организира и своята защита. Евентуалните искове са предявени при
условия, че съдът приеме договора за сключен с начин на погасяване
равни вноски по главницата, което не представлява вътрешнопроцесуално условие
за предявяване на евентуален иск, каквото би могло да бъде отхвърляне или
уважаване на основния иск.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради което частнната жалба, следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.Р.Д., с ЕГН ********** и В.И.Д., с ЕГН **********,***
против определение №260984/14.12.2020 г., с което е прекратено
производството по т.д.№273/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: